Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.07.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 16760 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 235802 от 07.10.2019 г., постановено по
гр. д. № 6385/2019 г., Софийският
районен съд, ГО, 128 състав, е отхвърлил предявеният от З. „А.Б.“ АД срещу ответника З. „О.“ АД иск по чл.
411 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7565,83
лева, представляващи регресна претенция за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за нанесени
вреди на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *******собственост
на В.М., причинени при ПТП, настъпило на 26.07.2018 г., в гр. София, по вина на
водача на МПС марка „Кия Сийд“, с рег. № СВ *******, застрахован по застраховка
„ГО“ при ответника, по щета № 0300/18/777/505381, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва от 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед изхода на спора, ищецът е осъден да заплати
на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 250 лева – разноски
по делото.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от З. „А.Б.“ АД чрез адв. Т.Г., в която се правят оплаквания, че
решението
е неправилно, тъй като съдът погрешно е приел, че не е налице валидна
имуществена застраховка. Сочи, че застрахователят не е оспорил по реда на чл.
293, ал. 3 от ТЗ договора поради липса на форма, поради което е налице договор
и претенцията е основателна. Моли решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски за двете
инстанции. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е постъпил по делото
от въззиваемата страна З. „О.“ АД, в какъвто смисъл е докладвано и делото с
връченото на страните на 15.01.2020 г. разпореждане № 138/03.01.2020 г. на
съдията докладчик. В становище, постъпило на 03.02.2021 г., преди открито
съдебно заседание, въззиваемият прави искане въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, решението е правилно по следните съображения:
Както правилно е приел и първоинстанционния съд, предявен
е иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на регресно вземане за
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и
направени ликвидационни разноски от 15 лева, за нанесени вследствие на ПТП,
станало на 26.07.2018 г. в гр. София, причинено от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“, вреди на МПС – лек
автомобил марка „Кия Сийд“, с рег. № СВ *******, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване
на исковата молба в съда - 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“,
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо ищецът
при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи,
съществуването на договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който, и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС или при наличие на някоя от хипотезите за ангажиране
на безвиновната отговорност на застрахования по чл. 493, ал. 2 т. 3 до 7 от КЗ,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява,
че между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е сключен валиден
договор за застраховка „Пълно КАСКО“ с право на ползване на официален сервиз на
марката, със срок на застрахователно покритие от 00,00 ч. на 09.09.2017 г. до 24,00
ч. на 08.09.2018 г., в срока на действие на който е настъпило застрахователното
събитие. В конкретния случай, съставът на въззивния съд не споделя изводите на
първата съдебна инстанция, че няма данни между ищеца и увреденото лице да е
сключен договор. Във връзка с оспорването в отговора на исковата молба на
действителността на застрахователното правоотношение, следва да се посочи, че в
производството по чл. 411 от КЗ, съответно чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), ответникът
е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и би могъл да
противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу
застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които се
основават на застрахователното отношение, в т. ч. и за липсата на валиден
застрахователен договор или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл.
213, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 411 от КЗ. Действително застрахователната полица,
която е представена по делото, не е подписана от страните, но от всички събрани
по делото писмени доказателства - подадено от водача на лекия автомобил уведомление
за щети и декларация за настъпване на застрахователно събитие и опис по щета,
може да се направи еднозначен извод за наличието на застрахователно
правоотношение. Застрахованият е подал своевременно уведомление до
застрахователя за настъпването на застрахователно събитие, представил е
изискуемите документи, страните са съставили и изготвили опис - заключение за
щетите и на доверения сервиз е възложен ремонт, за който са издадени фактури,
поради което наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
ПТП е установено по делото. Липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр.
2 от ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор, не е налице
в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните
последици на този вид недействителност не настъпват (по арг. от т. 2 А от ТР №
1 от 07.03.2019 г. по т. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС). Наистина формалното
отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с
императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, установено с чл. 344, ал. 1 от КЗ, може да обективира
и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор на
абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от КЗ дават
основание да се приеме, че в сочената хипотеза приложение следва да намери чл.
293, ал. 4 от ТЗ. Макар да касаят действителността на застрахователен договор
"Гражданска отговорност на автомобилистите" при липса на положен
подпис на някоя от страните, посочените разяснения на ВКС следва да намерят
приложение и в процесната хипотеза, доколкото договорът за застраховка „Каско“
по правната си същност също представлява абсолютна търговска сделка, към която
приложение намира цитираната норма на ТЗ, ето защо първата предпоставка за
уважаване на иска се установява по делото.
По делото обаче, според настоящия състав на
въззивния съд, не се установява извършеното от ищеца плащане по заведената щета
в полза на доверения сервиз, извършил ремонта, което плащане е предпоставка за
възникване на регресното вземане на застрахователя по имуществената застраховка
не спрямо ответника. За установяване на изрично оспорения в отговора на исковата
молба по чл. 131 от ГПК факт на плащане, е представено единствено копие от
нареждане за превод в полза на доверения сервиз от 22.10.2018 г. без да е
посочено, че платежното нареждане е изпълнено – в него е отразено само, че е
одобрено. Същото е за сума, която значително надвишава стойността на
представените фактури за ремонт и с посочено основание за плащане претенция с №
11579, която не кореспондира с номера на заявената щета. По делото липсват
други доказателства, от които да се установи спорното обстоятелство, в това
число и отразяване във фактурите за ремонт, че сумите са платени по банков път
и на коя дата е станало това. Представеното с исковата молба извлечение от
електронна система от профила на лицето, изготвило опис на щетата – Васил
Коцев, не установява плащане на сумата в размер на 7550,83 лева по заведената щета №
0300/18/777/505381.
Ето защо, при липса на установяване на
предпоставките за уважаване на иска по чл. 411 от КЗ, същият правилно е бил
отхвърлен.
Поради изложеното,
въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и като
такова следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът-ищец няма право на разноски.
На въззиваемия-ответник
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство не следва
да се присъждат. По делото не са извършвани действия, освен подаването на молбa
преди открито съдебно заседание, в която въззивната жалба е общо оспорена и е
направено искане за присъждане на разноски. По делото не са налице и данни в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК да е постъпвал отговор на въззивната жалба.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 235802 от 07.10.2019 г., постановено по
гр. дело № 6385/2019 г. на Софийски районен съд, 128 състав.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.