№ 1381
гр. С., 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110163956 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата 1277,24 лева /1/2 от 2 554,49 лв./,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.08.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва от
14.09.2015 г. до изплащане на вземането и сумата 273,22 лева /1/2 от 546,44
лв./, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 30.09.2012 г. до 07.09.2015 г., които суми касаят топлоснабден
имот – апартамент ., находящ се в гр. С., аб. № . и за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55609/2015 г. по описа на СРС, 67
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва доставеното количество и
1
размера на начислената топлинна енергия за периода. Оспорва качеството си
на потребител на топлинна енергия за процесния имот. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Третото лице помагач “Т.” ЕООД не оспорва исковете, като счита
същите за основателни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответника, по силата на което е престирал и за него е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./, и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за
енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване
на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–
етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
2
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение, следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Изключение от това
правило е налице единствено в хипотезата, при която е налице сключен
договор с друго лице по отношение на топлоснабдения имот.
В случая по делото не е спорно, че процесният имот е топлоснабден,
както и че по отношение на него ищецът е доставил твърдяното количество
топлинна енергия в претендираните размери. Спорно по делото е дали през
исковия период е съществувало валидно облигационно отношение с
ответника във връзка с имота и дали той отговаря за 1/2 от стойността на
доставената топлинна енергия.
За безспорно по делото е отделено обстоятелството, че ответникът се
явява собственик на 1/2 идеална част от процесния имот. Това се установява и
от представените по делото писмени доказателства. По делото е прието
заверено копие на Решение от 12.10.2007 г., постановено по гр. дело № 1332
3
по описа на СРС за 2007 г., 82 състав, влязло в сила на 04.12.2007 г., с което е
прекратен бракът между ответника Ю. М. Д. и М. Н. Д.а, сключен на
23.02.1986 г. с акт . на Р.” – гр. С.. Видно от представеното решение, съдът е
одобрил постигнато между страните по делото споразумение по чл. 99, ал. 3
от СК от . г. (отм.), като семейното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. “.,
придобито по време на брака в съпружеска имуществена общност, е
предоставено за ползване на М. Н. Д.а. Наличието на съсобственост се
потвърждава и от приетото по делото заверено копие на молба от Д. за
вписване на законна ипотека върху процесния имот за обезпечаване
изплащането на отпуснат на Ю. Д. и М. Д.а заем за закупуването му /л. 12 от
делото/. В молбата е посочено, че ипотеката е за обезпечение изплащането на
отпуснат заем в размер на 14 670,00 лева, заедно с лихвите съгласно тарифата
на банките и платим в срок от 10 години с годишни анюитетни вноски при
условията на договора, сключен между Д. и длъжника на 11.03.1991 г. От
представено заверено копие на писмо от С. с рег. № .., се установява, че в
архива на о. М. Н. Д.а фигурира като собственик на процесния имот въз
основа на договор за покупко-продажба, сключен на 11.03.1991 г., която дата
съвпада с датата на сключване на договора между Д. и съпрузите, посочена в
молбата за вписване на законна ипотека.
С прекратяването на брака между бившите съпрузи Ю. Д. и М. Д.а е
възникнала обикновена съсобственост при равни квоти /по ½ идеална част/,
поради което същите отговарят за заплащането на доставената в имота
топлинна енергия.
С оглед възражението на ответника, че не притежава качеството
потребител на топлинна енергия за имота по смисъла на чл. 153 ЗЕ, съответно
не дължи претендираните суми, тъй като не е живял на адреса, както и
предвид съображенията, изложени от него в отговора на исковата молба, че
след развода процесният имот е предоставен за ползване на бившата му
съпруга по силата на бракоразводното решение, то в случая следва да намери
приложение Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018 г., постановено по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
4
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от Д.
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.".
В мотивите на ТР № 2/2018 г. на ОСГК по т. д. № 2/2017 г., т. 1 се
приема, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на
С., при предоставянето му след развода със съдебно решение на единия
съпруг, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК между двамата съпрузи възниква
наемно правоотношение, като това правоотношение се е извеждало по
5
тълкувателен път и при действието на чл. 107, ал. 1 СК от . г. (отм.). Когато
ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни
общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида на негово име за целия имот, тогава той става клиент
на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част, и за
другата, притежавана от другия съпруг идеална част, поради което и дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената ТЕ за битови нужди за
цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не е
сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в
съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е
предоставено със съдебно решение само на единия съпруг. Възникналото
наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е
достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на
топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици.
Съдът намира, че с въз основа на събраните по делото доказателства не
се установява след прекратяване на брака М. Д.а да е сключила такъв договор
с топлопреносното предприятие – включително с откриването на
индивидуална партида при последното за целия имот, на което основание
съответно и да се приеме, че само тя е отговорна за възникналите задължения
за заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия. По делото
не са ангажирани доказателства в горния смисъл – не е представена молба-
декларация за откриване на партида за имота на нейно име, въз основа на
която да се приеме, че бившата съпруга на ответника е отправила
предложение до ищеца за сключване на писмен договор при публично
известни общи условия, което ищецът да е приел с откриване на партидата, а
само това обстоятелство би освободило ответника от отговорност пред
ищцовото дружество за плащане стойността на доставената до имота
топлинна енергия. Само по себе си обстоятелството, че ищецът издава
фактури на името на М. Д.а не е достатъчно да обуслови извод в горния
смисъл и да изключи отговорността на ответника.
6
По тази причина съдът намира, че за процесния период клиенти на
топлинна енергия са били и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ в качеството им на съсобственици. С оглед на нормативната уредба,
ирелевантно за наличието на такова отношение, съответно и за дължимостта
на суми към ищеца, е това дали ответникът фактически е ползвал имота.
Доколкото не е налице спор по отношение на количеството доставена
топлинна енергия и стойността на същата, следва да се приеме, че са
възникнали задължения в размери, равняващи се на претендираните от ищеца
суми.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно. Приложимата погасителна
давност спрямо процесните вземания, които се явяват периодични такива, е
тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от падежа на същото. С
оглед на периода, за който се отнасят процесните вземания и момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2015 г.,
в случая този срок не е изтекъл по отношение на претенциите за включените
месеци. За процесния период приложими към облигационните отношения
между страните са били ОУ, одобрени с Решение № ../07.01.2008 г. на Д., в
сила от 13.02.2008г., и ОУ, одобрени с Решение № ../03.02.2014 г. на Д., в
сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33 от ОУ от 2008 г. купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а за изравнителните сметки - в
30-дневен срок след датата на издаване на съобщението за дължимата сума.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Следователно към 30.09.2012 г.
ответникът е изпаднал в забава по отношение на плащането на първата сума,
относима към процесния период, предвид което е налице и основанието за
дължимост на обезщетение за забава, с оглед на което следва да бъде уважена
и претенцията за обезщетение за забавено плащане, като ответникът дължи
7
1/2 от 546,44 лв. /сумата по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 55609/2015 г. по описа на СРС, 67 състав/ или сумата
от 273,22 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който
своевременно е заявил искане за тяхното присъждане, съответно следва да му
бъде присъдена сумата 81,01 лева, представляваща направени разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и сумата 120,08 лева - разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
Ю. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „., ДЪЛЖИ НА “Т. С.” ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “., на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата 1 277,24 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.08.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва от
14.09.2015 г. до изплащане на вземането , и сумата 273,22 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 30.09.2012 г. до 07.09.2015 г. които суми касаят топлоснабден
имот – апартамент ., находящ се в гр. С., аб. № ., и за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 55609/2015 г. по
описа на СРС, 67 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. М. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „. ДА ЗАПЛАТИ на “Т. С.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. “. сумата 120,08 лева – разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата
81,01 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на “Т.” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски граД.и съд в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9