Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………../……………………..гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на девети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Радостина И., като
разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2742 по описа за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „В.С.КО.Пауър“
ООД ЕИК *********, подадена чрез представляващия Веселин Тодоров Тодоров, против НП № 03-009062 от 24.01.2018год. на
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ТД е
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1700лв.
на основание чл. 414, ал.1 от КТ с оглед нарушаване разпоредбата на чл.152 от КТ.
В жалбата си жалбоподателят
твърди, че НП е издадено в нарушение на адм.процесуалните
норми и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата, същият заявява, че
оспорва фактите изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли последното
да бъде отменено като сочи, че не било доказано на коя дата било установено
извършеното нарушение, както и че нямало доказателства за извършеното
нарушение.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като изразява становище за доказаност на адм.наказателното
обвинение по безспорен и категоричен начин.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срок (с
оглед липсата на доказателства за датата на връчване на НП на наказаното лице и
предвид изявлението на процес. представител на въззиваемата страна за
невъзможност да представи такива доколкото НП е било изпратено за връчване по
пощата и няма върната обратна разписка),
от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец януари 2018год.
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна между които и св. Д. извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното
дружество като работодател като първоначално била извършена проверка по работни
места в търговски обект – магазин, стопанисван от въззивното дружество находящ
се в гр.Варна, ул. „Поп Харитон“ №71, а след това
била извършена и проверка на документите изискани и представени от страна на
въззивника. Проверката приключила с протокол за извършена проверка № ПР1800151/18.01.2018год.
екземпляр от който бил връчен и на нарочно упълномощено от представляващия
въззивното дружество лице – Цветанка Дечкова
Димитрова.
В хода на документалната
проверка по представените от страна на въззивника документи – ТД
№12/30.04.2015год. сключен между въззивника „В.С.КО.Паур“
ООД като работодател и Галина Грозданова Калчева като работник, график за
явяване/неявяване на работа за месец октомври 2017год. и присъствена форма за същия месец било
установено, че Галина Грозданова
Калчева, назначена на трудов договор като продавач-консултант в магазин находящ
се в гр.Варна, ул.“Поп Харитон“ № 71, е работила на
02.10.2017 г. в работна смяна от 10:00 ч. до 00:00
ч., а на 03.10.2017 г. е започнала изпълнение на трудовите си задължения от
06:00 часа, като по посочения начин не й е осигурена междудневна почивка от
дванадесет часа между посочените дати.
За констатираното нарушение на чл. 152 ал.1 от КТ, на 18.01.2018год. св.
Д. съставила АУАН на въззивното дружеството - жалбоподател, връчен на Цветанка Дечкова, в качеството й на упълномощено лице. Същата не
вписала възражение към момента на връчването. Възражения не постъпили и
впоследствие, вкл. до издаването на обжалваното НП.
На 24.01.2018год., въз основа на
акта, АНО издал процесното атакувано НП като е възприел изцяло фактическите
констатации отразени в него, приел е, че въззивника като работодател е нарушил
разпоредбата на чл.152 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от същия нормативен
акт му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 1700лв.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
както писмени приложени към АНП (заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД на ИА
„ГДТ“, Трудов договор № 12/30.04.2015год.,график за явяването/неявяването на
работа за месец октомври 2017год., присъствена форма за същия месец, декларация
изходяща от Веселин Тодоров Тодоров – представляващ „В.С.КО.Пауър“ ООД, декларация
по чл. 402 от КТ изходяща от Галина Грозданова Калчева и Протокол за
извършена проверка на „В.С.КО.Пауър“ ООД №
ПР1800151/18.01.2018год. пълномощно изходящо от Веселин Тодоров Тодоров представляващ „В.С.КО.Пауър“
ООД към Цветанка Дечкова Румешкани),
така и гласни (показанията на св. Д.), които преценени поотделно и в своята
съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в
акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват от обективна страна вмененото на въззивника нарушение, посочени са дата
и място на извършеното нарушение – 03.10.2017год. в магазин в гр.Варна, ул. „поп
Харитон“ № 71, обстоятелствата при които е било
извършено нарушението, както и нарушената законова норма като налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в акта, така и в НП са
изброени и доказателствата в подкрепа на адм.наказателното
обвинение. Допуснати съществени
нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното
производство съдът не констатира. Що се касае до наведеното в жалбата
възражение в тази насока, а именно АУАН не бил връчен на въззивника, то не се
споделя от съда. Действително видно от приложения към преписката АУАН същият не
е бил връчен на представляващия въззивното дружество. Горното обаче не
съставлява съществено нарушение на процес. правила защото АУАН е бил връчен на
надлежно упълномощено от представляващия лице, на което видно от приложеното
към АНП пълномощно са били делегирани правомощия за представителство пред
Инспекция по труда в това число и получаване на АУАН. Съгласието
на упълномощителя – представляващия нарушителя за този
начин на получаване на книжа в извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство изключва възможността за засягане на
правото му на защита, в частност възможността да разбере в извършването на
какво нарушение е обвинено.
Не кореспондира с
доказателствата по делото и твърдението на процес. представител на въззивното
дружество за липса на доказателства кога е било установено нарушението
(вероятно направено с оглед преценка за сроковете по чл.34 от ЗАНН). Напротив
видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка кореспондиращи изцяло
с приложените към АНП писмени доказателства, нарушението е било установено през
месец януари 2018год. когато е била извършена проверка на въззивното дружество
– първоначално на място в магазина по работни места (на 03.01.2018год. видно от
декларацията по чл. 402 от КТ изходяща от Галина Калчева), а след това и по
документи в периода до 18.01.2018год. когато е бил съставен протокола от
извършената проверка. При положение, че нарушението е било констатирано през
месец януари 2018год., а акта и НП са били издадени през същия месец то
очевидно сроковете по чл.34 от ЗАНН са спазени в това число и едногодишния срок
от извършване на нарушението (с оглед посочената в акта и НП дата на извършване
на нарушението – 03.10.2018год.
При
анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата
чл. 152 КТ, съгласно която работникът
или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да
бъде по-малко от 12 часа.
От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че Галина
Грозданова Калчева е работила по трудово правоотношение с въззивното дружество
в магазин, находящ се в гр.Варна, ул. „Поп Харитон“ №
71, като на 02.10.2017г. е била втора смяна и е приключила изпълнението на
трудовите си задължения в 00:00ч., а на 03.10.2017г. е започнала изпълнение на
трудовите си задължения в 06:00 часа, без да й е осигурена междудневна почивка
от 12 часа. В горната насока са приложените към АНП график и отчетна форма за
явяване на работа през месец октомври 2017год., подписани от работодателя и
представени по време на проверката, както и декларация изходяща от последния в
която също е посочена продължителността на работните смени. Следователно
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
въззивното дружество за нарушение на чл. 152 КТ. Що се касае до изложени във
въззивната жалба твърдения, че въззивникът не бил възлагал на Калчева да роботи
на посочените дати с посоченото работно време те очевидно не са скрепени с
каквито и да било доказателства от една страна, а от друга се опровергават
изцяло от представените по време на проверката и приложени към АНП график и
отчетна форма подписани от самия въззивник. Следва да
се отбележи още, че посочените по-горе документи по своята правна същност са
частни свидетелстващи документи, но доколкото съдържат неизгодни за оспорващия
факти и изхождат от него, се ползват с материална доказателствена
сила. В случая съдържанието на документите не е оспорено със събраните в хода
на съдебното следствие доказателства. Правилно е била определена от
актосъставителя и АНО и датата на извършване на нарушението – 03.10.2017год.
доколкото точно на тази дата е изтичал законово определения 12-часов период за
почивка.
В случая АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивното дружество
следващото му се за него наказание, което определил в размер на 1700лв.
Като отчете, че в НП липсват
каквито и да било мотиви досeжно размера на
наложеното наказание от една страна и от друга това, че нарушението е първо за
въззивното дружество (доказателства за влезли в сила НП за нарушаване на
трудовото законодателство от страна на въззивника в предходен момент не са
налице) съдът счете, че така наложеното наказание е завишено. Прецени, че в
случая дори наказание наложено в размер на минималния предвиден в закона ще
постигне целите, като на генералната, така и на специалната превенция
предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което и счете, че следа да
измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от
1700лв. на 1500лв.
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение от една
страна, а от друга видно от приложената към АНП отчетна форма на същия работник
не е била осигурявана предвидената в закона 12-часова междудневна почивка и още
няколко пъти в рамките на същия месец.
Предвид изложеното съдът прави
извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо, но следа да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното
наказание.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-009062 от 24.01.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на „В.С.КО.Пауър“ ООД
ЕИК *********, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1700 лв. като намалява размера на
санкцията на 1500лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: