РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. В.04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. П. Й.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Търговско дело № 20221300900020 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Делото е образувано по исковата молба на „М. 51“ЕООД с ЕИК.. със
седалище обл.В. с управител М. М. Г. чрез пълномощника адвокат К. Х. К.
от Видинска Адвокатска Колегия с адрес за призоваване гр .В.
Поддържа ,че в качеството си на едноличен собственик и управител на
фирма „М. 51“’ЕООД с ЕИК.. след като се запознала с предоставения и
доклад от счетоводителя на фирмата , баланса ,отчета за приходи и разходи и
след като установила ,че задълженията на фирмата надвишават наличните
приходи и активи на същата и в изпълнение на разпоредбите на ТЗ взела свое
еднолично решение на общо събрание на дружеството от 09.05.2022 г .,с
което решила да предприеме нужните действия по обявяване на дружеството
в несъстоятелност.
Поддържа ,че с оглед на това свое решение депозирала уведомление до
НАП -В. Т. клон В. с вх .№ 054292202425287 от 16.05.2022 г., с което
уведомила за започната процедура по несъстоятелност.
Предвид правния интерес иска да се образува дело за обявяване в
несъстоятелност и да се обяви в несъстоятелност „М. 51“ ЕООД - Н. С.
област В. с седалище и адрес на управление гр. Б. ,представлявано от
1
едноличния собственик на капитала и управител М. М. Г. от с.Н. С. обл. В..
След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът
прие за установено от фактическа страна следното :
„М. 51” ЕООД е вписано на 16.12.2015 г. в Търговския регистър с
предмет на дейност: търговия на едро и дребно със стоки и услуги;
разкриване на офиси, представителства и търговски обекти; посредническа и
комисионна дейност; представителство и дистрибуция; транспортни услуги;
туристически услуги; производство и продажба на плодове и зеленчуци; внос
и износ, и всички други дейности разрешени от законодателството на
република българия.
Според заключението на назначеното по делото вещо лице Р. К.
задължението на ищеца към кредиторите към момента на извършване на
експертизата на 08.07.2022 г. по счетоводни данни на дружеството е 16 485,08
лева , от които 12 885,10 лева осигурителни задължения и 3 599,98 лева
данъчни задължения.
От приложена Справка (л.41-42 от делото )за задълженията,
плащанията, по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител ,
актуалните задължения към 16.05.2022 г. към ТД на НАП на „М. 51“ ЕООД
са 14 347,35 лева - главница и 5 220,20 лева лихва, или общо 19 567,55 лева
задължения според НАП.
По данни от счетоводния баланс след 01.11.2020 г. дружеството не
упражнява дейност, не реализира парични постъпления, не разполага с
никакво имущество и парични средства, с които да обслужва горните
задължения. По счетоводни данни към 30.04.2022 г. дружеството има 3 529,97
лева „Други вземания“ ,от събирането на които би могло да погаси част от
задълженията си, но не повече от 18,00% от тях. Задълженията не се
обслужват към момента.
Най-старото неплатено задължение за ДОО е формирано съгласно
Декларация образец 6, вх. № 050021604682403/18.05.2016 г. със срок за
плащане 25.05.2016 г. в размер на 97,02 лева главница.
От извършените проверки на приложените по делото документи и
допълнително представени на вещото лице счетоводни отчети се установява,
че основен кредитор на „М. 51" ЕООД е ТД на НАП В. Т. - офис В. за
данъчни и осигурителни задължения.
2
От оборотна ведомост на „М. 51“ ЕООД за периода 01.01.2022 г. до
30.04.2022 г. вещото лице установява, че към 30.04.2022 г. дружеството не
разполага с парични средства на каса в лева и евро, както и със средства по
разплащателна сметка, с които да се разплаща с кредитори.
Вещото лице не установява правено плащане от дружеството за
погасяване на данъчни задължения от 2016 г., от стартирането дейността на
дружеството .
По данни от Счетоводния баланс и Отчет за приходите и разходите,
след 01.11.2020 г. дружеството не упражнява дейност, не реализира парични
постъпления, не разполага с никакво имущество и парични средства, с които
да обслужва горните задължения. По счетоводни данни към 30.04.2022 г.
дружеството има 3 529,97 лева „Други вземания“ от събирането на които би
могло да погаси част от задълженията си, но не повече от 18,00% от тях.
Капиталът на „М. 51“ ЕООД от 31.12.2018 г. е отрицателна величина,
вследствие на реализирани загуби през последните четири години, което
говори за недостиг на собствени средства и за това,че че дружеството е
напълно зависимо от чужди (привлечени) средства.
Коефициентите на бърза, незабавна и обща ликвидност на „М. 51“
ЕООД са изчислени от вещото лице в таблица (л.43-44 от делото) :
Коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 0,2353.
