Решение по дело №449/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 45/ 19.03.2010 г., постановено по гр.д. № 1255/ 2009 г., Кърджалийският районен съд е осъдил ОЦК", със седалище и адрес на управление Г., Б. №1., да заплати на „Х. - М." О., със седалище и адрес на управление Г., Б. Ш. №53, сумата в размер на 14 760.06 лв., от които 13 710.06 лв., представляваща цената на продадена шлака по фактура №*/17.12.2008г. на стойност 6 071.52лв. и по фактура №*/17.12.2008г. на стойност 7 638.54лв., както и сумата в размер на 1 050лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 17.12.2009г. до 07.08.2009г., от които 500 лв. по фактура №*/17.12.2008г. и 550 лв. по фактура №*/17.12.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 07.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца и сумата в размер на 1 740.50 лв., съставляваща разноски по делото – 590.50 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение за вещо лице и 1 000 лв. - за адвокатско възнаграждение.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от недоволния ответник в първоинстанционното производство, „ОЦК”, гр. К.. В лаконичната по своето съдържание жалба се излага един основен довод, а именно, че в представените по делото доказателства било изрично записано, че ответното дружество е получило и завело стока „окалина” в склад „Реагенти и строителни материали”, а не стока „шлака”, каквато стока фигурирала в представените от ищеца фактури и стойността на която стока същият претендирал в производството. С оглед на това жалбодателят моли да бъде постановено решение, с което бъде отхвърлена исковата претенция.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, „ Х – М.” О., гр. П.

В съдебно заседание, жалбодателят, чрез процесуалния си представител – ю.к. Митрушев, поддържа въззивната си жалба по изложените в същата съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, ”Х. – М.” О., гр. П., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивна жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца, ”Х. – М.” О., гр. П., искова претенция, с която цели да бъде осъдено ответното дружество „ОЦК”, гр. К., да му заплати сумата в размер на 13 710.06 лв., съставляваща стойността на закупена и получена от ответника, стока „шлака”, в количество и единична цена, посочени във фактура № №*/17.12.2008 г. и във фактура №*/17.12.2008 г., ведно с лихва за забава върху търсената главницата за периода от 17.12.2009г. до 07.08.2009г., в размер на 1 050 лв. - 500 лв. по фактура №*/17.12.2008г. и 550 лв. по фактура №*/17.12.2008г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 07.08.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционният съд е събрал необходимите, допустими и относими доказателства по делото. Въз основа на техния анализ настоящата въззивна инстанция счете атакуваното първоинстанционно решение за правилно. Въззивната инстанция прецени приетите по делото в оригинал фактура №*/17.12.2008г. и фактура №*/17.12.2008г., 15 бр. заверени копия от кантарни бележки от дата – 17.12.2008 г., извлечение от дневник на синтетични и аналитични сметки при „Х. - М." О., за периода от м.01.2008г. до м.12.2008 г.;заключението на вещото лице Добруджалиева, в частност нейните изводи, че процесните фактури са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на ответника „ОЦК" Г., че фактурираните количества от стоката „шлака” са получени от ответника и заведени в склад №112 „Реагенти и строителни материали" със складови разписки №258/17.12.2008г. и №259/17.12.2008г.; че по процесиите фактури тъй като „шлаката" представлява производствен отпадък и съобразно Приложение №2 към глава деветнадесета на ЗДДС, ДДС -то е начислено от получателя „ОЦК", установено е с протоколи по чл.117 от ЗДДС и е включено в справка - декларация по чл.125 от ЗДДС; че по процесните фактури няма извършени плащания от ответника, поради което в счетоводството при „Х. - М." О., към датата на заключението крайното салдо по сметка 411 „Клиенти „, контрагент - „ОЦК", Г., по процесните фактури, е дебитно и е в размер на 13 710.06 лв, както и че в счетоводството на „ОЦК", към датата на изготвяне на заключението, крайното салдо по сметка 401 „Доставчици" -контрагент „Х." О., е кредитно и е в същия размер от 13 710.06 лв. Изложеното определено води до извода, че ответникът „ОЦК”, в качеството си получател на стоката по процесните фактури, дължи на ищеца-изпълнител по обективираните с тях търговски сделки сумата от 13 710.06 лв., представляваща неизплатена стойност на доставена стока „шлака" в размер на 350 540 кг. / 195 860 кг. +155 680 кг./ по единична цена 0.039 лв.на кг., или на обща стойност 13 710.06 лв., / фактура №*/17.12.2008г. на стойност 6 071.52лв. и фактура №*/17.12.2008г. на стойност 7 638.54лв./. Т.е така констатираната сума правилно е присъдена на ищеца „Х.- М.” О.. В този аспект безспорно правилни са и доводите на решаващия съд, възпроизвеждащи законовата норма на чл.86, ал.1 предл.1 от ЗЗД, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер нÓ законната лихва от деня на забавата. Безспорно когато падежът на задължението не е определен, длъжникът изпада в забава от датата на поканата. В конкретния казус безспорно е обаче и това, че датата на падежа е датата на съставяне на фактурата, съобразно правилото на чл.327, ал.1 от ТЗ, съгласно което, ако не е уговорено друго дължи се плащане на цената при предаване на стоката или най- късно в момента, в който са предадени документите, които дават право тази стока да бъде получена. Стойността на мораторната лихва върху търсената главница, съобразно заключението на вещото лице, което и настоящата инстанция кредитира е в размер на 1 188.68 лв. / 526.41 лв.+662.27 лв./, но в производството следва да се присъди размер не по-висок от поискания, а именно от 1050 лв.

Следва изрично обаче в производството да се подложи на обсъждане направеният пред настоящата инстанция от жалбодателя довод, че е получил и завел стока „окалина” в склад „Реагенти и строителни материали”, а не стока „шлака”, каквато стока фигурирала в представените от ищеца фактури и стойността на която стока същият претендирал в производството. Този довод въззивният съд намира за неоснователен. И това е така, защото първо в самите представени от ответника складови разписки № 249/17.12.2008 г. и № 258/20.12.2008 г. изрично е записано, че са приети количествата по първата процесна фактура № 3781/17.12.2008 г. стока от 155.68 т. на цена 39.00 лв. на тон, респ. по втората процесна фактура № 3783/17.12.2008 г., стока от 195.86 т. на цена 39.00 лв.на тон на стойност 7 638.54 лв., макар и наименована в последните като стока „окалина”. Идентичността на цитираното записване води до идентичност и на самата стока, още повече, че използваният израз „окалина” е едно от руските наименования на използваната в българския език дума „шлака”.

Или решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, постановено по съществото на спора се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото във фазата на въззивното производство, доколкото изрично са поискани и доказани в размер на 700 лв., се дължат разноски на ответника по жалбата в този размер.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/ 19.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 1255/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА ОЦК" , със седалище и адрес на управление Г., бул. "Б." №., да заплати на „Х. - М." О., със седалище и адрес на управление Г., Б. Ш. №, сумата в размер на 700 лв., съставляваща разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.