№ 708
гр. Варна, 06.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20253100500229 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение № 3932/06.11.2024 год., постановено по гр. дело №
20243110104743 по описа на РС-Варна за 2024 год., частично са уважени,
предявени от А. И. Я. от гр. Варна срещу И. И. Я. от гр. Варна обективно
кумулативно съединени искове по чл. 144 СК и по чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК и
ответникът И. И. Я. от гр. Варна е осъден да заплаща на А. И. Я. (негов
пълнолетен син), на основание чл. 144 СК, месечна издръжка в размер на 400
лева, ститано от датата на подаването на исковата молба в съда – 18.04.2024
год. до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване, като искът в частта му за разликата над 400 лева лева до
претендираните 700 лева месечна издръжка е отхвърлен; И. И. Я. от гр. Варна
е осъден да заплати на А. И. Я. (негов пълнолетен син), на основание чл. 149,
вр. чл. 144 СК, сумата от 2800 лева, представляваща дължима издръжка за
минало време, а именно – за периода 18.09.2023 год. до 17.04.2024 год. (седем
месеца по 400 лева месечно), ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата
молба в съда – 18.04.2024 год. до окончателното й изплащане, като искът по
чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК е отхвърлен за разликата над 2800 лева до пълния
предявен размер от 4900 лева.
Срещу решението са подадени две въззивни жалби, съответно:
I. Въззивна жалба от ищеца А. И. Я., подадена чрез процесуален
представител адв. Т. Р. от АК-Варна, срещу горното решение в ЧАСТТА МУ, с
която е отхвърлен за разликата над 400 лева месечно до 500 лева месечно,
предявеният от него против И. И. Я. иск по чл. 144 СК за осъждането на
ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 700 лева, считано от
подаването на исковата молба – 18.04.2024 год. до настъпване на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване;
1
II. Въззивна жалба от ответника И. И. Я. срещу горното решение, В
ЧАСТТА МУ, с която е осъден да заплаща на ищеца Ал. Я. издръжка за
разликата над 200 лева месечно до присъдения размер от 400 лева месечно,
считано от подаването на исковата молба в съда – 18.04.2024 год. до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,
както и в ЧАСТТА МУ, с която е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.
149 СК, вр. чл. 144 СК сумата от 1400 лева, съставляваща разликата над 1400
лева до присъдените от първоинстанционния съд 2800 лева – издръжка за
минало време за периода 18.09.2023 год. – 17.04.2024 год.
В жалбата на ищеца А. Я. са наведени оплаквания, че решението в
атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорен е
изводът на относно възможностите на ответника да заплаща издържка на
пълнолетния си учащ син, като неправилно са взети предвид и разходите за
погасяване на кредит в размер на 1566 лева месечно. Счита, че при преценката
относно възможносите на ответника да доставя издръжка тези разходи не
следва да се взимат предвид при определяне на размера на дължимата към
ищеца издръжка.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищеца
част и за постановяване на друго, с което искът му по чл. 144 СК да бъде
уважен до размера на сумата от 500 лева месечно, считано от подаването на
исковата молба в съда – 18.04.2024 год. до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване. Претендират се и разноски –
присъждане в полза на адв. Т. Р. от АК-Варна адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38 от ЗАдв.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален редставител, ответникът по исковете И. И. Я. оспорва подадената
от ищеца жалба, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната част –
правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Излага съображения, в
които подробно са анализирани събраните по делото доказателства и въз
основа на направения от него аналаз жалбоподателят счита, че заплащането на
месечна издръжка в размер, надвишаващ сумата от 200 лева, би съставлявало
особено затруднение за него.
В жалбата на ответника И. Я. са наведени оплаквания, че решението в
атакуваните от него части е неправилно и незаконосъобразно. Навежда, че
след като съдът е приел, че средномесечният разход, необходим за
задоволяване на базисните нужди на едно [пълнолетно] лице за първото
тримесечие на 2024 год. е 755 лева, от това следва, че тази сума е размерът на
месечната издръжка, която пълнолетният учащ може да претендира общо от
двамата си родители. Неправилно обаче са преценени възможностите на
ответника, както и на майката на ищеца, като не е съобразено, че ответникът
има задължение за издръжка към две свои ненавършили пълнолетие деца,
което задължение е безусловно, за разлика от задължението за издръжка към
пълнолетно дете, което продължава образованието си, което задължение не е
безусловно, а е обусловено от възможността на родителя да я доставя без
особено затруднение. Не е съобразено, че майката на ищеца няма задължения
2
за издръжка към свои ненавършили пълнолетие деца, неправилно са
преценени и възможностите й да доставя издръжка, в резултат на което и
неправилно е прието, че ответникът е в състояние да заплаща без особени
затруднения издръжка на своя пълнолетен учащ син в размер на 400 лева
месечно, вкл. и за периода отпреди завеждане на делото – от 18.09.2023 год. до
17.04.2024 год. – датата, предхождаща подаването на исковата молба в съда.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника
части и за постановяване на друго, с което искът по чл. 144 СК да бъде
отхвърлен за разликата над 200 лева месечно издръжка до присъдените 400
лева месечно, а искът по чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК – издръжка за периода
18.09.2023 год. – 17.04.2024 год. да бъде отхвърлен за разликата над 1400 лева
до присъдените 2800 лева. Претендира и присъждане на разноски.
С въззивната жалба на ответника са представени писмени доказателства
с искане за приемането им по делото – Удостоверение изх. №
030192404953792/26.11.2024 год., изд. от НАП, ТД – Варна, съдържащо данни
за осигурителния доход на ответника за периода януари – декември 2024 год. и
10 бр. фишове за получени трудови възнаграждения за периода януари –
октомври 2024 год. включително.
В писмен отговор, подаден в срока по 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален
представител, насрещната страна – ищецът А. Я., оспорва жалбата, счита, че е
неоснователна. Излага съображения. Не изразява конкретно становище по
направените с въззивната жалба на ответника доказателствени искания.
Отправя искане да се задължи ответникът да представи доказателства за
доходите си за периода от януари 2025 год. до датата на съдебното заседание
във въззивната инстанция.
По направените от страните искания за събиране на доказателства във
въззивното производство съдът намира следното:
Искането на ответника за приемане на представеното с въззивната му
жалба удостоверение от НАП ТД-Варна относно осигурителния му доход за
2024 год. следва да бъде прието, доколкото обхваща и период след
приключването на устните състезания в първата инстанция. По същите
съображения следва да бъдат приети и фишовете за полученото от ответника
трудово възнаграждение за месеците септември и октомври 2024 год.
По искането за приемане на фишовете за полученото от ответника
трудово възнаграждение за периода януари 2024 год. – август 2024 год. съдът
ще се произнесе в съдебното заседание, след като ответникът изложи
твърдения за причините, които са му попречили да ги представи до
приключването на устните състезания в първата инстанция на 02.10.2024 год.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадените от А. И. Я. от гр. Варна и от
И. И. Я. от гр. Варна, въззивни жалби срещу Решение № 3932/06.11.2024 год.,
3
постановено по гр. дело № 20243110104743 по описа на РС-Варна за 2024 год.;
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото
представените от ответника И. И. Я. от гр. Варна с въззивната му жалба
писмени доказателства – Удостоверение изх. № 030192404953792/26.11.2024
год., изд. от НАП, ТД – Варна и фишове за получено трудово възнаграждение
за месеците септември и октомври 2024 год.;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника И. И. Я. в срок най-късно в
съдебното заседание да изложи причините, поради които не е представил до
приключването на устните състезания в първата инстанция (02.10.2024 год.)
фишовете за получено от него трудово възнаграждение за периода януари
2024 год. – август 2024 год. както и да посочи и ангажира доказателства за тях
в същия срок;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника И. И. Я. в срок най-късно в
съдебното заседание да представи доказателства за доходите си за м. януари
2025 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
24.02.2025 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4