Коефициентът показва, че дружеството не разполага с достатъчно
краткотрайни активи, при реализацията на които дружеството да може да
покрие краткотрайните си задължения. За норматив на общата ликвидност се
приема коефициент 1.00.
Коефициентът на незабавна ликвидност на дружеството е
0.2353.Коефициентът показва, че при събиране на краткотрайните си
вземания дружеството ще бъде в състояние да покрие 23,53% от
краткотрайните си задължения.
Коефициентът на абсолютна ликвидност на дружеството е нула ,като
коефициентът би следвало да клони към 1.Налице е липса на парични
средства.
Коефициентът на финансова автономност на дружеството е -0,7647,като
за общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0,33
3
.Отрицателната стойност на коефициента сочи ,че е налице невъзможност на
дружеството да обслужва изискуемите си задължения.
Коефициентът на задлъжнялост на дружеството е - 1.3077.
Отрицателната стойност на коефициента говори за голяма
задлъжнялост и невъзможност на дружеството да обслужва изискуемите си
задължения.
Финансовите резултати на дружеството по счетоводни данни към
30.04.2022 г. с натрупване са загуба 13 000.00 лв., поради липса на приходи от
продажби и поради преустановяване на извършваната стопанска дейност.
Липсата на обороти от стопанска дейност и липсата на краткотрайни
активи от дружеството спрямо задълженията му показва, че финансовите му
затруднения не са с временен характер, а имат траен и необратим характер.
Фирмата не е била в състояние да покрива краткосрочните си задължения за
посочения период.
Видът и размерът на всички задължения за период до 5 години назад и
към момента са посочени от вещото лице в таблица (л.45 от делото):
По Балансови данни от 2017 г. до 30.04.2022 г. дружеството не е
разполагало и не разполага с дълготрайни материални активи:
По Балансови данни от 2017 г. до 30.04.2022 г. дружеството не е
разполагало и не разполага с краткотрайни финансови активи.
Дружеството има краткосрочни вземания с падеж до 1 година и размер
на същите към 30.04.2022 г. е 3 529,97 лева.
Дружеството не разполага с имущество, от реализацията на което да
бъдат покрити паричните му задължения.
Счетоводството на „М. - 51“ ЕООД според вещото лице е водено
редовно, спазвано е хронологичното записване на счетоводните операции,
стойностните данни са отразявани вярно в счетоводните регистри.
Неплащането на данъчните и осигурителни задължения на дружеството не е
вследствие на неправилно осчетоводяване на задълженията.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема за
установено от правна страна следното :
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
4
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в
разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ;
длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е
налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ,
ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на
длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно.
Налице е трайноустановена практика на ВКС, че
неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и
състоянието на неплатежоспособност следва да се прецени от съда въз основа
на цялостен анализ на доказателствата за икономическото състояние и
възможността длъжникът да изпълнява паричните си задължения спрямо
всички кредитори към момента на постановяване на решението. От значение
за икономическото състояние са показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на длъжника да
изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, т. е. релевантно за
определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което
е бързоликвидно, като освен показателите за ликвидност, съдът може да
обсъди и други, обуславящи финансовото състояние на търговеца -
коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост. След анализ на
показателите следва да се определи каква е тенденцията в дейността на
дружеството - за влошаване или за подобряване, съобразно балансите за
съответните години. Началната дата на неплатежоспособността съдът следва
да определи, като съобрази общото икономическо състояние на длъжника,
съобразно изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на
задълженията, като от значение е не само най-старото непогасено
задължение, а общото икономическо състояние на длъжника и момента,
5
когато е спрял плащанията към кредиторите си, а не към отделен кредитор. В
този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и
задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р. № 32/17.06.2013 г. по
т. д. № 685/2012 г. на I т. о.; Р. № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на II т.
о.; Р. № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на I т. о.; Р. № 54/08.09.2014
г. по т. д. № 3035/2013 г. на II т. о.; Р. № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013
г. на I т. о.; Р. № 25/21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013 г. на II т. о.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е
сезиран с молба от длъжника , който се явяват легитимирано лице по смисъла
на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството -
длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно
организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като
посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане.В конкретния случай паричното задължение на длъжника
произтича от неплащане на дължими публичноправни задължения-
осигурителни вноски и данъци.Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал.
6
1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника
да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени
категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с
търговската дейност на длъжника.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от
ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в
ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от
това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от
публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на
гражданското право.
Съдът, като взе предвид изложеното по-горе и го съобрази с
обстоятелството, че молителят в качеството си на търговец не е в състояние
да изплати пулбичноправни задължения към държавата ,произтичащи от
търговската му дейност (Чл.608 т.3 ТЗ).
По изложените съображения, съдът намира за доказано, че молителят
е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, тъй като
не е в състояние да изпълни свои изискуеми публичноправни задължения към
държавата .
Молителят е и в състояние на свръхзадълженост по смисъла на Чл.742
ал.1 ТЗ ,тъй като ,видно от заключението на вещото лице,имуществото му не
е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Следва да се приложи в случая презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ,
по силата на която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
е спрял плащанията.
След съвкупен анализ на посочените по-горе доказателства съдът
прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на ищцовото
дружество. Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съдът приема, че
ответното дружество е в нестабилно финансово състояние, силно зависимо от
7
кредиторите си, с текущи задължения, които не са обезпечени с краткотрайни
активи и съответно не биха могли да бъдат погасени в срок. Установените
неплатени задължения на дружеството ,свързани с търговската му дейност,
съдът намира, че водят до обективното състояние на ответното дружество да
не може да погасява задълженията си, и то вече с необратим характер.
До този извод води анализът на заключенията на вещото лице.
Показателите за ликвидност изразяват способността на предприятието
да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в
които не се включват разходите за бъдещи периоди. Показателите за
ликвидност се определят като коефициенти, при изчислението на които се
съпоставят активи и задължения.Базовата величина, ползвана за намиране на
отделните коефициенти, е различна -краткосрочни задължения и текущи
задължения.
Вещото лице дава заключение ,че коефициентът на обща
ликвидност,коефициентът на бърза ликвидност,коефициентът на незабавна
ликвидност и коефициентът на абсолютна ликвидност са съответно 0,2353 ,
0,2353 , 0,2353 и нула.Показателите за ликвидност отразяват възможностите
на предприятието да покрие задълженията си в даден момент, обикновено
балансова дата. Особено показателен от тази гледна точка е коефициентът за
абсолютна ликвидност, който характеризира платежоспособността на
предприятието, при положение че падежите на текущите задължения са
близки до балансовата дата. Коефициентите на обща и бърза ликвидност за
този момент дават твърде условна оценка за платежоспособността на
предприятието, защото в техните елементи има вероятност да са включени
много бавноликвидни или даже трудноликвидни активи .При съпоставянето
на определени активи с краткосрочните или текущите задължения е нормално
да се получи коефициент около единица. Ако коефициентът е под
единица,както е в случая, т.е. сумата на задълженията към датата на баланса е
по-голяма от средствата, с които следва да се покрие. Желателно е
коефициентите за ликвидност да превишават единица, което означава, че
предприятието разполага с повече краткотрайни активи от задълженията му
към балансовата дата. При тези условия, степента на риска предприятието да
изпадне в състояние на невъзможност за посрещане на задълженията си, е
твърде малка. От данните, посочени в заключението на вещото лице , е видно,
8
че предприятието няма краткосрочни вземания и налични парични средства, с
които да покрие задълженията си към кредиторите затова и коефициентите за
ликвидност са отрицателни, а същевременно има краткосрочни задължения,
което води и до отрицателните показатели.
Свързани с показателите за ликвидност са и показателите за финансова
автономност. Те характеризират степента на финансовата независимост на
предприятието от кредиторите, т.е. степента на използване на привлечения
капитал. В счетоводния баланс задълженията към кредиторите са посочени
като дългосрочни и краткосрочни пасиви, които обхващат неуредените
разчети към доставчиците, към банките кредитори, към клиентите,
предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към персонала, към
държавния и общинските бюджети за начислени и невнесени данъци, към
осигурителните фондове за начислени, но невнесени социални и здравни
осигурителни вноски, приходите за бъдещи периоди и други. В случаите,
когато коефициентът на финансова автономност е под единица,както е в
настоящия случай, е налице превишение на задълженията спрямо собствения
капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с
имуществото на предприятието и обратно.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на
предприятието от своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този
показател обикновено е под единица и показва колко задължения са отчетени
на един лев собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от единица,
толкова независимостта на предприятието от външни източници на средства е
по-голяма.В случая коефициентът е отрицателен :-1,3077 .
Вещото лице е категорично ,че дружеството „М.51“ЕООД няма
възможност чрез собствения си капитал и печалбата да поеме текущите си
задължения,че дружеството е свръхзадлъжняло и декапитализирано, без
възможност да обслужва текущите си задължения, които са посочени в
баланса на предприятието.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАЧАЛНАТА ДАТА НА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
Молителят не сочи конкретна начална дата на
неплатежоспособността.Непосочването на конкретна начална датата на
9
неплатежоспособността на търговеца - длъжник от страна на молителя не
води до неяснота на претендираното искане. Затова и липсата му не се явява
порок, релевантен за редовността на молбата по чл. 625 ТЗ, нито сама по себе
си се отразява на допустимостта на заявено за първи път искане на надлежна
страна в процеса за определяне на друга конкретна начална дата /Решение №
56 от 10.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3057/2013 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят В. А./. Несъстоятелността, уредена по действащото
законодателство като производство за универсално принудително изпълнение
е преди всичко граждански процес, в частност -изпълнителен процес и по
силата на изричната разпоредба на чл. 621 ТЗ субсидиарно приложими в
производството по несъстоятелност, при липса на специални правила, са
нормите на ГПК.Следователно, при отсъствието на специални разпоредби в
гл. IV "Несъстоятелност" относно необходимото съдържанието на молбата по
чл. 625 ТЗ, извън въведените с чл. 628, ал. 2 и ал. 3 ТЗ задължителни
изисквания, вкл. с оглед предвидените в специалната норма на чл. 621а ТЗ, за
съответно приложими следва да се приемат процесуалните разпоредби на
общото исково производство, включващи и чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК на р.
I, гл. ХIII ГПК.Това означава, че преценката за редовността на молбата по чл.
625 ТЗ, следва да се извърши с оглед на визираните реквизити по чл. 127, ал.
1, т. 4 и т. 5 ГПК, но при отчитане на особения и предмет и на
обстоятелството, че начална дата на неплатежоспособността на длъжника е
задължителен елемент от решението за откриване на производство по
несъстоятелност. Поради това, при констатирано наличие на състояние на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост по см. на чл. 742, ал. 1 ТЗ,
съдът всякога е задължен да определи същата въз основа на анализ на
цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца, независимо
от заявената или твърдяната от страните в хода на производството дата.
Съобразено обстоятелството, че именно върху определената от съда начална
датата на неплатежоспособност, настъпват и правните последици на влязлото
в сила решение, с което искането е уважено и формираната от него сила на
пресъдено нещо се разпростира спрямо всички, вкл. неучаствалите в
производството кредитори, дава основание да се приеме, че непосочването на
конкретна начална датата на неплатежоспособността на търговеца - длъжник
от страна на молителя не води до неяснота на претендираното искане.
Съгласно задължителната практика на ВКС, изразена в решения: № 64
10
от 23.03.2010 г., по т. д. № 959/2009 г. на II т. о., № 115/25. 06.2010 г., по т. д.
№ 169/2010 г. на II т. о., № 90/20.07.2012 г., по т. д. № 115/2011 г. на I т. о. и
др. началната дата на неплатежоспособност се определя с оглед на цялото
икономическо състояние на длъжника към момента на постановяване на
съдебното решение, а не само с оглед на последното извършено плащане от
същия към определен кредитор или кредитори.
След анализ на събраните по делото доказателства на цялостното
финансово и икономическо състояние на търговеца съдът намира ,че следва
да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността датата
25.05.2016 г.-тази дата е първата дата ,на която не е погасено изискуемо
публичноправно задължение на длъжника.От материалите по делото не може
да се направи извод за наличието на друго изискуемо вземане срещу
длъжника ,сочещо на друга начална дата на неплатежоспособността.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВРЕМЕННИЯ СИНДИК И ПЪРВОТО
СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да
назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. За
временен синдик на дружеството следва да бъде назначен адв.Р. Р. , вписана
в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на
правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към
датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. На временния синдик следва да бъде определено месечно
възнаграждение в размер на 700 лева, считано от датата на встъпването му в
изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение
на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да
съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по
чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и
представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че
следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 18.11.2022 г. от 11
часа в Съдебната палата на Видинския окръжен съд , в залата за провеждане
11
на съдебните заседания ,която ще бъде указана в деня на събранието на
кредиторите върху таблото за съобщения на Видинския окръжен съд и върху
вратите на съдебната зала с дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ :
На основание Чл.24 ал.2 от Тарифата за държавните такси ,които се
събират от съдилищата по ГПК дължимата държавна такса в размер на 250
лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределяне на
имуществото.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския
закон Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „М. 51“ЕООД с ЕИК.. със
седалище обл.В., представлявано от управителя М. М. Г. с начална дата на
неплатежоспособността г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ММГ 51“ЕООД с
ЕИК . със седалище обл.В.гр.Б. с управител М. М. Г. поради
неплатежоспособност и свръхзадлъжнелост.
НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на длъжника „М. 51“ЕООД с
ЕИК . със седалище обл.В.,гр.Б. адв.Р. Р. ,вписана в Списъка на лицата,
които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по
несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и
обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване
в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик в размер на 700 лева
месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията
до настъпване на законна причина за изменение на размера на
възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до
три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
12
ОПРЕДЕЛЯ ДАТА НА ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ
което следва да се проведе на 18.11.2022 г.от 11 часа в Съдебната палата на
Видинския окръжен съд , в залата за провеждане на съдебните заседания
,която ще бъде указана в деня на събранието на кредиторите върху таблото са
съобщения на Видинския окръжен съд и върху вратите на съдебната зала с
дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
13