№ 4366
гр. С., 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110152000 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ГПК с правно
основание по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. от Н. Й. ИВ.
срещу [ответник] за вземането по издадената на 15.06.2021г. по ч.гр.д. № 32111/2021г. по
описа на СРС, 113 състав заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: за сумата от 488,
96 лв., представляваща обезщетение за отмяната на полет № FB 980 (В.-С.) от 04.05.2020г.,
ведно със законната лихва и разноските.
Ищцата твърди, че била в облигационно правоотношение с ответника по силата на
договор за превоз, като закупила самолетен билет за полет от В. до С. на 04.05.2020 г.
Твърди, че полетът бил отменен, за което узнала по-малко от 7 дни преди датата му. Твърди,
че, вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз, имала право на обезщетение
в размер на 250 евро, съгласно чл. 7, параграф 1, буква „а“ от РЕО № 261/2004 г., тъй като
полетът е бил с разстояние до 1500 км. В производството по ч.гр.д. № 32111/2021 г. по
описа на СРС, III ГО, 113 състав, в полза на ищцата срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за посочената сума, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът
възразил. Ето защо, ищецът предявява иск за установяване дължимостта на сумата в размер
на 488,96 лева, представляваща левовата равностойност на обезщетението за отмяната на
полета от В. до С. с дата 04.05.2020 г. Претендира законна лихва, както и разноските по
делото.
Ответникът [ответник], оспорва иска като неоснователен с възражението, че полетът
е бил отменен при наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5 параграф 3
от Регламент 241/2004, а именно извънредната епидемична обстановка, породена от
разпространението на вируса COVID-19 (SARS-2) в страната. В тази връзка навежда
1
конкретни съображения, че с оглед наложените ограничения в придвижването на граждани,
вкл. на територията на Република България, изпълнението на полета станало търговски
неизгодно. Наред с това поддържа, че отмяната била необходима и по съображения за
запазване здравето на екипажа. Ето защо, моли искът да бъде отхвърлен, като претендира
разноските в производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 7, параграф
1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Не е спорно и се установява в производството, че процесното вземане е било предмет
на издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 32111/2021 г. по описа на СРС.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът, по който е
образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ето
защо съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени в
договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в
зависимост от разстоянието на неосъществения полет (250 евро при полети с разстояние до
1500 км., какъвто е настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „а“ Регламент (ЕО) № 261/2004 г.).
Предвид твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата: че между тях е било налице твърдяното облигационно
правоотношение с източник договор за въздушен превоз и че ответното дружество не е
изпълнило полет №FB 980 на 04.05.2020 г. от В. до С., който е с разстояние под 1500 км, за
което ищцата е била уведомена по-малко от 7 дни преди датата му.
Спорът е концентриран върху това дали отмяната на полета е причинена от
въведената в Република България извънредна епидемична обстановка, респ. налице ли са
извънредни обстоятелства по смисъла на член 5 параграф 3 от Регламента, които не е било
възможно да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички разумни мерки.
В т. 3.4 от известието на Европейската комисия, съдържащо Тълкувателни насоки
относно регламентите за правата на пътниците в ЕС в контекста на развиващата се ситуация
с Covid-19 е посочено, че когато публичните органи предприемат мерки за овладяване на
пандемията от Covid-19, тези мерки по своето естество и произход не са присъщи на
нормалното извършване на дейността на превозвачите и са извън техния контрол. Съгласно
дадените разяснения условието по чл. 5, параграф 3 от Регламента, при което правото на
2
обезщетение не се прилага, се счита за изпълнено в три примерно посочени хипотези: 1.
Когато публичните органи изцяло забраняват определени полети, или забраняват
движението на хора по начин, който фактически изключва възможността въпросният полет
да бъде извършен; 2. Когато отмяната на полета настъпва при обстоятелства, при които
съответното движение на хора не е изцяло забранено, но е ограничено до лица, ползващи се
с дерогации; 3. Когато авиокомпанията докаже, че решението за отмяна на полета е
мтивирано със съображения за защита здравето на екипажа. В разясненията изрично е
посочено, че изброяването не е изчерпателно, тъй като други специфични обстоятелства във
връзка с Covid-19 също могат да попадат в обхвата на член 5, параграф 3.
Към датата, на която е трябвало да се осъществи отмененият полет, в страната е била
въведена извънредна епидемична обстановка. Със заповеди на Министъра на
здравеопазването на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето са въведени временни
противоепидемични мерки, които включват и временно ограничаване придвижването на
територията на страната. Създадени са контролно-пропускателни пунктове на входно-
изходните пътища на областните центрове в страната, през които се пропуска
преминаването на лица само в случай на неотложност на пътуването, удостоверено с
документ по т. 4 от Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Ето защо съдът намира, че дори в случая движението на хода на територията на страната да
не е било напълно забранено, същото е било съществено ограничено, поради което отмяната
на полета е била причинена от мерките, предприети от публичните органи във втората от
посочените по-горе хипотези по тълкувателните насоки на Европейската комисия. Освен
това в контекста на развиващата се ситуация с Covid-19 в страната съдът приема за
установено, че и грижата за здравето на екипажа също има характера на извънредно
обстоятелство, мотивирало легитимно решение на авиокомпанията за отмяна на полета.
С оглед на изложеното и на основание чл. 5 параграф 3 от Регламента съдът намира,
че в случая правото на обезщетение не се прилага, поради което предявеният иск следва да
се отхвърли.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство.
Разноски се следват единствено на ответника, но доколкото същият не е направил
искане в този смисъл, не му се присъждат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Й. ИВ. с ЕГН ********** с адрес [АДРЕС] срещу
3
„БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление [АДРЕС], иск
за признаване на установено, че [ответник] дължи на Н. Й. ИВ. сумата от 488,96 лева
главница, представляваща обезщетение за отменен полет № FB980 от 04.05.2020 г. В. за С.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. № 32111/2021г. по описа на СРС, 113 състав
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4