Решение по дело №208/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

20.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

04.03.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ивета Илиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

208

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1947- 000024/ 22.01.2020г. издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали. Жалбоподателят Ю. *** го счита за неправилно и незаконосъобразно. Излага следните съображения: не е извършено описаното в акта и наказателното постановление нарушение; при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН; наложеното наказание е явно несправедливо и не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят Л. се явява лично и се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление поради недоказаност на нарушението и допуснати процесуални пороци в производството. Ако не се възприеме тази теза моли за приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира и разноски по делото.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия е постъпила молба, с която заявява, че счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, както и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 16.01.2020г. свидетелите С.О. и С.Р.- полицейски служители в РУ- Кърджали, били нощна смяна на работа за времето от 19.00ч. на 16.01.2020г. до 07.00ч. на 17.01.2020г. Около 22.20ч. те се намирали на площад „Хаджи Димитър“ в гр.Кърджали заедно с колеги от сектор „Пътна полиция“- Кърджали и всички били извън автомобилите си, когато покрай тях преминал лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ К2366ВС. Той преминал с много ниска скорост през площада и се насочил по ул.Македония в града, когато запознал да форсира двигателя и гумите чрез подаване на повече газ и задействане на съединителя, както и чрез рязко въртене на волана извел автомобила извън равновесие, при което задната част на автомобила поднасяла наляво и надясно. Виждайки това двамата свидетели С.О. и С.Р. се качили в патрулния автомобил и тръгнали след посоченото МПС. По пътя го изгубили, но въпреки това успели да го установят в гр.Кърджали на бул.България в близост до кръстовището с ул.Капитан Петко Войвода, където го спрели чрез светлинен и звуков сигнал. Там при проверката установили, че жалбоподателят Ю.Л. управлява спряното превозно средство, в което имало пътници измежду които и свидетеля М. Л.. На место свидетелят С.О. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя по чл.104б т.2 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без възражения. На тази основа на 22.01.2020г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от свидетелите С.О. и С.Р., които си кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение № 24/ 16.01.2020г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички те установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че полицейските служители са очевидци на нарушението и подробно описват поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място. Тези свидетели лично са възприели начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя Ю.Л., поради което показанията им бяха кредитирани като обективни и безпристрастно дадени.

Настоящата съдебна инстанция не дава вяра на свидетелските показания на М. Л.. Това е така, тъй като той е заинтересован от изхода на делото като роднина на жалбоподателя, както и поради факта, че неговите възприятие не бяха подкрепени от нито едно друго доказателство по делото. 

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 31.01.2020г. жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 26.01.2020г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Наказателното постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на чл.104Б т.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Ю.Л. при управление на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175А ал.1 от ЗДвП, според която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно използва пътя за други цели, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. На първо място от обективна страна- изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС като използва пътя за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място- признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС- четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24. На трето място- от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят извършвайки резки маневри наляво и надясно, извежда автомобила извън контрол чрез презавиване, което довежда до загуба на сцеплението на задните гуми. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по време на проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Поради това наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя поради следните съображения: 1.безспорно се установи, че е извършено административното нарушение, по повод на което е издадено и обжалваното наказателно постановление. 2.Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като се установи, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. 3.Наложеното наказание е справедливо и е съобразено с предвидената санкция в закона, която е в единствено възможен размер. 4.В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административните нарушения от този вид.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на трима свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. По изложените съображения, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 1947- 000024/ 22.01.2020г. издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което са наложени наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение извършено на 16.01.2020г. в гр.Кърджали на чл.104Б т.2 от ЗДвП от Ю. *** с ЕГН **********, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Ю. *** с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                               

 

                                     

                                                                       Районен съдия: