Мотиви към Присъда № 260015/09.10.2020 год. постановена по НОХД № 737/2020 год. по описа на ЯРС:
ЯРП е предявила обвинение срещу
подсъдимия Х. И. С. от гр.Я. за това, че на 12.12.2019 г., около 16,54 часа, в гр. Я., от
търговски обект - магазин за дрехи „***, находящ се на ул. ***, е отнел чужди
движими вещи - 1 бр. мъжко яке, шушлеково, на стойност 80,00 лева; 1 бр. дамско
черно на цвят шушлеково яке на стойност 80,00 лева, всичко на обща стойност
160,00 лева от владението на собственика им ***, представлявано от управителя
Н. С.К. от гр. Я. без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Съдебното
производство се разгледа при условията на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 във вр. с
чл.372, ал.4 от НПК, а именно съкратено съдебно
следствие.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия Х. И-. С., като
изразява становище, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и обвинението е
безспорно доказано. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия, представителят на държавното обвинение пледира да му бъде
наложено наказание една година лишаване от свобода, при приложение на
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Подсъдимият Х. И. С. участва лично в съдебно заседание и с
назначеният му в
хода на досъдебното производство
служебен защитник – адв. М. от АК – гр.Я.. Същият по реда на чл.371, т.2
от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти и моли съда да му бъде наложено по-леко наказание.
Съдът, на основание чл.373, ал.2
от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
Свид. Н. К. притежавал
собствена фирма „*** и бил собственик на търговски
обект-магазин за дрехи, находящ се в гр.Я., ул.„***. Всеки ден, при
отваряне на магазина, свид. К. изнасял пред входа
му два манекена, на които поставял якета. На 12.12.2019 год. сутринта поставил
на единия манекен мъжко яке - зимно, шушлеково с
три цвята - черно, бяло и червено, а
на другия манекен поставил дамско зимно, шушлеково яке, черно на цвят, с
пухчета.
На 12.12.2019 год. около 16,54 часа в гр.Я. подсъдимият
Х. И. С., заедно със свид. Х.били до Пощенска банка в гр.Я., находяща се в
центъра на града. Излизайки от банката и тръгвайки надолу по улицата подсъдимият С. видял пред
магазин за дрехи, находящ се на ул.„***, поставени на
манекени две зимни якета. Спрял да ги разгледа и решил да ги вземе. Огледал се
и когато установил, че няма никой по улицата свалил двете якета от манекените:
мъжко яке - зимно, шушлеково с три цвята - черно, бяло и червено и дамско зимно, шушлеково яке, черно на цвят, с
пухчета, които били собственост на „***, представлявано от
управителя Н. С. К.от гр.Я.. Намотал ги под
мишницата и тръгнал към ромската махала. По пътя продал якетата на непознат за него
мъж за сумата от 50 лева.
На 12.12.20119 год. около 17,00 часа,
свид. К. установил, че поставените на манекените две зимни
якета липсват, за което веднага сигнализирал органите на РУ-Ямбол.
От заключението на
изготвената по делото съдебно оценителна експертиза е видно, че всяко от
якетата е на стойност 80,00 лева, като общата стойност на двете якета е в
размер на 160,00 лева.
От приложената по делото справка
за съдимост на подсъдимия Х.И. С.е видно, че е осъждан с 19 влезли в сила
съдебни актове за престъпления против собствеността, като по последното
осъждане със споразумение № *** по НОХД № *** на ЯРС, влязло в сила на
23.01.2020 г., на основание чл.194, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален
общ режим.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Х. И. С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 12.12.2019 г., около 16,54 часа,
в гр. Ямбол, от търговски обект - магазин за дрехи ***, находящ се на ул. ***,
е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мъжко яке, шушлеково, на стойност 80,00
лева; 1 бр. дамско черно на цвят шушлеково яке на стойност 80,00 лева, всичко
на обща стойност 160,00 лева от владението на собственика им *** - гр. Ямбол,
представлявано от управителя Н.С.К. от гр. Я., без негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои.
Авторството на деянието, предмета
на кражбата и начина на извършване на деянието са безспорно доказани от
обясненията на подсъдимия Х.И.С., дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и
от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство Н.С.К., М.Г. Х., Т. М.И., които се
кредитират изцяло от съда като логични, последователни и безпротиворечиви, от
заключенията на назначените по делото оценителна и видеотехническа експертизи,
както и от приложените по делото писмени доказателства.
От обективна страна подсъдимият С. е извършил деяние,
което осъществява признаците от състава на престъплението кражба по смисъла на
чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от мястото, на което са били
оставени – на
манекени пред магазина за дрехи на свид. К, намиращ се в гр.*** и отнасяйки ги със себе си, е извършил
действия по прекратяване владението на свид. К върху тях и установяване на свое такова. Т.е.,
безспорно, в случая е налице прекратяване владението на свид. К върху вещите, което е
настъпило вследствие деянието на подсъдимия и при липсата на съгласие за това
от страна на обственика им.
От субективна страна подсъдимият
С. е действал с пряк умисъл при осъществяване на деянието, тъй като е съзнавал,
че лишава досегашния собственик на вещите от фактическата му власт върху тях,
предвиждал е преминаването им в неговата власт и пряко е целял установяването
й. Предмет на деянието са чужди движими вещи с определен паричен еквивалент към
датата на отнемането им. Фактическата власт върху тях е била упражнявана от
свид. Н.К и е била прекъсната с отнемането от владението й, а подсъдимият е
установил своя фактическа власт при липса на съгласие на собственика на вещите
за отнемането им.
Относно вида и размера на наложеното
наказание на
подсъдимия, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от подсъдимия
Х.И.С. престъпление, Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от
свобода до осем години. При определяне на наказанието за извършеното
престъпление от подсъдимия, съдът отчете високата степен на обществена опасност
на деянието, предвид високата динамика на този вид престъпления, високата
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия С., който е осъждан за
множество други престъпления против собствеността, а от друга страна взе
предвид единствено изразеното разкаяние от подсъдимия за постъпката си. Съдът наложи на подсъдимия С. наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като му определи наказание от една годиниа лишаване
от свобода, което намали с една трета и му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца, като така наложеното наказание с оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, съдът постанови да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим. Съдът счита, че така наложеното наказание
е необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказателната репресия,
визирани в чл.36 от НК и преди всичко намира, че същото ще въздейства
предупредително, превъзпитателно и възпиращо както върху подсъдимия, така и
върху останалите членове на обществото.
Граждански иск по делото не бе
предявен.
Тъй като обвинението бе доказано,
съдът осъди подсъдимия Х.И.С. да заплати направените по делото разноски в
размер на 390,02 лв. в приход на
републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР гр.Ямбол.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: