Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................................2022г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично
заседание на двадесет
и трети ноември 2022г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Веселка Крумова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1724/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.88, ал.3 вр. чл.84, ал.1 от Закона за опазване на
околната среда /ЗООС/.
Образувано е по жалба
на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Варна, чрез процесуален представител –
ст.ю.к. А.Г., против Становище
по екологична оценка /ЕО/ № 2-1/2022г. на Министъра на околната среда и водите,
с което е съгласуван проект на Областен план за развитие на горските територии
/ОПРГТ/ на област Добрич по Алтернатива 2, в
частта по
15 точки,
както следва: т.5.1 на
стр.7; т.5.3.2 на стр.8; т.3 на стр.14; т.5 на стр.15; т.12 и т.13 от стр.19;
т.7 на стр.16; т.5.6 второ тире от стр.15; т.10.3 второ тире от стр.17; т.11.3
на стр.17; т.11.7 от стр.17; т.12.3 от стр.18; т.14.1 от стр.18; т.15 от
стр.20; и т.15.1 от стр.20,
съобразно уточняваща
молба от 10.08.2022г.
В жалбата и в
уточняващата молба се твърди незаконосъобразност, а алтернативно и нищожност на
оспорения акт в горепосочените части. Изложени са конкретни доводи по всяка
една от тях, които ще бъдат посочени по-надолу в решението. По същество същите
общо се свеждат до твърденията, че дадените в тези точки предписания не намират
опора в законов и подзаконов нормативен акт; чрез тях се въвеждат изисквания, ограничения
и забрани, непроизтичащи от нормативна уредба, които не допринасят за
устойчивото стопанисване на горските територии и поддържането на баланса на
екологичните социални и икономически функции, поради което и засягат по
отрицателен начин своя адресат. Твърди се незаконосъобразност на становището на
стр. 20-21 в частта, в която се вменяват задължения на възложителя, поради
липса на яснота относно правното основание и финансирането на тези проучвания. Моли
се отмяна на оспорения акт в посочените точки, а по отношение т. 11.7 на
стр.17 и по т.12.3 от стр.18 се иска същите да бъдат изменени и допълнени с
нови предложения, съобразно уточняващата жалба. Претендира се присъждане на
направените съдебноделоводни разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител, като в пледоарията
по съществото на спора и в допълнително представени писмени бележки се моли
нейното уважаване. В последните се акцентира, че функциите на Изпълнителна
агенция по горите и на нейните подразделения се свеждат до изработването и
приемането на Областен план за развитие на горските територии, поради което и
РДГ-Варна не следва да има ангажимент по осъществяване контрол по прилагането
на ОПРГТ. Сочи се, че такива функции са вменени на Регионалните инспекции по
опазване на околната среда и водите, които разполагат със съответния капацитет
и ресурс, а горските структури имат само помощни компетенции. Твърди се, че
доколкото вписаните в становището мерки са необосновани, немотивирани и
непочиващи на конкретна правна рамка, то разпоредбата на чл.30 ал.1 от Наредбата
за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, в
случая не следва да намери приложение. Поддържа се, че при изпълнение на
заложените мерки, би се стигнало до противопоставяне с нормите на Закона за
горите и подзаконовата нормативна уредба по прилагането му.
Ответникът
– Министърът на околната среда и водите, в депозирани чрез процесуален
представител – ст.ю.к. С.Н, молби с.д. № 12938/29.08.2022г. /л.61-63/ и с.д. №
14299/27.09.2022г. /л.74-76/, оспорва жалбата. В същите са развити подробни
съображения за нейната неоснователност. Твърди се липса на конкретика на
наведените възражения, а по същество и неоснователност, доколкото оспореното
становище е постановено при спазване на административнопроизводствените правила
и на приложимите материалноправни разпоредби. Излага се, че мерките за
наблюдение и контрол при прилагането на ОПРГТ са взети от доклада за ЕО, като
на заинтересованите страни /в т.ч. и на жалбоподателя като възложител на
ОПРГТ-Добрич/, е била предоставена възможност за становище по същите, каквото в
рамките на предоставения срок не е постъпило. Сочи се, че РДГ - Варна е възложител на
проекта, поради което има нормативно задължение да изготвя доклади по
наблюдението и контрол при прилагането му за област Добрич, а периодичността за
внасяне на докладите, както и мерките за наблюдение и контрол, се залагат в
становището по ЕО, която е влязла в сила. По съществото на спора се
моли отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждения. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
от страна на жалбоподателя.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, възраженията и становищата
на страните, както и приложимата нормативна уредба, приема за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
чл. 88, ал.3 от ЗООС заинтересуваните лица могат да обжалват становището по ЕО
или решението, с което е преценено да се извършва или да не се извършва
екологична оценка, по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му. Анализът
на правната норма сочи, че становищата на министъра на ОСВ в производства по
реда на чл. 88 от ЗООС, какъвто е атакуваният административен акт, са сред
административните актове, които подлежат на съдебен контрол за
законосъобразност.
Видно
от преписката РДГ – Варна е уведомена за издаване на процесното Становище за ЕО
с писмо изх. № Е0-36/08.06.2022г., като липсват данни кога същото е получено от
адресата си. Независимо от това, видно от поставения върху жалбата входящ номер
на деловодството на ответника, същата е постъпила в МОСВ на 14-ия ден от дата
на изпращане на писмото на 22.06.2022 г., т.е. в законоустановения срок.
С
оглед изложеното по-горе, съдът намира жалбата за допустима за разглеждане. По
нейната основателност съобрази следното:
Предмет
на настоящото съдебно производство е законосъобразността на Становище по
екологична оценка № 2-1/2022г. на Министъра на околната среда и водите, издадено
като част от сложен фактически състав в производство по
Глава VІ „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда“,
раздел ІІ „Екологична оценка на планове и програми“ от ЗООС. С оспореното
становище е съгласуван представен от Регионална дирекция по горите - Варна проект
на Областен план за развитие на горските територии /ОПРГТ/
на област Добрич по Алтернатива 2.
В
изпълнение на изрично дадени от съда указания, с молба с.д. № 12199/10.08.2022г.
жалбоподателят РДГ-Варна е уточнил, че процесното Становище се оспорва в
следните 15 точки, със съответните конкретни възражения:
1/
т.5.1 на стр.7 – В тази точка е посочено,
че съгласно извършената оценка, „нулевата“ алтернатива ще доведе до задълбочаване
на наблюдаваните негативни тенденции по отношение на компоненти и фактори на
околната среда. Основен недостатък на тази алтернатива е липсата на интегрирано
управление на горите в областта: в момента те се управляват съгласно
горскостопански планове и програми, разработвани от собствениците на
съответните горски територии. По този начин не може да се постигне интегрирано,
координирано и устойчиво управление и ползване на горите, което е с отрицателен
ефект за околната среда и здравето на хората.
Жалбподателят
оспорва като неоснователен извода, че „нулевата“ алтернатива е основен
недостатък, като счита, че органът не е отчетел, че горскостопанските планове и
програми се разработват по единни правила и се приемат след съгласуване от
широк кръг заинтересовани страни и институции, включително МОСВ. На това
основание твърди незаконосъобразност на тази точка, тъй като чрез нея се
въвеждат изводи, които не произтичат от нормативната уредба и които не
допринасят за устойчивото стопанисване на горските територии и поддържането на
баланса на екологичните, социалните и икономическите им функции.
2/
т.5.3.2 на стр.8, съгласно която Алтернатива
2 разширява зоната за Специални горски територии - Гори с висока консервационна
стойност /с изрично посочени отдели и подотдели/номера в ДГС „Балчик“/ и
подпомага опазването на редки и защитени видове птици от Приложение № 3 на ЗБР.
Жалбоподателят
сочи, че в посочените подотдели, съобразно процесното Становище се разрешава
извършването на горскостопански мероприятия само извън периода на размножаване
на птиците - 01.03. - 30.06. и в същото време се препоръчва в тях да не се
извеждат сечи, освен на единични дървета, което счита, че би компрометирало
изцяло постигането на лесовъдските цели - в отгледни и възобновителни насоки. Възразява
също така, че гореизброените изисквания не произтичат от конкретни нормативни
изисквания.
3/
т.3 на стр.14, от раздел I „Мерки и условия за предотвратяване,
намаляване и възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятните последствия от
осъществяването на ОПРГТ Добрич върху околната среда и човешкото здраве“
предвижда в проекта за ОПРГТ да се отразят промени в Част Четвърта -
Цели на управлението на горските територии и ловното стопанство, т. 1- Цели
на управление по функционална принадлежност на горските територии, като се
включат конкретно описани от т.31 до т.3.8 насоки за управление, забрани и
ограничения, приложими за всички функционални категории горски територии,
касаещи залесителни мероприятия.
Жалбоподателят
оспорва въведените изисквания като счита, че с тях се въвеждат забрани за създаването и ползването
на тополови култури именно в техните най-подходящи месторастения и са насочени
към увеличаване на специалните гори за сметка на стопанските, при условие, че
Република България е втора в Европейския съюз по процент гори в „Натура 2000“. Твърди,
че с предложените мерки се забранява и залесяването в цялата област,
включително в горските територии извън зоната по „Натура 2000“, със стопански
значими зидове, като червен дъб, който е много подходящ за полезащитните горски
пояси, както и на акация - важна за противоерозионни залесявания, гледичия,
кедри и др. Възразява, че описаните изисквания
не произтичат от конкретни нормативни изисквания.
4/
т.5 на стр.15 - В част „Четвърта”, т.1.1. Защитни горски територии - „Насоки
за управление, забрани и ограничения” за А(2), както и т.12 и
т.13 на стр.19, в частта в които със същите са разписани изисквания за
прилагане на забрани и ограничения в санитарно-охранителни зони /СОЗ/, когато
са в процедура по учредяване на такива, както и когато все още няма определени
СОЗ.
Жалбоподателят
оспорва тези точки и моли отмяната им с възражения, че въведените с тях мерки и
ограничения не произтичат от конкретни нормативни изисквания
5/
т.5.6 второ тире от стр.15 и в т. 10.3., второ тире, стр.
17 – В същите е предвидена „забрана за дърводобив и ограничаване използването
на средства за растителна защита, когато може да окажат неблагоприятно
въздействие върху курортни ресурси и природната среда”, за горите около
находищата на лечебна кал Шабленска и Балчишка Тузла, в съответствие с Наредба
№ 14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите.
Жалбоподателят
сочи, че съгласно чл. 24, т. 2 от Наредба 14 от 03.08.1987 г. за курортните
ресурси, курортните местности и курортите, определението на охранителна зона
„Б“ с ограничителен режим обхваща при лечебните калонаходища - границите, в
които се формират повърхностният и подземният отток, насочени към лечебните
калонаходища. Твърди, че само по себе си това обстоятелство е изключително
субективно за определяне и е възможно да обхваща изключително големи територии.
Ето защо, моли за отмяна на тези точки, като недостатъчно конкретизирани.
6/
т.7 на стр.16 - За част „Четвърта“, т. 1.2. Специални горски територии,
в част „Насоки за управление, забрани и ограничения“ за защитените територии. В
тази точка в Становището е извършена промяна, като текстът в проекта за
„забрана за водене на санитарни сечи и изваждане до 10 м3 мъртва и/или гниеща
дървесина от запаса на насажденията и стари дървета в горските територии
държавна собственост с изключение на случаите на големи природни нарушения“, е
заменен с „поддържане на мъртва дървесина не по-малко от 8% от запаса на
насажденията, с изключение на горите с висока степен на пожарна опасност“.
Жалбоподателят
счита, че тази промяна е незаконосъобразна, тъй като не произтича от
нормативната уредба, поради което моли тази точка да бъде отменена, като остане
старата редакция.
7/
т.11.3 на стр.17 – Точката предвижда насаждения с подходящи
характеристики от основно представените горскодьрвесни видове да бъдат отделени
за осигуряване на гори във фаза на старост (Old- growth forests).
Оспорващият
сочи, че в тази част от Становището не става ясно колко именно такива
насаждения следва да се отделят, както и че самото изискване не намира опора в
законов и подзаконов нормативен акт.
8/
т.11.7 от стр.17 – Точката регламентира при възстановителни дейности
(залесяване) да се използват само местни видове и произходи. Да не се внасят
чуждоземни дървесни видове и произходи, с изключение на дендрариумите и
географските култури, както и животински видове извън естествения им ареал на
разпространение на горските територии.
Жалбоподателят
счита, че в тази точка следва да се добави същото изключение и за полезащитните
горски пояси, извън площите по „Натура 2000“ /червен дъб, акация, гледичия/,
поради което моли за изменение и допълване на Становището, съобразно
направеното уточнение.
9/
т.12.3 от стр.18 - В част „Четвърта“, т.1.2. Специални горски територии
- „Насоки за управление, забрани и ограничения“ за Б (13) Гори с висока
консервационна стойност (ПЗКС). В тази точка е предвидена забрана за
строителство в ГФС, вкл. с обекти по чл. 54 от ЗГ и залесяване.
Оспорващият
твърди, че сама по себе си тази забрана би довела до невъзможност за
осъществяване на проекти за изграждане на обекти и съоръжения на техническата
инфраструктура, които са национални обекти, обекти с национално значение или
общински обекти от първостепенно значение, които са с висок обществен интерес и
за които няма друго техническо решение. Такива например са пътища, водопроводи,
електропроводи, пречиствателни станции, помпени станции, трафопостове,
подстанции на електроснабдяването, водни канали, както и изграждането на
съоръжения за ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионните процеси и
за предотвратяване на аварии и щети и др. В този смисъл счита, че следва
задължително да се предвидят изключения за този тип обекти, още повече като се
има предвид, че за всеки един проект, компетентният орган по околна среда и
води се произнася по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната
среда и водите и по реда на ад. 31 от Закона за биологичното разнообразие.
Предвид изложеното моля да измени тази точка, съобразно направеното уточнение.
10/
т.14.1 от стр.18 – Тази точка предвижда в т.5 от проекта на ОПРГТ – „Насоки
за управление на ловното стопанство“: Да отпадне животинският вид Европейски
вълк от обхвата на предложената насока „Регулиране на числеността на едрите
хищници“, тъй като е вид от Червената книга на България, със статус „уязвим“ и
мерките за неговото опазване включват ограничаване на лова му.
Жалбоподателят
моли отмяна на тази точка като незаконосъобразна, тъй като чрез нея се въвеждат
ограничения и забрани, които не произтичат от нормативната уредба и които не
допринасят за устойчивото стопанисване на дивеча и поддържането на баланса на
екологичните, социалните и икономическите му функции.
11/
т.15 от стр.20 – Същата предвижда да се извърши проучване и изготвяне на
анализ на състоянието на видовете трюфели на територията на област Добрич и
оценка на връзката на трюфелите с горите и значението им за опазване на
биорознообразието. Да се изготви оценка на запаса на трюфели и определяне на
техните находища. Оценка на въздействието от неконтролирания добив върху
ресурса.
Жалбоподателят
оспорва тази точка с възражение, че не
е ясно кой следва да финансира тези проучвания и на какво законово основание се
изискват същите.
12/
т.15.1 от стр.20 – Тази точка предвижда забрана на добиването на трюфели
през гнездовия период на птиците (1 март - 30 юни) и брачния период на
благородния елен (15 август - 30 септември)
Жалбоподателят
моли за отмяна на тази точка, по съображения, че подобна забрана също не
кореспондира с конкретна законова или подзаконова нормативна уредба.
13/
Становището се оспорва в частта, в която в табличен вид на стр. 20-21, на
РДГ-Варна са вменени задължения да представя доклади по
наблюдението и контрола на въздействието върху околната среда при прилагането
на ОПРГТ на област Добрич, включително на мерките за предотвратяване,
намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите
неблагоприятни последствия от осъществяването на плана, които да представя в
МОСВ за одобряване до 01.07. на всяка трета година; да прави мониторинг на
ключови видове от горската фауна и консерзационно значими видове растения на
всеки 3 години, контрол на ползването на недървесни горски ресурси, както и
оценка на ключови популации на стопански значими лечебни растения; да подсигури
ветрозащитен ефект с растителност - запазване на снежната покривка от отвяване,
увеличаване качеството на валежите, влияние върху нивото на подпочвените води,
температурния режим и почвеното плодородие; на всеки 5 години да извършва контрол
по прилагане на изискванията за инвентаризация и опазване на мъртвата дървесина
и брой биотопни дървета.
Жалбоподателят
моли отпадане изцяло на горните задължения, тъй като не е ясно по какъв начин,
с какви средства и на какво правно основание следва да се финансират тези
именно проучвания.
Разгледана
по същество, съобразно приложимата нормативна уредба и събраните по делото
доказателства, жалбата /съобразно с уточненията/, съдът намира за неоснователна.
Както
се посочи по-горе в изложението, процесното Становище на Министъра на ОСВ,
части от което се оспорват в настоящото съдебно производство, е издадено в хода
на административно производство, проведено по реда на Глава VІ „Екологична
оценка и оценка на въздействието върху околната среда“, раздел ІІ „Екологична
оценка на планове и програми“ от ЗООС.
Съгласно
чл.84 от ЗООС, Министърът на околната среда и водите или директорът
на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване на становище или решение
по екологична оценка на планове и програми съгласно чл.82, ал.4 /ал.1/. В
разглеждания случай Становището по ЕО е постановено от Министъра на околната
среда и водите, следователно същото е издадено от компетентен орган и не е
нищожно на това основание.
Оспореният
административен акт във всички свои части, в това число и в оспорените,
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съгласно чл. 26, ал.2 от Наредбата
за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми /Загл.
изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г., като ще се цитира по-долу само като Наредба/2006г.
за ЕО/. Волята на органа да съгласува представения от РДГ – Варна ОПРГТ на
област Добрич по Алтернатива 2, е ясно формулирана.
Предвид
горното, следва да се направи извод, че оспореният акт не страда от пороци
обуславящи неговата нищожност, като алтернативно въведеното такова възражение
от оспорващия, е такова по материалната законосъобразност на Становището, а не
по неговата валидност и действителност.
В
жалбата не се твърди и при извършената служебна проверка, съдът не констатира
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
Становището.
Процедурата
по ЕО на планове и програми представлява сложен фактически състав. Същата завършва
със становище на компетентния орган /т.7 от чл.3, ал.1 от Наредба/2006г. за ЕО/,
в случая на министъра на околната среда и водите, с което съобразно
правомощията си по чл.26, ал.1 от Наредба/2006 г. за ЕО: 1.съгласува плана, когато предвижданията
му са в съответствие с нормативната уредба по околна среда и в резултат на
провеждането на консултациите не са постъпили мотивирани възражения по
законосъобразност; или 2.не
съгласува/програмата, когато предвижданията в тях не са в съответствие с
нормативната уредба по околна среда и/или
в доклада по ЕО са отразени мотивирани възражения срещу осъществяването или са постъпили мотивирани възражения
по законосъобразност.
Извършването
на оценката на осн. чл.2 ал.4 от Наредба/2006 за ЕО и чл.83, ал.1 от ЗООС е
възложена от възложителя на плана, който в конкретно разглеждания казус е РДГ –
Варна /л.65-69 и л.108-149 от преписката/.
Доколкото
ОПРГТ засяга и защитени зони, в хода на извършване на ЕО на основание чл.36
ал.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост
на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите
на опазване на защитените зони /наричана по-долу Наредба за ОС /оценка за
съвместимост/, е извършена преценка за вероятната степен на отрицателно
въздействие на плана върху същите, съобразно нормативно установените критерии в
чл.16 от цитираната Наредба. За тази цел са изискани становища от всички
институции, чиято дейност има отношение към предмета на разработвания план, в
т.ч. от специализираните дирекции /НСЗП, УВ, „УООП, ОЧВ, ПИК/ и отдел КРОВ на
Дирекция ЕО, ОВОС и ПЗ на ЗОСВ; от МЗ; от БД „Дунавски район“ и БД „Черноморски
район“.
Дадените
становища са приложени към преписката и са подробно описани в Приложения 4.1 и 4.3 към Доклада за ЕО
/л.606-632; 633-672/. Същите в своята цялост са положителни и обобщено се
свеждат до това, че ОПРГТ на област Добрич е допустим и няма да окаже
значително въздействие върху човешкото здраве, водите, водните екосистеми и
т.н. Направени са редица предложения за допълнения и мерки, които да бъдат
съобразени от възложителя.
В
хода на това производство от МОСВ са депозирани няколко становища, като с писмо
изх.№ ЕО-36/13.01.2021г. /л.193/ в част ІІІ са предложени
редица мерки за наблюдение и контрол. В
Част ІV изрично е указано, че в съответствие с разпоредбата на чл.20 ал.8 от Наредба/2006г. за ЕО, РДГ-Варна като
възложител на плана следва в срок до 14 дни от получаване на писмото да допълни
предложените в т. III мерки по наблюдение и контрол при прилагането на ОПРГТ,
като предложи индикатори, периодичност/отговорен орган по контрола по т. 10 и
11 и представи в МОСВ становище относно предложените мерки. Указано е също, че
съгласно цитираната разпоредба, в случай, че в поставения срок не е представено
становище, се счита, че мерките са съгласувани, като МОСВ ще посочи индикатори,
периодичност/отговорен орган по контрола по т. 10 и 11.
С
писмо с вх. № ЕО-36/28.04.2021 г. /л.228/ РДГ - Варна представя в МОСВ коригиран
Доклад по ЕО на ОПРГТ на област Добрич, като в придружителното писмо посочва,
че ДЕО и проекта на ОПРГТ на област Добрич са коригирани на база забележки,
препоръки и предложения от становища на институции и ведомства. В доклада по
ЕО са включени допълнени мерки за наблюдение и контрол при прилагане на плана /Мерките
от доклада по ЕО, представен в МОСВ с вх. № ЕО-36/30.10.2020 г., допълнени с
предложените допълнителни 2 мерки от МОСВ с писмо с изх.№ ЕО-36/13.01.2021г.
вкл. с индикатори, периодичност, отговорен орган по контрола по т. 10 и 11./.
По
коригираната документация отново са изискани становища от съответните
институции, направили бележки по първоначалния ДЕО, с изпращане на нарочни
уведомления и публикуване на 29.04.2021г. на интернет страницата на МОСВ
/л.236-248/.
С
писмо вх.№ ЕО-36/05.05.2021г. /л.249/ РДГ-Варна е изразила принципно становище,
че Изпълнителната агенция, регионалните дирекции и техните териториални
поделения, не следва да имат ангажимент по наблюдение и контрол по прилагането
на ОПРГТ, тъй като техните функции се свеждат до изработването и приемането на
ОПРГТ, но не и с прилагането, мониторинга и контрола на мерките, които са в
прерогатив на съответните нормативно определени институции и за които няма
нормативно изискване.
Във
връзка с това възражение, в т.ІV от писмо изх.№ ЕО-36/22.07.2021г. /л.231/ на
МОСВ на РДГ-Варна е разяснено, че тези задължени произтичат от разпоредбите
на чл.30 ал.1 от Наредба/2006 ЕО и чл.10
ал.1 от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
27.06.2021г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху
околната среда
На
30.07.2021г. от РДГ-Варна е депозирано писмо до МОСВ, съгласно което по време на консултациите и обществените
обсъждания на коригирания ДЕО /том 3 от делото/ не са постъпили становища или
препоръки, които да налагат разглеждане и оценка на други алтернативи или да
налагат допълване и изменения в проекта на ОПРГТ. Поради това и в съответствие
с изискванията на чл.23 от Наредба/2006 ЕО, от възложителя е внесено Искане за
издаване на становище по ЕО до МОСВ вх.№ ЕО-36/12.10.2021г., придружено с ДЕО, като
е приложен съответния образец съгласно приложение № 5 до компетентния орган. Спазени
са и техническите изисквания, като докладът за ЕО е с всички приложения към
него и нетехническо резюме, ведно с документация за резултатите от
консултациите с обществеността и със заинтересувани и засегнати органи и
лица/л.251-337/, в т.ч. справка с мотиви за приемане или не на получените
мнения и предложения, както и мотивите за възлагането, както и изрично
направена бележка в Таблица 1
/л.161-гръб/, че не е установена необходимост от продължаване на консултациите
по смисъла на чл.22.
