Р Е Ш Е Н И Е
№ 262707/28.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав
в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова разгледа докладваното гр. дело № 209 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с пр.осн.чл.124 ГПК с
искане съдът да постанови решение с
което ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А. П. не
дължи на "В.И К." ООД с ЕИК **** сумата в размер на 1082,27 лв.
(хиляда осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) начислена за абонатен номер 1196375 за периода 13.05.2020 г. - 05.06.2020 г. по фктура №
**********/05.06.2020 г., като ответникът й заплати разноски за производството.
Твърденията в молбата са, че по
партида с абонатен № ***,
открита за имот, находящ се в с. ***, общ. Аксаково е издадена фактура от ответното дружество за ВиК услуги, които фигурират по партидата
на имота по абонатен №1196375, с титуляр
ищцата А.П.. Тя е оспорила тези претенции на монополиста, но служителите на
„Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД са заявили, че ако не се
издължи, сумата ще бъде събрана със съдия-изпълнител. Според твърденията на
служители на ответника към м. юни 2020 г. за същия имот му се дължи сумата от общо 1082,27 лв.
за периода от 13.05.2020 г. до 05.06.2020 г. по партида с абонатен №1196375 за
процесния имот, находящ се в с. Раднево, общ. Аксаково, като сумата
представлявала „задължения към „Водоснабдяване и канализация - Варна"
ООД". Процесната сума в размер на 1082,27 лв. за периода от 13.05.2020 г.
до 05.06.2020 г. по партида с абонатен №1196375. След отправено от страна на
абоната искане за издаване на справка по
кои фактури как точно е формирана тази сума, тъй като е абсурдно да бъде
начислена за един месец, ответникът й е издал сметка към Фактура
№**********/05.06.2020 г., като й е било обяснено, че водоснабдителното
дружество не е длъжно й да издава и предоставя фактури.
Ищцата твърди, че не са налице
основанията за начисляване на процесната сума - на първо място поради липса на
валидно облигационно правоотношение между страните, а на следващо - тъй като
при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес, ответното
дружество не е спазило разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, поради което липсва основанието за начисляване на
суми в посочения размер за периода от 13.05.2020 г. до 05.06.2020 г. Отчитането
на водомерите следва да се извършва, като се прави първо отчет на общия
водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия
водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и
часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък
от три работни дни преди деня на отчитането. Не било поставяно съобщение кога
ще се отчитат водомерите. Не е правен и регулярен отчет.
Отделно от гореизложеното,
ответното дружество е нарушило и собствените си общи условия (ОУ) съгласно
които показанията на водомерите се отчитат за период, не по-дълъг от един месец
за общия водомер, като отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер
се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитане на
общия водомер. В междинните периоди между двата отчета операторът ежемесечно
начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от предходните два отчета, като след отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление, както и че датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено
уведомление .... в срок не по-кратък от 3 работни дни.
Оспорва данните, въз основа на
които са начислени процесиите суми, като формирани по показания на
несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ)-водомер, който не
отговаря на изискванията на ЗИзм. Оспорва методиката, по която е определен
размерът на задължението за процесния период. Счита, че е начислено произволно
посочено, а не реално потребено количество вода, чието количество е невъзможно
да бъде потребено, а стойността й е неправилно изчислена. Ответното дружество
като доставчик на В и К услуги следва да следи за правилното и точното отчитане
на доставената вода и отговаря за изправността на СТИ, което е негова
собственост - общия водомер, по който са начислени и процесиите суми.
Евентуално съществуващо в общите условия на ответника правило, обосноваващо
отговорността на ищеца, е нищожно поради противоречие с императивни правни
норми относно разпределението на риска при родово определени вещи.
Счита, че освен, че
ответното дружество е в нарушение на собствените си ОУ и нормативната уредба
при отчитане на СТИ, ищцата не му дължи
претендираните суми, тъй като няма
качеството „потребител на В и К услуги" по смисъла на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно §1, т. 2, б.
„б" от ЗРВКУ, потребители на В и К услуги по смисъла на закона са
физическите и юридическите лица - собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост и съответно - между него и ответника не съществува валидно
облигационно правоотношение. Посоченото може да бъде извлечено и от
разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за реда и
условията за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, в
която се сочи, че потребителите са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти и
сгради - етажна собственост.
