Р Е Ш
Е Н И Е
№………………………………
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично
заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Р. Аврамова, като
разгледа докладваното от съдията т. дело N
1825 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Многопрофилна болница за активно лечение
Свети Иван Рилски – Р.“ АД твърди, че ответникът „Ф.за Е.и
е.и.– ФЕЕИ“ АДСИЦ е закупил с два договора за цесия от 11.12.2012 г.
вземания на „Е.“ АД срещу ищеца, произтичащи от договор от 12.06.2012 г. за изпълнение на инженеринг по
договор с гарантиран резултат /ЕСКО договор/ за сграда на корпус І на болницата и съпътстващи ремонтни
работи. Посочва се, че по единия от
посочените два цесионни договора, прехвърляното
вземане е остатък по ЕСКО договора за енергоефективни мероприятия в размер
на 1694700.95 лв., платимо от 10.01.2013
г. до 10.10.2019г., като е уговорен график за неговото плащане от длъжника, а
именно 82 вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на сумата от по
20667.09 лв., всяка от които е платима не по-късно от 10-то число на текущия
месец, както и една окончателна изравнителна вноска в размер на 20666.66 лв.,
която е с падеж на изпълнение, не по-късно от 10.10.2019 г. по банков път. За
този договор ищецът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 19.12.2012 г.
С втория договор за цесия се прехвърля вземане по ЕСКО договора за съпътстващи
ремонтни работи в размер от общо 359658.15 лв., при уговорен график за плащане
от длъжника от 10.01.2013 г. до 10.10.2019 г. на 82 вноски, от които 81 равни
месечни вноски в размер на сумата от по 4386.07 лв., всяка от които е платима
не по-късно от 10-то число на текущия месец и една окончателна изравнителна
вноска в размер на 4386.48 лв., която е с падеж на изпълнение не по-късно от
10.10.2019 г. по банков път. За
прехвърлянето на вземането с този договор ищецът е уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД на 19.12.2012 г. Твърди, че в изпълнение на тези договори е
заплатил на ответника за периода 16.09.2014 г. до 27.05.2020 г. общо сума в
размер на 188289.91 лева, съответно по първия цесионен
договор сума в общ размер от 153201.35 лева за периода от 16.09.2014 г. до 27.05.2015 г., а по втория договор – сума
в общ размер от 35088.56 лева за същия период.
Поддържа, че сключеният между него и дружеството „Е.“ АД договор от
12.06.2012 г. е нищожен, съответно не е породил своите правни последици и
цедираните в полза на ответника вземания не съществуват. В подкрепа на това
свое становище, посочва, че според разпоредбата на чл. 48 и сл. от ЗЕЕ /отм./
такъв тип договор, а именно за гарантиран резултат, се сключва за постигане на
специална цел, като изпълнителят по подобни съглашения е необходимо да
финансира енергоефективните мероприятия и съпътстващите ги ремонтни работи било
със собствени средства или такива привлечени от трети лица. Поддържа още,
че клаузите от чл. 12 до чл.18 от
договора от 12.06.2012 г. са нищожни, тъй като уговорения в тях начин на
плащане /на равни авансови месечни вноски, включително и договореното
компенсиране по чл. 17 от договора/ е в
пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 от ЗЕЕ /отм./,
според която възстановяването на направените инвестиции и дължимото на
изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на
енергия. Посочва, че е налице законова забрана за договарянето и извършването
на авансови плащания по договорите с гарантиран резултат преди установяването
на реално реализираната икономия на енергия и нейното парично остойностяване.
Поддържа, че в пряко противоречие с чл. 48, ал. 1 от ЗЕЕ /отм./ е и срокът, за
който е сключен договорът – 7 години, тъй като за този срок и при определена в
чл. 4, ал. 2, т. 4 от договора парична равностойност на гарантираната годишна
икономия на енергия от 123300 лева с ДДС, не може да се възстанови вложената
инвестиция. Уговорените с договора в чл.
7 срокове за откупуване са в противоречие с „простия срок“ на откупуване на
процесната инвестиция, съобразно Доклада за обследване, изготвен от изпълнителя
„Е.“ АД. Определеният в този доклад срок на откупуване не е в съответствие с чл.
21 от Наредба № РД-16-347/02.02.2009 г. за условията и реда на определяне на размера и изплащане
на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни
спестявания в сгради –държавна и/или общинска собственост, тъй като не е определен
съобразно общата стойност на инвестицията, а само относно частта за ЕСМ, без
частта на инвестицията за съпътстващите ремонтни работи. Твърди, че процесният
договор с гарантиран резултат е сключен в противоречие на чл. 49, ал. 2, т. 4 от ЗЕЕ /отм./, съгласно която норма се изисква задължително в писмена форма да се
договори начина на изплащане на възнаграждението, каквото съдържание договорът
няма /липсва договорено възнаграждение, различно от стойността на договорената
инвестиция/ и това е в пряко
противоречие с установения от закона възмезден характер на договора. С договора
от 12.06.2012 г е постигнатото съгласие
само относно размера на инвестицията
като разход на изпълнителя, както и за оскъпяването на тази инвестиция,
което е следвало да бъде заплатено от ищеца. Твърди, че има смесване на данни за потребена
енергия преди и след прилагане на ЕСМ, тъй като договорът се базира на данни от
два различни доклада за обследване с различни технически параметри на сградата.
Това прави невъзможно установяването на реално реализираната икономия на
енергия в тази сграда, респективно реалното й остойностяване, съгласно чл. 48,
ал. 1 от ЗЕЕ /отм./ за възстановяване на процесната инвестиция. Затова
поддържа, че договорът е нищожен и поради противоречие с чл. 49, ал. 2, т. 2 от ЗЕЕ /отм./ Нищожността на договора за
гарантиран резултат обуславя нищожността и на договорите за цесия, поради липса
на предмет. При условията на евентуалност поддържа, че дори да се приеме, че
договорът от 12.06.2012 г. да е валидно сключен, то той се явява сключен под
условие относно възстановяване на вложената инвестиция и изплащането на
договореното възнаграждение, което не се е сбъднало. В този смисъл намира, че
платените от него на ответника във връзка с договорите за цесия суми са пратени
без основание и подлежат на връщане.
Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 153201.35 лева, платена му на 7 равни месечни вноски от по 20667.09 лева и
частично една вноска от 8531.72 лева за периода от 16.09.2014 г. до 27.05.2015
г. по договор за цесия от 11.12.2012 г.,
сключен между ответника и „Е.“ АД, с предмет вземане в общ размер от 1694700.95
лева за изпълнение на енергоефективни мероприятия по договор ЕСКО от 12.06.2012
г. и сумата от 35088.56 лева, платена му
на 8 равни месечни вноски от по 4386.07 лева за периода от 16.09.2014 г. до
27.05.2015 г. по договор за цесия от
11.12.2012 г. , сключен между ответника и „Е.“ АД, с предмет вземане в общ
размер от 359658.15 лева за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи по
договор ЕСКО от 12.06.2012 г. Претендира и законната лихва върху тези суми от
датата на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение. В молба от 28.10.2019 г. ищецът посочва своя банкова сметка, ***.
127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „Ф.за
Е.и е.и.– ФЕЕИ“ АДСИЦ оспорва основателността на предявените искове. Ответникът не оспорва съществуването
на описаните в исковата молба два договора за цесия, но поддържа, че същите не
страдат от твърдените от ищеца пороци и не са нищожни. Оспорва приложимостта на
Наредба № РД-16-347/02.02.2009 г. за условията
и реда на определяне на размера и изплащане на планираните средства по
договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради
–държавна и/или общинска собственост, тъй като сградата на болницата е
собственост на търговско дружество., а не на Държавата или общината. Излага и
доводи, че не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по исковете
за нищожност на основния договор, като поддържа, че първо следва да се установи
със сила на пресъдено нещо нищожността на договора от
12.06.2012 г. До установяване на такава нищожност настоящето производство
следва да бъде спряно. Посочва още, че
договорът от 12.06.2012 г. е сключен след проведена тръжна процедура по
ЗОП, условията по която, както и
съдържанието на самия договор, вкл. и методиката за отчитане на гарантирания
резултат, са изготвени и предложени от самия ищец. Това обстоятелство, както и
факта, че ищецът е изпълнявал доброволно задълженията си по договора и е
заплатил дължими по договора месечни
вноски в значителен размер, обосновават извод, че с това си поведение ищецът е
признал сключения договор, като е приел без възражения изпълнението на „Е.“ АД. Ответникът не
оспорва обстоятелството, че за процесния период е получил твърдените от ищеца в
исковата молба суми по договорите за цесия, но поддържа, че това плащане е в
изпълнение на валидно възникналите задължения на ищеца по основния договор от
12.06.2012 г., вземанията по който договор срещу ищеца са надлежно прехвърлени
на ответника от изпълнителя „Е.“ АД. Ако Съдът приеме, че процесните вземания
съществуват, ответникът поддържа, че същите следва да се считат погасени с
изтичане на кратката тригодишна давност. Поддържа, че спрямо процесните
плащания се прилага кратката погасителна давност, доколкото те имат характер на периодични такива по смисъла
на Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Моли съда да отхвърли
предявените искове, като му присъди направените по делото разноски.
Третото
лице помагач на страната на ответника - „Е.” АД /н/, ЕИК ******, не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
Между
страните не е спорно, че на 12.06.2012 година, на основание чл. 41 от ЗОП,
между „МБАЛ - Свети Иван Рилски – Р.“ АД, като възложител и „Е.“ АД,
като изпълнител, е сключен договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни дейности
с гарантиран резултат за сградата на корпус I на болницата. Предметът на договора
включва изпълнение на договора в два етапа. Първия етап е разделен на три
подетапа – подетап 1.1 - извършване на обследване за енергийна ефективност на
сградата; подетап 1.2 - изготвяне на технически проект за изпълнение на
набелязаните енергоефективни мерки и необходимите за
това съпътстващи ремонтни работи и съгласуване на проектите; подетап 1.3. -
Осигуряване на финансиране и изпълнение на необходимите строителни и монтажни работи
на сградата, за реализиране на енергоспестяващите
мерки и съпътстващите ремонтни работи. Етап 2 включва мониторинг на енергийното
потребление на обектите с отчитане на гарантирания енергоефективен
резултат и изплащане от възложителя цената на договора. В чл. 2 от договора са
дали определение на следните използвани в договора термини: енергоефективни
мероприятия; базисно годишно потребление на енергия /БГПЕ/; парична
равностойност на базисното годишно потребление /ПРБГПЕ/; гарантирано годишно
потребление на енергия /ГГПЕ/; парична равностойност на гарантираното годишно
потребление на енергия /ПРГГПЕ); гарантирана годишна икономия на енергия /ГГИЕ/;
парична равностойност на гарантираната годишна икономия на енергия /ПРГГИЕ/;
достигнатото годишно потребление на енергия; парична равностойност на
достигнатото годишно потребление на енергия; достигната годишна икономия на
енергия; парична равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия;
период на изплащане; прост срок на откупуване и инвестиция. Според възприетото
от страните, инвестиция по смисъла на договора е стойността на извършените от
изпълнителя разходи за реализиране на предмета на договора. Страните се
договарят, че дейностите от етап 1 на инженеринга ще бъдат изпълнени така, че
да гарантират бъдещото сертифициране на сградата със сертификат за енергийна
ефективност, не по-нисък от категория „А“, клас „С“:127.3 kWh/кв.м./г. и
1421177 kWh/г. В чл. 4,
ал. 2 страните са посочили договорените от тях числени стойности базисното и
гарантираното енергийно потребление на сградата, гарантираната годишна икономия
и нейната парична равностойност и екологичния еквивалент на спестената енергия.
Страните са се съгласили, че за постигането на числените стойности на
гарантирания резултат за сградата, изпълнителят поема изцяло финансовия,
търговския и техническия риск /чл. 5/. Съгласно чл. 6, поемането на финансовия
и технически риск от изпълнителя означава, че при непостигане на гарантирания резултат, през която и
да е година от срока на етап 2, изпълнителят поема задължение да направи
съответното изравнително плащане към възложителя, съгласно чл. 18 от договора.
Клаузата на чл. 18 от договора гласи, че при отчетено неизпълнение на
гарантирания резултат от договора за изтеклата мониторингова
година, отрицателната финансова стойност на разликата между паричната
равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия от сградата и
паричната равностойност на гарантираната годишна икономия на енергия от
сградата, е за сметка на изпълнителя. Уговорено е изпълнителят да осигури с
негови средства инвестиция в размер на 1 694 250.16 лева, която
включва: 1 360 514.81 лева без ДДС - изпълнение на енергоефективни мероприятия на обекта и инвестиция в размер
на 288 735.35 лева без ДДС за изпълнение на съпътстващите ремонтни работи,
гарантиращи експлоатационната годност на сградата и на изпълнените енергоспестяващи мерки /чл. 7/. Срокът за изплащане на инвестицията
е определен на 7 години, като същата следва да бъде възстановена от възложителя
от планирани в бюджета му средства като в изплащането на инвестицията ще вземе участие
и реализираната през периода на договора парична равностойност на достигнатата
годишна икономия на енергия от сградата. В чл. 11, ал. 1 е посочена цената на
договора, а именно в общ размер на 2 104 465.42 лева без ДДС и
2 525 358.50 лева с ДДС, която включва цена за изпълнение на енергоефективните мероприятия на обекта от
2 083 242.15 лева с ДДС, формирана от стойността на инвестиционните
разходи в размер на 1 360 514.81 лева без ДДС, оскъпяване за
разсрочване на плащането в размер на 375 520.32 лева за периода от 7 години
в размер на 7.20 % на годишна база и ДДС с обща стойност 347 207.02 лева.
Съгласно чл. 11, ал. 2 цената на изпълнение на съпътстващите ремонтни работи на
обекта възлиза на 442 116.35 лева с
ДДС, включваща стойността на инвестиционните разходи, стойността на оскъпяване
за разсрочване на плащането за периода от 7 години, изчислено при 7.20 %
годишно оскъпяване. В чл. 12 е уговорен начинът на плащане, а именно 84 броя
равни месечни вноски цената на договора по чл. 11, ал. 1и ал. 2 всяка, от които
всяка в размер на 24 800.51 лева с ДДС и последна изравнителна вноска в
размер на 24 799.99 лева с ДДС за цената по чл. 11, ал. 1 и 5 263.28
лева с ДДС и последна вноска в размер на 5 263.78 лева с ДДС за цената по
чл. 11, ал. 2. След завършване изпълнението на Етап 1 от договора и оформянето
на приемо-предавателен протокол по реда на чл. 24 от
договора, е предвидено изпълнителят да издаде фактура на възложителя за цялата
цена по чл. 11 /чл. 13/. Съгласно чл. 14 сумите по чл. 12 се изплащат не
по-късно от 10 число на съответния месец, като е предвидено, че първото плащане
следва да бъде извършено до десето число на месеца, следващ месеца от
завършване на дейностите по Етап 1 на договора. В чл. 16 страните са приели да
извършват годишно изравняване на плащанията по чл. 12, ал. 1 от договора в
зависимост от изпълнението или неизпълнението на гарантирания резултат от
договора и получената за съответната мониторингова
година парична равностойност на достигната годишна икономия на енергия от
сградата. В чл. 17 е предвидено, че при отчетено изпълнение на гарантирания
резултат за изтеклата мониторингова година, положителна
финансова стойност на разликата между паричната равностойност на достигнатата
годишна икономия на енергия от сградата и паричната равностойност на
гарантираната годишна икономия на енергия от сградата, се разпределя по равно между
възложителя и изпълнителя, а при отчетено неизпълнение /чл. 18/, сумата остава
за сметка на изпълнителя. В чл. 19, са посочени сроковете за изпълнение на
договора, съответно на етап 1 и етап 2. Срокът
за изпълнение на етап 2, който касае мониторинга на енергийното потребление на
сградата, с отчитане на изпълнението на гарантирания резултат и изплащането от
възложителя на вложената от изпълнителя инвестиция, започва да тече от датата на
подписване на протокола по чл. 24 за завършен етап 1 на договора. В чл. 22, ал.
1 е предвидено приемане на доклад от обследване за енергийната ефективност на
сградата от подетап 1.1 на договора и работните проекти от подетап 1.2 на
договора. В чл. 22, ал. 2 е предвидено страните да подпишат констативен
протокол, представляващ основание за пристъпване към изпълнението на Подетап
1.2 на договора, а за доказване одобряване и приемане от страна на възложителя
на изготвените от страна на изпълнителя работни проекти и за изпълнение на
набелязаните енергоефективни мерки на сградата,
възложителят и изпълнителят съставят констативен протокол, който е основание за
пристъпване изпълнението на подетап 1.3 /чл. 22, ал. 3/. Приемането на СМР от подетап
1.3 на договора, както и приемането и пускането в експлоатация на обекта се
извършва, след подписване на всички необходими образци на документи от Наредба
№3/31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството /чл. 23/. В чл. 24 е предвидено, че приемането на резултатите от
изпълнението на етап 1 на договора се извършва с приемо-предавателен
протокол, който става неразделна част от договора, протоколът се подписва след
пълното завършване на всички дейности от етап 1 и се вписват всички изходящи показания
на монтираните на сградата уреди за измерване на изразходваните енергии, които
имат отношение към мониторинга и отчитането на гарантирания резултат. В чл. 25
се предвижда изпълнителят да провежда мониторинг на енергийното потребление на
обекта. Неразделна част от договора са представените по делото приложения:
„Структура на инвестиционните разходи за изпълнение на енергоефективните
мероприятия на обекта“ /приложение 1/, „Структура на инвестиционните разходи за
изпълнение на съпътстващите ремонтни работи на обектите“ /приложение 2; „Методика
за отчитане на гарантирания резултат“ /приложение 3/ и Погасителни планове /приложение
4/.
С договор от
11.12.2012 г. за покупко-продажба на вземане „Е.“ АД прехвърля на „Ф.з.е.и е.и.“
А. свое вземане към „Многопрофилна
болница за активно лечение Свети Иван
Рилски – Р.“ АД, в размер на сумата от 1694700.95
лв., възникнало по силата на договора от 12.06.2012 г., за изпълнението на енергоефективните мероприятия на обекта по основния договор.
Така цедираното вземане е платимо, считано от 10.01.2013 г. до 10.10.2019 г., на 82 равни месечни вноски, от които 81 вноски
в размер на 22667.09 лева и една последна изравнителна от 20666.66 лева,
платими не по-късно от десето число на съответния месец.
С договор от
11.12.2012 г. за покупко-продажба на вземане „Е.“ АД прехвърля на „Ф.з.е.и е.и.“
А. свое вземане към „Многопрофилна
болница за активно лечение Свети Иван
Рилски – Р.“ АД, в размер на сумата от 359658.15
лв., възникнало по силата на договора от 12.06.2012 г., за изпълнението на съпътстващите
ремонтни работи на обекта по основния договор. Така цедираното
вземане е платимо, считано от 10.01.2013 г. до 10.10.2019
г., на 82 равни месечни вноски, от които 81 вноски в размер на 4386.07 лева и
една последна изравнителна от 4386.48 лева, платими не по-късно от десето число
на съответния месец.
Страните по
делото не спорят, а и от представените като доказателства писмени уведомления
се установява, че за прехвърлянето на вземанията по горепосочените два договора
за цесия, ищецът длъжник е надлежно уведомен от цедента, на 19.12.2012 г.
По делото са
представени фактура № **********/15.10.2012 година за сумата от 2 083 242.86
лева с ДДС, с посочено основание: изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградата
на корпус I на "МБАЛ
– Св. Иван Рилски- Р.“ АД, съгласно договор от 12.06.2012 г. и оскъпяване от
разсрочено плащане и фактура № № **********/15.10.2012 година за сумата от 442 116.35
лева с ДДС, с посочено основание: изпълнение на съпътстващи ремонтни работи за
сградата на корпус I на „МБАЛ Св. Иван Рилски- Р.“ АД, съгласно договор от
12.06.2012 г. и оскъпяване от разсрочено плащане.
По делото са
представени 8 броя платежни нареждания, с наредител
„МБАЛ Св. Иван Рилски-Р.“ АД и получател „Ф.за Е.и е.и.– ФЕЕИ“ АДСИЦ, съответно за сумата от 25053.16
лева /4386.07 по фактура № 1082/15.10. и 20667.09 по фактура № 1081/15.10./; от
14.10.2014 г. за сумата от 25053.16 лева /4386.07 по фактура № 1082/15.10. и
20667.09 по фактура № 1081/15.10./; от 26.11.2014 г. за сумата от 25053.16 лева
/4386.07 по фактура № 1082/15.10. и 20667.09 по фактура № 1081/15.10./; от
17.12.2014 г. за сумата от 25053.16 лева /4386.07 по фактура № 1082/15.10. и
20667.09 по фактура № 1081/15.10./; от 20.01.2015 г. за сумата от 25053.16 лева
/4386.07 по фактура № 1082/15.10. и 20667.09 по фактура № 1081/15.10./; от
02.04.2015 г. за сумата от 25053.16 лева /4386.07 по фактура № 1082/15.10. и
20667.09 по фактура № 1081/15.10./; от 16.04.2015 г. за сумата от 25053.16 лева
/4386.07 по фактура № 1082/15.10. и 20667.09 по фактура № 1081/15.10./ и за
сумата от 12917.79 лева доплащане /4386.07 по фактура № 1082/2012 г. и 8531.71
по фактура № 1081/2012 г./.
Като
доказателства по делото са приети протокол за даване на фронт на работата на
обекта от 13.06.2012 година; протокол от 26.06.2012 година за изготвен доклад
от извършено обследване за енергийна ефективност на обекта, от който се
установява, че възложителят приема предложените в доклада мерки за енергийна
ефективност, като изпълнителят може да премине към изготвяне на работна
документация за обекта.
По делото е
представен протокол от 12.10.2012 година, съставен на основание чл. 26 от
процесния договор, от който се установява, че страните по него са приели
дейностите от Етап 1 за завършен, изпълнителят е изпълнил всички
енергоефективни мерки от докладите, които гарантират получаването на сертификат
за енергийна ефективност за сградите, категория "А", клас
"В". Прието е, че този протокол е основание за стартиране на Подетап
1.2. на договора-
мониторинг
на енергийното потребление с отчитане на гарантирания резултат.
Представен е
доклад за обследване на енергийната
ефективност на Първи корпус на
МБАЛ „Св. Иван Рилски“- гр. Р., изготвен през 2010 г. от „Е.****“ ЕООД, както и
издаденият въз основа на този доклад сертификат
за енергийните характеристики на сграда- Първи корпус на МБАЛ „Св. Иван Рилски“-
гр. Р., разгъната площ 14 959 кв. м., отопляема площ 11 438 кв. м.,
издаден от „Е.****“ ЕООД, издаден на 29.06.2010 година и валиден до 2014 година.
Представен е
доклад за обследване на енергийната
ефективност на Първи корпус на
МБАЛ „Св. Иван Рилски“- гр. Р., изготвен през 2012 г. от „Е.“ АД, както и
издаденият въз основа на този доклад
сертификат за енергийните характеристики на сграда- МБАЛ „Св. Иван Рилски“- гр. Р.,
разгъната площ 12 035 кв. м., отопляема площ 11 164 кв. м., издаден от „Е.“ АД,
издаден на 08.06.2012 година и валиден до 07.06.2015 година.
От неоспореното
от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че вписаните в договора от 12.06.2012 г. цифрови стойности на базисно
енергопотребление на сградата, годишно енергопотребление след изпълнение
на енергоефективните
мероприятия /гарантирано годишно потребление на енергия/ и икономия на енергия
след изпълнение на енергоефективните мероприятия, са
съответно произволна стойност; стойност, взета от
доклада на „Е.“ от 2012 г. и произволна стойност. Показателят икономия на енергия се получава
от разликата между базисното енергопотребление и енергопотреблението след ЕСМ,
като дадената в договора икономия на енергия не кореспондира с посочената
икономия на енергия в нито един от двата доклада от обследване за енергийна
ефективност на процесната сграда /на „Е.****“ ЕООД от
2010 г. и на „Е.“ от 2012 г./, което означава, че тя е произволно число. Според
нормативните изисквания гарантираната икономия на енергия следва да съответства
на данните от извършеното обследване на енергийната ефективност на сградата.
Същите данни, като посочените в цифрова стойност в договора, са заложени и в Методиката /приложение 3 от
договора/. Съществуващите различия в
параметрите на сградите в двата доклада /посочена е различна отопляема площ, площ външни стени площ покрив и площ под//, посочени в
двата доклада, обуславят и разлика в енергопотреблението в сградата, като
особено съществено е различието между двата доклада в посочената площ на
външните ограждащи стени, което означава по-големи топлинни загуби през
външните стени. Съществува и различие в предложените в двата доклада енергоспестяващи мерки - тези в доклада от 2010 г. са 5 на брой, а тези
в доклада от 2012 г. 3 на брой, като има и различие в предложената мярка,
свързана с котелната и отоплителната инсталация. Различието в предложените в
двата доклада мерки води до липса на идентичност между паричната равностойност
на гарантираната икономия на енергия, спестените въглеродни емисии, както и в
срока на откупуване на енергоспестяващите мерки. Заложените
стойности за парична равностойност на гарантираната икономия на енергия и
спестените въглеродни емисии в договора не съответстват на нито една стойност
от докладите. Приложимата към договора методика не позволява да се определи достигнатата
годишна икономия на енергия, защото стойността на базисното годишно
потребление, посочена в договора и в методиката, е произволно число. Не е
посочено и по какъв начин се изчислява стойността на коефициента на нормализиране,
както и липсват протоколи за отчитане на гарантирания резултат и доклади за
мониторинг за всеки отчетен период, където би трябвало да са записани данните
от измервателните уреди /топломер и електромер/, в присъствие на упълномощени
лица на изпълнителя и възложителя за целия мониторингов
период. Невъзможността да се определи
достигнатото годишно потребление на енергия прави невъзможно и определянето на
паричната равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия в сградата.
Вещото лице посочва, че изпълнените 3 енергоспестяващи
мерки са свързани само с икономия на топлоенергия, като не би трябвало да се
отчита икономия от електроенергия, както и да се остойностява. Според вещото
лице до увеличение на електроенергия е възможно да се стигне, ако са
инсталирани допълнителни консуматори и се промени режимът на работа на електроконсуматорите, като това, съгласно методиката се
коригира с изчислената стойност на коефициента на нормализиране, за който няма
приложени изчисления. Относно електроенергията не може да се говори за
енергийна ефективност, защото електроконсуматорите не са били обект на енергоспестяващи
мерки и в двата доклада. Според вещото лице е допусната грешка при
изчисляването на простия срок но откупуване
/срокът за възстановяване на вложената инвестиция/, тъй като при
изчисляването му /инвестицията за изпълнение на ЕСМ се разделя на паричната
равностойност на гарантираната икономия/ са взети стойности за инвестицията за
изпълнение на ЕСМ без ДДС и за паричната равностойност на гарантираната
икономия с ДДС. Вещото лице посочва, че няма нормативно определен срок за
възстановяване на направената инвестиция., но инвестицията по всяка мярка не
трябва да надвишава живота на мярката, който е нормативно определен. Вещото
лице приема, че в чл. 4, ал. 1 и чл. 4, ал. 2, т. 2 става дума за едно и също
понятие, свързано с гарантирано годишно потребление на енергия. Вещото лице не
може да обясни откъде е взета стойността от 1 412 177 kWh/годишно, както и
специфичната стойност 127,3 kWh/m2 в чл. 4, ал. 1. Стойността от 1 561 752
kWh/годишно или 139,9 kWh/m2 гарантира договореното сертифициране, съгласно
изчисленията в доклада. Вещото лице дава в табличен вид разходите за ел.
енергия и природен газ на болницата, преди и след прилагане на ЕСМ, като потребено количество енергия и заплатените за това суми. Количеството
потребена електрическа енергия за периода след прилагане на ЕСМ е намаляло с
66 960 kWh, а
заплатените парични средства за потребена електрическа енергия за периода след
ЕСМ са се увеличили с 1 435.81 лева. Вещото лице приема, че количеството
потребен природен газ за периода след прилагане на ЕСМ е намаляло с
132 455.04 kWh, а заплатените парични средства за потребения газ за
периода след ЕСМ са се увеличили с 51 671.68 лева. Вещото лице приема, че
поради липса на данни от показанията на топломерите и електромерите в началото
и края на всеки отчетен период, не може да се изчисли достигнатото годишно
потребление на енергия, респ. не може да се изчисли паричната равностойност на
достигнатото годишно потребление на енергия.
В
допълнението към заключението, представено в съда на 01.12.2021 г. вещото лице посочва
базисното годишно потребление на енергия, което е равно на нормализираното
енергопотребление преди въвеждане на мерките за енергийна ефективност от
доклада на „Е.“АД - 3 007 551kWh/година, където нормализирано годишно
потребление на топлинна енергия за отопление от природен газ е 2 240 657 kWh/
година, а нормализирано годишно потребление на топлинна енергия за БГВ от
природен газ е 317 651 kWh/година. Вещото лице сочи, че общо нормализирано
годишно потребление на топлинна енергия от природен газ е 2 558 308 kwh/година, а общото нормализирано годишно потребление от
електроенергия е 449 243 kwh/година. Според вещото
лице парична равностойност на базисното годишно потребление на енергия е 405
908 лева. Вещото лице приема, че достигнатото годишно потребление на енергия за
периода 2012 година – 2013 година е 1 205 793 kWh, а
паричната равностойност на достигнатото годишно потребление на енергия е
231 979 лева. Вещото лице приема, че достигнатата годишна икономия на
енергия е 1 531 284kWh, а паричната равностойност на
достигнатата годишна икономия на енергия е 173 929 лева. За 2014 година
вещото лице приема, че достигнатата годишна икономия на енергия е 1 389
362kWh, а паричната равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия е
128 101.73 лева. Вещото лице сочи, че данните от доклада за мониторинг за базисното
годишно потребление на енергия, респ. паричната равностойност на базисното годишно потребление на
енергия се различават от тези, които биха се получили от доклада на „Е.“АД
поради това, че за базисното годишно потребление на енергия е използвана
стойността от договора 2 862 624 kWh, която е произволно число.
При разпита
на вещото лице в отрито съдебно заседание, проведено на 09.12.2021 година,
вещото лице прави уточнението, че в допълнителното заключение е направило
изчисленията, въз основа на данни от доклада, изготвен от „Е.“ АД, които данни
като базисно енергопотребление не са заложени в договора от 12.06.2012 г. и
методиката към този договор. Сочи, че за даване на отговор на тези допълнителни
въпроси е взело предвид заложената
стойност за базисно годишно потребление в докладите за мониторинг, която е
произволна стойност. Сочи, че съгласно
формулата достигнатата икономия на енергия е равна на разликата от тази заложена
стойност, която е произволно число, коригирана с коефициент на
нормализиране и от това произведение е
извадена достигнатото годишно потребление на енергия. Вещото лице счита, че
икономията на енергията се явява произволно число. Вещото лице пояснява, че за
даване отговор на въпроса относно определяне стойността на гарантираната
икономия на енергия се е позовала на Наредба № РД-16347/02.04.2009 г., тъй като
в нея се съдържа определение за
гарантирана икономия на енергия, която е разликата от нормализираното
енергопотребление и енергопотреблението, след въвеждане на мерките. Вещото лице
Коемджиева потвърждава извода си, че в процесния ЕСКО
договор има смесване
на данни, защото стойността, заложена в договора като базисно потребление,
спрямо която се изчислява икономията на енергия е съвсем близка до тази, която
е базисното потребление на „Евроенерджи“ - разликата
е 30 000 квтч., но след запознаване с всички
посочени в договора цифрови стойности вещото лице изключва вероятността това
разминаване да се дължи на техническа грешка, а приема, че посочената в договора
стойност от 2 862 624 квтч за базисно
енергопотребление е произволно число. Тя не съответства, нито на стойността от доклада на „Евроенерджи“
/2832624 квтч/ за базисно потребление, нито на стойността
за този показател от доклада на „Е.“ /3007551 квтч/.
В договора е посочено годишно енергопотребление, след изпълнение на мерките, в
стойност, която е идентична с тази от доклада на „Е.“, съответно от тази основа
натам се изчисляват икономиите на енергия. Според вещото лице, в договора е
следвало да бъдат заложени данните по доклада на изпълнителя „Е.“ АД от 2012
г., тъй като ще се изпълняват приложените от изпълнителя мерки и той по
собствено желание е направил второ
обследване на сградата, въпреки че сградата е имала направено такова обследване
2010 г. /докладът на „Евроенерджи“/, което е можело
да бъде съобразено, тъй като в рамките на 3 години може да бъде разликата между
два доклада. Според вещото лице е технически невъзможно да се изчислят
реализираните енергийни спестявания към настоящия момент, тъй като е изминал
дълъг период от време, а изчисления е трябвало да се направят за 2013 г., 2014
г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. За тези периоди липсва точна информация
за всички видове уреди, които са инсталирани, за потреблението на енергия, за
да може да се изчисли по климатична база данни. Въвеждането на енерго-спестяващи мерки по принцип може да доведе до
някакви спестявания, но не е ясно дали тези спестявания са достатъчни, за да
може да се изплати това, което е заложено по договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Според чл.
55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него
са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно
обогатяване, като първият от тях касае получаването на имуществена облага при
начална липса на правно основание, разбирано като валидно правоотношение между
лицето, което дава, и лицето, което получава. В настоящия случай ищецът твърди,
че е платил без правно основание на
ответника процесните суми, чрез осем банкови превода,
извършени в периода от 16.09.2014 г. до 27.05.2015 г. При този иск ищецът следва да докаже, че е дал
“нещо” – материална ценност на ответника, който я е получил, а ако претендира
неоснователност на претенцията ответникът следва да докаже, че е имало
основание за получаване на сумата. Именно плащането на недължимо е юридическият
факт, който нарушава еквивалентността в отношенията на страните и от който
произтичат едновременно обедняването на едната страна и обогатяването на
другата. Ето защо Съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение, че не е пасивно материално-правно легитимиран по исковите
претенции. Легитимацията му е обусловена от обстоятелството, че той е лицето,
получило плащанията, за които ищецът твърди, че на направени при начална липса
на основание. По делото не са предявени самостоятелни искове за нищожност на
договора, вземания по които са предмет на сключените между ответника и третото
лице-помагач договори за цесия.
Правопораждащ факт /плащането на недължимо/ се установява от
доказателствата по делото. Страните по делото не спорят /с приетия доклад по
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ответникът е получил от ищеца плащане
на процесните суми в периода от 16.09.2014 г. до
27.05.2015 г./, че ищецът е платил на ответника прехвърлените му с двата
договора за цесия вземания за дължими месечни вноски за периода от м. септември
2014 г. до м. май 2015 г., произтичащи от договор от 12.06.2012 г. за
изпълнение на инженеринг на енергийно ефективни мероприятия с гарантиран
резултат за сградата на болницата и съпътстващи ремонтни работи, както следва: на
16.09.2014 г. сума от 25053.16 лева /4386.07 лева съпътстващи ремонтни работи и
20667.09 лева енергоефективни мероприятия/; на 14.10.2014 г. сумата от 25053.16 лева /4386.07
лева съпътстващи ремонтни работи и 20667.09 лева енергоефективни
мероприятия/; на 26.11.2014 г. сумата от 25053.16 лева /4386.07 лева
съпътстващи ремонтни работи и 20667.09 лева енергоефективни
мероприятия/; на 17.12.2014 г. сумата от 25053.16 лева /4386.07 лева
съпътстващи ремонтни работи и 20667.09 лева енергоефективни
мероприятия/; на 20.01.2015 г. сумата от 25053.16 лева /4386.07 лева
съпътстващи ремонтни работи и 20667.09 лева енергоефективни
мероприятия/; на 02.04.2015 г. сумата от 25053.16 лева /4386.07 лева
съпътстващи ремонтни работи и 20667.09 лева енергоефективни
мероприятия/; на 16.04.2015 г. сумата от 25053.16 лева /4386.07 лева
съпътстващи ремонтни работи и 20667.09 лева енергоефективни
мероприятия/ и на 27.05.2015 г. сумата
от 12917.79 лева доплащане /4386.07 лева съпътстващи ремонтни работи и 8531.71
лева енергоефективни мероприятия/.
Ответникът
твърди, че има право да получи тези плащания, тъй като с тях се погасяват
вземания, представляващи дължими месечни вноски за периода от м. септември 2014 г. до м. май 2015 г за изпълнението на енергоефективните мероприятия и
изпълнението на съпътстващи ремонтни работи по договор от 12.06.2012 г., които
вземания са му прехвърлени с два договора за цесия от 11.12.2012 г., за
прехвърлянето на които вземания ищецът длъжник е надлежно уведомен по реда на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от цедента „Е.“ АД. Ищецът
излага доводи, че сключеният между него и дружеството „Е.“ АД договор от
12.06.2012 г. е нищожен, съответно не е породил своите правни последици, което
от своя страна обуславя нищожността и на договорите за цесия, поради липса на
предмет, тъй като цедираните в полза на ответника
вземания не съществуват. От съдържанието /поетите права и задължения на
страните/ на сключения между ищеца и „Е.“ АД договор от 12.06.2012 г. за
изпълнение на инженеринг на енергийно ефективни мероприятия с гарантиран
резултат за сграда на болницата и съпътстващи ремонтни работи, може да се
обоснове извод, че този договор представлява договор с гарантиран резултат или
т.нар. ЕСКО договор. Следователно правната регламентация на процесния
договор се съдържа в действащия към
момента на сключване му Закон за енергийната ефективност от 2008 г. /отм., ДВ
бр. 35/15.05.2015 г./.ЗЕЕ /отм/. Съгласно чл. 48, ал.
1 от ЗЕЕ /отм./, договорите с гарантиран резултат /ЕСКО договори/ имат за
предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради
и/или промишлени системи, като възстановяването на направените инвестиции и
изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка
на реализираните икономии на енергия. Съдът намира за неоснователни направените
от ответника възражения, че разпоредбите на ЗЕЕ /отм./ са неприложими към
договора от 12.06.2012 г., тъй като същият има типично за договор за изработка
съдържание. Наистина с договора се възлага извършването на дейности, с
определена последователност, насочени към изграждането на конкретен обект.
Поемането на задължение за извършването на тези дейности в посочената
технологическа последователност /чл. 1, ал. 2 от договора/, е обусловено от
постигането на специфична цел, а именно – да се подобри енергийната ефективност
на сградата корпус І на болницата. Именно постигането на тази цел, а не
уговорените съпътстващи ремонтни работи, определя характера на договора като
такъв с гарантиран резултат, а не за изработка.
В този смисъл е и постигнатото от страните съгласие - договорът да се счита окончателно изпълнен с постигане на
уговорения специфичен резултат /достигане на предвидената с него енергийна
ефективност/, а не с приемане на съпътстващите постигането на този резултата
ремонтни работи. С постигането на този резултат е обвързано и правото на
изпълнителя да получи дължимото възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че възложителят на обществената поръчка, въз основа на която е сключен този
договор, е търговско дружество, чийто капитал е изцяло държавна и общинска
собственост, по отношение на него намират приложение и императивните правила,
съдържащи се в Наредба № РД-16-347 от 02.04.2009 г. за условията и реда за
определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран
резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради - държавна и/или общинска
собственост, издадена от министъра на икономиката и енергетиката и министъра на
финансите /обн., ДВ, бр. 28 от 14.04.2009 г./ - в този смисъл е определение №
224/07.05.2019 г. на ВКС, І ТО, І ТО, по т. д. № 2639/2019 г.
Предвид изложеното,
правилата за определяне, планиране и изплащане на средствата по договора от
13.06.2011 г. следва да бъде съобразено с разпоредбите на ЗЕЕ /отм./ и Наредба
№ РД-16-347 от 02.04.2009 г. Съгласно
чл. 49, ал. 5 от ЗЕЕ /отм./, финансовият риск, както и техническият и търговският риск за
изпълнение на предвидените в договора дейности и мерки за повишаване на
енергийната ефективност и за достигане на гарантирания с договора резултат,
следва да се поеме от изпълнителя. Това означава, че изпълнителят би могъл да получи пълно
възстановяване на направената инвестиция единствено в случай, че възложителят
реализира икономии на енергия, възлизащи на пълния размер на инвестицията.
Изпълнителят осигурява извършването на услугата, изцяло или частично със
собствени средства и/или поема задължение да осигури финансирането им от трето
лице – арг. от чл. 49, ал. 4 от ЗЕЕ /отм./. В случай,
че изпълнените дейности и мерки за
повишаване на енергийната ефективност не осигурят гарантираните с договора
икономии на енергия, възложителят дължи на изпълнителя единствено
възстановяване на инвестицията и заплащане на възнаграждение за сметка на
спестените разходи от постигнатата икономия на енергия. В отклонение от тези
принципни положения, в чл. 9 от договора не е предвидено, че инвестицията ще
бъде изплащана изключително за сметка на реализираните икономии на енергия, а е
посочено, че обемът на инвестицията ще бъде възстановяван и изплащан от
възложителя с планирани в неговия бюджет бюджетни средства, като в изплащането
на инвестицията участие ще вземе и реализираната през периода на изплащане
парична равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия от сградата. В
противоречие с горецитираните норми и характера на ЕСКО договора, страните са
уговорили, че задължението на възложителя, включващо стойността на изпълнените
енергоефективни мероприятия и съпътстващи ремонтни работи, с добавено годишно
оскъпяване от 7,5 % и ДДС, ще бъде изпълнявано разсрочено /на 84 равни месечни
вноски/, без изпълнението на това задължение да е обвързано с постигането на
гарантирания финансов резултат, а изискуемостта на тези вноски настъпва на
уговорения от страните падеж, независимо от обстоятелството дали към този
момент е осъществен гарантираният с договора резултат. Съгласно чл. 19, т. 1 от Наредба № РД-16-347
от 02.04.2009 г., договорите с гарантиран резултат, подлежащи на финансиране при условията и по реда на
тази наредба, съдържат най-малко числени стойности на енергийния разход
на сградата в kWh/m2
год. и kWh/год. за: референтната стойност на интегрираната
енергийна характеристика на сградата; актуалното
енергопотребление преди изпълнение на мерки
за повишаване на енергийната ефективност; нормализирано енергопотребление; енергопотребление
след въвеждане на мерките за
повишаване на енергийната ефективност; гарантираната икономия на енергия за
сградата и екологичен еквивалент /емисии въглероден диоксид/ на
спестената енергия. В процесния договор част от тези параметри не
са посочени, съответно липсва постигнато от страните съгласие досежно относимо
към определяне на гарантирания резултат обстоятелство, респективно за размера
на дължимата от възложителя престация. Видно от приетото заключение на
съдебно-техническата експертиза, посочването в договора на произволно число
като стойност на
потребление на енергия от сградата преди изпълнение на енергоефективните
мероприятия /базисно годишно потребление на енергия/ и посочването на стойност
за потребление на енергия, след изпълнение на енергоефективните мероприятия
/гарантирано годишно потребление/, взета от доклада за енергийно
обследване на сградата, изготвен от „Е.“АД /2012 г./,
води до невъзможност да се установят реално реализираните икономии на енергия,
съответно да се определи постигнат ли е гарантираният с договора резултат. Избраната
от страните с договора методика /приложение № 3/ не съдържа всички необходими
критерии и формули за изчисления, съобразно съответните нормативни изисквания.
Заложените в методиката изходни данни са същите като в основния договор,
съответно има смесване на посочени произволни данни и данни от два различни
доклада за енергийно обследване /от 2010 г. и 2012 г./. Поради липса на данни
от показанията на топломерите и електромерите в началото и края на всеки
отчетен период, не може да се изчисли достигнатото годишно потребление на
енергия, респ. не може да се изчисли паричната равностойност на достигнатото
годишно потребление на енергия. Констатираната от вещото лице липса на такива
изчисления за всяка година от периода на действие на договора /за 2013 г., 2014
г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г./ прави технически невъзможно изчисляването на реализираните енергийни спестявания,
съответно извършването на преценка дали тези спестявания са достатъчни, за да
може да се приеме за изпълнено това, което е заложено по договора. Липсата на възможност да се установи
гарантираното и достигнатото годишно потребление на енергия в сградите прави
невъзможно прилагането на уговорения в чл.
16 – 18 от договора алгоритъм за
изравняване на плащанията, който дори да можеше да бъде приложен също не е в
състояние да обезпечи спазване на
установеното със ЗЕЕ /отм/ и чл. 21 от Наредба
№ РД-16-347 от 02.04.2009 г. изискване инвестициите и възнагражденията за ЕСКО услуги по договори
с гарантиран резултат, да се възстановяват, съответно изплащат, единствено за сметка
на реализираните икономии на енергия.
Избраната от страните методика /приложение 3 към договора/ не позволява и
извършването на ежегодно остойностяване на икономията на енергия, постигната от
приложените по договора енергоефективни мерки.
Предвид изложеното, Съдът намира, че
определящите характера на договора от 12.06.2012 г., като такъв за гарантиран
резултат, клаузи противоречат на императивни разпоредби на Закон за енергийната ефективност от
2008 г. /отм., ДВ бр. 35/15.05.2015 г./ и Наредба
№ РД-16-347 от 02.04.2009 г. за условията и реда за определяне размера и
изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до
енергийни спестявания в сгради - държавна и/или общинска собственост, издадена
от министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите /обн., ДВ,
бр. 28 от 14.04.2009 г./, което противоречие обуславя нищожност на договора, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД .
Предвид изложеното, Съдът намира за установено
обстоятелството, че цедентът „Е.“ АД /н/ не е
носител на прехвърлените на ответника права и договорите за цесия не са
произвели своя транслативен ефект.
Предвид извода на съда за съществуване на
вземания на ищеца спрямо ответника в размер на платените без основание
суми, следва да бъде разгледано
направеното от ответника възражение за давност. Съдът намира, че за тези
вземания на ищеца е приложима общата петгодишна давност, а не поддържаната от
ответника тригодишна давност по чл. 111, б. в“ от ЗЗД. Процесните вземания
нямат периодичен характер по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. Такъв характер имат
прехвърлените с договорите за цесия задължения на ищеца, но не и
предявените в настоящето производство вземания на ищеца срещу ответника за
връщане на платените, при начална липса
на основание, суми. Съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, началният момент на
давностния срок е този, в който вземането
е станало изискуемо. Предвид основанието на предявения иск, правото на
ищеца да иска връщане на платената без основание сума настъпва в момента, в
който е получено плащането. По делото не се спори, че процесните
плащания са направени, съответно получени от ответника на 16.09.2014 г.;
14.10.2014 г.; 26.11.2014 г.; 17.12.2014 г.; 20.01.2015 г.; 02.04.2015 г.;
16.04.2015 г. и 27.05.2015 г., като от всяка от тези дати започва да тече
установения в закона петгодишен срок.От тези моменти до датата
на исковата молба - 11.09.2019 г. /датата на пощенското клеймо, с което е изпратена
исковата молба/, не са са изтекли
повече от пет години, поради което направеното от ответника възражение за
погасяване по давност на исковите вземания на ищеца се явява неоснователно.
Предвид изложеното, Съдът намира, че
предявените искове са основателни и доказани за пълния предявен размер, поради
което следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на производството, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски, които възлизат на общо 14031.60 лева, в това
число 7531.60 лева заплатена държавна такса; 1000 лева депозит за вещо лице и 5500
лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 09.09.2019 г.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.за Е.и
енергийни икономии- ФЕИИ“ АДСИЦ, ЕИК ******да заплати на „Многопрофилна
болница за активно лечение ******- Р.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 153201.35 лева /сто
петдесет и три хиляди двеста и един лева и 35 ст./, представляваща платена от ищеца
в периода от 16.09.2014 г. до 27.05.2015 г. без основание сума, под формата на
вноски за периода от м. септември 2014 г. до м. май 2015 г., като част от вземане в общ размер от 1694700.95
лева, представляващо възнаграждение за осъществено
изпълнение на енергоефективни мероприятия по договор с гарантиран
резултат от 12.06.2012
г., сключен между ищеца и „Е.“ АД,
прехвърлено на ответника с договор за цесия от 11.12.2012 г., ведно със
законната лихва от 11.09.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Ф.за Е.и
енергийни икономии- ФЕИИ“ АДСИЦ, ЕИК ******да заплати на „Многопрофилна
болница за активно лечение ******- Р.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 35088.56 лева /тридесет
и пет хиляди осемдесет и осем лева и 56 ст./, представляваща платена от ищеца
в периода от 16.09.2014 г. до 27.05.2015 г. без основание сума, под формата на
вноски за периода от м. септември 2014 г. до м. май 2015 г., като част вземане в общ размер от 359658.15
лева, представляващо възнаграждение за осъществено
изпълнение на съпътстващи
ремонтни работи по договор
с гарантиран резултат от 12.06.2012 г., сключен между ищеца и „Е.“ АД,
прехвърлено на ответника с договор за цесия от 11.12.2012 г., ведно със
законната лихва от 11.09.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Ф.за Е.и енергийни
икономии- ФЕИИ“ АДСИЦ, ЕИК ******да заплати на „Многопрофилна
болница за активно лечение ******- Р.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата от 14031.60
лева /четиринадесет хиляди тридесет и един лева и 60 ст./, представляваща
направени от ищеца съдебни
разноски за настоящата инстанция.
Решението
е постановено при участие на „Е.” АД /н/, ЕИК ******, в качеството на трето
лице – помагач на страната на ответника.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: