Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 19.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в
публичното съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието на
секретаря Милена Александрова
разгледа
докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 970 по описа на Добричкия районен съд за
2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Строник” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „***“ № ** срещу НП № 08 - 000304/158
от 26.06.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.
Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 284 ал. 1 от Кодекса на
труда във вр. с чл. 5 ал. 1 от Наредба № 3 за
минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при
използване на лични предпазни средства на работното място на основание чл. 416
ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено,
като незаконосъобразно и неправилно.
Алтернативно се поддържа искане да се измени издаденото наказателно
постановление, като се преквалифицира нарушението по чл. 415в ал. 1 от Кодекса
на труда и се намали размера на наложената имуществена санкция в минимален
размер от 100 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна изразява
становище, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната
проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице по чл. 416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели и на
нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния
за това орган съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ и съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователни са направените възражения от процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и издаденото в последствие Наказателно постановление, по следните
съображения:
Спазена е процедурата по връчване на акта за установяване на
административно нарушение, съгласно чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, връчена е покана за
съставяне на АУАН, но нарушителят не се е явил. В деня на съставянето на АУАН
се е явило упълномощено лице.
Действително в НП е допусната техническа грешка в текстовата част, преди
определяне на санкцията, че „нарушението може да бъде квалифицирано като
маловажно“, но същата не е от кръга на тези, които са абсолютни основания за
отмяната му. Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 7 от ЗАНН изписването на този текст не е
задължителен реквизит на НП, а и административнонаказващият
орган няма задължение да обоснове писмено в мотивите в издаденото НП, защо
счита едно нарушение за маловажно или не. От издаденото НП се установява, че административнонаказващият орган е спазил разпоредбата на
чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като в текстовата част е описано подробно
извършеното нарушение, дата и място на извършването му, обстоятелствата при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Така описано нарушението
съответства на описаната в НП правна норма, която дружеството – работодател е
нарушил.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:
Поради станала на
14.04.2017г. около 08.30 часа злополука с Ю.М. – работник на „Строник“ ЕООД е извършена проверка на същата дата
/14.04.2017г./ в 11.30 часа от ...и в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич
на строителен обект „Ремонт и реконструкция на свинекомплекс“,
находящ се в село К., община Д., изпълняван от „Строник“ ЕООД.
При извършен оглед на хале № 14 и по писмени сведения от Н.Н., С.Б., Д.В.и Ю.М. – пострадал е установено, че
последният при стъпване върху интернитовата плоскост
на покрива на халето, поради получил се отвор, пада вътре в халето, върху
бетонната настилка от около 3.5 – 4 метра височина.
С призовка от 14.04.2017г. от работодателя са изискани документи, свързани
с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, както и документи,
доказващи предоставянето на лични предпазни средства и работно облекло на
работниците.
Съобразно представената на 26.04.2017г. карта за оценка на риска за
длъжността „работник, покривни конструкции“, работодателят е определил, че за
предпазването на работниците, назначени на тази длъжност от механични рискове –
падане от височина, падане от едно ниво на друго и т.н., следва да им се
предоставят от работодателя лични предпазни средства – предпазен колан, ударозащитна каска, раменно – бедрен колан /сбруя/ и пр.
Съобразно представената на 26.04.2017г. служебна бележка № 305/27.09.2016г.
за получени лични предпазни средства и работно облекло се установява, че
пострадалия Ю.М. на длъжност „работник, покривни конструкции“ на 27.09.2016г. е
получил следните лични предпазни средства и работно облекло – един работен
костюм, една полушуба с промазка,
един чифт обувки с гумени подметки, една ударозащитна
каска, един чифт ръкавици и един противопрахов
филтър.
От изложеното се установява, че „Строник“ ЕООД, в
качеството си на работодател, не е изпълнило задължението си да предостави на Ю.М.
„работник, покривни конструкции“ лично предпазно средство – предпазен колан или
раменно – бедрен колан /сбруя/ за предпазването му от
риска - падане от височина.
Нарушението е установено на 26.04.2017г. и
се потвърждава, както от показанията
на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които съдът кредитира
като последователни, логични и непротиворечиви, така и от данните, обективирани в протокол с изх. №
ПР1717336 от 12.05.2017г. за извършена проверка; писмените сведения; карта за
оценка на риска на работно място „работник, покривни конструкции“; трудов
договор № 324 от 24.09.2016г.; служебна бележка № 305/27.09.2016г. за получени
лични предпазни средства и работно облекло.
С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 284 ал. 1 от
Кодекса на труда във вр. с чл. 5 ал. 1 от Наредба № 3
за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите
при използване на лични предпазни средства на работното място.
Съобразно разпоредбата на чл. 284 ал. 1 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предоставя
безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците
и служителите, които работят със или
при опасни или вредни за
здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни.
Съобразно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от Наредба № 3 за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване
на лични предпазни средства на работното място при работа с риск за
здравето и безопасността, който не може
да се отстрани
по друг начин,
работодателят осигурява на работещите необходимите
лични предпазни средства.
Неправилно административнонаказващият орган е приложил нормата на чл. 414 ал. 1 от КТ /работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи
на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв./,
при наличието на безспорни данни
за осъществяване на състава на
чл. 413 ал. 2 от Кодекса на труда.
В този смисъл
наказателното постановление следва да се
измени.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334 т. 3 във вр. с чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК – при непроменена фактическа обстановка, по отношение на която наказаното дружество е разполагало с възможността да упражни правото си на защита, е налице основание за прилагане на закон за еднакво наказуемо нарушение, какъвто се явява чл. 413 ал. 2 от Кодекса на труда, предвиждащ същата по вид и размер имуществена санкция както чл. 414 ал. 1 от
Кодекса на труда. Този е вложеният смисъл и в Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на общото събрание на колегиите на Върховен административен съд, което основно разглежда същите принадлежащи и на касационния съд правомощия. В тази насока /Решение № 473 от 15.12.2016г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 532/2016г./Поради това, „Строник“
ЕООД подлежи на санкциониране
по реда на
чл. 413 ал. 2 от Кодекса на труда. Съобразно
посочената разпоредба, работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи
на по - тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Тази е правилната
санкционна норма, като определената от административнонаказващяи орган имуществена санкция е в законоустановените граници и в съответствие с целите и изискванията на чл. 12 и чл.
27 от ЗАНН, поради което не подлежи на изменение от съда.
Съдът счита,
че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 415в от КТ, с
оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално
правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана по едни
от най - важните конституционни права на гражданите - трудовите права. В този
смисъл не може да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 415в от КТ, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения.