Определение по дело №719/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 1017
Дата: 30 декември 2019 г.
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20191400500719
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд  ,гражданско                    отделение ,в   закрито    заседание на  30 декември две хиляди и деветнадесета година,   в състав:

 

   Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

Членове:Мария  Аджемова

                                  Иван Никифорски-мл.с.

 

като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова

въз. гр. дело N` 719  по описа за  2019  г.,за да се произнесе взе предвид:

    "Балкан метал 2000" ООД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. "Юрий Венелин"№22 ет.1, чрез управителя В.В.Т. с ЕГН ***********,  е подало жалба против действия  на  ЧСИ И.Ц. с рег.№899 с район на действие ОС-Враца, предприети с Обявление протокол № 1194/01.11.2019 г., изразяващи се в провеждане на публична продан на движими вещи, собственост на същото дружество, което не е страна в изпълнителното производство.

    В жалбата се навеждат доводи ,че на  27.11.2019 г  дружеството- жалбоподател е узнало,че ЧСИ Ц. е насрочила изпълнение и с цитираното обявление е насрочена публична продан на движими  вещи, които са тяхна  собственост, а именно: 12 броя въздушни и газови компресори, произведени от "Нуово Пиньоне", подробно описани в договори за продажба ,които са приложили с жалбата.

Твърди се  още ,че  процесните компресори са закупени от жалбоподателя  с договор за продажба на използвано оборудване от 18.04.2017 г  от продавача "Фертекс-България "ООД -8 броя и с договор за продажба на използвано оборудване от 12.04.2017 г с продавач " Българска Инженерингова компания"ЕООД-4 броя.

    Освен това се излагат съображения, че обжалваното изпълнително действие е незаконосъобразно, защото  процесните  движими вещи, представляващи 12 броя въздушни и газови компресори били във владение на "Балкан метал 2000" ООД, видно от приложените с жалбата  приемо- предавателни протоколи. Тези вещите били монтирани в цех за амонячно производство на  територията на бившия завод"Химко-Враца", която била собственост на "Металхим Импекс"АД , които към момента на  описа били  само техен  държател.

    Моли се изнасянето на публична продан и провеждане същата  на процесните вещи да бъде отменено , тъй като те  не били собственост на длъжника по изп.дело 1671/2019 г  "Металхим Импекс"АД, а на трето лице- жалбоподателя "Балкан метал 2000" ООД, което ги владеело чрез другиго т.е. чрез длъжника. Претендират се и разноски.

    Взискателят по изп. дело пред ЧСИ И.Ц. „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 85, чрез пълномощника си юрисконсулт Борислав Пеев, е депозирал становище по подадената жалба, в което излага доводи за недопустимост и неоснователност на същата. Твърди, че не са налице предпоставките за разглеждането на жалбата, тъй като жалбоподателят не доказва, че е придобил право на собственост върху движимите вещи, предмет на обезпечението, преди насочване на изпълнението, както и не доказва, че е владелец по смисъла на чл. 68 ЗС и че владението му е установено към датата на насочване на изпълнението.

 Излагат се и съображения относно неоснователност на жалбата, като се обсъждат подробно всички представени към нея писмени доказателства. Иска се от съда да остави без разглеждане така подадената жалба, а ако счете същата за допустима - да я остави без уважение като неоснователна.

    Длъжникът по изпълнителното дело „Метахим Импекс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бяло поле“ № 8Б, не ангажира становище по жалбата.

    На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че подадената от длъжника жалба е недопустима, тъй като жалбоподателят не е доказал по безспорен начин правото си на собственост върху движимите вещи преди деня на запора, както и владението си върху тях към датата на насочване на изпълнението. Изтъква, че движимите вещи, предмет на жалбата, са били открити в сгради, собственост на „Метахим Импекс“ АД, трайно прикрепени като съоръжения към инсталациите. Излагат се и подробни съображения за неоснователността на подадената жалба, като се изтъква, че в представения с жалбата приемо-предавателен протокол от 24.08.2017 г. не са индивидуализирани движимите вещи, за които се претендира да са във владение на жалбоподателя. Отправя се искане до съда жалбата да бъде оставена без уважение.Приложено е и копие от ИД съгласно изискването на чл.6 ал.3 от  ГПК.

    Производството е по реда на чл.  435, ал. 4 ГПК.

    Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взискателя, мотивите на ЧСИ Ц., както и доказателствата в изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

     Съгласно Договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие, сключен на 17.06.2016 г., вписан по партидата на „Метахим Импекс“ АД в Търговски регистър като залог № 001 под № 20160624162903 и в ЦРОЗ под рег. № 2017022003370, „Метахим Импекс“ АД, в качеството си на залогодател е учредило в полза на „Инвестбанк“ АД в качеството му на заложен кредитор, първи по ред особен залог върху цялото си търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Договорът е изменен и допълнен с Анекс № 1/18.08.2016 г. и Анекс № 2/20.07.2017 г. Съгласно Договор за учредяване на залог върху движими вещи по реда на ЗОЗ, сключен на 23.12.2016 г., вписан по партидата на „Метахим Импекс“ АД в ЦРОЗ под рег. № 2017012500617, „Метахим Импекс“ АД в качеството си на залогодател е учредило в полза на „Инвестбанк“ АД в качеството му на заложен кредитор, първи по ред особен залог върху движими вещи, собственост на залогодателя, описани в Приложение 1 към договора.

    Изпълнително дело № 20198990401671 по описа на ЧСИ И.Ц., с рег. № 899, с район на действие ОС – Враца, е образувано по молба на взискателя „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, против длъжника „Метахим Импекс“ АД, ЕИК: *********, въз основа на извлечение за вписано пристъпване към изпълнение върху отделни елементи /активи/ от търговското предприятие на длъжника по партидата му в Търговския регистър под № 20190829170400, в ЦРОЗ под № 2019090402483 и в Служба по вписвания – гр. Враца с вх. № 4677/10.09.2019 г., акт № 119, том 3, като по делото е представено Удостоверение с изх. № 20190909160618/09.09.2019 г. за вписани обстоятелства по партидата на „Метахим Импеукс“ АД в Търговския регистър с отбелязано върху него вписване в Служба по вписвания – гр. Враца с вх. № 783/21.02.2017 г., акт № 2, том 1, и потвърждение за вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ с рег. № 2019090402483. Изпълнителното производство е образувано по реда на ГПК на основание чл. 10, ал. 2 ЗОЗ, като с вписаното пристъпване към изпълнение заложният кредитор „Инвестбанк“ АД претендира всички свои дължими и изискуеми вземания към 02.08.2019 г., произтичащи от Договор за кредитен ангажимент № ФЦ-1671/2016-В от 17.06.2016 г. и анексите към него, в общ размер на 9 851 964,72 евро, от които 7 684 233,23 евро – просрочена главница, 1 005 736,92 евро – просрочена договорна лихва от 26.09.2017 г. до 25.03.2019 г. и 1 161 994,57 евро – просрочена лихва за забава от 26.03.2018 г. до 01.08.2019 г., ведно с всички такси, комисионни и разноски, включително допълнително начислените лихви.

    С молбата за образуване на изпълнително дело от 02.10.2019 г. взискателят е поискал изпълнението да се насочи по реда на ГПК върху всички активи от заложеното търговско предприятие, включително върху изброените в молбата недвижими имоти и всички намиращи се в тях движими вещи, като бъдат наложени запори, възбрани, извърши се опис и оценка и бъде насрочена публична продан по отношение на същите.

    На 07.10.2019 г. на дружеството-длъжник е връчена покана за доброволно изпълнение, с която същото е уведомено за насрочен опис на 23.10.2019 г. на отделни елементи на търговското му предприятие – недвижими имоти и всички намерени движими вещи в тях, посочени в поканата.

    На 23.10.2019 г. и 24.10.2019 г. съдебният изпълнител на основание чл. 465 ГПК е извършил опис на недвижими имоти и движими вещи, като е съставил протоколи за опис от същите дати. В протоколите за опис е отразен срок за представяне на оценка от вещо лице – 25.10.2019 г., като е посочено и че на основание чл. 484, ал. 4 ГПК съдебният изпълнител е насрочил публична продан на недвижимите имоти и движими вещи за периода от 02.11.2019 г. до 02.12.2019 г.

Изготвена е експертна оценка от вещи лица Веселин Миланов и Жулиета Господинова, постъпила в кантората на ЧСИ И.Ц. на 25.10.2019 г., с която е определена пазарната стойност на материалните активи, собственост на „Метахим Импекс“ АД.

    На 01.11.2019 г. е изготвено Обявление за публична продан, с което е обявено, че от 02.11.2019 г. до 17:00 часа на 02.12.2019 г. ще се проведе първа публична продан на  посочените в него недвижими имоти и намиращите се в тях трайно прикрепени и технологично, функционално и конструктивно свързани с тях движими вещи, собственост на длъжника, които се продават по правилата за публична продан на недвижим имот по реда на ГПК и въз основа на чл. 10, ал. 2, във вр. с чл. 33 ЗОЗ. В него е отразено, че общата начална цена на обявените на публична продан недвижими имоти, ведно с извършените в тях подобрения, и движими вещи е в общ размер на 23 846 446,82 лв.

    В протокол за обявяване на наддавателни предложения от 03.12.2019 г. е посочено, че на основание чл. 492, ал. 1 и 2 ГПК съдебният изпълнител е обявил за купувач на изнесените на публична продан вещи взискателя по изпълнителното дело – „Инвестбанк“ АД, а с протокол от 04.12.2019 г. е извършено разпределение на основание чл.460 ГПК.

    С оглед гореизложената факт. обстановка се налагат седните правни  изводи:

    1. Видно от приложеното копие от изпълнителното дело, както и от твърденията, изложени в жалбата, жалбоподателят „Балкан метал 2000"ООД  със седалище в гр.Варна се явява трето лице в изпълнителното производство. Правото на трети лица да обжалват действия на съдебния изпълнител обаче е ограничено. В  чл. 435, ал. 4 ГПК са посочени действията на принудително изпълнение, които могат да се обжалват от трети лица. Съгласно същата разпоредба трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагането на запора или възбраната.

 Следователно в полза на третите лица е уредено право на обжалване на действията на съдебния изпълнител само с оглед защита на владението им върху вещта, предмет на принудително изпълнение. В правната теория, както и в съдебната практиката, се приема, че защитата на трето лице чрез обжалване действията на ЧСИ по реда на  чл. 435, ал. 4 ГПК е владелческа защита, а собственикът може да се защитава чрез иск по реда на чл. 440 от ГПК. Легитимацията на третото лице е предпоставена от изричното навеждане на твърдението, че е било владелец на вещта към посочения в цитираната процесуална норма правнорелевантен момент. Владението като фактическо състояние на упражнявано господство над вещта и изразеното чрез това господство намерение тя да се държи от владелеца като своя в тази хипотеза не се презюмира. Това фактическо отношение не може да бъде извлечено и от твърдението, че не длъжникът, а третото лице в действителност е собственик на имота. Излагането на такива обстоятелства не може да обуслови процесуалната легитимация за обжалване на действията по принудително изпълнение по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.

    2. В настоящия случай жалбоподателят твърди,че е собственик на 12 бр. въздушни и газови компресори  и ги  владеел чрез другиго - "Метахим импекс" АД към момента на налагането на запор върху тях с описването им съгласно чл. 450, ал. 1 ГПК.В подкрепа на това твърдение липсват всякакви доказателства, на какво основание"Металхим Импекс"АД държи  тези 12 компресора собственост на "Балкан Метал 2000"ООД? Следва да се отбележи, че в представените по делото /вкл. и с жалбата/ договори от 12.04.2017 г и 18.04.2017 г за покупко продажба на 8 плюс 4  въздушни и газови компресори липсва всякаква индивидуализация, освен посочване фирмата им производител"Нуово Пиньоне" и че съдържат в себе си черни метали и включват голям основен ел. двигател, тръби топлообменници, кабели, помощни двигатели и други съоръжения без каквато да е  индивидуализация. В  приемо- предавателния протокол от 12.03.2019 г е записано отново,че се предават 8 броя компресори, без индивидуализация,че са във владение на "Метахим импекс" АД,фиксирани  неподвижно в цех "Амонячно производство" на територията на "Химко", но били предадени на "Фертекс България"ООД с приемо- предавателен протокол още на 29.11.2016 г. Следователно липсва индивидуализация в достатъчна степен, въз основа на която безспорно да установи идентичността на посочените в договорите за продажба вещи и движимите вещи, предмет на извършения опис и публична продан от ЧСИ Ив.Ц..

    Дори и да се приеме, че посочените в договорите за покупко- продажба от 12.04.2017 и 18.04.2017 г и приемо- предавателни протоколи движими вещи   съвпадат с описаните такива от ЧСИ Ц., остава необяснимо обстоятелството защо същите продължават да се намират в сгради на длъжника "Метахим Импекс" АД две години след сключването на договорите и твърдяното от жалбоподателя ,че  има предаване на владението, но сега  се владеят чрез другиго/"Металхим ивпорт"АД/. В протоколите на частния съдебен изпълнител за извършен опис на движими и недвижими вещи не е отразено, че дружеството-жалбоподател е намерено във владение на процесните движими вещи, а и няма такова твърдение и в жалбата. Доказателства, че жалбоподателят е осъществявал владение върху посочените в жалбата 12 броя компресори по време на осъществяване на описа на движими вещи от съдебния изпълнител,чрез другиго, не се намират в материалите по изпълнителното дело.

    3.От друга страна с жалбата  са представени както и в ИД  документи за уговорки между  настоящият  жалбоподател "Балкан Метал 2000"ООД, "Фертекс България"ООД и  "Българска инженерингова компания"ООД, процесните 12 бр. компресори да се съхраняват на терена собственост на "Метахим импорт"АД в завода на бившето "Химко"-Враца,докато се демонтират. Но никъде няма представени доказателства "Металхим импекс"АД да е давало своето съгласие  или трите дружества да са представлявали свързани лица действащи съгласувано по между си. Видно е , че с анекси непрекъснато е удължаван срока за демонтаж на процесните 12 компресори до последна дата 28.09.2017 г. Към момента на извършване на описа от ЧСИ Ц. на 23.10.2019 г на процесните дв. вещи, представляващи 12   въздушни и газови компресори, но неиндивидуализирани,същите не са били демонтирани от жалбоподателя,  той не е отправял молби ,покани до длъжника "Металхим импорт" АД  да си ги прибере ,не се е интересувал от тях.

    С оглед гореизложеното , в жалбата не са изложени каквито и да било твърдения, че дружеството-жалбоподател упражнява фактическа власт върху процесните движими вещи към момента на налагането на запора чрез извършване на опис, в който случай жалбата би била допустима. Следователно то не е процесуално легитимирано като трето лице  да обжалва действията на частния съдебен изпълнител по реда на  чл. 435, ал. 4 от ГПК.

    Жалбоподателят твърди, че е собственик на процесните движими вещи, засегнати от изпълнението, от което следва, че процесуалният ред на правната защита е друг и настоящият съдебен състав не следва да обсъжда доказателствата, касаещи правото му на собственост. Обстоятелството, че правото на владение е едно от трите правомощия, формиращи съдържанието на правото на собственост, не е основание собственикът на вещта да упражнява права по чл. 435, ал. 4 от ГПК, при положение, че не владее вещите към момента на налагане на запора върху тях. В цитирания текст се има предвид владението като фактическо положение, а не правото на владение като субективно вещно право. Неоснователни и недоказани са и твърденията ,че жалбоподателят  е владял движимите вещи негова собственост  чрез другиго -чрез  длъжника "Металхим импорт" АД.

    По изложените съображения настоящият съдебен състав намира жалбата за недопустима, тъй като не обосновава правен интерес у жалбоподателя за оспорване действията на ЧСИ Ив.Ц. в хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК, на която жалбоподателят се позовава. Затова  същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

   

При изложените мотиви, Врачанският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

    ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на "Балкан метал 2000" ООД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. "Юрий Венелин"№22 ет.1, чрез управителя В.В.Т. с ЕГН ***********, против действия по принудително изпълнение, извършени по изпълнително дело № 20198990401671 по описа на ЧСИ И.Ц., с рег. № 899, с район на действие ОС – Враца, предприети с Обявление протокол № 1194/01.11.2019 г., изразяващи се в провеждане на публична продан на движими вещи - 12 бр.въздушни и газови компресори, собственост на"Балкан метал 2000" ООД , което не е страна в изпълнителното производство.

 

     ПРЕКРАТЯВА производството по в.г.д.№ 719/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

 

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                           Председател:

 

                         Членове:1/             2/