Р Е Ш Е Н И Е
№ 3556
гр. Варна, 29.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4622 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „У.Б.“ АД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Л.К.Х. и Е.М.,
чрез пълномощник адв.В.Б.Б. – АК *** срещу И.И.И., с ЕГН ********** и адрес ***,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед №
7056/25.09.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 14243/2018г. по описа на Районен съд гр.Варна:
сумата
1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща главница, извлечение от счетоводните
книги по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка № *** от *** г., сключен между длъжника
и „У.Б.” АД, ЕИК ***;
сумата
26.98 лв. /двадесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 08.09.2017 г. до 21.09.2018 г.,
сумата
132.96 лв. /сто тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 09.09.2017 г. до
21.09.2018 г.,
сумата
от 2.81 лв. /два лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща неустойка за
просрочена лихва за периода от 09.09.2017 г. до 21.09.2018 г.,
сумата
от 104.16 лв. /сто и четири лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
неустойка за просрочена главница за периода от 09.09.2017 г. до 21.09.2018 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
По заявление на ищеца било образувано ч.гр.д.№
14243/2018г. по описа на ВРС и издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист срещу ответника. Въз основа на издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело пред ЧСИ ***.
Съдебният изпълнител връчил заповедта за изпълнение на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК и уведомил съда за това, след което ищецът получил указания да
предяви иск за установява на вземанията си. Исковата молба била депозирана в
законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението.
На ***г. между „У.Б.“ АД и И.И.И. бил сключен договор
за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № ***. Страните постигнали споразумение ищцовата банка да
предостави на ответника потребителски кредит в размер на 1000 лева, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка. В изпълнение на основното си задължение
по договора, ищецът предоставил за ползване на ответника паричната сума по
посочената в договора банкова сметка. ***редита по
същата банкова сметка. *** погасява кредита, в случай, че ползва средствата от
същия. Усвояването, т.е. ползването на суми
по кредита било свободно, погасяването също. Крайният срок за погасяване
на кредита бил ***г., като в договора била предвидена възможност за удължаване
многократно на този срок с период от още една година, в случай, че
кредитополучателят спазва условията по договора. В чл.17 от договора били
посочени случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем.
Ответникът не
възстановил ползваните суми по кредита, в т.ч. и начислената договорна лихва и
изпаднал в забава. Главницата в размер на 1000 лева била изцяло предсрочно
изискуема, считано от ***г. Задълженията на ответника по договора включвали
също сумата от 26.98 лв., представляваща договорна лихва върху главницата за
периода от 08.09.2017 г. до 21.09.2018 г., сумата 132.96 лв., представляваща
лихва върху просрочена главница за периода от 09.09.2017 г. до 21.09.2018 г.,
сумата от 2.81 лв., представляваща неустойка за просрочена лихва за периода от
09.09.2017 г. до 21.09.2018 г., както и сумата от 104.16 лв., представляваща
неустойка за просрочена главница за периода от 09.09.2017 г. до 21.09.2018 г
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника.
Исковите претенции се оспорват като процесуално
допустими, но неоснователни.
Не били налице основанията за обявяване на договора
за предсрочно изискуем, доколкото нямало данни претендираната главница да е
усвоена от кредитополучателя въз основа на цитирания договор. В тази връзка не
се дължали описаните от ищеца лихви и неустойки, като акцесорни
на главното задължение, нито връщане на сумата посочена като главница. Оспорва
се твърдението, че договора за кредит е прекратен едностранно и
кредитополучателят е бил поканен редовно да заплати сумите по него, както и че е бил надлежно уведомен за
обявяване на договора за предсрочно изискуем. Нямало данни за връчване на
покана и за уведомяване на ответника, че договора ще се счита за предсрочно
прекратен, след определена дата, в случай на неизплащане на задълженията.
Исковете се явявали преждевременно предявени доколкото връчването по чл.47,
ал.5 ГПК не било извършено надлежно от съдебния изпълнител. Въвежда се
възражение за погасяване по давност на задължението за плащане на лихви върху
главницата. Неустойка не се дължала и по причина, че няма данни договора да е
едностранно прекратен от страна на банката и кредитополучателят да е узнал за
това обстоятелство.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не
изпраща представител. Ответникът, чрез проц.
представител, поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли за отхвърляне
на предявените искове.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 14243/2018г. по описа
на ВРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на
установителните искове против длъжника И.И.И.. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя са
дадени указания за предявяване на иска за установяване дължимостта на
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана
пред ВРС в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
На 17.02.2016г. е сключен договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № *** между „У.Б.“ АД и ответника И.И.И.. По силата на договора на
ответника е предоставен кредит в общ размер на 1000 лева за текущи разходи.
Надлежно заверено за вярност копие от договора за кредит е приобщено към
доказателствата по делото ведно с действащите към момента на сключване на
договора общи условия, при които ищцовата банка предоставя потребителски
кредити на физически лица /л.6-15/.
На ***г. ищцовата банка е изпратила съобщение до
ответника, с което го уведомява, че ще счита кредита за изцяло от предсрочно
изискуем, считано от ***г. поради неизпълнение на задълженията му по договора и
го кани в седемдневен срок от получаване на поканата да погаси доброволно
задълженията си към банката. Съобщението
е връчено лично на ответника на ***г., от която дата е настъпила и предсрочната
изискуемост на задълженията му по кредита /л.24/.
По делото са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че
задълженията на ответника по процесния договор за кредит са в размер на 1000
лева дължима главница, възнаградителна лихва начислена за периода от
08.09.2017г. до 09.09.2017г. в размер на 0.36 лева,
начислени обезщетения за забава – лихва върху просрочената главница за периода
от 09.09.2017г. до 21.09.2018г. в размер на 132.96
лева, неустойка за просрочена възнаградителна лихва за периода от 09.09.2017г. до 21.09.2017г. в размер на 0.04 лева и неустойка за
просрочена главница за периода от 09.09.2017г. до
21.09.2018г. в размер на 104.27 лева. Общият размер на задълженията на
ответника по договора за кредит бил 1237.63 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
обективно дадено и неоспорено от страните по делото /л.133-140/.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Процесуалната допустимост на предявените искове се
установява от ч.гр.д.№ 14243/2018г. по описа на ВРС.
С доклада по делото е разпределена доказателствената
тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да докаже сключването
на договор за кредит на ***г. между страните при посочените в исковата молба
условия по договора, изпълнението на кредитодателя по договора да предостави
заемната сума в размер на 1000 лева на ответника, както и размерът на
задълженията на ответника по договора за кредит.
От представените с исковата молба писмени документи
се установява сключването на договора. Усвояването на сумата по кредита и
изпълнението на задълженията на ищеца по договора се установява от заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Възражението в отговора на исковата молба, че не са
налице основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се явяват
опровергани от доказателствата по делото. Изявлението на банката е достигнало лично
до кредитополучателя. Налице е изрично волеизявление на кредитора за предсрочна
изискуемост на кредита при спазване на фактическия състав, установен в
договора, а именно допусната забава в плащанията на главница и/или лихва повече
от 31 дни съгласно т. 29 и т. 30.2 от Общите условия в сила от 01.10.2016 г.
Изявлението предхожда инициираното заповедно производство, тъй като е връчено
лично на ответника на 24.08.2018 г.
Размерът на задълженията на ответника се
установяват от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза. До тези размери исковите претенции се явяват доказани по основание
и по размер и следва да бъдат уважени. Исковите претенции за установяване дължимостта
на възнаградителна лихва за периода от 08.09.2017г. до 09.09.2017г. и неустойка за просрочена лихва по договора за
кредит от 09.09.2017г. до 21.09.2018г. следва да
бъдат уважени до размера установен със заключението на вещото лице, а за
горницата над тези суми до пълните претендирани размери да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Сторените от ищеца разноски са в размер на 1634.66
лева в исковото производство /124.66 лева доплатена държавна такса, 360 лева адвокатско
възнаграждение, 900 лева депозит за особен представител на ответника и 250 лева
депозит за вещо лице/ и 25.34 лева в заповедното. Съобразно изхода от спора в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1597.23 лева в
исковото производство и 24.76 лева в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.И.И., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „У.Б.“ АД, с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, следните суми, за които е издадена
Заповед № 7056/25.09.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 14243/2018г. по описа на Районен съд
гр.Варна:
сумата 1000.00
лв. /хиляда лева/, представляваща главница, извлечение от счетоводните
книги по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка № *** от *** г., сключен между длъжника
и „У.Б.” АД, ЕИК ***;
сумата 132.96
лв. /сто тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
лихва върху просрочена главница за периода от 09.09.2017 г. до 21.09.2018 г.,
сумата от 104.16
лв. /сто и четири лева и шестнадесет стотинки/, представляваща неустойка за
просрочена главница за периода от 09.09.2017 г. до 21.09.2018 г.,
ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.И.И., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „У.Б.“ АД, с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, следната сума, за които е
издадена Заповед № 7056/25.09.2018г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 14243/2018г. по описа на Районен
съд гр.Варна:
0.36 лв. /тридесет и шест стотинки/, представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 08.09.2017 г. до 21.09.2018 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 0.36 лева до пълния претендиран размер от 26.98
лева, като неосновател и недоказан.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.И.И., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „У.Б.“ АД, с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, следните суми, за които е
издадена Заповед № 7056/25.09.2018г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 14243/2018г. по описа на Районен
съд гр.Варна:
сумата от 0.04 лв. /четири стотинки/, представляваща
неустойка за просрочена лихва за периода от 09.09.2017 г. до 21.09.2018 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 0.04 лева до пълния претендиран размер от
2.81 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.И.И., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „У.Б.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, сумата от 1597.23 лв. /хиляда петстотин деветдесет и
седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.И.И., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „У.Б.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, сумата от 24.76 лв. /двадесет и четири лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 14243/2018г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: