№ 604
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501322 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба
на адвокат Елена Цонева Гунчева,процесуален представител на Д.С.К. , ищца по гр.д.№
898/2020г. по описа на РС-Поморие, против Решение № 260128/14.06.2021г., постановено по
същото дело.
С обжалваното решение първоинстанционния съд отхвърлил исковете с правно
основание чл.109 ЗС, предявени от Д.К. против Д.Д.Я. в качеството му на управител на ЕС
на жилищна сграда бл.1,бл.2 и ниско тяло в комплекс „Мидия гранд ризорт“ –гр.Ахелой ,
за прекратяване неоснователни действия, пречещи на ищцата да упражнява правото си на
собственост върху самостоятелни обекти на собственост, представляващи както следва: 1/
Самостоятелен обект с идентификатор № 00833.6.108.7.71, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Ахелой, община Поморие, област Бургас, одобрени със
Заповед РД-18-60/15.09.2006 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 24.06.2020
г., с адрес на имота град Ахелой, п.к. 8215, МИДИЯ ГРАНД РИЗОРТ /бивш Ахелой Палас/,
бл.1 ет.4 an. F407, находящ се на етаж четири в сграда с идентификатор 00833.6.108.7, с
предназначение Жилищна сграда със смесено предназначение - блок 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 00833.6,108, с предназначение на самостоятелния обект -
Жилище, апартамент, брой нива на обекта - I, посочена в документа площ: 40 кв.м, и
прилежащи части 8,14 кв.м, идеални части от общи части на сградата, представляващ
студио № F407, разположено на 4-ти етаж на сграда с идентификатор № 00833.6.108.7, кота
+9,20, състоящо се от антре, дневна с трапезария и кухня, баня с тоалетна и тераса, със
застроена площ от 40,30 кв.м., както и 0,41 % идеални части от общите части на
сградата,имотът е придобит с нотариален акт № 90, том 4 дело № 654/2020 г. с покупко-
1
продажба и 2/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00833.6.108.7.40 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ахелой, община Поморие, Бургаска
област, одобрени със Заповед РД-18-60/15.09.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес град Ахелой, п.к. 8215, АХЕЛОЙ ПАЛАС, бл.1 ет.З an. F303, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 7, разположена в поземлен имот с идентификатор 00833.6.108, с
предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент с площ от 40,30 кв.м, с
прилежащи части: 8,14 кв.м от общите части на сградата,имотът е придобит с нотариален
акт № ** том * дело № ** от 20** година.
Във въззивната жалба се твърди, че постановеното от първоинстанционния съд
съдебно решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.На първо място се
изтъква, че районният съд приел, че посочените СОС не са жилища по смисъла на § 5 т.ЗО
от ДР на ЗУТ и съгласно чл.40 ал.1 от ЗУТ,без да обсъди представените строителни книжа,
а именно разрешение за строеж, както и Разрешение за ползване, където изрично е посочено,
че сградата представлява „Комплекс жилищни сгради за сезонно обитаване“;в нотариалните
актове за собственост и в кадастралната карта, тези самостоятелни обекти били посочени с
предназначение „жилища“. По делото ответната страна не представила доказателства, че
има законово или друго основание тези обекти, както и сградата да се ползват само по
време на сезона, посочен в отговора на исковата молба. Следвало да се отчете,че отговорът
на исковата молба е становище по иска, а не сама по себе си доказателство за каквото и да
било твърдение на ответника. По делото не се представили доказателства: какъв е сезонът
според ответника, какъв е режимът на ползване на сградата /в закон или съответно в
решение на общо събрание липсва подобно ограничение за ползването/. Съдът признал, че
ответникът извършил нарушенията, но твърди, че същите били основателни.Липсвали
съображения, изтъкнати както от ответника, така и от съда, на какво основание ответникът
възпрепятства достъпа на собствениците до собствените им имоти, спира тока и водата;
нямало законово основание имотите да бъдат „зазимени“. Подобно „зазимяване“ също не
било законодателно уредено, още повече, че предприетите от ответника действия, за които
съдът също признавал, че са установени нарушения на правото на собственост, ограничават
абсолютното право на собственост на ищцата. В Закона за устройство на територията
нямало разпоредба, която да указва, че има „сезонно ползване“ на сградите, както и изрични
забрани сградите да се ползват извън сезона. Какво се има предвид под „сезонно обитаване“,
също не било нормативно определено. Ответникът в качеството си на управител на
етажната собственост е надвишил правомощията си и незаконосъобразно отказва достъп на
собствениците до имотите им, без да има правно или друго основание,независимо, че
данъци за имотите, както и такса за поддръжка на общите части и управление на сградите,
се плащали за цялата година.От приложен протокол с решения на етажната собственост
ставало ясно,че разходите на година за поддръжката на сградата, които се дават на
управителя, са в размер над 1 775 000 лева.Въпросите за това, че сградата не е жилищна, че
апартаментът на ищцата нямал складово помещение и като такъв не представлява жилище,
са неотносими към предмета на спора, още повече и че съдът не дал указания при
разпределяне на доказателствената тежест за това, че ищцата следва да докаже- че
процесния имот е жилище и се намира в жилищна сграда, а от всички доказателства по
делото било видно, че процесния имот представлява жилище. Цитира се и се анализира
разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7, допълнителните разпоредби на ЗУТ и по
конкретно в § 5, т.29 и т.ЗО от ДР на ЗУТ;Разпоредбите на чл.З, ал.2, т.1, б."а" и
б."б" от Закона за туризма в приложимата редакция ; разпоредбата на чл.28, ал.1, т.1 и т.2 от
2
Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, като се извежда довода- че жилищните сгради не могат да
бъдат предназначени само за сезонно ползване.Дори обаче сградата да не била жилищна,
отново липсвало основание ответникът да ограничава достъпа на ищцата до имота й, да
изключва самоволно тока и водата в процесния имот, както и поставената от него охрана да
й забранява да влиза в комплекса. Заявени са твърдения относно абсолютния характер на
правото на собственост;относно правомощията на управителя на етажната собственост по
ЗУЕС; моли се отмяна на постановеното съдебно решение и постановяване на друго такова,
с което предявените искове се уважат и се присъдят разноските по делото. В проведеното
пред БОС открито съдебно заседание въззивницата не се явява ; в нарочно писмено
становище се поддържа въззивната жалба и се моли уважаването й,което поддържа и
адвокат Колева, преупълномощена от адв. Гунчева.
Постъпил е писмен отговор от Д.Д.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***
ул.*** № ** ет.*, в качеството му на управител на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на
жилищна сграда Блок 1, Блок 2 и ниско тяло в апартаментен комплекс МИДИЯ ГРАНД
РИЗОРТ-град Ахелой,писменият отговор предявен чрез процесуален представител чрез
адвокат Станислав Веселинов Славов, с личен номер **********, член на Бургаска
адвокатска колегия, с адрес на кантора:гр.Бургас, ул/Тенерал Гурко” 18, ет.2, тел.
**********, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че
от мотивите на ПРС ставало ясно, че самостоятелните обекти, които са собственост на
ищцата, не са жилища по смисъла на § 5, т.ЗО от ДР на ЗУТ, във връзка с чл.40, ал.1 от ЗУТ,
тъй като нямат складови помещения, не са разположени в жилищна сграда за постоянно
обитаване и не са предназначени за задоволяване на жилищни нужди, а са такива в сграда за
сезонно ползване (временно обитаване по смисъла на чл.95, ад.2 от Наредба №7 от
22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони) и служат за задоволяване на нежилищни нужди-за сезонно ползване. От
приложените и приети по делото писмени доказателства ставало ясно, че апартаментен
комплекс с наименование „МИДИЯ ГРАНД РИЗОРТ” още при самото му проектиране е
предвиден за изграждане като ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ, находящо се в землището на
гр.Ахелой, но разположено извън самия град в местността БАБАТА. Това било видно от
виза за проектиране №25, издадена от Община Поморие, отдел ТУС на 05.01.2005г. От
обяснителната записка към архитектурния проект също ставало ясно,че е предвидено да се
изгради ваканционно селище за сезонно ползване; разрешението за ползване по ЗУТ било
за ползване на строеж: „КОМПЛЕКС ЖИЛИЩНИ СГРАДИ ЗА СЕЗОННО ОБИТАВАНЕ“.
Нормално било да се плащат данъци и такси за цялата година за притежаваното недвижимо
имущество, независимо за какъв период се ползва; макар да нямало разпоредба в ЗУТ, която
да указва, че има „сезонно ползване“ на сградите, от визата за проектиране, разрешението за
строеж и разрешението за ползване, ставало ясно, че комплексът е предназначен за сезонно
обитаване и тъй като същият бил разположен непосредствено до морето, се използвал през
летния туристически сезон, който бил определен от държавата и общините в няколко закона
за периода от 01 май до 01 октомври за съответната календарна година. Ваканционното
селище било с площ от 38 497 кв.м., находящо се в Поземлен имот с № 00833.6.108 -
местност „БАБАТА“, намиращ се на няколко километра от гр.Ахелой, като цялата
инфраструктура до ваканционното селище, а и в него, както ВиК, ел.съоръжения и други са
изградени и били собственост на „АХЕЛОЙ ПАЛАС“ ЕООД и „МИДИЯ“ АД
(несъществуващи към момента дружества), и е собственост „МИДИЯ ПРОПЪРТИ“ ЕАД, с
3
ЕИК *********, „АЛ-ДИМИТ“ ЕАД, с ЕИК *********, „ДИМИТ-АЛ“ ЕАД, с ЕИК
********* и „МИДИЯ ГРУП ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК *********. Всички гореописани
дружества са част от холдинговата група на „МИДИЯ ГРУП ХОЛДИНГ“ АД.Съоръженията,
собственост на дружествата, които не са етажна собственост, се изключвали през зимния
период по нареждане на тяхното ръководство, а не от управителя на етажната собственост.
Изградените съоръжения, особено ВиК системата, водопроводи и др.,били направени да се
използват през летния сезон, а през зимата, тъй като били в близост до морето, са с източени
и с изключени помпи, за да не се повредят.Сочи се, че охраната на селището дори и през
зимния сезон,допускала собствениците до собствеността им, спирали се единствено
външни лица с цел опазване на собствеността от повреди и кражби на цялото селище и
осигуряване на контрол на достъпа.Моли потвърждаване на първоинстанционното решение
и присъждане на разноските по делото.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
въззиваемата страна не изпраща представител.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна по делото следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Д.С.К. чрез
пълномощник адв.Елена Гунчева, против Д.Д.Я. в качеството му на управител на Етажната
собственост (ЕС) на сграда бл. 1, бл. 2 и ниско тяло в комплекс "Мидия гранд ризорт" гр.
Ахелой.
Ищцата твърди и представя писмени доказателства за това, че е собственик на
недвижими имоти както следва:
1/ СТУДИО № F407, , разположено на 4-ти етаж, състоящо се от антре, дневна с
трапезария и кухня, баня-тоалетна и тераса с площ от 40,30 кв.м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 00833.6.108.7.71 в жилищна сграда със смесено
предназначение в гр.Ахелой, „Ахелой Палас“- понастоящем „МИДИЯ ГРАНД РИЗОРТ“ ,
бл.1,ет.4,/съгласно н.а. №**,т.*,рег.***,д.№*** от **.**.20**г. на Сл.Вп.-Поморие/
2/ жилище,апартамент с площ от 40,30 кв.м. ,представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 00833.6.108.7.40 - апартамент F 303 на трети етаж в блок 1 от комплекс
от жилищни сгради за сезонно ползване „Ахелой Палас“, понастоящем „МИДИЯ ГРАНД
РИЗОРТ“,съгласно н.а.№**,т.*,рег.№***,д.№** от **.**.20**г. на Сл.Вп.-Поморие и н.а.
№** т.* рег. ***,д.*****.**.20**г. на Сл.Вп.-Поморие.
Твърди се от ищцата и по делото безспорно се установява, че ответникът е
управител на ответната ЕС/съгласно представен-л.56, Протокол от проведено на
26.06.2018г. Общо събрание на собствениците на имоти в жилищна сграда БЛОК 1,БЛОК 2
И НИСКО ТЯЛО в апартаментен комплекс с търговско наименование „Мидия гранд
резорт“ - предишно „АХЕЛОЙ ПАЛАС“/ .
Ищцата твърди, че не може да ползва целогодишно собствеността си, тъй като
4
ответникът не допуска собствениците до апартаментите им, както и е изключил
електрическото захранване и водата в сградата в периода от началото на месец октомври до
края на март на съответната година.
Моли постановяване на съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да
преустанови действията си, с които пречи на ищцата да ползва собствените си СОС, като
осигури необходимите условия за нормалното целогодишно функциониране на сградата.
Претендират се и разноските по делото.
В писмения отговор ответникът намира предявеният иск за недопустим , тъй като
бил предявен срещу ответник, от когото не зависело целогодишното ползване на имотите на
ищеца и който не възпрепятствал ползването им от ищеца. Заявени са и обстоятелства по
основателността на иска като се твърди, че цялата инфраструктура била изградена от
дружества,несъществуващи в момента.Твърди, че инфраструктурата е собственост на
„МИДИЯ ПРОПЪРТИ“ ЕАД, „АЛ- ДИМИТ“ ЕАД, „ДИМИТ-АЛ“ ЕАД и „МИДИЯ ГРУП
ХОЛДИНГ“ АД.Представя Разрешения за ползване на строеж , издадени на възложителя
„Ахелой Палас“ ООД , за обекти както следва: въздушен електропровод; БКТП; дъждовна
площадкова канализация; резервоар за вода и поливен водопровод;външен
водопровод;водопроводно и канализационно отклонение;канализационна помпена станция
и дизелагрегат;напорен тръбопровод и гравитачна БФК; тласкател за битови отпадни води.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че не оспорва
твърдението на ищцата- че комплексът не е работил през зимата. В писмения отговор и в с.з.
заявява, че ВиК-съоръженията и ел.съоръженията не били етажна собственост, а били
собственост на „Димит-Ал“ ЕАД, „Ал-Димит“ ЕАД и „Мидия Пропърти“ ЕАД, които били
част от холдингова компания „Мидия Груп Холдинг“ АД и били апортирани в капитала на
тези дружества.Твърди, че управителят на ЕС не изключва нищо в сградата;съоръженията,
които се изключвали от през зимния период, се изключвали от техните собственици „Ал-
Димит“ ЕАД и „Мидия Груп Холдинг“ АД.
Страните не спорят, а и от представените по делото заверени преписи от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**/**.**.20** г., нот.дело №
**/20** г., на нотариус Гергана Недина, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 32/02.02.2018 г. по нот. дело №***/20** г. на нотариус Красимир Петков и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**/**.**.20** г.по нот. дело
№***/20** г. на нотариус Гергана Недина, се установява,че ищцата е собственик на
посочените в исковата молба СОС с идентификатори№ 00833.6.108.7.71 и №
00833.6.108.7.40, находящи се в сграда с идентификатор№ 00833.6.108.7 по КККР на гр.
Ахелой, общ. Поморие.
По делото е представен препис от разрешение за ползване № ДК-07-Б-
276/27.08.2010 г., издадено от началник сектор на РДНСК Югоизточен район, на строеж
"Комплекс жилищни сгради за сезонно обитаване: блок 1 с идентификатор 00833.6.108.7:
шестетажна сграда с два входа със сутерен, шест етажа и терасовиден етаж; блок 2 с
идентификатор 00833.6.108.9: шестетажна сграда с три входа със сутерен, шест етажа и
5
терасовиден етаж и двуетажно ниско тяло със сутерен с идентификатор 00833.6.108.8:първи
етаж-рецепция,санитарни възли и два магазина§ втори етаж-4 бр. офиси,лоби-бар, бизнес-
център; използваема покривна тераса“, находящ се в имот с идентификатор 00833.6.108, с
възложител "Ахелой палас" ООД.
Представена е справка по кадастралната карта за поземлен имот с идентификатор
№ 00833.6.108 / л. 54 /, съгласно която справка начинът на трайно ползване е „ за друг
курортно-рекреационен обект“.
Страните не спорят относно това- че от началото на месец октомври до края на
месец март на съответната година в сградата са изключени ел.захранването и
водата.Според ответника това се извършва от собствениците на тези инфраструктурни
обекти, а не от самия него като управител на ЕС,което твърдение не е оборено от ищцовата
страна.
От ответника се оспорва твърдението на ищцата- че същата не била допускана от
охраната на комплекса да ползва собствените си недвижими имоти в комплекса, за периода
от началото на месец октомври до края на месец март на съответната година.Своевременно
поисканите от ищцата пред районния съд доказателства за установяване на това й твърдение
обаче не са уважени,но във въззивната жалба въззивницата не е поискала събирането им от
въззивната инстанция на основанията, посочени в чл.266,ал.3 ГПК.Следователно, съдът
намира и че това твърдение на ищцата е останало недоказано. В тази връзка съдът следва да
изтъкне,че в представения по делото препис от отговор от 13.11.2020г. на нотариална
покана на ищцата е обективирано заявеното и по делото от ответника признание- че от
началото на месец октомври до края на месец март на съответната година комплексът е
зазимен и не може да се ползва,но в този отговор не се съдържа признание: че това е станало
по нареждане на управителя на ЕС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните
правни изводи.
Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете
задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е
налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50
ЗС е конкретна по всяко дело.
Следователно,съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС,
6
ОСГК , за уважаване на иска по чл.109 ЗС е необходимо ищцовата страна да проведе
пълно главно доказване в подкрепа на твърденията си за наличието на конкретни
пречки,предизвикани от поведението на ответника/ действия/бездействия/,които пречки
надхвърлят допустимите съгласно чл.50 ЗС.
В случая по делото от ищцовата страна не се проведе пълно и убедително
доказване на твърдението й: че за процесния период от време се възпрепятства достъпа й
до собствените й два СОС в апартаментен комплекс с търговско наименование „Мидия
гранд резорт“ / предишно „АХЕЛОЙ ПАЛАС“/, който достъп да е възпрепятстван по
нареждане на управителя на Етажната собственост.Липсват каквито и да било
доказателства по делото,установяващи,че ответника-управител на Етажната собственост,
респективно- по негово нареждане,за процесния период от време се спира водоподаването и
ел.снабдяването на самостоятелните обекти, собственост на ищцата. По тези съображения и
отчитайки неангажирането на доказателства за твърдяното от ищцата възпрепятстване от
страна на ответника на целогодишното ползване на собствените й два недвижими имота:
СОС с идентификатори № 00833.6.108.7.71 и № 00833.6.108.7.40, находящи се в сграда с
идентификатор№ 00833.6.108.7 по КККР на гр. Ахелой, общ. Поморие, предявеният иск по
чл.109 ЗС е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на първоинстанционния съд
за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС поради това, че СОС на ищцата не били жилищни
такива по смисъла на §5,т.30 от ДР на ЗУТ вр. с чл. 40,ал.1 ЗУТ и тъй като се намирали в
сграда за сезонно ползване,действията на ответника не препятствали упражняването на
правото й на собственост в пълен обем, тъй като този обем бил определен от характера на
притежаваната собственост като такава за сезонно ползване. След като СОС на ищцата се
намират в сграда в режим на етажна собственост, спецификата на ползването и
управлението на общите й части се уреждат със ЗУЕС и приетия от ОС на ЕС Правилник за
вътрешния ред. Видно от Представения от ответника Правилник за вътрешен ред на
ЕС,както и от представения от ответника протокол от проведено ОС на ЕС на
26.06.2018г.,не се съдържат ограничения и забрани за ползване на самостоятелните обекти в
етажната собственост от началото на месец октомври до края на месец март на съответната
година.По тези съображения и при липса на убедителни доказателства, установяващи
твърдяните от ищцата действия на управителя на ЕС , с който й пречи да ползва собствените
си СОС целогодишно ,претенцията на ищцата е неоснователна.Районният съд като краен
правен резултат е стигнал до същия извод, макар и по съображения, които настоящият
съдебен състав по изложени по-горе аргументи не споделя.Изложеното налага
потвърждаване на обжалваното решение, като с оглед изхода на спора и по аргумент от
чл.78,ал.1 ГПК в полза на въззивницата не следва да се присъждат разноски; ответникът-
въззиваем не претендира присъждане на разноски.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260128/14.06.2021г., постановено по гр.д.№
898/2020г. по описа на РС-Поморие.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8