Р Е Ш Е Н И Е
13.12.2016 г.
Номер 257 2 0 1 6 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и втори ноември 2 0 1 6 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Л.С.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 258 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 27 ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от Я.П.С. ***, като предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/12888 от 06.07.2016 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”, с който на жалбоподателя е определено да заплати сума в размер на 373.45 лв. недължимо платена сума, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи, като не са били спазени изискванията на чл. 24 ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007 -2013 г. В жалбата по същество се поддържа, че атакуваният административен акт е постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби на действащото в страната законодателство - отменителни основания по чл. 146 т. 3 и т. 4 от АПК. С изложените в жалбата мотиви жалбоподателят прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменен оспорваният административен акт. Претендира деловодни разноски.
Ответникът - Зам. изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” София, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт за правилно издаден. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията са следните:
Я.П.С. е поискал подпомагане на общо заявление за подпомагане за кампания 2015 г. с УИН 10/090715/57164 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2012 г. Същият е регистриран в ИСАК с УРН 488846.
Съгласно чл. 7 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013, акроекологичните дайности или направления се изпълняват за период от 5 последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено „Заявление за подпомагане“ което през първата година е и „Заявление за плащане“. При всяка следваща година до изтичане на 5 – годишния ангажимент, кандидатите за подпомагане подават само „Завление за плащане“. Съгласно чл. 21 ал. 1 от цитираната Наредба, агроекологичните дейности или направления, който се основават на площ, се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в 5 – годишен период от поемане на агроекологичното задължение. Съгласно чл. 24 ал. 2 от Наредбата одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направление може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент.
По заявените данни за одобрените/референтни парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по мярката са извършвани административни проверки в ИСАК. Процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели през кампания 2015 г., спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие по направление „Традиционно отглеждане на овощни култури“ е 80.39%, която е под допустимите 90%, поради което административния орган е предприел действия по образуване на производство за прекратяване на ангажимента.
С Уведомително писмо изх. № 01-6500/12888/18.12.2015 г. на ИД на ДФ „Земеделие“,
позовавйки се на чл. 10, § 4 във вр. с чл. 21 от Регламент № 65 /ЕО/ на Комисията и на методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по тази мярка, е отказана финансовата помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по мярка 214 АЕП от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2010 г. Във връзка с това с Уведомление № 01-6500/12888/2/25.03.2016 г. Я.С. е уведомен за открито производство по издаване на Акта за установяване на публично държавно вземане. В писмото му е съобщено, че общата изплатена сума по направление „Традиционно отглеждане на овощни култури“ през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 933.63 лв., като през първата година на ангажимента 2012 г. заплатената помощ е 311.21 лв.; през 2013 г. – 311.21 лв., както и за 2014 г. – 311.21 лв., като на основание чл. 18 ал. 4 б. „б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПЗСР за периода 2007-2013 г., следва да възстанови 40 % от 933.63 лв., което се равнява на 373.45 лв.
За горното е бил издаден и оспореният АУПДВ № 01-6500/12888 от 06.07.2016 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”.
Обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган по силата на чл. 27 ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, съгласно които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162 ал. 2 т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС. С оглед на чл. 166 ал. 1 от ДОПК, в който е прието, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен ред, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая, по силата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП, компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ ”Земеделие”. Процесният акт е издаден от зам. изпълнителния директор на фонда /упълномощен от изпълнителния директор на фонда със Заповед № 03-РД/323/11.03.2015 г./, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. Делегирането е правомерно, тъй като е извършено от орган по чл. 162 ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 20а ал. 2 т. 1 от ЗПЗП и има за предмет правомощия от кръга на визираните по чл. 20 т. 5 от ЗПЗП и чл. 10 ал. 1 т. 17 от Устройствения правилник във вр. с чл. 11 ал. 2 от същия.
Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. АУПДВ съдържа фактически и правни основания за съществуването на държавното вземане, които са задължителен реквизит на акта по чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, съобразен е с Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., в съответствие с приложимия процесуален и материален закон. Същият е издаден въз основа на влязло в сила Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., на основание чл. 24 ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Административният орган е спазил разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата на издадения в последствие акт, за започналото производство по издаването му, каки са констатираните обстоятелства и какъв е характера на производството. Спазена е и разпоредбата на чл. 34 от АПК, като е дадена възможност на С. да представи възражение и допълнителни доказателства. Жалбоподателят е представил такива, като е реализирал правото си на защита в административното производство. Административният орган е обсъдил същите, като ги е отразил в самия акт, но същите са приети за неоснователни, тъй като касаят законосъобразността на прекратяването на атгажимента, а не законосъобразността на АУПДВ.
Реалното ползване на заявените площи от земеделския стопанин и поддържането им в добро земеделско и екологично състояние, както и съответствието на размера на ползваната от земеделското стопанство площ и размера на земеделските парцели с определените по реда на чл. 39 ал. 2 от ЗПЗП са възприетите от националния законодател в чл. 43 ал. 1 от ЗПЗП материални предпоставки за извършване на директни плащания от Разплащателната агенция. Основанията за намаляване на плащанията или отказ за плащане са тези по чл. 43 ал. 3 от ЗПЗП по критериите на ПЕС.
В конкретния случай, финансовата помощ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013 г. се предоставя за прилагане на земеделски дейности, насочени към опазване на околната среда. Съгласно чл. 9 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214, приложима към датата на подаване на „Заявление за плащане“ 2012 г., финансовата помощ за осъществяване на агроекологичните дейности, включени в подмерките и направленията по чл. 2 ал. 1, се предоставя под формата на ежегодни агроекологични плащания, като 82% от средствата се осигурямат от ЕС, а 18 % - от бюджета на Р. България. Тя се предоставя за извършване на определени агроекологични дейности, съгласно отбелязания в заявлението агпоекологичен код, в течение на период от 5 последователни години по отношение на едни и същи парцели и площ, като при неспазване на нормативните изисквания ДФ „Земеделие“ може да прекрати агроекологичния ангажимент, като подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление, заедно със законната лихва, в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката, до годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент, като до края на четвъртата година това е 40% от получената от земеделския производител сума. В случая, задължението е поето през 2012 г., като през следващите 5 години е следвало същото да се изпълнява върху същите блокове и масиви, които са били оторизирани за подпомагане през 2012 г. С влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР за кампания 2015 г., между страните е установено, че земеделският производител е допуснал припокриване на парцелите, които е заявил за текущата кампания 2015 г. спрямо парцелите, които са одобрени за участието му за АЕП по марка 214 по направление „Традиционно отглеждане на овощни култури“ като процентът на припокриване е 80.39%, т.е. по – малко от 90% от площта, за която е поет агроекологичния ангажимент. При положение, че уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимен е влязъл в сила, е налице и основание за издаването на АУПДВ по отношение на жалбоподателя. Влизането в сила на уведомителното писмо съдът счита за доказано, доколкото по делото е представено известие за доставяне изх. № 01-6500/12888, с положен подпис на получател от 05.01.2016 г., а именно Я.П.С., съответно положен печат от 06.01.2016 г. с надпис ОД на ДФ „Земеделие“, гр. Кюстендил, ул. „Т. Ангелов – Божаната“ № 8 /лист 55 по делото/. При тези обстоятелства е била изпълнена хипотезата на чл. 24 ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. и на основание чл. 18 ал. 3 т. 3 и ал. 4, подпомаганото лице следва да възстанови получената сума, с дължимата сума, като възстановяването е 40% - 373.45 лв.
Що се отнася до представеното в производството по делото Становище изх. № РЗ-02-190/23.06.2010 г. на Регионалната служба по растителна защита, то същото касае мярка 141, е не мярка 214 и се явява неотносимо към предмета на делото.
Наведените в жалбата аргументи, а и в самото съдебно производство, са относими към производството по оспорване на уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроеколотични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г. Последното по същество е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и е подлежало на самостоятелно обжалване, което обаче не е било сторено от жалбоподателя. Доводите изложени в жалбата, касаят причините, поради които жалбоподателят не е успял да изпълни ангажимента си по праграмата. Същите се явяват ирелевантни за това производство, доколкото са преклудирани с факта на влизане в сила на административния акт по прекратяване на агроекологични яангажимент. За настоящето производство по оспорване на законосъобразността на АУПДВ е достатъчно наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, което е предпоставка за търсене на дължимите суми. Такива са изплатени в размера посочен в АУПДВ, което и не се оспорва от жалбоподателя. С факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за жалбоподателя възниква задължението за възстановяване на получаната финансова помощ в определения размер.
След като е налице главното вземане за възстановяване на неоснователно получени суми е дължимо и акцесорното плащане за лихва, на което нормата на чл. 162 ал. 2 т. 9 във вр. с т. 8 от ДОПК признава качеството публично държавно вземане.
Оспореният акт е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила. При препращането от чл. 166 ал. 2 изр. 1 от ДОПК приложими са правилата за издаване на административен акт по АПК. Ответникът представя доказателства за уведомяване на адресата на акта по реда на чл. 26 ал. 1 от АПК за започването на административното производство, като по този начин му е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството. АУПДВ е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, съдът ще присъди на ответника направените по делото разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК,Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Я.П.С. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/12888/06.07.2016 г, издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”-София.
ОСЪЖДА Я.П.С. с ЕГН ********** да заплати на ДФ “Земеделие” София, бул.” Цар Борис ІІІ” № 136 сумата от 300 / триста/ лева направени по делото разноски в размер на минимално юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: