РЕШЕНИЕ
№ 1567
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330117581 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по член 124, ал. 1 ГПК
вр. с член 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и член 55, ал.1, т. 1 ЗЗД.
Ищцата К. Д. Ж., ЕГН **********, представлявана от пълномощника си адв. М.
М., е предявила искове против ответника МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК ********* за
прогласяване нищожността на договор за доп. услуги към договор за заем ****** №
****** от ******г., сключен между страните на основание вр. с член 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД и член 143 ЗПК, както и поради това, че е сключен при неспазване на
разпоредбите на член 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с член 22 ЗПК, както и се осъди
ответника да върне неоснователно платената от ищеца сума в размер на 20 лева,
поради недействителност на договора за доп. услуги, ведно със зак. лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
Ищцата твърди, че на *****г. е подписала с ответното дружество договора за
паричен заем, по силата на който е получила кредит в размер на 200.00 лева, при ГПР
48.80%, фиксиран лихвен процент 40.47 %, при срок на кредита от 3 месеца.
Освен това твърди, че е сключила и договор за допълнителни услуги, съгласно
който договор за допълнителни услуги, ищцата е следвало да заплати на ответното
дружество сума в общ размер на 58.35 лева, включваща Пакет допълнителни услуги
"Разглеждане до минути" и допълнителна услуга "Връщане в 30 дневен срок. По този
начин общата сума, която е следвало да заплати на ответника била в общ размер на
271.98 лева. Ищцата твърди, че е извършила 3 на брой плащания в общ размер от 200
1
лева, за което е предоставила и 3 квитанции за заплатена сума, като счита, че със
сумата от 200 лева е заплатила 147.47 лева - главница, 32.53 лева – лихва, и 20 лева-
допълнителни услуги. Ищцата сочи, че договорът за допълнителни услуги е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143 ЗЗД, чл. 10 А и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.
22 ЗПК, като съображенията за това са подробно изложение в исковата молба. С оглед
нищожността на договора за допълнителни услуги се претендира връщане на
неоснователно платената сума в размер на 20 лв. по договора за допълнителни услуги.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба със становище за
неоснователност на предявените искове. Счита, че договорът за допълнителни услуги
не противоречи на добрите нрави, тъй като клаузите му не водят до нееквивалентност
на насрещните престации. Предоставените от ответника допълнителни услуги носили
реална полза за кредитополучателя, поради което и цената за тези услуги била реално
измерима. Освен това се потвърждава, че ищцата реално се е възползвала от тези
услуги. Неоснователно било твърдението на ищцата, че с предоставяне на процесните
допълнителни услуги се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото
процесните допълнителни услуги не следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като се
касаело за допълнителен договор. На следващо място се посочва, че предоставените на
ищцата услуги по процесния договор за допълнителни услуги не били свързани с
усвояване и определяне на кредита по смисъла на чл. 10А, ал. 2 от ЗПК, поради което
не следва да бъде прилагана тази разпоредба към процесния договор.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Между страните не е налице спор, че са сключили договор за доп. услуги от
14.02.2022г. към договор за заем ****** № ****** от ****г., по силата на който
потребителят е поел задължение да заплати сумата от 58,35 лева за пакет доп. услуги,
включващи доп. услуги „разглеждане до минути“ и „връщане в 30-дневен срок“.
Процесният договор за допълнителни услуги е сключен на една и съща дата с
договора за заем, на основание договора за заем и има за предмет, предоставянето на
услуги, улесняващи усвояването и погасяването на задължението по договора за заем.
Поради това, въпреки че формално тази сделка е оформена като отделен договор,
съдът приема, че той представлява допълнение към договора за заем и че следва да
бъде разглеждан като сбор от уточняващи задължения към този договор. Също така
съдът намира, че претендираната сума за „допълнителни услуги” представлява разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
2
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Според
императивната разпоредба на член 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 %/, което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.
От отговора на ответника става ясно, че възнаграждението за доп. услуги не е
включено в ГПР на договора за заем, ето защо съдът приема, че ГПР е неправилно
посочен, което нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, който предвижда, като
част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Изискванията за съдържанието и
размера на ГПР са въведени, за да се даде възможност на потребителите да взимат
своите решения при пълно знание за фактите, да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да
бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
От тук може да се направи заключение, че ГПР е съществен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на
потребителите, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това
изискуемо с императивна норма съдържание води до недействителност на договора.
Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен
начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка
на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.(в този
смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по дело C 377/14). Целта на това
изискване е към момента на сключване на договора потребителят да има възможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. Неизпълнението на изискванията за неговото изчисляване злепоставя целта на
Директивата да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този
начин потребителят бива подведен и не може да сравни продуктите адекватно.
Размерът на ГПР е от съществено значение за преценката на потребителя дали да
сключи договора, поради което неправилното му посочване е особено съществено
нарушение, нарушаващо принципа на лоялна конкуренция и защитата на
потребителите, което води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.
По изложените съображения искът за прогласяване на нищожността на договора
поради противоречието му със закона – член 22 ЗПК следва да се уважи като
основателен.
3
По предявения иск по член 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
От представената от ответника по делото справка за извършените от длъжника
плащания по договора за доп. услуги се установява заплащането на сумата от 38,90
лева, която сума се явява недължимо платена, поради недействителност на договора за
доп. услуги към договора за заем. В о.с.з. на ******г. е допуснато изменение в размера
на иска от 20 лева на 38,90 лева, с оглед на което искът за тази сума като основателен и
доказан ще се уважи.
Ищецът доказа разноски в размер на 100 лева – платена държавна такса, които
ще му се присъдят. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА.
Предвид защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на
спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат
извършени от адвоката, в това число и броя на проведените съдебни заседания - едно,
както и приложимия материален закон към датата на сключване на договора за правна
помощ чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ– ред. ДВ, бр. 88/4.11.2022 г., съдът присъжда на адв.
М. адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 400
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК
********* от една страна и К. Д. Ж., ЕГН ********** от друга, договор за доп. услуги
от ******г. към договор за заем ***** № ****** от ****** г., на осн. член 22 ЗПК.
ОСЪЖДА МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК *********, да заплати на К. Д. Ж., ЕГН
********** на осн. член 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата от 38,90 лева, представляваща
недължимо платена сума по договор за доп. услуги към към договор за заем ***** №
***** от ******г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата мола в съда – 1.12.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК *********, да заплати на К. Д. Ж.,
ЕГН **********, направените разноски по делото от 100 лева държавна такса.
ОСЪЖДА МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат М. В.
М., АК Пловдив адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца К. Д. Ж., ЕГН
********** безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 лева,
определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4