Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1685
гр.Русе, 30.12.2016
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря В.Ж.
в присъствието на
прокурора .............................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 5989 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Б.Л.К. твърди,
че на 18.12.2007 г. с ответника сключили Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ НL31880, по
силата на който банката му предоставила ипотечен кредит в швейцарски франкове в
размер на равностойността на 83 570 лв. със срок на погасяване-300 месеца,
усвоен на 16.01.2008 г.Страните се споразумели за годишен лихвен процент по
редовен дълг, определен в чл.3 ал.1 от контракта, на стойност, формирана от два
компонента-БЛП и надбавка от 1,15 пункта, със срок на погасяване-16.01.2033
г.Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове бил в размер на 4.5 %.Страните се съгласили погасяването да
става на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска
съгласно погасителен план /Приложение № 2 към договора от 16.01.2008 г./.
Сочи, че
съгласно предоставеният му от банката погасителен план, месечната вноска била
определена в размер на 437,39 СНF.Твърди, че реално той не е получавал средства в такава
валута.Чрез извършена от ответника служебна виртуална операция в швейцарски франкове банката му предоставила на 17.01.2008 г. общо
сума в размер на 75 214 лв. (Преводно нареждане за 25 000 лв. и Нареждане
разписка BORD6206702 за
50214 лв. от същата дата/, т.е. плащането било осъществено във валута лева.
Твърди, че въпреки
подписания договор и изчислената вноска от 437,39 СНF, още през първите месеци банката
започнала едностранно да изменя погасителната месечна вноска. Ищецът възразил,
но ответната страна му отговорили, че размерът
на месечната вноска по кредита се определя според актуален курс на банката за
швейцарски франк, който за този период се характеризирал с тенденция на
нарастване, водещо до увеличение на лихвата.Още през м.август 2008 г.
в.резултат на увеличение на лихвата месечната му вноска достигнала 458,43 СНF, а през м.ноември
2008 г.-501,60 СНF.Въпреки изразеното несъгласие с
тези нови размери на месечните вноска, ищецът продължил да извършва точно на
падеж плащанията към насрещната страна.
Сочи, че тъй
като при сключване на договора ответникът е предоставил услуги като част от
своята търговска дейност, а той като
физическо лице е страна по договора извън рамките на своята търговска или
професионална дейност, то има качеството на ”потребител" по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.Счита, че в отношенията между тях е приложима и Директива
93/13/ЕЕС на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи, включени в
потребителските договори /Директива 93/1 З/ЕИО/, разпоредбите на която изрично
са били въведени със ЗЗП (§ 13а от допълнителните разпоредби на закона).
Ищецът сочи,
че клаузите в договора относно преизчисляване стойността на кредита според
курса на швейцарската валута, както и относно едностранно увеличение на
лихвата, са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП и като такива се явяват нищожни
на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.146 ал.1 от ЗЗП, поради което не пораждат
правни последици.В тази насока са наведени доводи относно разпоредбата на
чл.1-чл.3, чл.6, чл.20 и чл.22 от
контракта.
Твърди, че към
момента на сключване на договора като потребител е бил лишен от информация
относно съществени условия на контракта, а именно относно конкретния размер на
задължението в швейцарски франкове, който се определя от търговеца в
неопределен период от време след сключване на договора, механизма за определяне
на този размер, респективно на приложимия курс на банката при преизчисляването му
и обективните фактори, които влияят върху курса извън субективния интерес на ответника,
размера на месечната погасителна вноска в лева или евро с оглед преценка на възможностите
му като потребител да изплащам кредита и общата себестойност на заема, икономическите
причини за въвеждане на механизма за индексация на кредита спрямо чужда валута,
икономическите последствия от въвеждането на този механизъм, конкретните икономически дадености
към момента на сключване на договора-исторически ниските нива на
швейцарския франк /курс на 18.12.2007 г.-СНF =1.178070 лева/ и
очакваните тенденции за повишението на курса му. Счита, че с
липсата на прозрачност, насрещната страна е въвела механизъм за промяна на
стойността на задължението му като потребител в национална валута, с който той
не би се съгласил, ако при сключване на договора е бил добросъвестно информиран
по разбираем за него начин за последствията от този механизъм.
В този смисъл
намира, че частично нищожната клауза следва да се замести с диспозитивна
разпоредба на националното право-в случая чл.430 ТЗ във вр. с чл. 240 ЗЗД, и
задължението да се изпълнява във валутата, в която кредитът е разрешен, усвоен
и предоставен, в посочения в чл.1 ал.1 от контракта размер във валута лева.
Сочи, че договорът
предвижда гаранции и предпазни клаузи, изключващи възможността банката да
понесе евентуални неблагоприятни за нея промени в курса на швейцарския франк и
създава значително неравновесие между неговите права на потребител и тези на
търговеца.Задължението на банката е на фиксирана стойност, която е точно и ясно
определена към момента на подписване на контракта и не се влияе от курса на швейцарския
франк.Не е така при неговото насрещно задължение като потребител-неговият
размер се определя от едната страна по договора-банката, без да е договорена
приложимостта на официален курс или други обективни критерии, с които да е
съобразен търговският курс на банката.От друга страна, дори при евентуално
понижаване на курса на швейцарския франк, банката разполага с механизъм, с
който да компенсира неблагоприятните последици от това, като увеличи лихвата по
кредита.За него като потребител не е предвиден какъвто и да било защитен
механизъм срещу валутни промени.
Правото му като
кредитополучател да поиска превалутиране на кредита и така да ограничи вредите
от нарастващия валутен курс, е обусловено от съгласие на ответника, т.е. може
да бъде упражнено само ако е в интерес на кредитора.Превалутирането става по
актуален курс на швейцарския франк, т.е. при реализирането на тази възможност той
се задължава да изплати по-висока сума
от получената и отново да поеме за своя сметка всички вече настъпили негативни
последици.
Не са налице
специалните изисквания на чл.144 ал. 2 от ЗЗП договорът да е безсрочен или да е
предвидена изрична възможност за прекратяването му от потребителя без санкция
при несъгласие с новоопределения размер на задължението му.В договора не
съществува възможност за потребителя да прекрати правоотношението с банката,
без да плати съществено увеличената стойност на кредита и наказателни такси по контракта.
Съгласно
чл.147 от ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да
бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.При съмнение относно смисъла на
определено условие, то следва да се тълкува по благоприятен за потребителя
начин.Счита, че е неравноправно да бъде договаряно между страните целият риск
да бъде в тежест на потребителя.
Сочи, че
посочените по-горе клаузи от договора са неравноправни, противоречат на закона
и добрите нрави, поради което са нищожни и не пораждат правно действие.Въз
основа на прилагането им, ответникът се е обогатил неоснователно за негова
сметка.
Иска съдът да
постанови решение, с което да признае за нищожни като противоречащи на закона (чл.143
точки 3, 9, 10, 11, 12, 18 и 19 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД) следните клаузи от процесния
договор: чл.3 ал.1 и ал.5, чл.6 ал.2, чл.22 ал.1 и ал.2, както и да осъди “Юробанк
България”АД-София да му заплати сумата от 5 871,35 лв., представляваща
разликата между размера на реално платените, но недължими курсови разлики за
периода 06.10.2010 г.-06.10.2015 г., получени от ответника при начална липса на
основание поради нищожност на уговорката за погасяване на кредит по договор от
18.12.2007 г. в швейцарски франкове и сумата от 3 577,66 швейцарски франка за същото време, поради нищожност
на клаузата за едностранно увеличение на лихвата, ведно със законната
лихва върху тях от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Търсят се разноски за
производството.
Ответникът ”ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД оспорват исковете.Считат, че не са налице неравновправни клаузи по
смисъла на ЗЗП, както и че вземането е погасено по давност. Претендира се
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че
на 18.12.2007 г. между страните бил подписан Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № НL31880, по силата на който банката, към него момент с
наименование ”ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”,
предоставила на ищеца ипотечен кредит в швейцарски франкове в размер,
равностоен на 83 570 лв. (равностойността в швейцарски франкове на 25 000
лв. по курс ”купува” за швейцарския франк към лева на банката в деня на
усвояване на кредита за покупка на недвижим имот (л.27) и равностойността в
швейцарски франкове на 58 570 лв. по курс ”купува” за швейцарския франк
към лева на банката в деня на усвояване на кредита за други разплащания) със
срок на погасяване-300 месеца, усвоен на 16.01.2008 г. Страните се споразумели
за годишен лихвен процент по редовен дълг, определен в чл.3 ал.1 от контракта,
на стойност, формирана от два компонента-БЛП и надбавка от 1,15 пункта, със
срок на погасяване-16.01.2033 г.Към момента на сключване на договора БЛП на банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 4.5 %.Страните се
съгласили погасяването да става на месечни вноски, включващи главница и лихва,
с размер на всяка вноска според
погасителен план-Приложение № 2 към договора от 16.01.2008 г.В
последното е посочен приложимия към тази дата курс ”купува” за швейцарския
франк на банката (1.1905,), както
и конкретно определения, съобразно този
курс, размер на кредита в швейцарски
франкове.Според чл.2 ал.1, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредитополучателя, а именно-IBAN: ***,
като се превалутира служебно от търговеца в
евро по търговски курс ”купува" швейцарския
франк към лева на банката за съответната валута в деня на усвояването и се превежда по открита при ответника сметка
на кредитополучателя-IBAN:
*** (л.28), т.е в швейцарски франкове-ал.3, като за
тези действия кредитополучателят дал съгласие и
оправомощил насрещната страна.В чл.3 ал.1 било
уговорено, че за усвоения кредит ищецът ще дължи на банката годишна лихва в размер
на сбора на техния БЛП, валиден за съответния
период, плюс договорна надбавка от 1,15 пункта.Според чл.3 ал.5 действащият БЛП
на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните.Търговецът се задължил да уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването му на видно място в банковите салони.Договорените надбавки не се
променят.
Съгласно
чл.6 ал.2, погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която е разрешен и усвоен-швейцарски франкове, а в случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят
не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по
чл.2 ал.1, но има
средства в евро или лева по свои сметки в банката, погасяването може да се осъществи от банката освен във валутата по кредита
и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски
франкове по курс „продава" на банката за швейцарския франк към евро, за
което кредитополучателя дава съгласие и оправомощава банката.В чл.12 ал.1 от контракта е прието, че банката си
запазва правото по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага
при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.20,
като приетите изменения са задължителни за страните.Според чл. 20 ал.1 кредитополучателят
има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит, а според
чл.21 превалутиране се определя като промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи съответен лихвен
процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по
същия.В чл. 22 от договора, ищецът, като кредитополучател, декларирал, че е запознат и е съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към лева, както и превалутирането по чл. 20 може да има за
последица, включително в случаите по чл. 6 ал.2, повишаване размера
на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като също поел риска от такива
промени и повишаване, както и изразил съгласие да поеме всички вреди /вкл.
пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит.
По делото е
безспорно, че съобразно приложимия курс ”купува” към 16.01.2008 г. на
швейцарския франк на банката към лева, предоставения
и усвоен кредитен лимит възлиза на 70 198 швейцарски
франка.С искане за усвояване вх.№ 009/ 16.01.2008 г., ищецът
заявил претенция със средствата от кредита да бъде заверена сметката му,
визирана в чл.2 ал.1 от
договора-блокираната сметка в швейцарски франкове.С молба (л.82)
ищецът поискал от ответника да откупи от него сумата от 70197,40 СНF от същата
сметка и левовата им равностойност да постъпи по левова сметка, посочена в чл.2 ал.З от договора.
От заключението на
приетата и неоспорена по делото икономическа експертиза се установява, че сумите /главница,
лихва и такса управление/, надвзети от банката под формата на валутни разлики
за периода 06.10.2010 г.-06.10.2015 г., представляващи разликата между левовата
равностойност на платените вноски по актуален курс на швейцарския франк към датата
на плащане и левовата равностойност на вноските без да се актуализират спрямо
курса на швейцарски франк при уговорения размер и приложената от банката лихва
е в
размер на 5871,35
лв.Вещото
лице е посочило, че банката е прилагала кръстосан курс швейцарски
франк-евро-лева при превалутиране на всяка вноска за това време.Според експерта, размерът на надвзетата от ответника лихва за същия период,
поради увеличаване на лихвата, представляващ разликата между платената лихва и
дължимата при договорения лихвен процент е 3 577,66 швейцарски
франка, с левова равностойност към датата на подаване на исковата молба- 6 397,25 лв.
По делото е
представено извънсъдебно признание на ответника относно нищожност на
клаузи,аналогични с процесните чл.6 ал.2 и чл.22 ал.1 и ал.2 от договора.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1
ЗЗД във вр. с чл.146 ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143 ЗЗП, и по чл.55 ал.1 ЗЗД.Съдът е
сезиран с искове за прогласяване на нищожност на клаузи в потребителски договор
поради противоречие със закона–изричната забрана за уговаряне във вреда на
потребителя на неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени
(чл.143–146 ЗЗП).Ищецът се позовава на правилата на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.Доколкото актът е възприет в българското национално право, приложим за
случая се явява националния закон, възпроизвеждащ принципите на
Директивата-ЗЗП.Спорът касае потребителски договор.Страните по него са
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП-ищецът е физическо лице, което използва кредита за закупуване на
жилищна площ и други разплащания–т.е. за свои лични нужди, а ответникът е
търговска банка– търговец по смисъла на § 13 т.2 ЗЗП.По отношение на банковите
кредити, отпускани на потребители, към датата на сключване на контракта от
18.12.2007 г., е действал Закон за потребителския кредит, в сила от 01.10.2006 г.Този
нормативен акт обаче изрично изключва договори на стойност над 40 000 лв.,
какъвто е и процесният договор, а след изм. ДВ, бр.58/2010 г., в сила от
31.08.2010г.- които са обезпечени с ипотека–чл.13 ал.1 от контракта.Поради това
към последния ще се прилагат само правилата за неравноправните клаузи по чл.143
и сл. от ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г., и изрично предвидените изключения в ЗПК.По
отношение на оспорваните по делото договорни клаузи, в тежест на ответника е
било да докаже, че тези разпоредби са били уговорени индивидуално.Съдът намира,
че страната не ангажира доказателства в тази насока.
Съгласно чл.3 ал.5 от
договора, действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.Търговецът
уведомява кредитополучателят за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването им на видно място в банковите салони.Разпоредбата се явява пряко
свързана с механизма, определен в чл.3 ал.1.Според него, за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от БЛП на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс надбавка от 1.15 пункта.Никъде в договора, обаче не са посочени
правилата за определяне на съответния базов лихвен процент.Ответникът определя
изменението в БЛП въз основа на обективно съществуващи фактори, както се сочи в
заключението по икономическата експертиза, но селекцията на тези фактори е
субективен избор на търговеца.Това създава възможност банката да определи
абсолютно произволно по какъв начин ще изчисли БЛП и така едностранно да
определи съдържанието на договора.Съгласно чл.143 т.10 ЗЗП такава клауза за
определяне на лихвата по банков кредит е неравноправна.Тя е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие във вреда на
потребителя.Доколкото разпоредбата на чл.3 ал.5 от договора е пряко свързана с механизма,
определен в чл.3 ал.1, който е прогласен
и в разпоредбите на чл.22 ал.1 от договора, то същите също следва да бъдат
прогласени за нищожни, не пораждат целените правни последици и не обвързват
потребителя.По отношение на последното изречение в чл.3 ал.5, че договорените в
контракта надбавки не се променят, съдът намира, че не е налице неравноправна
клауза.Банката е направила извънсъдебно признание относно нищожността на тези
клаузи, както и текста на чл.6 ал.2 в частта: ”-швейцарски франкове.В случай,
че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата,
кредитополучателят ве е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си в чл.2 ал.1, но има средства в лева или евро по свои сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро след служебно превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс ”продава” на банката за швейцарския
франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на този договор
дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава кредитодателя.Признание
е направено и във връзка с чл.22 ал.2-”Кредитополучателят декларира, че е
изцяло запознат, че разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл.6 ал.2 и чл.20-22 от този договор, както и че е съгласен с
настъпването им.”
По отношение на исковете
по чл.55 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 871,35 лв.,
представляваща разликата между размера на реално платените, но недължими
курсови разлики за периода 06.10.2010 г.-06.10.2015 г., получени от ответника
при начална липса на основание поради нищожност на уговорката за погасяване на
кредит по договор от 18.12.2007 г. в швейцарски франкове и сумата от
3 577,66 швейцарски франка за
същото време, поради нищожност на
клаузата за едностранно увеличение на възнаградителната лихва.Предпоставките
за уважаване на исковете са две-наличие на осъществено плащане и липсата на
основание за това.Първата следва да бъде доказана от ищеца, което по делото е
станало с приетата икономическа експертиза.Съобразно приетите от нея стойности,
ищецът е променил претенциите си до посочените размери. Относно липсата на
основание, следва да се приеме, че клаузите от договора за банков кредит, които
позволяват едностранно изменение на лихвата от страна на банката, не са валидно правно основание, доколкото същите
са нищожна по описаните по-горе
съображения.Частично основателно е възражението
на ответника за погасяване на задълженията поради изтичане на предвидената
от закона погасителна давност.Исковете по чл.55
ЗЗД се погасяват с петгодишен давностен срок, който започва да тече от
момента, в който длъжникът получи нещо без правно основание, от момента на
отпадане на правното основание или на неосъществяване на условието.В случая най-ранната
процесна месечна вноска е платена на
ответника на 16.10.2010 г. и от този
момент е започнал да тече петгодишния давностен срок.Така започналата да тече
погасителна давност за надплатената сума от съответната вноска е била
прекъсната на 07.10.2015 г.-датата на депозиране на исковата молба.Или погасени
по давност биха били вземанията на ищеца направени пет години преди 07.10.2015 г.,
т.е. преди 07.10.2010 г.Доколкото обаче данните по делото са, че вноската за
м.октомври 2010 г. е направена на датата на определения между страните
падеж-16.10.2010 г., то исковете следва да се уважат в заявените размери.Сумите
се дължат със законната лихва от завеждане на делото.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника са
разноските за производството.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от
Б.Л.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, офис № 7, чрез адв.В.Ф. ***, против ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалища и адрес на
управление: гр.София, район Витоша,
ул.”Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез Адвокатско
дружество ”Манчев и Рътков”, чрез адв.Антоанета Стефанова, че клаузите на чл.3 ал.1
и ал.5, чл.6 ал.2 и чл.22 ал.1 и ал.2 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот НL31880/18.12.2007 г. са нищожни, на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД
във връзка с чл.146 ал.1, във вр. с чл.143 ЗЗП, като неравноправни.
ОСЪЖДА ”ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалища и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен
път” № 260, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез Адвокатско дружество ”Манчев и
Рътков”, чрез адв.Антоанета Стефанова, да заплати на Б.Л.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 7, чрез
адв.В.Ф. ***, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД,
сумите от 5 871,35 лв. и
от 3 577,66 швейцарски франка, заплатени при начална липса на основание
през периода 16.10.2010 г.-06.10.2015 г., представляваща разликата между сбора
на първоначално уговорения размер и на заплатения размер на месечните вноски,
ведно със законната лихва върху тях, считано от 07.10.2015 г. до окончателното
плащане, както и 2 976,62 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/