Следователно в хипотезата на
имот - жилище или нежилищен имот, качеството на потребител на В и К услуги
зависи от правото на собственост или правото на ползване върху имота, а не от
реалното му ползване и обитаване. Оспорва твърденията, че е потребител на
ответното дружество.
Претенциите на ответното
дружество в размер на 1082,27 лв., фактурирани за периода от 13.05.2020 г. до
05.06.2020 г., не се дължат, защото същите са погасени по давност. Счита, че
ответникът е префактурирал стари, погасени по давност вземания във Фактура
№**********/05.06.2020 г., което е нерядка практика на ВиК дружеството поради
нередовното отчитане на водомерите. Вземанията за ВиК услуги стават изискуеми
не от момента на фактурирането им, а от момента на възникване на месечните
задължения за реалната им доставка. Фактурираната от „Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД сума в размер на 1082,27 лв. включва задължения,
чийто падеж е преди предвидения в закона срок за погасителна давност.
Вземанията на монополиста са свързани с предоставяне на ВиК услуги и представляват
вземания за периодични плщания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД и
се погасяват с тригодишна погасителна давност /в същия смисъл е и константната
практика на ВКС, Решение № 168 от 22.12.2009 год./.
Съгласно задължителните за
правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от TP №
1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г., ОСГТК, всяко решение на ВКС постановено по
реда на чл. 290 ТПК /т.е. след допускане на касационно обжалване/ е
задължително за съда /"... Изоставянето на съдебната практика, съдържаща
трайно, съвпадащо тълкуване на едни и същи разпоредби, формирана по еднородни
правни спорове, както и на имащата задължителен характер за съдилищата съдебна
практика, създадена от решения на ВКС по чл. 290 ТПК „... В практиката по
конкретни дела, както и в задължителната практика по чл. 290 ТПК и по чл. 124 ЗСВ, съществуващите в правната уредба непълнота, неяснота или противоречия се
преодоляват чрез тълкувателната дейност, с която се установява точния смисъл на
закона /чл. 5 ГПК/". Тези актове на ВКС по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С Определение № 260 от 25.03.2010 г. на ВКС по т.д. №
915/2009 г., I т.о., ТК е прието, че не следва да се допуска до касационно
обжалване въззивно решение досежно приетата от съда кратка 3 г. погасителна
давност за месечните доставки на топлофикационното дружество, тъй като точно
въпросът дали вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с
изтичането на кратката или общата погасителна давност е бил разрешен със
задължителна практика /т.2 ТРОСГТК №1/2009 г. -Решение № 168/ 22.12.2009 г. по
т.д. 608/09 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Във връзка с гореизложеното,
прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, по отношение на
претендиралите към ищцата суми в размер на 1082,27 лв. {хиляда осемдесет и два
лева и двадесет и седем стотинки) по абонатен номер 1196375 за периода от
13.05.2020 г. до 05.06.2020 г. с Фактура №**********/05.06.2020 г., защото
същите, дори и да са дължими поради наличие на облигационно правоотношение и
доставка, което оспорваме, касаят погасен по давност период.
Относно коментираната по-горе
давност трябва да се отбележи също, че съгласно Тълкувателно решение на ВКС,
относно т.нар. „периодични плащания", образувано по искане на Омбудсмана
на Република България, Общото събрание на Гражданска колегия и на Търговска
колегия на ВКС постановява, че: „... Понятието „периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. „в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. " -(Решение от 11.04.2012 г. на ОСГКТК на ВКС
по Тълкувателно дело № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.). В цитираното по-горе
тълкувателно решение общото събрание на гражданската и търговската колегии на
Върховния касационен съд приема, че вземанията на толпофикационните предприятия
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.
Следва да се приеме, че
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените
признаци на понятието „периодични плащания", поради което по смисъла на
чл. 111,6. "в" от ЗЗД за тях се прилага тригодишна давност.
Задълженията, начислявани от водоснабдителното дружество за ВиК услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
-договор /какъвто оспорваме да е налице в настоящия случай/, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер.
С оглед на гореизложеното,
начислените суми в размер на 1082,27 лв. (хиляда осемдесет и два лева и
двадесет и седем стотинки) по абонатен номер 1196375 за периода ОТ 13.05.2020
г. до 05.06.2020 г. с Фактура №**********/05.06.2020 г., претендирани от
ответното дружество са изцяло недължими поради липса на облигационно
правоотношение и/или реална доставка на ВиК услуги до процесния имот на
фактурираната стойност, както и евентуално - погасени по давност.
В срока по чл.131 ГПК ответното
дружество е представило отговор на молбата с който изразява становище, че искът
е допустим, но неоснователен. Оспорва
същия изцяло по основание. Относно
обстоятелствата, на които се основава искът:
Исковата молба съдържа множество неверни
твърдения:
Невярно е посоченото в исковата
молба, че „След отправено от страна на доверителката ми искане за издаване на
справка по кои фактури как точно е формирана тази сума, ... ответникът й е издал
сметка към Фактура № ********** от 05.06.2020г...." Приложената към
исковата молба сметка към фактура е разпечатана от сайта на Дружеството
www.vikvama.com (който е общодостъпен) и представлява подробна информация
относно задължението по посочения платежен документ.
Невярно е твърдението в
исковата молба, че „...при отчитането на общия и индивидуалните водомери на
процесния адрес, ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба № 4
чл.32, ал.З Отчитането на водомерите
следва да се извършва, като се прави първо отчет на общия водомер, а след това
се отчитат индивидуалните водомери." Процесният недвижим имот представлява
дворно място, представляващо УПИ II-90, в кв. 12 по плана на с.Радево,
общ.Аксаково, с площ от 2162м2, ведно с жилищна сграда със застроена площ от
72м2 и второстепенна сграда (навес) със застроена площ от 5Ом2. В имота е
монтиран един-единствен водомер, който отчита индивидуалното потребление на
вода от П..
Невярно е твърдението в исковата
молба, че „ответното дружество е нарушило собствените си общи условия, съгласно
които показанията на водомерите се отчитат за период, не по-дълъг от един месец
за общия водомер...." В конкретния случай в обекта на ищцата има само
един-единствен водомер, който отчита индивидуалното потребление на вода в имота
й.
Невярно е твърдението в
исковата молба, че индивидуалният водомер на П. не е сертифициран. Съгласно
разпоредбата на чл.П, ал.5 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите. В случай, че П. твърди, че водомерът в имота й е несертифициран,
то тя е в неизпълнение на задължението си да осигури годно измервателно
средство, по което да се извършва отчета на ползваните В и К услуги в имота.
Ето защо, тя не следва да черпи права от своето бездействие и неизпълнение на
нормативно вменено й задължение като потребител.
Невярно е твърдението в исковата
молба, че е „начислено произволно посочено, а не реално потребено количество
вода." Напротив, фактурираните количества вода са в резултат от редовен
реален отчет на водомера на П..
Невярно е твърдението в исковата
молба, че „доверителката ми ...няма качеството „потребител на В и К
услуги" по смисъла на ЗРВКУ". П. лично е подала молба вх.№ 2433 от
15.06.2011г. за прехвърляне на партида с абонатен номер 1196375 на нейно име,
като е предоставила и Нотариален акт № 129, том I, рег.№ 7394, дело 120 от
2011г. за покупко-продажба на недвижим имот в с.Радево, общ.Аксаково.
Невярно е твърдението в исковата
молба, че „ответникът е префактурирал стари, погасени по давност вземания във
фактура № ********** от 05.06.2020г." Отчетът през м.юни 2020г. е редовен,
реален отчет на водомера на П.. Показанието, отчетено на 05.06.2020г. от 814м3,
е потвърдено впоследствие при смяната на водомера на 07.08.2020г., когато е
отчетено показание от 864м3, потвърдено с подпис в констативния протокол №
********** на Петко Петков (съпруг на ищцата).
Неоснователно е твърдението в
исковата молба, че вземането по процесната фактура е погасено по давност. Това
вземане е възникнало като задължение с издаване на фактурата на 05.06.2020г.,
от която дата е започнал да тече срокът за доброволно плащане (изтекъл на
05.07.2020г. съгласно разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.2 от ОУ). Падежът на вземането
е 05.07.2020г., от която дата е започнала да тече и погасителната давност за
него, която изтича на 05.07.2023г.
Възражения срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават:
На 01.06.2011г. П. е сключила
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
129, том I, рег.№ 7394, дело 120 от 2011г., представляващ дворно място-УПИ
11-90, в кв.12 по плана на с.Радево, общ.Аксаково, с площ от 2162м2, ведно с
жилищна сграда със застроена площ от 72м2 и второстепенна сграда (навес) със
застроена площ от 5Ом2.
На 15.06.2011г. П. е подала
молба вх.№ 2433 за прехвърляне на партида с абонатен номер 1196375, по която се
води отчета на ползваните В и К услуги в имота в с.Радево, общ.Аксаково, като е
приложила копие от горепосочения нотариален акт.
От Справка по лице от Службата по
вписванията-Варна на името на ищцата се установява, че и към 2021г. П.
продължава да притежава правото на собственост върху този имот.
Предвид гореизложеното,
неоснователно е твърдението на ищцата, че липсва облигационно правоотношение
между страните по делото във връзка с доставката и ползването на вода в
процесния имот. От момента на придобиване правото на собственост върху
водоснабдения имот, П. е придобила и качеството „потребител на В и К
услуги" съгласно легалната дефиниция на този термин, регламентиран в § 1,
ал.1, т.2, б."а" от ДР на ЗРВКУ.
Несъстоятелни са доводите на
ищцата, че ответникът е допуснал нарушение на разпоредбите от Общите условия,
регламентиращи разпределението на разлика между отчетеното количество вода по
общ водомер и сбора от отчетените количества вода по индивидуалните водомери.
Тези правни норми са неотносими към настоящия правен спор, тъй като липсва общ
водомер, респ. липсват и други индивидуални водомери (освен този на ищцата),
разходът по които да формират сбор, който да бъде съпоставен с разхода по общ
водомер (какъвто няма). Водомерът на П. е индивидуален (измерва само нейното
потребление на вода), и е монтиран в шахта в двора на имота й.
На 18.04.2015 г. водомерът на П. е сменен с фабрично нов, който
е бил с показание 0 /нула/ куб.м. и с година на първоначална метрологична
проверка от 2015 г. По този водомер е отчитана и плащана (с изключение на
сумата по процесната фактура) изразходваната вода до лятото на 2020 г. без
възражения от страна на ищцата. С оглед изложеното е неоснователно твърдението на ищцата, че индивидуалният й
водомер бил несертифициран. Съгласно разпоредбата на чл.34а от Наредба № 4 от 2004г.
на МРРБ, индивидуалните водомери на потребителите подлежат на последваща
метрологична проверка на Юг. Водомерът на П. е метрологично точен, тъй като от
2015г. до 2020г. не са изминали нормативно регламентираните Юг. за извършване
на последваща метрологична проверка. Освен това, ищцата е разполагала с
възможността да заяви извършването на метрологична експертиза относно точността
на мерене на водомера, но тя не се е възползвала от това си право. П. е
заплащала регулярно задълженията си по този водомер до показание 319м3 и от
814м3 до 864м3, като неплатено остава задължението й по процесната фактура за
количество вода от 495м3, формирана като разлика между 814м3 (ново показание)
до 319м3 (старо показание).
Процесната фактура на стойност 1082.27лв. за
фактурирано количество вода от 495 м3, представлява изравняване на показанието
на водомера след извършен реален отчет на водомера на 05.06.2020 г. Съгласно
разпоредбата на чл.23, ал.1, т.З от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, показанието на
водомер, изискващ зазимяване се отчита два пъти годишно. През останалото време
се начисляват прогнозни количества вода, които се изравняват при реалния отчет
на водомера. Именно такъв реален отчет е извършен на 05.06.2020г., когато е
отчетено количеството от 814м3. Невярно е твърдението на П., че била оспорила
процесната сума. Това не отговаря на обективната действителност. Ищцата не е
подавала възражение по реда на чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ
пред В и К оператора по отношение на процесното вземане. Всички предходни и
следващи задължения са платени доброволно и без възражения от П.. Показанието
от 814м3, отчетено реално на 05.06.2020г., е потвърдено на 07.08.2020г., когато
е отчетено показание от 864м3, удостоверено без възражения с подписа на Петко
Петков в КП № **********. Налице е трайно установена съдебна практика на
Варненския окръжен съд, според която при полагане на подпис от лицето,
осигурило достъп до водомера, при неговото отчитане, се потвърждава както
показанието в този момент, така и всички предходни отчети на този измервателен
уред. Ето защо, с подписването на протокола на 07.08.2020г. Петков е потвърдил
не само показанието от 864м3, но и всички предходни отчетени показания на този
водомер (в това число и 814м3 от 05.06.2020г.).
Предвид гореизложеното,
неоснователно е твърдението на ищцата, че липсва реална доставка на В и К
услуги до процесния имот на фактурираната стойност.
Не е извършвано префактуриране на
потребено количество вода по партида с абонатен номер 1196375.
На 05.06.2020г. е отчетено
показание на индивидуалния водомер от 814м3 (разлика за плащане в размер на
495м3) при ползване на електронен карнет, поради което не съществува изискване
за полагане на подпис от потребителя или негов представител на основание чл.23,
ал.4, изр.последно от ОУ.
На 07.08.2020г. при смяна на
водомера (обективирана в КДП № ********** от 07.08.2020г.) е установено
показание на водомера от 864м3 (разлика за плащане в размер на 50м3), което е
удостоверено с подписа на Петко Петков-съпруг на ищцата, осигурил достъп до
водомера на длъжностното лице на В и К оператора. Ето защо, отразената
информация в този документ е противопоставима на П..
Показанието на водомера е
отчетено редовно, вярно и правилно, както на 05.06.2020г., така и на
07.08.2020г. в присъствие на Петко Петков, който е осшурил достъп до водомера.
За удостоверяване на показанието при смяната на водомера е положен подпис на
представителя на потребителя-Петко Петков, поради което се дължи плащане на
отчетеното количество вода. Той е потвърдил всички предходно извършени отчети
на водомера, в т.ч. и този, осъществен на 05.06.2020 г. Ответното дружество
моли за отхвърляне на иска и
заплащане на разноски за производството
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат
молбата и отговора.
Съдът след като се запозна с
доказателствата по делото, становищата на страните и въз основа на закона приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Наличието на правен интерес за
ищцата от предявяване на отрицателен установителен иск се обосновава с твърдения в молбата, че ответното дружество претендира за заплащане суми въз основа на
изготвени от него счетоводни документи и записвания по партидата на абоната за ВиК услуги.
От нотариален акт № 129, том I, дело 120/2011 г. и справка от
Агенция по вписванията се установява, че А.П. е
собственик на имот в с.Радево, общ.Аксаково като за същия имот е открита
партида по молба на ищцата от 15.06.2011 г. – лист 21 от делото.
Видно от констативен двустранен
протокол от 08.04.2015 г. е извършена подмяна на индивидуаалния водомер с аб.№ 1196375 като е монтиран нов с № 007554
с нулеви показания.
От констативен двустранен протокол от 07.08.2020
г. се установява, че е извършена подмяна
на индивидуаалния водомер с аб.№ 1196375 като е монтиран нов с № 008832 с
нулеви показания. При подмяната демонтирания водомер с № 007554 е бил с показания 864 куб.м. Протокола
е подписан от водопроводчика и от представител на абоната Петко Петков.
В приетата по делото справка за
облога и плащания на частен абонат по клиентски номер 1196375 към 05.06.2020 г. е записано като дължимо
вземането по искова молба по фактура № **********. Посочения период на отчитане
е от 13.05.2020 г. до 05.06.2020 г.
По предявения отрицателен
установителен иск е в тежест на ответника
да установи при условията на пълно и главно доказване основанието от което е възникнало правото му, както и неговия
размер. Във връзка с направени от ответника възражения, ищецът следва да
установи наведените от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ответника.
Отношенията между страните във връзка с
доставяне на ВиК услуги се регламентират от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператора за територията на град Варна, който е
ответник по делото „В.и к.” ООД. Същите са приети с решение № ОУ-018 от
09.06.2006 год. на ДКЕВР. Няма спор между страните, че ОУ са влезли в сила, поради което съдът приема, че същите са действащи към периода на исковата претенция месец май и
месец юни 2020 г. Ищцата е заявила в молбата, че е страна по договор за ВиК услуги, сключен с ответника за
обект в с.Кап.Радево. От изложеното следва, че същата е потребител на ВиК
услуги при наличие на предпоставките на чл.2,ал.1,т.1
и т.2 от ОУ и чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 год.
Ответникът в подкрепа на
възраженията си е представил констативен двустранен протокол от подмяна на водомера,
обслужващ имота на ищцата - дворно място и сграда и от същите се
установява, че в този имот има един единствен водомер, който отчита
потреблението, същият е монтиран през 2015 г. фабрично нов с нулеви показания и с година на метрологична
проверка от 2015. До датата на отчета 2020 г. не са изминали нормативно
регламентираните 10 г., от което следва, че водомерът, отчитащ потреблението в
същия имот е метрологично точен. Ищцата не е представила доказателства, че е
заявила искане за метрологична експертиза. До момента на процесния отчет тя е
заплащала регулярно консумацията на
отчитаната вода от същия водомер. Сумата по фактурата се явява цена за
разликата между 814 куб.м. ново показание до 319 куб.м. старо показание.
Процесната фактура е на стойност 1082.27 куб.м. за фактурирано количество вода
от 495 куб.м. и представлява изравняване на показанието на водомера след
извършен реален отчет на водомера на 05.06.2020 г.
От показанията на свидетеля Илиев се установява, че същият е инкасатор при
доставчика на ВиК услуги и обслужва населеното място и обекта на ищцата. Обекта
е къща със шахта на двора в която се намира водомера. Няма
достъп до къщата, водомерът се отчита само когато се осигури достъп. В
конкретния случай през 2020 г. е бил на ремонт в района и видял, че един мъж е
в имота, за който предположил, че е собственика. Същият им осигурил достъп до
водомера, свидетелят е отчел показанията в негово присъствие и ги е предал на инкасатора.
Имало натрупани много показания.
Уговорили се с мъжа, който бил в имота кога да отидат да подменят
водомера с такъв за дистанционно отчитане. Свидетелят Илиев предполага, че
мъжът, който е бил в имота е съпруг на ищцата. Знае, че имотът не се обитава постоянно, явно
собствениците идват в събота и неделя. По тази причина служителите на ВиК лепят
бележки на оградата за да се обаждат на
инкасатора. Мъжът, който бил в имота по време на отчета на водомера се подписал
на протокола без забележки.
От събраните в хода на производството доказателства съдът намира, че
ответникът е установил по пътя на главно и пълно доказване възраженията си в
отговора, а именно, че начисленото от
него количество за ВиК услуги на аб.№ 1196375, което е изчислено в размер на 495
куб.м. представлява разликата между 814 куб.м. /ново показание при отчитането/
до 319 куб.м. старо показание /предходно отчитане/. Процесната фактура е на
стойност 1082.27 куб.м. и фактурираното количество
вода представлява изравняване на показанието на водомера след извършен реален
отчет на 05.06.2020 г. Към датата на
отчета СТИ е било в срока за
метрологична точност, същото е сертифицирано и при монтажа през 2015 г.
е било с нулеви показания, видно от съставените двустранни констативни
протоколи. Протоколът от извършения отчет по процесната фактура е подписан от
представителя на собственика без забележки. Последният не е подал възражение
пред доставчика по реда, който е предвиден в Общите условия. Фактурираното количество вода за битов абонат е по редовен отчет
съгласно показания на СТИ, от което може да се направи извод, че посочените във фактурата услуги са доставени реално на абоната и е налице изпълнение
от страна на ответното дружество. Същото е издало фактура в която са посочени
количеството и цената на доставените услуги на абоната, които следва да се
заплатят от последния. От изложеното следва, че предявеният иск е неоснователен
и следва да се отхвърли.
При този изход на спора ищцата
дължи на ответника разноски за производството за юриск.възнаграждение в размер
на 150 лева, определено на осн.чл.78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на А. К. П., с ЕГН ********** за приемане за
установено, че същата НЕ дължи на "В.И
К." ООД с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 1082,27 лв. (хиляда
осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) начислена за абонатен номер **** за периода 13.05.2020 г. - 05.06.2020 г. по фактура №
**********/05.06.2020 г., на осн.чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. К. П.,
с ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
*** разноски за производството пред
първата инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, на осн.чл.78, ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: