Р Е Ш Е Н И Е
363/22.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На шестнадесети
юни
две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 492 по
описа на ШРС за 2020г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.150 от СК.
Производството
по делото е образувано по повод предявена искова молба от М.П.Й. с ЕГН **********,
в качеството ѝ на майка и законен представител на А.И.Н. с ЕГН **********
и двамата с адрес ***, действаща чрез адв. С.Т.със съдебен адрес ***, кантора
23 срещу И.Н.Р. с ЕГН ********** с адрес ***. Ищцата твърди, че с Решение № 1150 от 20.12.2012г.
по гр.д. № 3155/2012г. на ШРС, ответника бил осъден да заплаща месечна издръжка
по отношение на малолетното дете в размер на 100 лв. месечно. Оттогава обаче
досега нуждите на детето нарастнали с оглед възрастта му, както и с оглед
променената икономическа обстановка в страната.
Детето към момента е на девет години, като в периода след постановеното
решение е било диагностицирано с ред заболявания. Записан е в индивидуална
форма на обучение, поради изоставане в нервно-психическото развитие и
недоразвитие в говора, като трябва да е придружаван от родител при провеждане
на училищните занимания. Има установено и заболяване „плакатен псориазис“. От
месец април има установена и екстрасистолна аритмия и епизоди на тахикардия,
като към момента е насочено за наблюдение към национална кардиологична болница.
Във връзка с тези оплаквания му е проведено цитогенетично изследване и
установен синдром на De
Crouchy. Майката полагала всякакви грижи за детето, като поема нощни смени, за да
може през деня да е с него. Всички разходи в конкретния случай надхвърлят
размера на даваната досега издръжка, както и възможностите на майката. Сочи се,
че ответника е в добро здравословно състояние и живее в жилището на родителите
си в гр.Нови пазар. В заключение се моли за увеличаване на присъдената месечна
издръжка по гр.д.№ 3155/2012г. на ШРС от
определения размер 100 лв. на 250 лв., както и присъждането на разноски.
Препис от
исковата молба, ведно с доказателствата по делото били връчени на ответника,
като в законоустановения срок постъпил писмен отговор. В отговора се сочи, че искът е допустим, но
частично основателен, тъй като ответника има възможност да заплаща сума в
размер на 180 лв., а не до претендирания размер от 250 лв. Твърди, че майката
не се е обръщала за материална помощ към него, като не би отказал такава.
Жилището, в което живее е закупено с ипотечен кредит, като същия е
рефинансиран. От 2012г. съжителства с друга жена, от която има дете – С.И.Н.,
роден на ***г. Представят се доказателства.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и заедно с адв.
С.Т.от ШАК, която счита, че иска е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен изцяло, като се сочат подробни аргументи за горното.
В съдебно заседание ответника се явява лично, заедно с мл.адв.Д.М.
от ШАК, която поддържа писмения отговор. Моли за частично уважаване на иска до
размера от 180 лв., излагайки аргументи за това. Оспорва се фактът на изплащане
на адвокатското възнаграждение, поради липсата на доказателства за това, видно
от копието на пълномощното изпратен на ответника, като приложение към исковата
молба.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
имат общо дете А.И.Н., роден на ***г. и понастоящем навършил 9 години. Видно от
приложеното по делото Решение № 1150 от 20.12.2012г. по гр.д. № 3155/2012г. по
описа на ШРС упражняването на родителските права над А. били предоставени на
майката, като бил определен режим на лични контакти на детето с бащата и същия
бил осъден на месечна издръжка от 100 лв., считано от 17.09.2012г., платима на 30-то число от месеца, до
настъпване на причини за изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно
с лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Представена е служебна бележка от Средно
училище „Трайко Симеонов“ изх.№ 229 от 12.12.2019г., от която се установява,
че детето е записано в индивидуална
форма на обучение и 2019-2020г. е втори клас. От допълнително представената
служебна бележка от класния ръководител (находяща се на стр.74 от делото) става
ясно, че детето се придружава на училище от своята майка, поради заболяването
което има. От приложената по делото медицинска документация се установява, че
детето е с множество различни и сериозни здравословни проблеми. Представена е
епикриза от Университетска болница „Света Марина“ – Варна, издадена на
22.05.2020г., като диагнозата е „ Идиопатична
периферна вегетативна невропатия. Синдром на De Grouchy. Камерна
екстрасистолна аритмия.“ В епикризата се
посочва, че детето е с доказан цитогенетично синдром на De Grouchy с
изоставане на нервно-личностното развитие, като се провежда работа с логопед.
Така също е диагностицирано с плакатен псориазис, за което се провежда лечение.
През 2019г. е насочено към университетска болница с данни за камерна аритмия и
стартирана тахикардия. Контрола на заболяването е след 6 месеца, като е
изписано медикаментозно лечение. Детето посещава и хомеопатичен лекар, като са
били направени имунологични изследвания и изписани хомеопатични лекарства. По
делото са представени още една предходна епикриза от МБАЛ „Шумен“ АД и три от
Университетска болница „Света Марина“ – Варна.
Ответника
реализира брутен доход от трудова дейност в „Херти“ АД в средномесечен размер
от 2 328.33 лв. Представен е
Договор за жилищен кредит от 10.06.2016г. с № 59/R/ 2016г., сключен с „Банка
Пиреос България“ АД за сумата от 48300 лв.
за срок от 20 години. Представен е и погасителен план, от който се
вижда, че месечната вноска за погасяване е 329.63 лв., без включената
застраховка. Представено е удостоверение за раждане № **********, от което е
видно, че ответникът има син - С.И.Н.,
роден на ***г., който понастоящем е завършил първи клас.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Д. Д.Н., намираща
се във фактическо съжителство с брата на ищцата, която свидетелства, че А. не
може да говори и трудно общува с други деца. Спазва специален хранителен режим,
заради установеното генетично заболяване. Изпада често в нервни кризи и не може
да е без придружител, който да му помага в ежедневието. Майката има помощ от
своите родители, но те работят. Много често посещават болнични заведения,
откъдето съветвали майката да остави детето в специализирано заведение, но тя
категорично отказвала. Детето приемало освен медикаменти и хомеопатични
лекарства, които били скъпоструващи. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
тъй като те кореспондират със останалите събрани по делото доказателства и са
вътрешно безпротиворечиви.
Предвид
спецификата на конкретния случай, съдът е изслушал и обясненията на страните,
от които става ясно, че бащата не е поддържал връзка със сина си от 2012г. и не
бил наясно със здравословните му проблеми. Майката разказва за трудностите,
свързани с ежедневието на хронично болно дете. Агенция „Социално подпомагане“
не са изпратили представител и не са депозирали доклад, въпреки редовното
уведомяване на същите.
С оглед изяснената фактическа
обстановка, при преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност,
съдът намери от правна страна следното: Предявеният
иск с правно основание чл. 150 от СК е процесуално допустим.
По
основателността на иска: Съгласно Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1435/2012 г., III г. о. при иск за изменение на
определена от съда издръжка по чл.150 от СК, следва да е налице трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице. В конкретния
случай освен периода от време, който е изминал от първоначално определената
издръжка и променените икономически условия, съществена промяна е настъпила в
здравословното състояние на малолетното дете на страните. Към момента същото е
с няколко диагнози, като синдромът на De Grouchy е състояние, което не подлежи на пълно излекуване. Останалите
диагнози са сърдечната тахикардия и „плакатния псориазис“. Видно от
представените лабораторни изследвания нивата на някои хормони и антитела също
са повишени. Всичко това предполага продължително медикаментозно лечение,
съчетано с хомеопатично лечение и строг хранителен режим. Състоянието на детето
се проследява както от специалисти от Университетска болница във Варна на всеки
6 месеца, така и от лекар – хомеопат, като изисква лабораторни изследвания,
които са скъпоструващи и не се поемат от здравната система. Диетичния режим на
детето е безглутенов, което освен, че е скъпо е и трудно изпълнимо, поради
наличието на глутена почти навсякъде в храната ни. Не без значение са усилията
на майката, детето да посещава училище, дори и под индивидуална форма на
обучение, която е била неизбежна да се приложи, тъй като останалите деца трудно
приемат различията помежду си в тази крехка възраст. Майката придружава сина си
по време на занятията и присъства в часовете. Отделно от това детето е силно
привързано към нея, като тя се грижи за личната му хигиена, включително и за
обличане и храна, които са ежедневни дейности. Бащата не е виждал детето и не
се интересува от състоянието му от раздялата на страните, последвана от съдебно
производство, с което е осъден да заплаща издръжка. Самия той в съдебно
заседание заяви, че не е бил наясно със здравословните проблеми на сина си,
както и че съжалява, че не поддържат контакти. Категорично заявява обаче, че
издръжка над 180 лв. би била непосилна за него, тъй като другото му дете е на
почти на същата възраст (завършил е първи клас) и има нужда от финанси. Сочи,
че ипотечния му заем е голям разход и е за дълъг период от време.
По отношение
на размера на издръжката, съдът намира следното: Между страните не се спори, че
настоящия размер на издръжка подлежи на увеличение, но се спори за конкретната
сума, която бащата да изплаща. При определяне размера на издръжката, включително
и при изменение на първоначално определена, съдът съобразява няколко критерия,
а именно: възрастта на детето,
здравословно състояние и изобщо всички специфични обстоятелства от значение за
конкретния случай. От друга страна на преценка подлежат доходите,
имуществото, квалификацията,
здравословното състояния и задължения към трети лица и на родителите. Така също
при
определяне размера на издръжката следва да се
съобрази при кого от двамата родители е предоставено за
отглеждане и възпитание детето. В този смисъл е точка втора на Постановление на Върховния
съд № 5/16.11.1970г., както и трайната съдебна практика - Решение № 280/28.09.2011г.
по гр.
дело № 1654/22010 г. на ВКС III г. о., Решение № 341/01.11.2011г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС
III г. о.
Специфичното
в този случай е утежненото здравословно състояние на детето, което е в
сравнително ниска възраст. Всяко едно от заболяванията има назначено отделно
лечение, което е продължително, с оглед характера на заболяванията. Безусловни
са разходите за лекарства, както и разходите за престой в лечебните заведения,
извършването на лабораторни изследвания и съпровождащ хранителен режим. Дори и
да няма представени касови бележки и други счетоводни отчетни документи за
извършването им, съдът намира, че същите са направени, тъй като без лечение
състоянието на детето ще се влоши. Дори и да има доказателства за точния размер
на тези разходи, то той би бил само ориентировъчен, тъй като състоянието на
детето е такова, че се променя ежемесечно и разходите не са постоянна величина.
Ноторно известно е, че хранителните добавки и безглутеновата диета са
скъпоструващи. В случая провеждането на диетата и закупуването на медикаменти не
е каприз на майката, а необходимост наложена именно от заболяванията на
детето. С оглед интересите на детето,
съдът намира, че следва да бъде определена издръжка в размер на 350 лв., от
която майката да изплаща 120 лв., а бащата 230 лв. По отношение на твърденията
на ответника, че издръжка над 180 лв. би била непосилна за него, съдът намира
следното: Безусловно е задължението на бащата към другото му дете, което е на
сходна възраст. В тази връзка съдът намира, че доказания от бащата доход в
средномесечен размер от 1823.94 лв. нетен размер е достатъчен за осигуряване на
издръжка и за двете деца. По отношение на това, че ипотечния кредит е разход,
който е от значение при определяне размера на издръжката на А., съдът намира че
този довод е неоснователен. Родителите са тези, които имат първостепенна
отговорност да осигурят в рамките на своите финансови възможности, условия за
живот необходими за развитието на детето си (в случая децата), като въпросът за
подреждането на приоритетите на родителя не следва да измества интереса на
детето. В интерес на А. е осигуряване на по-висок размер на издръжка, тъй като
има нужда от повече средства в сравнение с другите деца. При промяна на
обстоятелствата ще бъде налице и правен интерес от повторно изменение на
издръжката, чрез увеличаване или намаляване размера на същата. Размера на издръжката,
дължима от майката е в по-нисък такъв, защото се отчита факта, че майката
полага основно грижи за детето.
Ето защо
съдът намира иска за основателен, но в
посочения по – горе размер, съобразявайки обстоятелството, че ответникът има
алиментно задължение и към друго малолетно дете.
Увеличения
размер на издръжката следва да се дължи от 25.02.2020г. – датата на предявяване
на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима по
посочената банкова сметка ***, за който се дължи.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ШРС държавна такса върху определения размер на издръжката
в размер на 187.20 лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати на
ищцата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 276
лв., съобразно уважената част от иска. Направено е искане за присъждане на
ответника на разноски по делото, което е неоснователно, тъй като не са
представени доказателства за действително заплатени такива.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК размера на постановената по гр.д.№ 3155/2012г. на ШРС издръжка,
дължима от И.Н.Р. с ЕГН ********** *** в полза на малолетния А.И.Н. с ЕГН **********,
действащ чрез майка си М.П.Й. с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 100 лв. (сто лева) на 230 лв. (двеста и тридесет лева),
считано от датата на предявяване на исковата молба - 25.02.2020г., платима по
банкова сметка *** ***, находяща се
в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр майката М.П.Й. с падеж пето число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до настъпване
на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 230 лв. до пълния му размер от 250 лв., като неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание
чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК И.Н.Р. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Шуменски районен съд сума в размер на 187.20
лв. (сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща
държавна такса върху изменения размер на
издръжката, както и сумата от 5 (пет лева) при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Н.Р. с ЕГН ********** да заплати на М.П.Й. с ЕГН
********** сума в размер на 276 лв. (двеста седемдесет и шест лева),
представляваща адвокатско възнаграждение по делото, съобразно уважената част от
иска и представен списък за разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 30.06.2020г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: