|
|
|
|
|
|
Р
Е Ш Е Н И Е
1618/7.3.2019г.
гр.София, 07.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен
състав в публичното заседание на седми декември
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. ИВА НЕШЕВА
При секретаря
Илияна Коцева и прокурора......................., като разгледа докладваното от
съдия МАЯ ДАМЯНОВА гр.д.№2853/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл.
С решение от 14.11.2017г. по гр. дело №9221/2017г.
на СРС , 41 с-в. „Ю.Б.”АД (с предишно наименование «Ю.и Е.Д.Б.» АД), е
осъдена да заплати на М.И. С.- С., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в размер на
5 518,71 евро, представляваща заплатена без правно основание сума по договор за
кредит за покупка на недвижим имот при условията на предварителна продажба № HL 33787/20.03.2008
г., която съставлява разликата между първоначалния размер на договорената лихва
и изменения такъв в резултат на едностранното увеличаване от страна на „Ю.Б.”АД
на размера на дължимата от кредитополучателя лихва за периода от26.02.2012г. до
26.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 14.02.2017
г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане. С
решението е отхвърлен предявения от М.И. С.- С. срещу
Ю.Б.”АД (с предишно наименование «Ю.и Е.Д.Б.» АД иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 1 195,81 евро, представляваща мораторна
лихва върху главница от 5 518,71 евро, начислена за периода от 14.02.2014 г. до
14.02.2017 г.
Срещу решението на СРС в частта му, с която
е отхвърлен иска с пр.осн.чл.86 ал.1 от ГПК е
постъпила въззивна жалба от М.И. С.– С.. Жалбоподателят твърди, че решението на СРС в
обжалваната му част е неправилно, предвид на това, че в случай разпоредбата на
чл.84 ал.2 от ЗЗД е неприложима. Моли съда да отмени решението на СРС в обжалваната му част и постанови друго, с
което предявения на горепосоченото основание иск бъде уважен изцяло. Претендира
разноски.
Срещу така
постановеното решение в частта, с която е уважен предявения иск с пр.осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД е постъпила въззивна
жалба Ю.Б.”АД. Жалбоподателят твърди, че решението на СРС е неправилно, като
излага доводи, че е неправилен извода на първоинстанционния
съд, че процесните клаузи от договорите не са
индивидуално уговорени, както и че ищеца не се е ползвал от възможността да
поиска промяна на предложените от клаузи., а така също и че неравнопоставеността
на клаузите следва да се преценява към момента на сключвани на договора. Излага и доводи, че съдът неправилно е приел,
че не са приложими изключенията по чл.144 ал.2, т.1 и чл.144 ал.3, т.1 от ЗЗП. Моли
да отмени решението на СРС в обжалваната му част и постанови друго, с което да отхвърли
предявения на посоченото основание иск. Претендира разноски.
Ответницата
по жалбата М.И. С.– С. оспорва същата по съображения
изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
СРС е сезиран
обективно кумулативно съединени искове предявени от М.И. С.– С. оспорва срещу „Ю.Б." АД с правно основание чл.55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД. И чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Софийски
градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. В съответствие с нормата на чл. 269 от ГПК,
очертаваща правомощията на въззивния съд като втора
съдебна инстанция при сезиране с въззивна жалба съдът
извършва служебна проверка на валидността на първоинстанционното
решение и на неговата допустимост. Правилността на атакувания съдебен акт е
предмет на въззивното обжалване само в рамките на
посоченото във въззивните жалби /чл. 269 от ГПК/ -
изложените по – горе доводи на въззивника за
нарушение на материалния и процесуален
закон. Въззивният съд напълно споделя мотивите
на СРС досежно предявените на горепосочените основания
искове и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
От
анализа на приетите по делото доказателства се установява, че страните са
сключили на 20.03.2008г.. договори за между ищеца и съпругът й М.Л.С.,
като солидарни длъжници кредитополучатели, и „Ю.Б.“
АД (преди е наименование „Ю.и Е.Д.Б.“ АД), в качеството на кредитор, е сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот при условията на предварителна
продажба № HL 33787- правната уредба
на който се съдържа в разпоредбите
начл.430 и сл. от ТЗ. По силата на тях ответникът се е задължил да отпусне
на ищеца - кредитополучател парични суми за определен
срок и за определени цели , като ищеца е поел задължение да използва
сумата съобразно уговореното и да ги върне след
изтичане на срока при заплащане на
лихва по кредита. При сключването
на договора е била спазена иизскуемата от
закона форма за действителност по чл.430 ал.3 от ТЗ. В практиката на ВКС / Р № 165/02.12.2016 г., по
т. д. № 1777/2015 г., I т. о., Р№ 51/04.04.2016 г., т. д. № 504/15 г., Решение № 77/22.04.2015 г., гр.
д. № 4452/14 г., III г. о., Р № 424/02.12.2015 г., гр.
д. № 1899/15 г., IV г. о./ непротиворечиво и последователно приема, че предвидена в договор за банков
кредит възможност за едностранна промяна в процента на договорната лихва, която не
е свързана с обективни обстоятелства, които стоят извън правната
сфера на доставчика, се квалифицира като неравноправна клауза по чл. 143 от
ЗЗП. Клаузите, които дават право на търговеца
едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да
има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от
Закона за защита на потребителите/в сила от 10.06.2006 г./. Такава възможност е
прпедвидена в процесните
два договора в клаузите на чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12. От страна
на ищеца, обаче, се заявява
възражение за нищожност на така
постигнатите между страните уговорки, тъй като същите
са неравноправни по смисъла на
чл. 143 и чл. 146 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/. В настоящият случай кредитополучателите са физически
лица, на които по силата на
договора за кредит за покупка на
недвижим имот HL34916
от 20.03.2008г е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска
или професионална дейност, поради което и същите има качеството
на потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно ищецът, като кредитополучател
в отношенията, възникнали между него и "Ю.Б." АД по силата на
процесните договори за банков
кредит се ползва от защитата
на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Доколкото обаче
в чл. 146, ал.
1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни
само в случаите, в които те не
са уговорени индивидуално, следва на първо място
да се отговори
на въпроса дали процесните клаузи на чл.
3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за
кредит са индивидуално уговорени с потребителя или не. Установява се, че посочените уговорки не са част
от общите условия при които
банката -ответник сключва договорите за кредит с физически лица, а са част
от съдържанието на сключения между
страните по спора договор за
кредит. Това, обаче, не е достатъчно
същите да бъде квалифицирани като индивидуално уговорени, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП и с оглед направеното възражение от ищеца,
че те са
част от стандартни/бланкетни/, изготвени предварително договори за кредит,
които сключва банката и не подлежат
на коментар и промяна. Установяването в процеса на обстоятелството,
че определено условие от договора
е индивидуално уговорено е поставено в тежест на "Ю.Б." АД на основание специалната норма на чл.
146, ал. 4 ЗЗП. В хода на производството ответникът, обаче, не е представил доказателства, че включването на оспорените клаузи в договора е в резултат на изричното им
обсъждане и постигане на съгласие с потребителя
по отношение на тяхното съдържание.
След като по делото не
е установено от "Ю.Б."
АД, че оспорените клаузи са индивидуално
уговорени, то за ответника са
неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства и съдът следва да
приеме, че чл. 3, ал. 5, чл.
6, ал. 3 и чл. 12 от договорите за кредит са били
изготвени от банката предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им при сключването му. С оглед на това посочените клаузи от договора
за кредит са нищожни по смисъла
на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗПП и на осн.чл..26
ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъдат обявени за такива. След като
клаузите от договора за кредит,
в които е предвидено правото на банката
едностранно да увеличава размера на базовия лихвен
процент и съответно на дължимата от
кредитополучателя лихва, представляваща възнаграждение за времето на
ползване на предоставените от търговеца парични средства, са нищожни,
то същите не могат да
породят правни последици. От тук се налага извода, че извършеното от ответника "Ю.Б." АД едностранно увеличаване на размера на
основното задължение на кредитополучателите да заплащат възнаградителна лихва за
предоставения кредит за периода от
30.10.2008г.
до 12.01.2015г., е направено
без да е налице валидно правно основание за това и
подлежи на връщане на осн.чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД. Настоящата съдебна инстанция намира, чу задължението за връщане на полученото без
основание не е обвързано със срок за изпълнение, което означава, че
длъжника по това задължение изпадна в забава след покана по чл.84 ал.2 от ЗЗД. Ищцата не е ангажирала по делото доказателства да е отправила към
ответника такав покана, поради което и предявения на
посоченото основание иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изложеното решението на
СРС като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора всяка страна следва да понесе направените от нея разноски пред въззивната инстанция.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 14.11.2017г. по гр. дело №9221/2017г. на СРС , 41 с-в
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.