Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …...07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми май двехиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева гр. дело № 14363
по
описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ответника „Н.с.“
ЕАД срещу решение от 14.08.2019г. на СРС, ГО, 60 състав по гр.д.№ 35766/2017г., с което е признато за
установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 вр.
чл. 99 ЗЗД, че съществува вземане на „А.“ ЕООД срещу „Н.с.“ ЕАД за сумата
16 100 лв., представляващо дължимо възнаграждение за осъществявана
денонощна охрана на следните обекти: язовири „Кула“, „Огоста“, „Рабиша“, „Горни
Дъбник“, „Еница“ и „Сопот“ за периода 01.01.2013г. –
31.01.2013г., ведно със законната лихва от 23.12.2016г. до окончателното изплащане.
С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът
– ответник обжалва решението, с оплаквания за недопустимост, отделно за неправилност
и необоснованост. Твърди, че не е пасивно процесуално легитимиран по иска, тъй
като не е страна по процесния договор № РД -26-195/
29.10.2008г., сключен от Изпълнителна агенция по хидромелиорации. Поддържа, че
по делото няма представен сключен договор за охрана между страните по делото, а
представената фактура не установява извършване на работата от изпълнителя по
договор за изработка. Сочи, че не е налице съобщение по смисъла на чл. 99, ал.
3 ЗЗД за договора за цесия от 20.10.2016г., сключен между охранителя и ищцовото дружество. Моли съда да прекрати производството
като процесуално недопустимо, евентуално да отмени решението и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, с присъждане на
разноски.
Въззиваемият – ищец „А.“ ЕООД оспорва жалбата
в депозирани писмени бележки. Твърди, че по делото са налице писмени
доказателства за облигационно правоотношение по договор за охрана на процесните
язовири, като дружеството –цедент е изпълнило
възложената от праводателя на ответника работа и
същата е приета, поради което дължи претендираното
възнаграждение. Поддържа, че е налице надлежно съобщение за извършената цесия с
писмо изх. № 137/09.11.2016г., получено на същата дата от ответното дружество.
Моли съда да потвърди решението, като му присъди разноски за адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима.
При
извършената проверка по реда на чл. 269,
предл.1
от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба, следва да се отбележи следното:
По довода за липса на съществуващо
облигационно правоотношение между страните:
По делото е безспорно установено, че съгласно сключен
по реда на чл. 41 и сл. ЗОП /отм/ договор №
РД-26-195/29.10.2008г., Изпълнителна агенция по хидромелиорации е възложила на
„Е.-С.-СОТ“ ЕООД извършването на денонощна охрана на следните обекти: язовири
„Кула“, „Огоста“, „Рабиша“, „Горни Дъбник“, „Еница“ и „Сопот“ за срок от 24 месеца, считано от 01.11.2008г., срещу първоначално
уговорено месечно възнаграждение в размер на 23 000. 43 лв. с ДДС,
впоследствие намалено до размера на сумата 16 100. 28 лв. с ДДС с
допълнително споразумение от 19.02.2010г. – чл. 1, 2 и 3 от договора. С писмо от
05.11.2010г. Министерство на земеделието и храните, дирекция „Хидромелиорации“
е уведомило „Е.-С.-СОТ“ ЕООД, че е предприело необходимите действия за
продължаване договорите за охрана на общо 22 броя комплексни и значими язовири
– публична държавна собственост, управлявани от МЗХ и е предложено на
дружеството – охранител да продължи да охранява поверените му обекти, между
които и процесните язовири.
По делото е
представено споразумение от 21.01.2011г., сключено между МЗХ и „Е.-С.-СОТ“
ЕООД, в което се сочи, че МЗХ поема правата и задълженията на Изпълнителната
агенция по хидромелиорации като възложител по договора за обществена поръчка №
РД-26-195/29.02.2010г.
Със заповед
№ РД09-161/17.03.2011г. на Министъра на земеделието и горите, на основание §4,
ал. 2 от ПЗР на ЗВ, е предоставено ползването на 21 броя комплексни язовира –
публична държавна собственост, на ответното дружество „Н.с.“ ЕАД, между които и
процесните, като е възложено на последното извършване на дейностите по
стопанисване, поддръжка, експлоатация, опазване и мониторинга на язовирите,
съгласно разпоредбите на Наредба № 13/2004г. за условията и реда за
осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях.
По делото са представени 6 броя констативни
протокола, съставени на 01.02.2013г., двустранно подписани от управителя на
дружеството – охранител и съответен управител на клон на въззивното дружество,
в които изрично е удостоверено, че „Е.-С.-СОТ“ ЕООД е извършило охрана на
процесните язовири за процесния м. януари 2013г.
Съгласно представена молба – потвърждение от
05.01.2014г., в отговор на писмо от дружеството – охранител, ответникът „Н.с.“
ЕАД е признал наличие на задължения в счетоводството в общ размер на
174 419. 68 лв. към 30.11.2013г.
С договор за цесия от 01.11.2016г. „Е.-С.-СОТ“
ЕООД е прехвърлило на дружеството – ищец вземането си към ответника на
основание договор от 29.10.2008г. и допълнителното споразумение, представляващо
дължимо възнаграждение за охрана на процесните 6 язовира за периода 01.01.2013г. – 28.02.2013г. в общ размер на 32 200 лв.-
по 16 100 лв. за всеки месец.
Цесията е
съобщена на ответното дружество с уведомление вх. № АД -53-61/09.11.2016г.
С
оглед гореизложеното,
правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че независимо от липсата на представен писмен договор за
охрана за процесния период между дружеството – цедент и ответното дружество, по делото е доказано
наличието на облигационно правоотношение между тях. С предоставянето на
ползването на процесните язовири за стопанисване на ответното дружество, в
качеството им на публична държавна собственост, с гореописаната заповед на МЗХ,
дейността по охрана на същите, респ. по сключване на договори с трети лица, е
възложена именно на ответното дружество. В конкретния казус, извършването на
фактическата охрана на язовирите от „Е. – С.-СОТ“ ЕООД при условията на
предходния договор, сключен по ЗОбП с друго държавно
юридическо лице, е безспорно установено по делото. Изводите на СРС, че
договорът за охрана, сключен с Изпълнителната агенция по хидромелиорации, е
прекратен с изтичане на срока на 01.11.2010г., а допълнителното споразумение,
сключено с МЗХ, не може да се тълкува като такова за продължение на договора,
поради забраната по чл. 43, ал. 1 ЗОбП за изменение на договорите за обществена поръчка,
освен в предвидените в ал. 2 изключения, сред които не попада настоящия казус.
Настоящият
състав споделя и изводите на СРС за възникнало облигационно правоотношение по
договор за охрана с ответното дружество на самостоятелно основание, за което не
се изисква писмена форма за действителност.
С
представените по делото констативни протоколи и фактури между двете дружества –
охранител и въззивното дружество, както и изричното потвърждение от „Н.с.“ ЕАД,
описано по-горе, безспорно е установено и извършването на договорената дейност
по охрана, приемането на работата от ответното дружество, в качеството на
възложител, по смисъла на чл. 264 ЗЗД, както и възникването на вземането на цедента за възнаграждение за извършената работа. Предвид изложеното, доводите в жалбата
за липса на доказано облигационно правоотношение между страните и за липса на
доказано изпълнение,
са изцяло неоснователни. По отношение на размера на претендираното възнаграждение, процесната
сума е формирана и фактурирана при дължимо месечно възнаграждение от 2683. 38
лв. за охрана на шестте язовира, съобразно допълнителното споразумение от
29.10.2008г. и в тази връзка не са релевирани възражения.
Възражението за липса на съобщение по
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия в полза на ищцовото дружество е изцяло неоснователно. Ответното
дружество е надлежно уведомено за извършената цесия с представеното по делото
писмо на 09.11.2016г., като същото не е
оспорено в качеството му на писмено документ.
Други оплаквания не са релевирани в жалбата.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение - потвърдено.
При този изхода на спора, на въззиваемия
следва да бъдат присъдени претендираните и доказани
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лв. От въззивника
е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е
неоснователно, тъй като претендираният размер не
надвишава минималния по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 4/2004г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения.
С оглед търговския вид на спора и цената
на иска, решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.08.2019г. на СРС, ГО, 60 състав по гр.д.№ 35766/2017г.
ОСЪЖДА
„Н.с.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 800 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.