Решение по дело №987/2023 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 25
Дата: 20 февруари 2024 г.
Съдия: Иванка Николова Кожухарова
Дело: 20231450100987
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. М., общ. М., обл. Враца, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иванка Н. Кожухарова
при участието на секретаря Евгения Хр. Попова
като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело №
20231450100987 по описа за 2023 година
„ АПС Б.Б.“ ЕООД ЕИК ......................... със седалище и адрес на
управление грС.---------------------------------------- чрез пълномощник Б. Т.-
юрисконсулт е предявил иск за установяване съществуване на вземане против
Ц. Х. Ц. с ЕГН ********** от с.Б., общ.М. със съдебен адрес гр.С. ,ул.“
000000000000000000,офис- партер за сумата 2000 лв. главница,,2 123.82 лв.
възнаграждение по договор за поръчителство, сумата 352.96 лв. договорна
лихва за периода 27.03.2017 г. до 10.10..2018 год., сумата 1163.96 лв.
мораторна лихва за периода 27.03.2017 г. до 24.04.2023 г., сумата 1 111.27 лв.
друга лихва за периода 27.03.2017 г. до 24.04.2023 г.,ведно със законната
лихва върху главницата начиная от 28.04.2023 год. до окончателното
изплащане. както и сумата 135.04 лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.Вземането произтича от договор за кредит .Претендират се и
разноски.
В исковата молба се твърди,че между „К.“ ЕАД и отв.Ц. Ц. е сключен
договор за потребителски кредит № 11111111111111111 от 27.03.2017 год. по
електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.При сключване на договора на ответника е предоставена цялата
информация,изискуема по закон.Договорът е сключен при спазване
изискванията на ЗПК,Закона за електронния документ и електронните
1
удостоверителни услуги,Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК регламентира договорът да
бъде сключен по ясен и разбираем начин,като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид,формат и размер шрифт-не по-малък от 12, в два
екземпляра- по един за всяка от страните.Твърди се,че процесният договор е
действителен като сключен съгласно разпоредбата на чл.10,чл.11 и чл.22 от
ЗПК.
По силата на сключения договор за кредит № 11111111111111111
ответника е получил сумата от 2000 лв.,като се е съгласил да върне 18 бр
вноски по 130.72 лв. в срок до 10.10.2018 г.,когато е падежирала последната
вноска.Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 21.24%,както и
ГПР- 50 %.На същата дата ответника е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството „А.Т.“ ЕООД ,по силата на който дружеството
се е задължило да сключи договор с трето лице за процеса „К.“ЕАД и да
отговаря пред кредитора солидарно с кредитополучателя.На 27.03.2017 год. е
сключен договор за поръчителство между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД.
Твърди се,че ответника не е изпълнил задълженията си по договора а
кредит и на 23.02.2021 год. „А.Т.“ ЕООД е погасило дължимите от ответника
суми, както и че за извършеното плащане е уведомило ответника по
електронен път.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от
02.03.2021 г. „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД е прехвърлило своите вземания на
ищеца.Твърди се,че ответника е уведомен за извършената цесия по
електронен път на 30.03.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника чрез адв.М. Л. САК е постъпил
отговор,с който оспорва предявените искове.Оспорва се,че процесното
вземане е надлежно прехвърлено на ищцовото дружество,тъй като договора
за кредит между „ К.“ ЕАД и ответника е недействителен, поради не спазени
изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 чл.12 ал.1, т. 7-9 от ЗПК.Твърди
се,че нито от договора,нито от инкорпорирания в него погасителен план не
става ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, лихва,
такса за обслужване на кредита или такса за поръчителство.Наведени са и
доводи за нищожност на договора за кредит и договора за поемане на
поръчителство.Претендират се и разноски.
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК,чл.415 ГПК.
2
Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е ч.гр.д.№ 774/2023 год. по
описа на МзРС.
Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено
следното: От приложеното ч.гр.д.№ 774/2023 год. по описа на МзРС се установява,че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми: сумата
2000 лв. главница,,2 123.82 лв. възнаграждение по договор за поръчителство, сумата 352.96
лв. договорна лихва за периода 27.03.2017 г. до 10.10..2018 год., сумата 1163.96 лв.
мораторна лихва за периода 27.03.2017 г. до 24.04.2023 г., сумата 1 111.27 лв. друга лихва за
периода 27.03.2017 г. до 24.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата начиная
от 28.04.2023 год. до окончателното изплащане. както и сумата 135.04 лв. д.т. и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.. Образувано е ч.гр.д.№ 774/2023 год. по описа на
МзРС.Съдът е уважил подаденото заявление и е издал Заповед № 338/26.07.2023 г. В
законовият срок е постъпило възражение от длъжника,поради което заявителя е предявил
настоящия установителен иск.
От приложените доказателства се установява,че на 27.03.2017 год.
между „К. ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №
11111111111111111 за сумата 2000 лв.,Срока на договора е 18 месеца,като
броя на погасителните вноски е 18 бр. в размер на по 130.72 лв. Установява
се също така, че между Ц. Х. и "А.Т." ЕООД е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който, поръчителят се задължил
да сключи договор за поръчителство с "К." ЕАД, въз основа на който да
отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на Ц. Х., възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в
размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 2 124 лв. лв.,
платимо на 18 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Ответникът Ц. Ц. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за
кредит. Твърди се,че на 18.02.2021 год. „К.“ ЕАД е поканило „ А.Т.“ ЕООД да
плати всички изискуеми задължения на ответника.За това обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл.3 ал.2 от Договора за предоставяне на
поръчителство „А.Т.“ ЕООД е изпратило уведомление до отв.Ц.,в което е
посочило всички дължими суми и предстоящо плащане.На 21.02.2021 год.
„А.Т.“ ЕООД е погасило задълженията на отв.Ц. към „К.“ ЕАД.На 23.02.2021
год. „А.Т.“ЕООД е уведомило ответника по електронна поща за извършеното
плащане и встъпването на „А.Т.“ ЕООД в правата на „К.“ЕАД.,както и за
3
задълженията му за заплащане на възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 1 123.82 лв.,както и на сумата
1 111.27 обезщетение за забава.На 02.03.2021 год. „“К. „ЕАД и „ А.Т.“ ЕООД
са прехвърли с договор своите вземания на ищеца по делото.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест
за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе
пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на
дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
Липсата на ангажирани доказателства за осъществено изпълнение,
обосновават извода за неизпълнено от длъжника задължение по договора.
Ищецът претендира да е носител на процесното вземане, придобито
по силата на договор за цесия , което означава, че не предявява чужди, а свои
права за съдебна защита. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това.Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В настоящия случай, при липсата на доказателства за надлежно
уведомяване на ответника за извършената цесия, ищецът е направил искане в
исковата си молба с връчването на същата да се извърши и връчване на
приложено уведомително писмо за извършената цесия. Не съществува
пречка с връчването на исковата молба да се извърши и уведомяване за
цесията, тъй като не са налице специални изисквания в закона за начина, по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия.
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
4
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане Като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е
застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о.
като в това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявеният
установителен иск за главница за основателен. Безспорно е установено,че на
27.03.2017 год. между „К.“ ЕАД и ответника Ц. е сключен Договор за
потребителски кредит № 11111111111111111 за сумата 2000 лв.,Срока на
договора е 18 месеца,като броя на погасителните вноски е 18 бр. в размер на
по 130.72 лв. Установява се също така, че между Ц. Х. и "А.Т." ЕООД на
същата дата е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който, поръчителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с "К." ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на Ц. Х.,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора
за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия
съгласно Приложение № 1, а именно – 2 124 лв. лв., платимо на 18 месечни
вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план.Сключеният между отв. Ц.
Х. Ц. и "К." ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
5
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила
на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са
сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните
от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки,
така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г.
на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните
договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в
глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 -
чл. 11 ЗПК. Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10,
ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на
кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние,
поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По
силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
6
процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 50 %,
т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя отв.Ц. с "А.Т."
ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора. От служебно извършена
справка в Търговския регистър се установява, че "К." ЕАД е едноличен
собственик на капитала на "А.Т." ЕООД, като двете дружества са с един адрес
на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство, "К." ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства. От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3
е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с
одобрено от заемодателя "К." юридическо лице поръчител, то заявлението му
за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит,
7
се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството,
че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят
разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две
седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването
на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на
потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези,
които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на
юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от
кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за
кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за
предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице -
поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай
договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит
и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на
договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично
посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед
изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "К." ЕАД по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита. При това положение и въз основа на
съвкупната преценка на всяка от уговорките съда счита, че макар формално
8
процесният договор за потребителски кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия
избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона
и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Неоснователно е твърдението на пълномощника на отв.Ц.,че на доверителя
му не е предоставена изцяло или частично сумата от 2000 лв..От
приложената на л. 84 -85 от делото копие от разписка за извършено
плащане,издадена от Изипей се установява,че на 27.03.2017 г. на ответника е
преведена сумата от 279.29 лв.,а останалата част е използвана за погасяване
задълженията по стар заем..
Невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство в общите разходи по кредита от страна на „К.“ ЕАД
представлява заобикаляне на забраната на чл.19 ал.2 от ЗПК. При
включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР
по сключения договор за кредит,който по договора е определен на 50
%,значително ще надхвърли законово определения максимален размер на
ГПР,поради което и договора на това основание следва да се счита за
нищожен.
С оглед на това и на осн.чл.23 от ЗПК по този договор
кредитополучателя дължи връщане единствено на чистата сума по кредита, а
9
именно 2000 лв.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и
"К." ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "А.Т." ЕООД, се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения
между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията..
Съдът споделя становището на пълномощника на ответника, че
сключеният между Ц. Ц. и „ А.Т.“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство от 27.03.2017 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави,
на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като освен това намира, че този договор е нищожен и
защото посредством него се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК установяваща максимален размер на ГПР.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е
видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с
одобрено от заемодателя "К." юридическо лице поръчител, то заявлението му
за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит,
се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че
се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят
разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две
седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването
на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на
потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези,
които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на
юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от
кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за
кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за
предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице -
поръчител за предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е
10
доведен до необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство.
На следващо място, както бе посочено и по- горе, договорът за
предоставяне на поръчителство от 27.03.2017 г. е нищожен поради противоречие
с добрите нрави. С него, срещу поетото от А.Т.“ ЕООД задължение за
поръчителство по процесния договор за потребителски кредит ответника се е
задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 2 123.82лв.
Защитата на потребителя като икономически по- слаб субект е принцип
проведен в редица правни норми на националното законодателство, както и в
специалния Закон за защита на потребителите. Тъй като в чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП законодателят е възприел разрешението, че съответствието между цената и
предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за
неравноправност, съдът счита, че приложение следва да намерят общите правила,
установени в ЗЗД..
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични
правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е
изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на
други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри нрави"
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е,
че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни
да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните
престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира
от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите
нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи води до
нищожност на сделката.
В случая кредитоискателят е икономически по- слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да
договаря условията, при които „ А.Т.“ ЕООД да му предостави поръчителство. В
същото време поръчителят по договора, който е и икономически по- силният
субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, която му дава
възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането. Т. е.
11
поетия от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно
покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован и
несъответен на този риск.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне
на поръчителство от 27.03.2017 г. сключен между „ А.Т.“ ЕООД и ответника е
нищожен на две основания предвидени в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – поради
заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.
Следва да се уважи иска за главница в размер на 2000 лв., а останалите
претенции: за заплащане на сумата 2 123.82 лв. възнаграждение по договор за
поръчителство, 352.96 лв. договорна лихва, 1163.96 лв. лихва за забава и
1111.27 лв. лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство
следва да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца
направените деловодни разноски по компенсация в заповедното
производство в размер на 55 лв., а в исковото- в размер на 84 лв.
Претендираното от пълномощниците наответника адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производство съда намира за
прекомерно завишен.Същите претендират възнаграждение изчислено на база
всеки отделен иск, без да се съобразят с фактическата и правна сложност на
делото,както и със свързаността между двата договора, поради което съда
намира, че ищецът следва да заплати на адв.Билева по заповедното
производство разноски по компенсация в размер на 686 лв. и на адв.Л. – в
исковото производство в размер на 686 лв.В останалата част претенициите на
адв.Билева и адв.Л.а са неоснователни.
Водим от горните съображения,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА съществуване вземането на „ АПС Б.Б.“ ЕООД ЕИК
......................... със седалище и адрес на управление грС.------------------------------
---------- против Ц. Х. Ц. с ЕГН ********** от с.Б., общ.М. със съдебен адрес
гр.С. ,ул.“ 000000000000000000,офис- партер за сумата 2000 лв. главница,,
,ведно със законната лихва върху главницата начиная от 28.04.2023 год. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенциите за сумите 2 123.82 лв. възнаграждение по
12
договор за поръчителство, сумата 352.96 лв. договорна лихва за периода
27.03.2017 г. до 10.10..2018 год., сумата 1163.96 лв. мораторна лихва за
периода 27.03.2017 г. до 24.04.2023 г., сумата 1 111.27 лв. друга лихва за
периода 27.03.2017 г. до 24.04.2023 г като неоснователна.
ОСЖДА Ц. Х. Ц. ЕГН да заплати на АПС Б.Б. деловодни разноски по
компенсация в заповедното производство в размер на 55 лв., а в исковото- в
размерна 84 лв.
ОСЪЖДА „ АПС Б.Б.“ ЕООД да заплати на адв. К.Б. РАК
адв.възнаграждение по компенсация в заповедното производството в размер
на 686 лв. ,а на адв. М. Л. САК- в исковото производство в размер на 686 лв.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичеен срок от
съобщението до страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
13