В
съответствие с разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗООС становището или решението по
ал.1 се издава след провеждане на изискващата се процедура и се основава на
цялата документация, изготвена или изискана в хода на проведената процедура,
включително при отчитане на резултатите от обществените консултации. Съгласно
чл.25 ал.1 от Наредба/2006 за ЕО в срок от 30 дни от внасяне на предложението
по чл.23 ал.1 компетентният орган по чл.4 издава становище въз основа решение
на комисията/експертния съвет, като съгласно ал.2 комисията/експертният съвет
преценява документацията по чл. 23, ал. 1 и 2 за съответствие с изискванията
за: структура и съдържание на доклада за ЕО по чл.86, ал. 3 ЗООС; формата на
доклада, включително на необходимите приложения; достоверност и актуалност на
източниците на изходни данни; разглеждане на разумни алтернативи, включително „нулева“
алтернатива, за постигане на основните цели на плана/програмата; сходимост на
целите и мерките на плана/програмата с основните цели и приоритети на
стратегии, планове и програми по околна среда и човешко здраве; и отразяване на
резултатите от консултациите в документацията по ЕО.
В
случая, със Заповед № РД-141/08.02.2022г. на МОСВ /л.734/ е насрочено заседание
на Междуведомствена комисия /МК/ - специализиран състав на ВЕЕС към МОСВ за
24.02.2022г., за което са уведомени и съответните заинтересовани страни
/л.735-741/.
След
провеждане на заседанието, с Решение от 24.02.2022г. /л.761-801/
МК е предложила на Министъра на околната среда и водите да издаде Становище за
съгласуване на ОПРГТ на област Добрич по Алтернатива 2 при спазване на посочени
в решението мерки и условия за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно
компенсиране на неблагоприятните последствия от осъществяването на ОПРГТ на
Област Добрич върху околната среда и човешкото здраве. Със същото, в раздел І.Б
и раздел ІІ, МК е потвърдила чрез гласуване,
необходимостта от включване в проекта на решение, на оспорените в
настоящото производство мерки.
На
основание чл.25, ал.1 от Наредба/2006г. за ЕО в указания срок 30 дни от внасяне
на искането за издаване на становище по ЕО, компетентният орган -Министърът на
околната среда и водите, е издал процесното Становище въз основа на решение на
комисията по чл.5, ал.1 от цитираната Наредба.
От
съдържанието на акта е видно, че е извършена необходимата преценка на
документацията по чл.23, ал.1 и ал.2 от Наредба/2006г. за ЕО и са спазени
изискванията за структура и съдържание на доклада за екологична оценка по
чл.86, ал.3 ЗООС, а самият доклад е преценен като достоверен и актуален.
Посочени са основните цели и приоритети на стратегии, планове и програми по
околна среда и човешко здраве. Становището включва и обосновка на заключението
за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките за
наблюдение и контрол при прилагането на плана, които следва да се предприемат.
Видно е от доказателствата по делото, че обжалваните мерки са били оценявани
доколкото са били проведени дебати и обсъждания със заинтересованите лица, в
които е взел участие и възложителя.
Становището
по ЕО е публикувано на интернет страницата и на информационното табло на МОСВ
на 08.06.2022г. съгласно констативен протокол с вътрешен № ЕО- 36/08.06.2022г.
До
Становището е осигурен достъп на обществеността и заинтересуваните страни, за
които има вероятност да бъдат засегнати от прилагането на плана. Както беше
посочено и по-горе, същото е изпратено на възложителя - РДГ-Варна с писмо с
изх. № Е0-36/08.06.2022г.
По
изложените съображения настоящият състав на съда намира, че процесното Становище по
ЕО в конкретно оспорените части е законосъобразно. С постановяването му
от компетентния орган – Министъра на околната среда и водите, приключва
процедурата по приемане на Областния план за развитие на горските територии на
Област Добрич по „Алтернатива 2“.
При
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила доколкото е спазена цялата процедура, разписана
в Глава VІ от ЗООС и в съответните редакции на чл.16-26 от Наредба/2006г. за
ЕО. Проведени са всички задължителни етапи на процедурата по извършване на ЕО.
Компетентният орган е преценил, че следва да се извърши ЕО, изготвен е доклад
за ЕО, проведени са консултации с обществеността, заинтересувани органи и трети
лица, които има вероятност да бъдат засегнати от плана; резултатите от
консултациите са отразени в доклада за ЕО; определяни са мерките за наблюдение
и контрол при прилагане, на плана или програмата, издадено е Становище по ЕО.
Докладът за ЕО съответства на изискванията на чл. 17 от Наредбата за ЕО, а
оспореното становище е взето при спазване на изискванията на чл.26, ал.1 от Наредба/
2006г. за ЕО. Не са нарушени правилата, предвидени в чл.33-37 от Наредбата за ОС.
Съдът
намира, че при издаване на оспореното Становище по ЕО правилно е приложен и материалния
закон. Наведените от жалбоподателя възражения се явяват неоснователни, като в
голямата си част същите са общи и неконкретизирани, а в останалата и недоказани.
Твърденията
на жалбоподателя по отделните точки от Становището по ЕО, по начина, по
който са номерирани по-горе в настоящото решение, могат да се обединят в
следните групи:
-По отношение т.т.1, 2, 3, 4, 6, 7, 10, 12 и 13
жалбоподателя твърди, че Становището е незаконосъобразно, тъй като чрез тях се
въвеждат изисквания, ограничения и забрани, непроизтичащи от конкретна законова
или подзаконова нормативна уредба.
Няма
нормативно изискване, предложените в становищата по ЕО мерки и условия да
произтичат конкретно от други законови разпоредби. Достатъчно е те да не са в
колизия с други нормативни актове, каквато в случая не се твърди и не се
установява при извършената от съда служебната проверка за законосъобразност на
акта по реда на чл. 168, ал.1 от АПК.
-Част
от оспорените от жалбоподателя точки от Становището, описани в настоящото
решение под т.т.2, 3, 4, 5, 9, 10 и 12, касаят мерки и ограничения свързани с:
разширяване зоната на специални горски територии – гори с висока консервационна
стойност; залесителни мероприятия на функционални категории горски територии;
ограничения в санитарно охранителни зони; забранителен режим обхващаш лечебни
калонаходища; забрана за строителство; мерки свързани с ограничаване лова на
Европейския вълк; и забрана добива на трюфели през определени периоди.
Преценката за съответствието на тези точки изисква специални знания с каквито
съдът не разполага. Жалбоподателят, въпреки дадените указания и предоставената
възможност не е навел по-конкретни твърдения и не е ангажирал каквито и да са
доказателства, установяващи незаконосъобразността на въведените мерки и
ограничения по тези точки. Още повече, че същите са приети след проведено
широко обсъждане с всички компетентни органи и заинтересовани организации.
За
част от тези точки се твърди също така, че не допринасят за устойчивото
стопанисване на горските територии и поддържането на баланса на екологичните
социални и икономически функции. Такова становище освен, че е субективно, в
случая е и недоказано, като освен това касае целесъобразността на акта, която
не подлежи на съдебен контрол.
Конкретно
за някой от точките, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Неоснователно
жалбоподателят поддържа липса на конкретизация на т.5.6 второ тире
стр.15 и в т. 10.3., второ тире, стр.17 от Становището /т.5 от
решението/, касаеща забрана и ограничения за гори около находищата на лечебна
кал Шабленска и Балчишка Тузла. Изрично е посочено, че мерките по второ тире,
касаят охранителна зона „Б“, като разпоредбата на чл. 24, т. 2 от Наредба 14 от
03.08.1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите, дава
изрично определение на охранителна зона „Б“.
Искането
на жалбоподателя по т.8 – съдът да постанови в т.11.7 на стр.17 от Становището
да се добави изключение и за полезащитните горски пояси, извън площите по
„Натура 2000“ /червен дъб, акация, гледичия/, не е от компетентността на съда в
хода на това съдебно производство.
Съдът
не споделя становището на жалбоподателя по т.9, че от въведената строителна
забрана следва да има изключение за изграждане на обекти и съоръжения на
техническата инфраструктура, които са национални обекти, обекти с национално
значение или общински обекти от първостепенно значение. В случая, както е видно
и от самата точка от Становището /т.12.3, стр.18/, забраната касае само специални
горски територии и по-точно Гори с висока консервационна стойност, поради което
и същата се явява напълно обоснована.
По
т.11 жалбоподателят прави и възражение, че не е ясно кой следва да финансира
вменените проучвания и оценки във връзка с трюфелите. Съдът намира за
необходимо да посочи, че финансирането на мерките не е задължителен елемент,
нито от съдържанието на ДЕО /чл.86 ал.3 от ЗООС/, нито от Становището по ЕО
чл.26 ал.1 от Наредба/2006 ЕО. Въпросът касае изпълнението на оспорения акт,
който е последващ етап и не е предмет на съдебен контрол в настоящото
производство.
-По
отношение на всички гореописани точки, съдът съобрази и следното: Всички
твърдени от жалбоподателя РДГ – Варна са му били известни в качеството му на
възложител на ОПРГТ, още в хода на самата процедура. Съответно за оспорващата
страна е съществувала възможност да ги измени или коригира на всеки един етап
от процедурата, преди същата да бъде финализирана с издаване на
административния акт, части от който са предмет на настоящото съдебно
производство.
Посочените
в жалбата забрани и ограничения, въведени с процесното Становище по ЕО,
произтичат от разработения ДЕО на ОПРГТ на област Добрич. За същия са проведени
консултации с обществеността, заинтересуваните органи и трети лица, които има
вероятност да бъдат засегнати от плана или програмата през различните фази на
подготовка на плана или програмата по реда на Наредба/2006г. за ЕО. Всички възражения
и препоръки към ЕО по съответната програма/план е следвало да бъдат
манифестирани по един или друг начин в хода на предварителните консултации и
обсъждания с обществеността и съответните компетентни органи според спецификата
на разработваната програма.
Не
на последно място - Становището по ЕО е издадено след проведено заседание на МК
по реда на приложимата нормативна регламентация, на което са били разглеждани,
обсъдени и гласувани, всички мерки, включени в същото, като по аргумент на
чл.25 ал.2 от Наредба/2006г. за ЕО, компетентният орган при
издаване на Становището по ЕО е обвързан от решението на МК,
като подпомагащ го орган.
-В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, се акцентира
върху възраженията по т.13, като Становището по ЕО се оспорва, в частта в която
на РДГ-Варна са вменени задължения да извършва мониторинг и
да осъществява контрол на въздействието върху околната среда при прилагането на
ОПРГТ на област Добрич. Конкретните задължения за възложителя са посочени в
табличен вид на стр.20 и 21 от Становището. Жалбоподателят моли за отпадането
им, тъй като не е ясно по какъв начин, с какви средства и на какво правно
основание следва да се финансират тези именно проучвания. Навежда и
възраженията, поддържани в хода на административното производство, че функциите
на Изпълнителна агенция по горите и на нейните подразделения се свеждат до
изработването и приемането на Областен план за развитие на горските територии,
поради което и РДГ-Варна не следва да има ангажимент по осъществяване контрол
по прилагането на ОПРГТ.
На
част от тези възражения, съдът е отговорил в предходната точка. Останалите също
намира за неоснователни, по следните съображения:
Извършването
на мониторинг на въздействията върху околната среда от прилагането на планове и
програми е залегнало в чл.10, ал.1 на Директива 2001/42/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на
някои планове и програми върху околната среда. Тази директива е транспонирана в
националното законодателство именно в с приложимата правна уредба, разписана в ЗООС
и Наредба/2006г. за ЕО.
Съгласно
разпоредбите на Наредба/2006г. за ЕО, в становището по ЕО се включват условия и
мерки за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на
предполагаемите неблагоприятни последствия от осъществяването на плана върху
околната среда. Тези условия и мерки произтичат от докладите по екологична
оценка и от постъпили предложения по време на консултациите по ЕО.
Съгласно
чл.90 ал.1 от ЗООС Условията и редът за извършване на екологична оценка се
определят с наредба на Министерския съвет. В ал.2 са определени и съответните
изисквания, като съгласно т.2 в същата следва да са разписани и задълженията на
органите, възлагащи или прилагащи плана или програмата, които са предмет на
екологична оценка. В изпълнение на тази разпоредба е приета и Наредба /2006 ЕО,
като в чл.30 от Глава шеста „Наблюдение и контрол при прилагане на плана“
изрично е регламентирано задължението на съответния възложител, какъвто
безспорно се явява и РДГ-Варна, да изготвя
доклад по наблюдението и контрола при прилагането на плана/програмата,
включително на мерките за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно
отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от осъществяването
на плана или програмата върху околната среда и човешкото здраве, с периодичността, определена в становището
по ЕО. Т.е. в случая жалбоподателят е обвързан със задълженията произтичащи
от цитираната разпоредба.
В
допълнение към горното следва да се има предвид и това, че самият жалбоподател
е пропуснал 14-дневния срок от получаването на писмо изх.№ ЕО-36/13.01.2021г.
на МОСВ, в който е можел да възрази или да поиска изменение на посочените в
част ІІІ мерки за наблюдение и контрол. Последиците от пропускане на този срок
са регламентирани в чл.20 ал.8 от
Наредба/2006г. за ЕО и изрично са указани в писмото. Възражение е направено
едва на 05.05.2021г. и то след като самият възложител в писмо от 28.04.2021г. е
уведомил МОСВ, че доклада по ЕО е
коригиран с мерките за наблюдение и контрол при прилагане на плана, вкл. с
индикатори, периодичност, отговорен орган по контрола.
Не се твърди в конкретика и при извършената от съда
служебна проверка, не се установи противоречие на тези мерки с нормативни
актове.
Всичко
гореизложеното води до извод, че оспореното Становище по ЕО е постановено от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и
при правилно приложение на материалния закон. Жалбата против него се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Този
изход от оспорването обуславя възлагане на разноските върху жалбоподателя,
предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника. На основание чл. 143, ал. 3
от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, Регионална дирекция по горите – Варна следва да бъде
осъдена да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 100 лв.
– разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно и чл. 143, ал.3
от АПК, Административен съд – Варна, ХVІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Регионална
дирекция по горите - Варна, против Становище по екологична оценка № 2-1/2022г.
на Министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван проект на
Областен план за развитие на горските територии /ОПРГТ/ на област Добрич по
Алтернатива 2, в частта по
15 точки, както следва: т.5.1 на стр.7; т.5.3.2 на стр.8; т.3
на стр.14; т.5 на стр.15; т.12 и т.13 от стр.19; т.7 на стр.16; т.5.6 второ
тире от стр.15; т.10.3 второ тире от стр.17; т.11.3 на стр.17; т.11.7 от
стр.17; т.12.3 от стр.18; т.14.1 от стр.18; т.15 от стр.20; и т.15.1 от стр.20.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по
горите - Варна да заплати в полза на Министерство на околната среда и водите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: