МОТИВИ:
Срещу подсъдимия И.К.Т. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 343а. ал.1. б.„г". предл.2-ро. във вр. чл.343, ал.4.
във вр.ал.З, б."б", предл.2-ро. във вр.чл.342, ал.1, пр.3-то от НК за
това, че на 13.08.2017год., около 15.00 часа на ГП 1-4/София-Варна/ при
км.27+800, землището на с.Сопот, Ловешка област, при управление на МПС-собствен
лек автомобил марка „БМВМ с per. *****, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.21, ал.1 от ЗДвП-движил се със скорост от 107,64км/ч, при
максимално допустима скорост от 90км/ч; чл.42, ал.2 от ЗДвП- водач, който
предприема изпреварване е длъжен: т.1-по време на изпреварването да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС, т.3 - да се
убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за
кратко време; чл. 43, т.4 от ЗДвП-изпреварването на МПС, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош е забранено при използване на пътна лента за
насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента - не осигурил достатъчно странично разстояние между
неговия автомобил и изпреварвания товарен автомобил „Мерцедес" с рег.№********,
управляван от С.Г.С. ***, не извършил изпреварването за кратко време и след
неосъществяване на изпреварването не се върнал безпрепятствено в напуснатата
пътна лента, а последвал удар в товарния автомобил, и по непредпазливост
причинил смъртта на И.Р.Ю., 28-годишна, живуща в *****, Н. Д.Ю., 3-годишен,
живущ ***, Н.Т.Ж., **годишна от гр.София, и средна телесна повреда-счупване на
шийката на лява бедрена кост с разместване на фрагментите-закрито, с последващо
оперативно лечение-метална остеосинтеза, повреда обуславяща затруднение
движенията на левия крак за около 5-6 месеца на В.Д.Ю., 5-годишен, живущ в *****,
като деянието представлява особено тежък случай., като след деянието деецът е
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Ловеч, прокурор П. М. Ловеч изменя така предявеното обвинение
срещу подсъдимия И.К.Т. по реда на чл.287,ал.1 от НПК като предявява обвинение по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.”б”,
предл. 2, във вр. чл.342, ал.1, пр.3-то от НК за това, че на 13.08.2017 год.,
около 15.00 часа на ГП 1-4/София-Варна/ при км.27+800, землището на с.Сопот,
Ловешка област, при управление на МПС-собствен лек автомобил марка „БМВ” с peг.
№ ********, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.1 от ЗДвП-движил се със скорост от 105
км/ч., при максимално допустима скорост от 90 км/ч.; чл.42, ал.2 от ЗДвП- водач, който предприема изпреварване е длъжен: т.1 - по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното ППС, като не осигурил достатъчно странично разстояние между
неговия автомобил и изпреварвания лекотоварен автомобил „Мерцедес” с рег. № ********,
управляван от С.Г.С. ***, т.3 - да се убеди, че като се движи с безопасна
скорост, може да извърши изпреварването за кратко време; чл. 43, т.4 от ЗДвП -
изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош е
забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента,
като не извършил изпреварването за кратко време и след неосъществяване на изпреварването
не се върнал безпрепятствено в напуснатата пътна лента, а осъществил удар в
лекотоварния автомобил „Мерцедес” с рег. № ******** и по непредпазливост
причинил смъртта на И.Р.Ю., 28-годишна, живуща в *****, Н. Д.Ю., 3-годишен,
живущ ***, Н.Т.Ж., **годишна от гр.София, и средна телесна повреда-счупване на
шийката на лява бедрена кост с разместване на фрагментите-закрито, с последващо
оперативно лечение-метална остеосинтеза, повреда обуславяща затруднение
движенията на левия крак за около 5-6 месеца на В.Д.Ю., 5-годишен, живущ в *****,
като деянието представлява особено тежък случай.
Така измененото обвинение се поддържа от представителя
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч, прокурор П. М.,която сочи,че. поддържа обвинението повдигнато и допуснато в
съдебно заседание срещу подс. И.К.Т. по чл. 343, ал.4, вр. с ал.3, б. „б”, пр.
2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. Счита, че и с допълнително назначената от
съда експертиза, повторна петорна експертиза и с разпита на свидетелите,
фактическата обстановка е изяснена напълно и че действително по време на
съдебното следствие не са се събрали доказателства, че подсъдимият е оказал
помощ след деянието, поради което и е поискала повдигане на ново обвинение.Сочи,че
предмет на делото е едно за съжаление твърде често срещано явление напоследък,
а именно ПТП с изключително тежък
резултат.Заявява,че няма да се спира на установената фактическа обстановка, тъй
като счита, че е безспорна и намира, че е налице необходимия обем от
доказателствен материал, който ще даде възможност на съда да направи своите
правни изводи и констатации и да постанови една обоснована и законосъобразна, а
също така и справедлива присъда.
Моли съдът, да признае подс. Т. за виновен и след като
съобрази чистото му съдебно минало да наложи наказание лишаване от свобода,
като предлага да бъде определено в размер над средния, т.е. 9 г. лишаване от свобода при
реално изтърпяване на наказанието.
Заявява,че пледира за по-тежко наказание, като счита,
че от една страна ще е справедливо наказание за извършеното от него, доколкото
може да бъде справедливо наказание за отнети три човешки живота, а от друга
страна ще постигне целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и то не
само специалната, а най-вече генералната превенция. Обществената опасност в
случая счита, че е висока. Извършеното престъпно деяние,според нея е твърде опасно и налагането на по-ниско
наказание счита, че е нецелесъобразно, не отговаря на целта на генералната
превенция.
Моли на осн.чл. 343г от НК съдът да постанови лишаване
от право да управлява МПС за същия срок. Що се касае до веществените
доказателства, намиращи се на съхранение в автобазата на ОД на МВР-Ловеч и предявени по време на
съдебното следствие следва да бъдат върнати на собствениците.
В съдебно заседание представителят на частните
обвинители – адв. С.Ч. заявява,че също няма да се спира на фактическата
обстановка. Счита, че тя е достатъчно подробно отразена в обвинителния акт. В
хода на съдебното следствие тази фактическа обстановка счита,че се е потвърдила
от събраните доказателства гласни и писмени и назначените експертизи,като
сочи,че ще вземе отношение по размера на наказанието.
Заявява,че винаги когато идва на това дело си спомня
разпита на един от неговите повереници, а именно Р.Ж., който казал: „Минахме
Витиня, времето светна, пътят започна да изсъхва и пътуването се очертаваше
прекрасно. Отивахме цяла седмица на почивка, аз имах отпуска, а те си бяха дошли от Русия и след това щяха да
ходят на море. И малко по-надолу същият заявява: „Когото се прибрах на село, не
знаех как да обясня, че семейството ми е избито. Сочи,че в настоящия казус съдът
е изправен точно пред това, едно цяло семейство е избито.Сочи,че ако има нещо
щастливо в цялата ситуация е това, че и едно друго семейство от пътувалия
микробус не е било избито. Мотивира се защо
от името на частните обвинители претендира за налагане на едно по-тежко по
размер наказание. Защото нарушението, което е извършено е от чиста проба
хулиганските нарушения на пътя, което не е предизвикано от нищо, едни от
най-честите нарушения, които довеждат до такива ПТП с тежък резултат. Мотивира
се ,че в натоварено движение, колона автомобили, подсъдимият е предприел
няколкократно рисковани изпреварвания,
но не предизвикани от нищо. Заявява,че ако е имал някакво основание да бърза -
карал е пострадал човек или каквато и да е причина да е налагала предприемането
на тези рисковани изпреварвания, би го оправдал до известна степен, но в случая
само поради незнайно какви причини, дали защото трябва да си упражнява
шофьорските умения, дали защото трябва да пристигне 10-15-20 минути по-рано там
за където е тръгнал, се предприема това изпреварване, довело до този
изключително тежък резултат.Основавайки се на тази причина и най-вече с оглед
генералната превенция за счита, че трябва да бъдат безкомпромисни и то по
отношение на водачи, допускащи ПТП поради именно такива нарушения, като счита,
че това което е справедливо за деянието, което той е извършил, е едно наказание
от 12 години и за същия период да бъде лишен от право да управлява МПС.
Подсъдимият И.К.Т. се явява
лично в съдебно заседание и с адв. С.П. от САК и адв. Х.Н. ***.
Адв.Покопиев сочи,че ще започне своето изложение с
преглед на обвинителния акт, внесен от ОП-Ловеч по настоящото производство.
Счита, че събраните доказателства в настоящото производство, част от тях
подкрепят до някъде фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
От друга страна обаче, изготвените експертизи в ДП и
петорната повторна експертиза, изготвена в съдебното следствие, противоречат
според него на така описаната фактическа обстановка в обвинителния акт. Митивира,се
,че на 2 стр., 3 абзац на обвинението са посочени действията на подзащитния му Т.,
а именно: „Обвиняемият Т. предприел изпреварване на товарния автомобил. Когато
се изнесъл в лентата за насрещно движение, за да осъществи маневрата, видял, че
срещу него в посока Варна се движи лек автомобил „Фиат Мареа". Лекият
автомобил бил управляван от И.Р.Ю.”. Следващо изречение: „Виждайки идващия
срещу него лек автомобил обв.Т. преценил, че няма да може завърши
изпреварването на товарния автомобил и решил да се върне обратно зад него в
дясната лента за движение”. Счита,че от назначените експертизи вещите лица не
са допуснали такава възможност да е била извършена от подзащитния му и затова в
нарочен отговор на поставения въпрос, отговорили, че такива действия от страна
на подзащитния му фактически не са могли да бъдат извършени.
Сочи,че от друга страна причина за настъпилото ПТП, и по конкретно
повторната петорна, която е изслушана в хода на съдебното следствие е приела за подзащитния му маневра
изпреварване на колона от автомобили при наличие на насрещно движение, при
което се е поставил в невъзможност да намали плавно скоростта на движението и
своевременно да се върне в полагащата му се пътна лента за движение /Позовава
се на отговорът на въпрос 5.4. на стр. 61 от петорната експертиза/.
Счита,че пред съдът стои и нелеката задача да отсее
достоверното от недостоверното. Що се касае до свидетелските показания, дадени
пред съда, които са основното доказателство в това производство счита,че има противоречия в разказа на свидетелите, включително
и заявеното пред съдът и изложено от неговия
подзащитен .
На първо място се позовава на разказ на свид. С.С.,за
който сочи,че се доближава до разказа на подзащитния му. И ако се приеме, че
разказът на подзащитния му е един вид защитна теза, то тогава според него не е
ясно как би се приел разказа на С.. От
друга страна са налице показанията на К. Д. и неговата дъщеря Я.Д., които
твърдят, че подзащитният му ги е изпреварил и достигайки задната част на
товарния автомобил, същият по неясни причини се е занесъл, вследствие на което
е ударил движещия се пред него товарен автомобил Мерцедес.
Счита, че този разказ, освен че противоречи на
заявеното от свид. С. и от подзащитният му, противоречи и на казаното от
свидетеля, разпитан от предходното съдебно заседание - И.А.. Счита,че съпоставяйки
двата разказа на Д. и на А., прави впечатление, че и двамата са били на една,
две коли зад лекотоварния автомобил Мерцедес, но за разлика от Д., свид. А.
въобще не е възприел изпреварване, някой да го изпревари. Той единствено е
възприел движението на лекотоварния автомобил, а именно /цитира негово
изявление/: „Направи много рязка маневра наляво в насрещното и после веднага в
дясно и се обърна, обръщайки се, колата в насрещното движение го блъсна”. Според
него свидетелят А. дори не е възприел подзащитния му по някакъв начин да
навлиза в насрещната лента.Предвид на това счита, че пред съдът стои нелеката
задача да отсее правилните или неправилните показания, дадени пред съда и кои
следва да цени и кои не.
Счита съща така, че първоначално внесения обвинителен
акт /ОА/ в частта, в която е описано, че
подзащитният му е оказал помощ се е потвърдил и в настоящото съдебно
производство. Аргументира се с това,че освен пътуващият с подзащитният му
свидетел Д.Д., в насока оказвана помощ
лично от подзащитния му е посочил и
свидетелят И.П. в съдебно заседание от 05.02.2019 г. който е заявил,че на стр.
28: „Този човек беше там на произшествието, помагаше да извадим жената”. Ето
защо счита, че са налице именно основанията за оказана помощ от страна на
подзащитния му по отношение на оцелелите пострадали. Акцентира,че същият в
своето изложение пред съдът е заявил, че първо е тръгнал да оказва помощ на
пътуващите в товарния автомобил и след като се е уверил, че са в относително
добро състояние, се е върнал към л.а. Фиат Мареа, където с други хора е
започнал и предприел действия да окаже помощ на оцелялата и намираща се в този
момент пострадала. Макар и косвено, в тази насока, счита,че има и показания,
дадени от служител на пътна полиция - полицай К.П., който подзащитният му е уведомил, че е участник в ПТП и същият го е
насочил да окаже помощ на хората.
По отношение на повдигнатото обвинение, а имено чл.
343, ал.4 от НК,счита за ноторно
известен факт е, че тази норма е императивна и следва да бъде запълнена със
специални текстове от ЗДвП в настоящия случай. Повдигнатото обвинение спрямо
подзащитния му е за нарушаване на правилата на движение на чл.21 от ЗДвП и
нарушаване на правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 42, ал.2,
т.1, т.3, както и чл.43, т. 4 от ЗДвП. В тази връзка счита, че не е доказано по
безспорен начин причинно следствената връзка между така нарушените правила за
движение така, както са повдигнати в обвинителния акт и действията на подзащитния му. Още повече,
че същите, според него не намират опора, най-малкото в автотехническите експертизи,
които са били назначени по настоящото производство. Счита,че движението със
скорост от 107 км/ч.
така, както е в първоначалния вариант на обвинителния акт и в последствие с
установената 105 км/ч.
по никакъв начин не е намерила опора в
нито едно доказателство, което да е в пряка причинно следствена връзка.
На следващо място,по отношение на повдигнатото
обвинение по чл. 42, ал.2 от ЗДвП, а именно, че водачът, който предприема
изпреварване е длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното МПС, също счита,че не е намерило опора както в гласните, а и в
писмените доказателства по настоящото производство. Счита,че същото се отнася и
по отношение на вмененото нарушение на чл. 43, т.4 от ЗДвП, където е
отбелязано, че изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети
без кош е забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента.
Счита,че от събраните гласни и писмени доказателства
се е установило, че при прекратяване на
маневрата изпреварване от страна на неговия подзащитен, че същият е успял да
навлезе в лентата си, която е заемал преди това, но поради занасянето на
автомобила и поставянето в невъзможност да намали плавно скоростта за движение,
същият е поднесъл и е последвал удар в движещия се пред него лекотоварен
автомобил Мерцедес.
Приема,че в своето изложение автоекспертите на
поставен въпрос от страна на защитата, не са могли да дадат категоричен отговор
дали е възможно при това повторно навлизане в лентата, която е заемал преди
това Т., да са настъпили действия от страна на свид. С., управлявал лекотоварния автомобил, които да
водят до намаляване на скоростта по някакъв начин и това да бъде също причина
за настъпилото ПТП. Приема,че от отговора на вещите лица не е изключена такава
възможност, въпреки че не им е било поставено като конкретна задача, но на
зададен въпрос са заявили, че дори и такъв вариант е възможен.
Заявява,че за да си отговори на този въпрос съди от показанията
на С., който направил пред съда, когато описвал неговото възприятие за
настъпилото ПТП.Позовава се на заявеното от него: „леко чукнах, след което
усетих удар и поднисане”.Акцентира,че на повторен въпрос от страна на защитата
„Какво чукнахте?”, същият след кратко замисляне отговорил „волана”. Според адв.П.
ноторно известен факт е, че изразът „чукнах” в над 90% от случаите се използва
за чукване на спирачки,породи което и не изключва възможността С. възприемайки
насрещно движещият се срещу него автомобил Фиат Мареа и предприетото
изпреварване от страна на подзащитния му да е решил да реагира по начин, по
който да пропусне пред себе си подзащитния му, като намали скоростта, без да
очаква, че Т. ще предприеме по бързо тези действия и ще влезе зад него.
Изразява съгласие, че случаят наистина е много тежък и
че подзащитният му със своите действия или бездействия е допринесъл за
настъпването на този тежък резултат. В крайна сметка, при определяне на вината
му и в последствие при определяне на наказанието му,счита че съдът е поставен пред дилемата именно да реши по
най-правилния начин, виновен ли е Т., доколко е виновен и какво наказание
следва да му бъде наложено.Сочи,че това ще стане при задълбочен анализ на
всички събрани писмени и гласни доказателства по настоящото производство.Поради
тези съображения моли съдът, при определянето на вината на неговия подзащитен,
да се съобрази именно с всички факти и обстоятелства, част от които излага,като
отново сочи,че подзащитния му се е опитал да помогне доколкото може, доколкото
му позволяват силите и състоянието, на пострадалите хора.
Защитника, адв. Н. сочи,че поддържа становището,
изложено от адв.П.,като сочи,че той е бил по-обстоятелен на фактическите
обстоятелства, установени по делото, пледоарията му е почивала на посочени доказателства по
делото, особено разпита на свидетели, които са изложени както в ДП, които бяха
зачетени, така и в показанията, дадени в съдебното производство. Приема за вярно,
че в техните показания има някои несъответствия и противоречия от тези, които
те са разказали в ДП, но с проведените очни ставки и допълнително проведените
разпити счита, че не се установява
обстановката по делото такава, каквато е в действителност и има известно
противоречие с обстоятелствената част на обвинителния акт.Конкретизира,че в
обвинителния акт не са взети предвид като доказателства по делото дадените
подробни обяснения от обвиняемия тогава и подсъдим, който ги повтаря в съдебния
процес. Прави впечатление,според него, че както тройната съдебно автотехническа
експертиза, така и повторната завоалира тази част от обясненията му и не дават
вяра на тези обяснения като не изтъкват причини защо не ги приемат Напротив
според него изразяват становища, които не би следвало да залагат в заключенията
на експертизи такива като понятие „най-вероятно“, „не можем да бъдем сигурни“,
„може да се приеме едното или другото“,като се позовава на заявеното от професор К., „ние сме дали заключение, което е
безспорно точно от времето на удара до настъпване на тежкия пътен резултат и
всички следи, които са оставени при настъпване при първоначалния удар между БМВ
и Мерцедеса и последващият удар между л.т.а. Мерцедес и л.а. Фиат, където са пострадали
лицата”.
Счита,че това уточнение на вещото лице не е
най-законосъобразно, тъй като заключението на вещите лица би следвало да се
вземат предвид и да се направят изводи, отнесени към резултатите, които
по-късно те изчисляват математически поведението на водачите преди настъпване
на произшествието. Не може,според него, да се твърди в заключение на петорната
експертиза неща, които те не се съгласяват, защото няма точни показания и
доказателства, а именно, че подсъдимият извършил маневра отклоняване на дясно, маневра изпреварване на
поредица от автомобили /стр. 39 от заключението/, което не се установява от никой от свидетелите. Счита,че
те уклончиво са заявили, че е изпреварил
някой от автомобилите, като се прибирал пред някой от автомобилите и отново
извършва маневра изпреварване, а не непрекъснато изпреварване на колона от
автомобили.Позовава се на посоченото от ВЛ на стр. 40 „…В процес на изпреварване на колона
автомобили с по-голяма скорост, като при насочване на автомобила за връщане в
полагащата се му се пътна лента, загубва устойчивост…”. Т.е. настъпването на
пътното произшествие,според него вещите лица приемат като последица, като
такава я сочат, тъй като представителя на прокуратурата повдига и поддържа
обвинение във връзка със скоростта на движение на автомобила, без да се
анализира въз основа на какви доказателства приема, че превишената скорост в
момента на настъпване на пътното произшествие е била в причинна
връзка.Приема,че с оглед заявеното от
ВЛ,че те насочват вниманието при не най-надлежно установени, че в резултат на
изпреварване на колона автомобили е превишил скоростта си, за да може
евентуално да изпревари тази колона, не един, а множество автомобили, като
предполага, че се е движил с много по-висока скорост за което ВЛ сочат „най-вероятно
се е движил с по-висока скорост преди достигане на зоната на удара. Счита,че ВЛ
са работили със заснимане на огледа на местопроизшествието и се опитват да
допълват посоченото в огледа на местопроизшествието с тези, които евентуално са
били от засниманията, като твърдят, че тези факти и обстоятелства са в причинна
връзка тези обстоятелства с извършения оглед.Известно е на всички практикуващи
юристи, че вещи лица не могат да се позовават на някои доказателства, извън
тези, които съществуват в събраните писмени доказателствени средства, каквото
представлява протокола за оглед. Счита,че това, че в албума или във
вещественото доказателствено средство са заснети и определени следи, но ако те
не са описани в протокола за оглед, не може нито едно вещо лице да се позовава
на подобни обстоятелства.Аргументира се със зададените от колегата му П. въпроси
по отношение на фиг. 2, където са извели със стрелки някакви следи, които ВЛ
считат, че са относими към пътното произшествие преди настъпване на удара. Посочва,че
ВЛ са заявили, че тези факти ги няма вписани в огледния протокол, а ги извеждат
от други данни, които не са приобщени като доказателствени средства по делото.
Т.е. счита,че те не могат да се позовава на направените снимки,тъй като, не са
приети като веществено доказателствено средство от съда, нито от ДП, освен изготвения фотоалбум, който е подписан
надлежно при огледа и представлява неразделна част от огледния протокол.
За останалите доказателства, на които се позовава
заключението на повторната петорна автотехническа експертиза, не са приети като
такива и в тази част заключението счита за незаконосъобразно и противоречащо на
изискванията на НПК.Счита,че дори професор К., като компетентен човек се е опитал
да завоалира по някакъв начин като най-вероятно, че виждате може да се
предполагат тези неща, но те не са ги установили, защото заключението го приема
при настъпване на удара. Според адв.Н. не може в едно заключение, касаещо тежко
ПТП, където трябва да се прецизират всички показатели, изчисленията на скорост
и механизъм на пътното произшествие, да се говори с вероятност, която не е
установена и поради това не дава право
да се приема заключението в този категоричен вид, за който ВЛ говорят по
отношение на скорост и движение на превозните средства за механизма и
най-лошото,според него да се отхвърлят показания на свидетели, обясненията и на
подсъдимия в тази насока
Посочва и че при съпоставка с тройната автотехническа
експертиза с петорната има малки различия по отношение на констатациите, така
че са запазили добрия си тон помежду си
вещите лица да не си намират кусури на едната и другата експертиза и той затова
се спирам само на някои забележки, които евентуално съда не би следвало да
приема, тъй като счита,че не й прави чест на
прокуратурата, че тя не е приела евентуално, че се касае за изпреварване
на колона от автомобили, което говори за едно, както твърди и частния
обвинител, за къде е бързал, какво е правил подсъдимия като по този начин според него се навеждат
утежняващи обстоятелства преди настъпването на ПТП.Излиза според него,че се
цели да се наслага мнение в съдебния състав,че подзащитния му е един водач,
който не се съобразява с трафика, с
другите участници, а се предприемат едни не най-целесъобразни, едни
безопасни изпреварвания на пътното платно. Взема становище, че би следвало
съдът да даде вяра на обясненията на подсъдимия, а и на част от свидетелите,
които твърдят, че „ние видяхме, че изпреварва, но виждахме, че се прибира в
колоната”.Счита това също за важно относно обстоятелството, че в заключението
вещите лица приемат, че изпреварвайки колона от автомобили той е започнал
изпреварване на л.т.а., което не е вярно, не се установява от показанията на
свидетелите.
Цитира показанията на свид. Д.: „Загубихме поглед,
след това го видяхме, че излезе и започна изпреварването на лекотоварния
автомобил”. Почване на изпреварването на товарния автомобил ,според него,го
твърдят и водача на изпреварвания автомобил С., а така и возещите се в
автомобила пътници. Свид. С. също твърди, че те възприели изпреварващия лек
автомобил, тъмен на цвят, когато се изравнил с предницата на лекотоварния
автомобил. Непонятно за него на какво основание вещите лица изключват и не дават вяра на показанията на
този свидетел, който в крайна сметка колкото и да е плах по отношение на
настъпилите пътни произшествия и последици беше обаче е бил доста точен в някои
от показанията си.Също се позовава на посоченото от свидетеля „аз чукнах” и
след това счита, че той се ориентирал, че ще каже чукнах спирачки, а не чукнал
волана, защото според него никой не казва,че чука по волана, когато вижда, че
някой го изпреварва.Относно заявеното от вещите лица които изчисляват по
математическите формули, че лекотоварния
автомобил се е движил с около 87
км/ч.и ако се предположи, че водачът на л.а. БМВ е
започнал изпреварване, би следвало да ускори скоростта на движението до такава
степен, за да може да изпревари автомобила, движещ се с 87 км/ч. В конкретния
случай обаче обстоятелството, че подсъдимия изравнявайки се с този автомобил
вижда, че не може да завърши маневрата изпреварване,го е мотивирало да намали
скоростта си. Несъществено е според него дали вдигайки крака от педала си от
скоростта или натискайки леко спирачната система, той е намалил до такава
степен, че логически се наслагва извода,според него,че има изравняване на
скоростта на движение на лекотоварния автомобил с неговата скорост, тъй като
ако лекотоварния автомобил се движи с 87 км/ч., скоростта на изпреварвания,
отказвайки се да изпревари, трябва да е паднала под 87 км/ч.Според него,нито
първоначалните доказателства по делото, нито в тройната експертиза, а така и в
изслушаната петорна експертиза, никои от вещите лица не е загатнал,че има страничен удар в
изпреварвания лекотоварен автомобил.Счита за категорично заключението на вещите лица, че има само едно
съприкосновение между лекотоварния
автомобил и л.а. БМВ в ляво отзад, като ВЛ са описали механизма на удара.
Никъде според него не се говори, а и от огледа на веществени доказателства, в който
участва целият съдебен състав заедно с прокуратурата се е видяло, че ударите и
деформациите по лекотоварния автомобил са изцяло в резултат на удара на
лекотоварния автомобил в лява странична част, врата до конзолата отзад, където
е отнесен лекият автомобил почти на половината, поради което е отнел живота и
здравето на тези лица, които са се возили в тази му част. В тази насока приема за верни обясненията на
подсъдимия, че при намаляване на скоростта е загубил известна устойчивост този
автомобил и в момента на прибирането си, той се насочил в дясно. Ако в резултат
на скоростта, с която се е движил той, ако тя е по-висока от скоростта на
лекотоварния автомобил, неминуемо според него при това завиване надясно към
неговата лента, ударът би настъпил отзад в лявата част на лекотоварния
автомобил или в страничната част на автомобила, но такива деформации не са
констатирани според него и не са видяни, а и от доказателствата към делото никъде не се виждат такива.Прави извод,че на
база на тези съображения следва да се приемат за достоверни обясненията на подсъдимия,
че той плътно се е прибрал в дясно.Приема,че
когато подсъдимия кара в дясно дори плътно в дясно до лентата настъпва удара
между двата автомобила. Позовава се на следите и заявеното от вещите лица, че удара
е настъпил на 0.90 до 1 м.
от крайната точка на пространство,поради което и приема,че подзащитния му е бил
вече плътно в дясно, завършил е маневрата изпреварване, а в резултат на какво е
настъпил удара, трябва да се търсят доказателства, а не да се предполага и да
се правят най-вероятни изводи.Аргументира се ,че не случайно сочи по логиката
на нещата, че ако този лекотоварен
автомобил се движи с 87 км/ч.
и ако той е намалил това движение, с оглед това, виждайки че е предприел някой
водач изпреварване, то скоростта малко преди удара на подсъдимия би следвало да
е по-ниска от посочената и изчислена такава.
Не изразява съмнение в компетентността на ВЛ по
петорната САТЕ, но възразява по методиката на изчисляване, математическите
формули, коефициент и различни показатели, които се отразяват негативно на
подсъдимия. Приема,че достоверно звучат показанията на С., че евентуално когато
е видял, че го е изпреварил подсъдимия, когато го губи от погледа си, че той
намаля скоростта си. Приема за логично,
че когато кара близко един автомобил зад друг, при намаляване скоростта на
предния автомобил или натискане на спирачките, ако отстоянието между двата
автомобила са много къси, ще настъпи удар в задните части и предната част на
лекия автомобил, както в случая е механизма на пътното произшествие.Приема за явно,
че има натискане и намаляване на скоростта на
лекотоварния автомобил, за да може да се подвре. По отношение скоростите, които ВЛ изчисляват, че се е
движил със 107 км/ч.
приема,че не са най-точни и най-верни, с оглед логиката на настъпване на
механизма.
Счита също така,че е налице разминавала в заключението
на вещите лица по петорната САТЕ,които изчисляват един механизъм, другите вещи лица
приемат някакъв друг механизъм, прокуратурата приема друг механизъм, че има
странични удари, но никой според него не ги поддържа тези странични удари. Акцентира,че
колегата му неслучайно е започнал с обстоятелствената част на обвинителния акт.
Не спори,че делото е много тежко,
положени са неимоверни усилия от разследващия полицай и прокуратурата за пълно
изясняване на обстоятелствата по делото. Счита,обаче,че в един обвинителен акт,
с оглед изискванията на Тълкувателно решение № 2/2002 г. по отношение на
съществените процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, в
обстоятелствената част следва да се съдържат факти и обстоятелства по отношение
настъпването на съответното събитие, но в него не само трябва да се посочи
какво е установено от тези събития,
какво се касае, тъй като ,както и адв.П. е заявил, нормата на чл. 343 е
бланкетна.Счита,че трябва да се посочи какво е нарушено, за да отиде на престъплението по чл. 343, във вр. с
чл. 342 от НК. Обаче освен формалното посочване на стр. 7 от обвинителния акт,
че Т. нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като се движил със скорост 107 км/ч., приема,че няма
анализ въз основа на какви доказателства и каква е причинната връзка да се
счита, че именно тази скорост, която надвишава със 17 км/ч. от допустимата 90 км/ч. е довела до ПТП. Според
него не е отговорено на въпроса, ако подзащитния му е карал с 90 км/ч. биха ли настъпили
тези ПТП поради тази причина. Т.е. не е установено според него скоростта ли е
виновна да се допусне и да се извърши нарушение или това, което е споменато
само от части от прокуратурата може би в израза „ загубил контрол”. т.е. някой
не управлява автомобила и да следи непрекъснато пътната обстановка и
участниците в движението.Сочи,че скоростта може да играе роля дотолкова, че
резултата от настъпването на пътното произшествие може да е по-тежък в резултат
на по-високата скорост, но друго е резултата от пътното произшествие какво ще
настъпи като щета или като телесни повреди или като смърт от това, което да е в
причинна връзка с настъпването на ПТП.Според него не се установява и няма едно
изречение в обстоятелствената част на обвинителния акт,а и не е заявено в
пледоарията на прокуратурата,и не са събрани и доказателства в тази насока и
вещите лица правилно и коректно според него са заявили, че те не се произнасят
в правната част, която е работа на юристите.Съгласява се по принцип с частният
обвинител, по отношение на обществената значимост и опасност от ПТП в
България, но отбелязва,че в крайна
сметка съдът следва да се занимава с
конкретния случай и анализа на
доказателствата по делото. Изразява несъгласие да се акцентира на това,че е
настъпил тежък резултат, а присъдата на
съда да бъде балансирана между лицето,
което трябва да носи тази отговорност и за тежкия резултат, който е настъпил. Моли
съдът да постанови оправдателна присъда в частта за превишената скорост, тъй
като няма нарушение на скоростта и скоростта не е в причинна връзка по
отношение на настъпилия резултат, а нещо друго,което подсъдимият сам заявява,
че загубил устойчивост автомобила, когато е намалил изведнъж скоростта, чукнал
е спирачките и понеже асфалтът е бил мокър, се е занесъл и донякъде не е станал
управляем.Като причина за ПТП приема неправилната манипулация на автомобила при
неговото управление което навярно е довело до невъзможност подсъдимия да го контролира и евентуално настъпването на
ПТП при този удар.Акцентира,че той не се насочва към лявата част или дясната на
платното, защото е в крайната плътно дясна част на платното и излиза от него и
се обръща в канавката. Обръща внимание и на това, къде е настъпил удара и защо
там, а не на неправилно извършена маневра изпреварване и то в тази част на т. 1
на чл. 42, ал.2, а именно по време на изпреварване да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното МПС, но такова нарушение не
е констатирано по надлежния ред.
Моли съдът с оглед изложеното да бъде постановена
оправдателна част, тъй като не се констатирало според него такъв удар в
страничната част, нито по лекия автомобил странично по техните му части, нито
на лекотоварния автомобил в левите части. Единствената деформация е отпред в
ляво и отзад в дясно, където и вещите лица го обясняват.
Прави възражения и по отношение на вмененото нарушение
по т.3 на същия текст, да се убеди, че като се движи с безопасна скорост.По
отношение на това каква е безопасната скорост, за да извърши маневрата
изпреварване, моли да се има предвид, че и
изпреварването и изпреварващия носят отговорност за безопасност в
осъществяването на двете маневри, изпреварвания намаля скоростта, като дава
възможност на изпреварващия да постигне предприетата от него маневра.Счита,че
това не е налице в настоящия казус според него като се позовава на показанията на С.,който според него уклончиво заявил,
че като видял, че го изпреварва, че насреща се движи друго превозно средство, а
според адв.Н. професионално е да намалиш скоростта и да дадеш възможност на
изпреварващия да го изпревари, но счита,че такива заявления няма от С. и това
не е отразено в обвинителния акт /ОА/,а това евентуално би довело до друг
резултат и изводи.
Адв.Н. изразява и възражение по отношение на чл.43,
т.4 от ЗДвП ,като счита,че в обстоятелствената част на ОА не е констатирано
подобно нарушение и по време на съдебното следствие не се е доказало такова. Счита че е налице
противоречие в ОА относно отразеното,че подсъдимия не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента – неосигурил достатъчно странично
разстояние между неговия автомобил и изпреварвания и това,че и в двете точки на ЗДвП се говори, че отговорността в едната
за настъпване на пътното произшествие е, че управлявал така автомобила си, че
не се движил на безопасно отстояние. Прави възражение,че прокуратурата
поддържайки това обвинение, не е поставила нито една задача на вещите лица да
кажат, кое е безопасното и кое не е безопасно разстояние между двете превозни
средства, защото може и да няма удар,
съприкосновение между двете МПС, но може да е на такова отстояние, което
напълно застрашава безопасността на движение на някои от тези МПС.Приема,че ако
се говори за такова безопасно отстояние, безпрепятствено, би следвало вещите
лица като специалисти да се произнесат.какво е стандартното или законовото
разстояние между изпреварвания и изпреварващия, евентуално допустимо при тези скорости на движение, при които се е
движил лекотоварния автомобил и при тези, които се е движил лекия автомобил, но
няма такова изчислено по делото. И след като няма изчислено, няма доказателства
и не може да поддържа от прокуратурата обвинение по тази точка, за която моля да бъде оправдан и в тази част и в тези
изрази, тъй като не са налице.
За отразеното в ОА „загубил контрол” заявява ,че няма да се спира,тъй
като няма обвинение, няма да го развива.
По отношение на
наказанието,оспорва становището на прокуратурата за наличие на балансиращи
вината обстоятелства.Акцентира,че зачитайки доказателствата по делото, следва
да се вземе предвид, че той не е осъждан, но не са събрани данни относно
характеристиката на лицето, като водач на МПС, има ли нарушения, какви са те,
представляват ли сериозни нарушения, той рецидивира ли в тази насока или не. Би
следвало да се зачетат според него, а ако ги няма би следвало съдът да ги
приеме като смекчаващи вината обстоятелства. Счита също така ,че не е взет
предвид от прокуратурата житейският път
на това лице, дълго служил в системата на МВР. Взема становище,че не може
голословно да се иска 12 г.
лишаване от свобода или 15 г.,
когато не са събрани такива доказателства. Счита,че само автобиографията и
декларация за имотно и материално състояние и семейно положение не изчерпват се
задължението на разследващия да събира доказателства. Взема становище че в тази
връзка по отношение на подзащитния му са налице положителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които евентуално следва да се зачетат от съда.
Непонятно според него прокуратурата защо в средата на
съдебния процес е решила да си измени обвинението в повдигане на по-тежко.Прави
предположение,че това е провокирано вероятно от настояването на частните
обвинители, които са поискали всички лица, които се обаждат на 112 да бъдат
разпитани, за които те са се съгласили.Изразява неудумение защо да не се
съберат доказателства кой се е обадил, за какво се е обадил, какво е възприел
от произшествието.Обръща внимание,че никой от тях обаче, понеже мимоходом са
наблюдавали пътното произшествие, не могат да кажат точно какво участие е
вземал след ПТП и какви действия е извършил подсъдимия Т..Заявява,че като помощ
се е приемало дори обаждането до бърза помощ, обаждането до 112, искането на
помощ, спирането на превозни средства, съдействието по отношение помагане на
пострадалите. В тази насока са приемали, че има действие от страна на лицето
към оказване помощ на пострадалите.Съгласява се,че всички са мъртви, като се извинява
за израза,но отбелязва,че е имало и две
пострадали лица и по отношение на живите са налице такива действия, за
което моли да бъде зачетено от съдът и
счита,че няма пречки съда да го приеме и евентуално да приложи по-
благоприятната разпоредба на закона в тази насока чл. 343, ал. 4, б.”б” от НК.
В защита подсъдимият И.К.Т. поддържа
казаното от адвокатите си като изразява съжаление и моли за справедлива присъда
.
От събраните по делото писмени доказателства - Том І-
уведомително писмо от 13.08.17 г. (л.3); протокол за оглед на местопроизшествие
от 13.08.17 г.(л.4-6); препис от протокол за оглед на местопроизшествие от
13.08.17 г. (л.7-10); фотоалбум (л.12-35) заключението на повторната петорна
съдебно автотехническа ; заключение от комплексна техническа - оценителна
експертиза (л.67-79); данни за л. а. „БМВ" 320 Д с peг. № *** ВН (л.80);
данни за л. а. „Фиат Мареа" с peг. № ******** (л.81); данни за т. а.
„Мерцедес” 311 ЦДИ Спринтер ДК 43 с peг. № ********(л.82); писмо-отговор от
Областно пътно управление - Ловеч, ведно със скица (л.86-87); писмо-отговор от
Национален институт по метеорология и хидрология, Филиал Плевен -
Хидрометеорологична обсерватория Ловеч (л.89); протокол за химическа експертиза
за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на
И.К.Т. (л.92); протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество за лицето И.К.Т. (л.93, л. 115); талон за медицинска
изследване на И.К.Т. (л.94, л.114); протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на С.Г.С.
(л.97); протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество за лицето С.Г.С. (л.98, л. 105-106); талон за медицинска
изследване на С.Г.С. (л.99, л.104); съдебно-химическа (токсилогична) експертиза
за лицето С.Г.С. (л. 102-103); съдебно-химическа (токсилогична) експертиза за
лицето И.К.Т. (л.111-112); съдебно медицинска експертиза № 74/2017 год.,
изследване на труп - на пострадалия Н. Ю. (л.121-122); съдебно медицинска
експертиза № 75/ 2017 год., изследване на труп -на пострадалата И.Ю.(л.126-128);
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв
и урина на И.Ю.(л.129); протокол за изследване на кръв (урина) за изследване на
алкохолно съдържание на И.Ю.(л.130); фотоалбум на пострадалата И.Ю.(л.131-133);
копия от медицинска документация от УМБАЛСМ „Пирогов" - София за
пострадалия В.Ю. (л. 137-160); съдебно медицинска експертиза по писмени данни №
192/2017 г. за пострадалия Н. Ю. (л.163-164); съдебномедицинска експертиза на
труп № 39/2017 г. за пострадалата Н.Т.Ж. (л. 174-178);
ТОМ II: писмо-отговор от Дирекция „Национална система
112", Районен център 112 - Монтана, ведно с 1 бр. компакт диск (л.4-5);
съдебно-техническа експертиза на оптичен носител (л.7-42); справка за нарушител
/ водач за И.К.Т. (л.47); справка за нарушител/водач за С.Г.С. (л.48-49);
справка за нарушител/водач за И.Р.Ю. (л.50); справка в ЦБ КАТ - собственост на
л. а. „БМВ" с peг. № ******** (л.53); справка в ЦБ КАТ - собственост на л.
а. „Фиат Mapea" с peг. № ******** (л.54); справка в ЦБ КАТ - собственост
на т. а. „Мерцедес” 311 ЦДИ Спринтер ДК 43 с peг. № ******** (л.55); протокол
за доброволно предаване от 24.08.2017 г. - свидетелство за регистрация част I
на т. а. „Мерцедес" (л.65-66); препис-извлечение от акт за смърт на
пострадалата И.Р.Ю. (л.69, л. 101); препис-извлечение от акт за смърт на
пострадалия Н. Д.Ю. (л.70, л.102); удостоверение за наследници за пострадалата Н.Т.Ж.
(л.87-88, л.
97-98); постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 28.03.2018 г. (л. 155-156); постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 08.08.2018 г. (л. 159-160);
справка за съдимост от 09.10.2018 г. от PC - Ловеч по отношение на И.К.Т.
(л.163); протоколи за уведомяване на пострадал от престъпление (л.164, л. 165);
протоколи за предявяване на разследването на пострадалия и неговия повереник от
10.08.18 г. (л.167); протокол за предявяване на разследването от 23.08.18 г.
(л.168), от веществените доказателства по делото: Обект № 1 - контактен ключ за
л. а. „БМВ" с peг. № ********; Обект № 2 - контактен ключ за т. а.
„Мерцедес” 311 ЦДИ Спринтер ДК 43 с peг. № ********, Обект № 3 - контактен ключ
за л. а. „Фиат Мареа" с peг. № ********, веществените доказателства Обект
№ 4 - л. а. „БМВ" с peг. № ********; Обект № 5 - т. а. „Мерцедес"311
ЦДИ Спринтер ДК 43 с peг. № ******** и Обект № 6 - л. а. „Фиат Мареа" с
peг. № ********, които се намират в Складова база на ОД на МВР- Ловеч,
веществено доказателство, изпратено от ОД на МВР-Ловеч с писмо изх. № УРИ
295000-3923/09.05.2019 г. /л. 357-358 от НОХД/: 1 бр. CD – електронен носител
със снимки от оглед на мястото на ПТП от 13.08.2017 г. в землището на с. Сопот,
община Угърчин, от показанията на разпитаните свидетели на досъдебното
производство и по време на съдебното следствие, заключенията на вещите лица по
посочените подробно по-горе експертизи, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 12.08.2017год. подсъдимия И..Т. със собствения си
автомобил марка „БМВ" с per. №********, отпътувал от с.Рогозен за
гр.Тетевен на гости на сестра си. На следващия ден, със съпруга й св.Д.И.Д. със
същия автомобил пътували по лична работа до с.Петко Славейково, Габровска
област. Около 14.00-14.30часа тръгнали обратно за гр.Тетевен.подсъдимия Т.
управлявал автомобила си, движейки се по главния път Варна-София. Времето било
променливо, превалявало дъжд и спирало, асфалтовата настилка на някои участъци
от пътя била мокра, а на други не.
Между селата Микре и Сопот подсъдимият, въпреки че се
движил в колона от автомобили, няколко пъти извършил изпреварване. По същото
време и в същата посока се движил лекотоварен
автомобил „Мерцедес" с рег.№********, управляван от св.С.Г.С./л.116-118,
т.2/. С него пътували св.Н.Й.С. /л.119-120,т.2/, Д.Х.С. /л.121-122,т.2/, Д.В.Д./л.
128-132, т.2/,която била с тригодишния си син Георги.
Т. предприел изпреварване на
няколко автомобила. Когато се изнесъл в лентата за насрещно движение, за да
осъществи маневрата, видял, че срещу него в посока Варна се движи лек автомобил
„Фиат Мареа". Лекият автомобил с рег.№СА 32 58 KB бил управляван от И.Р.Ю..
В автомобила пътували баща й св. Р.И.Ж./л. 133-135, т.2/, майка й Н.Ж.и двете й
деца В. и Н. Ю.. Виждайки идващия срещу него лек автомобил подсъдимия Т.
преценил, че няма да може завърши изпреварването на лекотоварния автомобил и предприел действия за връщане в полагащата му се пътна лента, зад
лекотоварния автомобил Мерцедес. При предприетите действия за връщане в
полагащата му се пътна лента зад лекотоварния автомобил Мерцедес, се осъществил
удар между лекия автомобил БМВ и лекотоварния автомобил Мерцедес. След този
удар, автомобил БМВ продължил движението си по десния банкет и ската след него,
и осъществил удари в храсти, дървета, земната повърхност и преобръщайки се установява на таван от дясно на платното за
движение. Лекотоварния автомобил изгубил устойчивостта си на движение и навлязал
в насрещната лента, където се осъществява удар с автомобил Фиат. След този
удар, Фиат се установява в мястото в близост до лявата мантинела (дясна за този
автомобил), а лекотоварния автомобил, с разрушено окачване на задния мост се
установява окончателно в положението при огледа, преобръщайки се на лявата си
страна.
При Удара между БМВ и Мерцедес се
получило деформиране на дясното странично
перо на задната предпазна шина на рамата на лекотоварния автомобил от основно
въздействие в посока отзад напред за този автомобил. Съпоставянето на
разположението на перото на предпазната шина и края на дясната надлъжна греда
по височина и в напречно направление, начина на деформиране на перото, с
деформирането на предната лява ъглова част на купето на лек автомобил БМВ,
еднозначно определя удар между указаните зони на двата автомобила. За
лекотоварния автомобил, този удар е заден ексцентричен кос удар. Основното
натоварване при този удар за лекотоварния автомобил се поема от дясната
надлъжна греда. При този контакт предна лява ъглова част на БМВ, се
„подвира" под каросерията на лекотоварния автомобил в заден десен ъгъл /
фигура 13 от повторната петорна САТЕ/. При достигането на предна лява част на
БМВ в зоната на задна дясна част на каросерията на Мерцедес, започва
осъществяването на кос ексцентричен удар, челен за БМВ и заден за Мерцедес. В
процеса на осъществяване на удара, възникналите ударни сили имат и компоненти
които въздействат стремейки се да повдигнат задна дясна част на каросерията на
Мерцедес и да притиснат предна лява част на БМВ към асфлатовата настилка. При тези
въздействия, нормалните реакции в задните гуми на Мерцедес намаляват (в по
голяма степен на задна лява гума), а нормалните реакции в предните гуми на БМВ
нарастват (в по голяма степен в предна лява гума). Направлението на действащите
ударни импулси са от дясно на масовия център за Мерцедес и отляво за масовия
център на БМВ, което определя и начало на ротации на Мерцедес и на БМВ в посока
обратна на часовата стрелка.При това въздействие на ударните сили при удара
между БМВ и Мерцедес са оставени и установените следи и отложените зони парчета
земна маса (позиции означени са табели Т2 и ТЗ и позиции 4, 6, 3, 5 от
приложение 1 в заключението на вещите лица по петорната повторна САТЕ), и
еднозначно определят, че следите и находки, означени като позиции 3, 4, 5 в
Приложение 1 и началото на следата на банкета, означена с табела Т2 се отлагат
при удара между двата автомобила.Следата от протриване на автомобилна гума се
отлага от предна лява гума на автомобил БМВ, в процеса на нарастване на
ударните въздействия, до края на удара.
Мястото на осъществяване на първия удар между лек
автомобил „БМВ" и лекотоварния автомобил „Мерцедес" по отношение на
платното за движение е в дясната част на лентата за движение към гр. София, на
разстояние надлъжно на платното в зоната на ориентир 1,напречно на платното
на 0,6-1,1 m на ляво от десния край
на платното за движение.
Указаното разстояние определя положението на предна лява част на
БМВ при началния контакт при удара.
При удара, дясната страна на лекотоварния автомобил
се е движила на около 0,5
метра на ляво от десния край на платното за движение,
като скоростта на масовият му център е била по направление на надлъжната ос на
платното за движение. Лек автомобил БМВ се е движел в процес на отклоняване
надясно, като скоростта на масовият му център е била насочена надясно под ъгъл
около 8° спрямо надлъжната ос на платното
за движение.
При удара между Мерцедес и Фиат,уврежданията за лекотоварния автомобил Мерцедес по
протежение на лявата му страна, от началото на предна лява врата на кабината до
окачване на задна лява гума (до заден мост) отляво, съпоставени с уврежданията
и деформациите на купето на лек автомобил Фиат (лява странична част), определят
осъществяване на удар между двата автомобила, в процес на относително
приплъзване на левите им страни. За лек автомобил Фиат, ударът е челен, кос
ексцентричен ,удара в купето на лекотоварния автомобил, с първоначални
приплъзващи контакти и последващо интензивно проникване на елементи с голяма
коравина от купето на лекотоварния автомобил.При удара направлението на ударния
вектор за лекия автомобил сключва голям ъгъл с направлението на нормалата към
лявата страна на автомобила като по този начин се погасява скоростта на Фиат и
възниква напречна компонента за изместване на автомобила на дясно за неговата
посока на движение и установяване на автомобила в непосредствена близост до
мястото на удара.При този удар се разрушава окачването на задния задвижващ мост
на лекотоварния автомобил и нарушава силовото предаване към
този мост.В последващия етап на движение на лекотоварния автомобил след удара,
движението му е неконтролируемо и непредвидимо, следствие състоянието на задния
мост.
Мястото на осъществяване на втория удар между лекотоварния автомобил „Мерцедес"
и лек автомобил „Фиат" по отношение на платното за движение и началният
контакт е между предна лява част на автомобил Фиат със страничната лява част на
кабината на лекотоварния автомбил в зоната на началото на шофьорската врата, който
се осъществява в дясната част на лентата за движение към гр. Варна, на
разстояние надлъжно на платното на 55 m след ориентир 1, отчетено
надлъжно на платното за движение в посока към гр.
София,а напречно на платното на 1,0 m на ляво от десния край
на платното за движение (десен край за посока към гр. Варна).
При удара, лекия автомобил Фиат се е движил с
дясната си страна на асфалтираната повърхност (банкет) от дясно на платното за
движение, до около 0,7 м
на дясно от края на платното за движение. Това разположение на лекия автомобил
Фиат при удара, с оглед данните за нормално движение преди достигане до зоната
на удара определя, че водачката е възприела пътната ситуация и е реагирала,
отклонявайки автомобила надясно за нейната посока на движение, към банкета и
мантинелата. При удара, водача на лекотоварния автомобил е предприел действия
за отклоняването на Мерцедес на дясно за неговата посока на движение, с цел
връщане в полагащата му се пътна лента. Скоростта на масовият център на
лекотоварния автомобил е била насочена надясно под ъгъл около 6° спрямо надлъжната ос на платното за
движение.Скоростта на масовия център на Фиат при удара е била с
направление, сключващо възможен ъгъл с надлъжната ос на платното за движение в
рамките на 0°-2°.При процеса на
отхвърлянето на лек автомобил Фиат на дясно след удара с Мерцедес, задна дясна
странична ъглова част на купето на Фиат се удря в ребрата на мантинелата ./
фигура 14 от повторната петорна САТЕ/.
Подсъдимия Т. излязъл от автомобила си и тръгнал към
спрелия плътно до мантинелата л.а. „Фиат Мареа", видял, че зад волана
имало жена, която била мъртва и отзад зад нея на задната седалка дете, което
също било мъртво, като в този момент други хора не видял. Погледнал на дясно и
видял т.а. „Мерцедес", който щял да изпреварва, преобърнат настрани и отишъл
да види какво е състоянието на пътуващите в него. Разбрал, че хората са добре и
се върнал обратно към л.а. „Фиат Мареа", като позвънил на тел. 112.
Междувременно се били събрали хора от спрели автомобили и се опитвали до
помогнат и да извадят от автомобила жената-Недялка Живкова,която била в
безпомощно състояние. Наложило се да издърпат малко автомобила, за да могат да
отворят предна дясна врата и да извадят пострадалата, след което я натоварили
на пристигналата линейка.
След подаден сигнал за настъпилото ПТП, на мястото на
произшествието пристигнал дежурен патрулен автомобил, местопроизшествието било
запазено до идването на СОГ, която извършила оглед, съставен фотоалбум/л .4-35,
т.1/.
Междувременно пристигналите екипи на ЦСМП-Ловеч
констатирали смъртта на И.Р.Ю. и Н. Д.Ю.. Пострадалите Н.Ж.и В.Ю. били откарани
в ЦСМП-Ловеч. Поради тежкото й състояние Ж.била транспортирана в
УМБАЛ"Пирогов"-София, където са били предприети мерки за лечението й,
но на 21.08.2018год. починала.
В.Ю. е бил приет на 14.08.2018год. за оперативно
лечение в Институт "Пирогов"-Секция по травматология, където бил до
21.08.2018год.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно
медицинската експертиза, непосредствена причина за смъртта на Н. Д.Ю. е съчетаната
черепно мозъчна, гръдна и коремна травма, довели до бърза и неминуема смърт.
Касае се за увреждания вследствие на ПТП
и изменения отговарящи за силен челен удар /л.121,122,т.1/.
От заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза е видно,че непосредствена причина за смъртта на И.Р.Ю. е травматичното
смачкване на черепа и мозъка, повреда несъвместима с живота. Поради това
смъртта е била мигновенна и неизбежна/л.126-128.т.1/.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно
медицинската експертиза, при огледа и аутопсията на Н.Т.Ж. е била установена
пътно транспортна травма:Съчетана тъпа травма на главата без счупване на
костите на черепа, шийна травма, гръдна травма и травма на крайниците.
Причината за смъртта е съчетаната травма и настъпилите от нея усложнения. Между
установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и
непрекъсната причинно следствена връзка. Установените травматични увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи предмети и такива с неравна контактуваща
повърхност и могат да се получат при ПТП/л.126-128,т.1/.
От заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза е видно,че в резултат на настъпилото ПТП на В.Д.Ю. е
причинено:счупване на шийката на лява бедрена кост с разместване на
фрагментите-закрито, с последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза,
повреда причинила на Ю. Затруднение движенията на левия крак за около 5-6
месеца при правилен оздравителен процес и с оглед възрастта. /л.163-164,т.1/.
Очевидци на настъпилото ПТП станали свидетелите К.Я.Д.,дъщеря му Я.К.Д. ,Б.
Огнянова Т.,Д.Г. и И.А. които пътували в колона от автомобили в посока
гр.София./л.296-298 НОХД/. След разклона
за с.Микре се движели в плътна колона, имало и насрещно движение. Д. се движел
с около 85-90км/ч. Около 15.00часа видял автомобила на подсъдимия Т. „БМВ"
с врачанска регистрация, който изпреварил няколко автомобила зад него,
изпреварил него и три четири автомобила пред него. Д. видял, че БМВ-то тръгнало
да се прибира в дясното платно, колата „поднесла" на ляво и на дясно и
ударила бус/ т.а. „Мерцедес"/, който се движел в тяхното платно. Бусът
излязъл в лявата лента и се обърнал на лявата страна. БМВ-то се обърнало по
таван в канавката в дясно. Д. включил аварийните светлини и намалил скоростта
си. Няколко секунди по-късно видял в насрещното платно една малка кола/л.а.
„Фиат Мареа"/ много смачкана. Д. спрял и с дъщеря си Я.Д. отишли да
помагат на пострадалите.
Реализираната комплексна техническа оценителна
експертиза приема, че щетата на л.а."БМВ" възлиза на 3027,38 лева;
щетата на л.а."Фиат Мареа" възлиза на 1783,88лева; щетата на
т.а."Мерцедес" възлиза на 3138,22 лева/л.67-79, т.1/.
По време на
съдебното следствие е назначена повторна петорна съдебно автотехническа
експертиза ,която да отговори на въпросите поставени на изслушаната тройна
съдебно автотехническа експертиза и на допълнителните такива,поставени от
страните в процеса.Настоящата инстанция
прие,че заключенията на вещите лица по нея
противоречат на показанията на св-ля С.С. и обясненията на подсъдимия И.Т.
,от една страна.като в тази връзка вещите лица не дават научно обоснован
отговор на противоречието между приетия от тях удар в задна дясна част на
лекотоварния автомобил Мерцедес и заявеното от свидетелите С.С.,Н.С.,Дияна С. и
Д.Д.,че са възприели удар отзад в ляво./л.106-111 НОХД/.От друга страна при
отговор на поставени допълнителни въпроси от страните в процеса, вещото лице В.В.
многократно е отговаряло със степен на вероятност на тези въпроси или
хипотетично ,поради което и настоящата инстанция прие,че възниква съмнение за
неговата правилност и в който смисъл са и направените възражения от страна на
защитниците-адв.П. и адв.Н..Така например вещото лице В.В. е посочило,че
„…Основните неща,които са ни водили при изготвяне на експертизата,изключвам
протокола за оглед,са всички снимки….”впоследствие пък сочи,че е взет
предвид/л.300 НОХД/.При изясняване на механизма на ПТП,вещото лице В.В. е взел
становище относно действията на подсъдимия Т., използвайки термина – най-вероятно/л.303/.Относно
започване на маневра изпреварване от страна на подсъдимия Т., ВЛ В. е отговорил
„…Ние не знаем кога е започнал.Очевидно щом не му е стигнал пътя..”/л.305/.Също
на стр.306,ВЛ В. е посочил „И там сме сложили едно време просто за нарастване и
за дозадействане на спирачната система,защото не може да го няма,а то не е
толкова фатално…”. Също така, коментирайки движението на лек автомобил „Фиат
Мареа” вещото лице В. е заявило „… За мен не е реално по този път Мареата да се
е движила с 47 км/ч,
не е изключено когато става удара, но не е реално….” /л. 307 от НОХд./ Т.е.на
допълнителните въпроси на страните в процеса не се отговаря от техническа
гледна точка,каквото е задължението на вещото лице като специалист в тази
област,поради което и съдът прие че заключението на вещите лица по тройната
съдебно автотехническа експертиза е необосновано и възниква съмнение за
неговата правилност и на основание чл.153 от НПК назначи повторна петорна
съдебно автотехническа експертиза.
Предвид на това и настоящата инстанция
базира изводите си в мотивите, съобразявайки всички събрани по делото
гласни,писмени и веществени доказателства и заключението на вещите лица по
повторната петорна съдебно автотехническа експертиза,тъй като вещите лица по
нея са дали научно обосновани отговори на всички поставени въпроси и
допълнителните такива по време на съдебното следствие,позовавайки се на
събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства,на извършения от
вещото лице Б.И. оглед на процесните автомобили и констатираните по тях
увреждания.
Прави се в
тази връзка възражение от адв.П. и че в тази експертиза е използван термина
„най-вероятно”,което възражение настоящата инстанция приема за
неоснователно,тъй като вещото лице професор Ст.К. е изяснило само относно кои
обстоятелства е използван този термин.По-точно вещото лице пояснява,че на
стр.40 е използван термина,тъй като няма обективни находки ,които да послужат
за основание за определяне на точното движение,но са категорични вещите лица,че
с оглед ъгъла от 8 градуса м-у надлъжната ос на БМВ и оста на пътя преди удара
и към момента на удара категорично определят че автомобил БМВ е бил в лявата
пътна лента за подсъдимия Т. преди удара./л.459 Повторна петорна САТЕ/ .В тази
връзка в т. 4.6.от заключението вещите лица
са посочили механизма на произшествието,а именно,че на 13.08.2019 г. около 1500 часа, на път ГП 1-4 /София
- Варна/ в посока към гр. София се движел товарен автомобил „Мерцедес"
„311 ЦЦИ Спринтер ДК 43 с per. № ********, управляван от С.Г.С. ***.Движейки се
достигнал километър 27+800, землището на с Сопот, Ловешка област. Пътния
участък е прав пътен участък с видимост, спрямо зоната на протичане на
произшествието не по малка от 500
м за всяка посока, спрямо мястото на произшествието. В
зоната на произшествието има надлъжен наклон, низходящ за движение в посока към
гр. Варна от порядъка 1,386% (съгласно сведение на АПИ). Наличните данни по
делото, съдържащи се в гласните показания и вида на пътния участък съгласно
фотоалбума към огледа определят, овлажнена до мокра пътна настилка но без
наличие на воден слой върху настилката и липса на валеж на дъжд.
Лекотоварния автомобил Мерцедес се движел в колона
от автомобили, със скорост 81 - 82
km/h. Също в посока гр. София се движел и лек автомобил
лек автомобил „БМВ" с per. № ********, управляван от И.К.Т. ***. Т.
предприел маневра изпреварване на няколко автомобила, като се движел със
скорост не по- малка от 105
km/h и достигнал лекотоварния автомобил. Същевременно, в
посока към гр. Варна се движел лек автомобил лек автомобил „Фиат Mapea" с
per. № СА 3258 KB, управляван от И.Р.Ю.. Лекият автомобил Фиат се движи със
скорост около 80 km/h.
Водача на автомобил БМВ, не възприел своевременно
възникналата ситуация, предприел действия за връщане в полагащата му се пътна
лента, при което автомобилът загубва управляемост и при отклоняването му на
дясно възниква невъзможност за намаляване скоростта си на движение, до тази на
Мерцедес. Осъществява се удар между предната лява ъглова част на купето на лек
автомобил БМВ и перото на предпазната шина и челото на дясната надлъжна греда
отзад от дясно на каросерията на Мерцедес. За лекотоварния автомобил, този удар
е заден ексцентричен кос удар, а за лек автомобил БМВ -челен, кос ексцентричен
удар. В процеса на осъществяване на удара, възникналите ударни сили имат и
компоненти които въздействат стремейки се да повдигнат задна дясна част на
каросерията на Мерцедес и да притиснат предна лява част на БМВ към асфлатовата
настилка. При тези въздействия, нормалните реакции в задните гуми на Мерцедес
намаляват (в по голяма степен на задна лява гума), а нормалните реакции в
предните гуми на БМВ нарастват (в по голяма степен в предна лява гума).
Направлението на действащите ударни импулси са от дясно на масовия център за
Мерцедес и отляво за масовия център на БМВ, което определя и начало на ротации
на Мерцедес и на БМВ в посока обратна на часовата стрелка. След този удар,
автомобил БМВ продължава движението си по десния банкет и ската след него, осъществява
удари в храсти, дървета, земната повърхност и преобръщайки се установява на таван от дясно на платното
за движение. По отношение на платното за движение, ударът се осъществява в
дясната част на лентата за движение към гр. София, на разстояние надлъжно на
платното в зоната на ориентир 1. Напречно на платното ударът е на разстояние 0,6-1,1 m на ляво от десния край на платното за
движение. Указаното разстояние определя положението на предна лява част на БМВ
при началния контакт при удара. При удара, дясната страна на лекотоварния
автомобил се е движила на около 0,5 метра на ляво от десния край на платното за
движение, като скоростта на масовият му център е била по направление на
надлъжната ос на платното за движение. Лек автомобил БМВ се е движел в процес
на отклоняване надясно, като скоростта на масовият му център е била насочена
надясно под ъгъл около 8° спрямо
надлъжната ос на платното за движение. Водачката
на автомобил на автомобил Фиат възприема движението на автомобил БМВ и реагира,
както за отклоняване на автомобил Фиат на дясно, така и за намаляване на
скоростта му на движение. Водачката е реагирала за спиране и отклоняване на
дясно, преди удара между лек автомобил БМВ и Мерцедес, когато лекия автомобил
Фиат се е намирал от мястото на удара с Мерцедес на разстояние, не по малко от 73,6 m и не по
малко от 1,83 секунди, преди удара между БМВ и Мерцедес. Към момента на
реагиране на водачката на Фиат, автомобил БМВ се е намирал от мястото на удара
с Мерцедес на разстояние не по малко от 53,4 м., със средна част около разделителната
линия и с лявата си половина в лентата за движение на Фиат, в процес на
започване на прибиране на автомобила в полагащата му се лента за движение. Към
този момент автомобил Мерцедес (задната му част) се е намирал от мястото на
удара с БМВ на разстояние не по малко от 41,5 м.
Действащите ударни сили и начина на осъществяване
на удара между БМВ и Мерцедес, отклонява последния наляво, при което той
навлиза в насрещната пътна лента, достигайки до левия край на платното за движение.
При движението на лекотоварния автомобил между двата удара, водачът реагирал
своевременно и за времето с което е разполагал успява да въздейства за
отклоняване на автомобила на дясно, като избягва осъществяването на удар с
между предните части на Мерцедес и фиат. Въпреки действията на двамата водача
на автомобилите Мерцедес и Фиат се осъществява втори за произшествието удар. За
лек автомобил Фиат, ударът е челен, кос ексцентричен удара в купето на
лекотоварния автомобил, с първоначални приплъзващи контакти и последващо
интензивно проникване на елементи с голяма коравина от купето на лекотоварния
автомобил. При удара направлението на вектора на ударния импулс за лекия
автомобил сключва голям ъгъл с направлението на нормалата към лявата страна на
автомобила. Това определя на практика погасяване на скоростта на Фиат и
възникване на напречна компонента за изместване на автомобила на дясно за
неговата посока на движение -установяване на автомобила в непосредствена
близост до мястото на удара. При този удар се разрушава окачването на задния
задвижващ мост на лекотоварния автомобил и нарушава силовото предаване към този
мост. В последващия етап на движение на лекотоварния автомобил след удара,
движението му е неконтролируемо следствие състоянието на задния мост. По
отношение на платното за движение, началният контакт между предна лява част на
автомобил Фиат със страничната лява част на кабината на лекотоварния автомобил
в зоната на началото на шофьорската врата, се осъществява в дясната част на
лентата за движение към гр. Варна, на разстояние надлъжно на платното на 55 м. ориентир 1, отчетено
надлъжно на платното за движение в посока към гр. София. Напречно на платното
за движение, ударът се осъществява на 1,0
m на ляво от десния край на платното за
движение(десен край за посока към гр. Варна). При удара, лекия автомобил Фиат
се е движил с дясната си страна на асфалтираната повърхност (банкет) от дясно
на платното за движение, до около 0,7
м на дясно от края на платното за движение.При процеса
на отхвърлянето на лек автомобил Фиат на дясно след удара с Мерцедес, задна
дясна странична ъглова част на купето на Фиат се удря в ребрата на мантинелата.
С оглед на данните в свидетелските показания за опити и минимално отместване на
автомобила след произшествието, следва след удара с лекотоварния автомобил,
достигайки до мантинелата и осъществяване контакта в мантинелата на задната
дясна странично-ъглова част, автомобил Фиат да се установи в това положение до
мантинелата. Лекотоварния автомобил изгубва устойчивостта си на движение и
навлиза в насрещната лента, където се осъществява удар с автомобил Фиат. След
удара с лекия автомобил Фиат, лекотоварния автомобил, с разрушено окачване на
задния мост преминавайки през платното за движение и се установява окончателно
в положението при огледа.
Мястото на удара по дължина
и ширина на пътното платно във
времето първо се осъществява удара между лек автомобил „БМВ" и
лекотоварния автомобил „Мерцедес". По отношение на платното за движение
ударът се осъществява в дясната част на лентата за движение към гр. София, на
разстояние надлъжно на
платното в зоната на ориентир 1, напречно на платното на 0,6 -1,1 m на ляво
от десния край на платното за движение. Указаното разстояние определя
положението на предна лява част на БМВ при началния контакт при удара.
При удара, дясната страна на лекотоварния автомобил
се е движила на около 0,5
метра на ляво от десния край на платното за движение,
като скоростта на масовият му център е била по направление на надлъжната ос на
платното за движение. Лек автомобил БМВ се е движел в процес на отклоняване
надясно, като скоростта на масовият му център е била насочена надясно под ъгъл
около 8° спрямо надлъжната ос на
платното за движение.
Като втори удар при произшествието е ударът между
лекотоварния автомобил „Мерцедес" и лек автомобил „Фиат". По
отношение на платното за движение, началният контакт между предна лява част на
автомобил Фиат със страничната лява част на кабината на лекотоварния автомбил в
зоната на началото на шофьорската врата, се осъществява в дясната част на
лентата за движение към гр. Варна, на разстояние надлъжно на платното на 55 m след
ориентир 1, отчетено надлъжно
на платното за движение в посока към гр. София; напречно на платното на 1,0 m на ляво от десния край на платното
за движение (десен край за посока към гр. Варна).
При удара, лекия автомобил Фиат се е движил с
дясната си страна на асфалтираната повърхност (банкет) от дясно на платното за
движение, до около 0,7 м
на дясно от края на платното за движение. Това разположение на лекия автомобил
Фиат при удара, с оглед данните за нормално движение преди достигане до зоната
на удара сочат вещите лица,че определя, че водачката е възприела пътната
ситуация и е реагирала, отклонявайки автомобила надясно за нейната посока на
движение, към банкета и мантинелата. При удара, водача на лекотоварния автомобил
е предприел действия за отклоняването на Мерцедес на дясно за неговата посока
на движение, с цел връщане в полагащата му се пътна лента.
При процеса на отхвърлянето на лек автомобил Фиат на
дясно след удара с Мерцедес, задна дясна странична ъглова част на купето на
Фиат се удря в ребрата на мантинелата. С оглед на данните в свидетелските
показания за опити и минимално отместване на автомобила след произшествието,
следва след удара с лекотоварния автомобил, достигайки до мантинелата и
осъществяване контакта в мантинелата на задната дясна странично-ъглова част,
автомобил Фиат да се установи в това положение до мантинелата.
Вещите лица са определили скоростите
на движение на трите автомобила преди и при настъпване на произшествието и
опасните им зони за спиране,като са посочили ,че за лекотоварен автомобил Мерцедес
Спринтер скоростта на движение на лекотоварния автомобил Мерцедес, в
началото на удара на предна лява част на лек автомобил БМВ в задната дясна част
на Мерцедес е 81,6km/h. Вещите
лица са посочили,че по делото няма данни за намаляване
на скоростта на този автомобил преди удара, което определя, че това е и
скоростта на движение на автомобила при приближаването му до зоната на
произшествието;
В следствие придобиване на енергия при осъществения
попътен удар, скоростта на Мерцедес нараства в края на удара до 94 km/h. Тази скорост на практика е постоянна
до около 24 метра след
удара, като след това, до достигане до мястото на удара с автомобил Фиат
намалява следствие отнемане на подаване на гориво от водача при маневра за
отклоняване на дясно, до скоростта на този автомобил при втория удар с Фиат - 87,1 km/h. В края
на удара с автомобил Фиат, скоростта на лекотоварния автомобил е намаляла до 61,6 km/h.
Относно процесния лек автомобил
БМВ,настоящата инстанция имайки предвид заключението на ВЛ по повторната
петорна САТЕ,приема че скоростта на лек автомобил БМВ,
при удара с лекотоварния автомобил е била 105 km/h. Съдът взе предвид,че преди зоната
на осъществяване на удара не са установени спирачни следи, като такива не са
видими преди следата от приплъзване на предната му лява гума при удара.
Съгласно изложения анализ, от техническа гледна точка вещите лица дават
заключение,че лекия автомобил БМВ е
достигнал до зоната на удара с Мерцедес, след отклоняването му от водача на
дясно, с цел прекратяване на маневра изпреварване. От гледна точка на
управляемостта на автомобила и гумите с които е бил оборудван, е възможно
движение на автомобил БМВ в процес на изпреварване на колона автомобили с по
голяма скорост, като при насочване на автомобила за връщане в полагащата му се
пътна лента, загубва управляемост и възниква невъзможност да намали скоростта
си на движение до тази на Мерцедес. Съгласно извършените анализи вещите лица приемат,
че скоростта на автомобил БМВ, при осъществяване на маневрата изпреварване и
приближаване към зоната на удара е била не по малка от тази при удара 105 km/h.
По отношение на скоростта на лек автомобил Фиат,
при удара с лекотоварния автомобил
е била 51,8km/h. Вещите
лица са посочили,че са взели предвид и това,че пътника в
лекия автомобил, свидетелят Р.Ж.
съобщава за скорост на движение преди достигане на
зоната на произшествието не по-голяма от 80 km/h. Положението на
автомобил Фиат при удара, определя реагиране на водачката му на възникналата
ситуация, като е достоверно реагиране както за отклоняване на автомобил на
дясно, така и за намаляване на скоростта му на движение. Предвид на това,съдът
приема,че скоростта на движение на автомобил Фиат при приближаването на зоната
на произшествието е била около 80
km/h.
Относно причините за
настъпилото ПТП и тяхната поредност настоящата
инстанция приема,имайки предвид събраните
по делото гласни,писмени,веществени доказателства и заключението на ВЛ
по петорната повторна САТЕ,които вземат становище от
техническа гледна точка в тази връзка, е осъществяване на маневра за
изпреварване на колона от автомобили при наличие на насрещно движещо се
превозно средство от водача на автомобил БМВ-подсъдимия Т. , при което се е
поставил в невъзможност да намали плавно скоростта си на движение и
своевременно да се върне в полагащата му се пътна лента в процес на устойчиво
движение
Относно възможността да се предотврати настъпване на ПТП,настоящата
инстанция вземайки предвид заключението на вещите лица и съобразявйки положението
на автомобил Фиат при удара и динамичния анализ на осъществените удари между
автомобилите, определят реагиране на водачката му Юновидова на възникналата ситуация,
както за отклоняване на автомобил на дясно, така и за намаляване на скоростта
му на движение. Водачката е реагирала за спиране и отклоняване на дясно, когато
лекия автомобил Фиат се е намирал от мястото на удара с Мерцедес на разстояние,
не по малко от 73,6 m.
Вещите лица сочат ,че дори да е задействала с максимална ефективност спирачната
система, Фиат не може да спре до мястото на удара с Мерцедес 78,1 m. При максимално
задействана спирачна система, водачката не
може да отклони автомобила на дясно и ще се движи в полагащата и се пътна
лента, което определя осъществяване на удар с Мерцедес, но с друга надлъжна
координата. Водачката на лек автомобил Фиат е реагирала не по малко от 1,83
секунди, преди удара между БМВ и Мерцедес. Към момента на реагиране на
водачката на Фиат, автомобил БМВ се е намирал от мястото на удара с Мерцедес на
разстояние не по малко от 53,4
m, а автомобил Мерцедес (задната му
част) се е намирал от мястото на удара с БМВ на разстояние не по малко от 41,5 м.. Към момента на
реагиране на водачката на Фиат, лек автомобил БМВ е бил със средна част около
разделителната линия и с лявата си половина в лентата за движение на Фиат, в
процес на започване на прибиране на автомобила в полагащата му се лента за
движение.
Т.е.,както сочат и ВЛ от техническа гледна точка и
настоящата инстанция приема,че водачката
на Фиат е реагирала на маневрата изпреварване от страна на автомобил БМВ и
разположението му на платното за движение. При възникналата ситуация, водачката
на лек автомобил Фиат не е разполагала с техническа възможност да предотврати
настъпването на удара с автомобил Мерцедес,поради което и съдът приема,че не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна..
Между двата удара, масовия център на автомобил
Мерцедес изминава път 48,5 m,
за време 1,83 s. За първата половина от
изминатия път, за част от времето за реагиране на водача му за
последващо връщане в полагащата му се пътна лента, на практика лекотоварния
автомобил се движи отклонявайки се на ляво. Водачът на лекотоварния автомобил е
реагирал своевременно и за времето с което е разполагал е успял да въздейства
за отклоняване на автомобила на дясно, като е избегнал осъществяването на удар
с между предните части на автомобилите. При необходимо разстояние за аварийно
спиране 99,4 m,настоящата
инстанция приема,че водачът на лекотоварния автомобил Мерцедес не е разполагал
с техническа възможност за спиране преди мястото на удара с Фиат и да
предотврати удара и поради това не е налице съпричиняване от негова страна на
вредоносния резултат.Този извод следва,според настоящата инстанция с оглед
заключението на ВЛ по петорната повторна САТЕ, установените увреждания, траекториите на движение на
автомобилите до и след удара между тях (БМВ и Мерцедес), динамиката на
осъществяване на удара, определят като движение на автомобил БМВ преди
достигане на автомобил Мерцедес в процес на изпреварване на колона автомобили с
по голяма скорост, като при насочване на автомобила за връщане в полагащата му
се пътна лента, автомобилът загубва управляемост и възниква невъзможност да
намали скоростта си на движение, до тази на Мерцедес. При този процес на
изпреварване, насрещно движещият се автомобил Фиат е бил в полезрението на
водача на автомобил БМВ. При правилна преценка на ситуацията, водачът на автомобил
БМВ е разполагал с техническа възможност да прекрати маневрата изпреварване в
по ранен етап, намалявайки плавно скоростта си на движение и връщайки в
полагащата му се пътна лента.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция прие, че
от страна на подсъдимия И.К.Т. е осъществен от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.”б”, предл. 2,
във вр. чл.342, ал.1, пр.3-то от НК,като
на 13.08.2017 год., около 15.00 часа на ГП 1-4/София-Варна/ при
км.27+800, землището на с.Сопот, Ловешка област, при управление на МПС-собствен
лек автомобил марка „БМВ” с peг. № ********, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.21, ал.1 от ЗДвП-движил се със скорост от 105 км/ч., при максимално
допустима скорост от 90 км/ч.;
чл.42, ал.2 от ЗДвП- водач, който предприема изпреварване е длъжен: т.1 - по
време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето
и изпреварваното ППС, като не осигурил достатъчно странично разстояние между
неговия автомобил и изпреварвания лекотоварен автомобил „Мерцедес” с рег. № ********,
управляван от С.Г.С. ***, т.3 - да се убеди, че като се движи с безопасна
скорост, може да извърши изпреварването за кратко време; чл. 43, т.4 от ЗДвП -
изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош е
забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента,
като не извършил изпреварването за кратко време и след неосъществяване на
изпреварването не се върнал безпрепятствено в напуснатата пътна лента, а
осъществил удар в лекотоварния автомобил „Мерцедес” с рег. № ******** и по
непредпазливост причинил смъртта на И.Р.Ю., 28-годишна, живуща в *****, Н. Д.Ю.,
3-годишен, живущ ***, Н.Т.Ж., **годишна от гр.София, и средна телесна
повреда-счупване на шийката на лява бедрена кост с разместване на
фрагментите-закрито, с последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза,
повреда обуславяща затруднение движенията на левия крак за около 5-6 месеца на В.Д.Ю.,
5-годишен, живущ в *****, като деянието представлява особено тежък случай, като
го оправда в частта по обвинението да се е движил със скорост от 107.64 км/ч.
От субективна
страна, деянието е извършено от страна на подсъдимия И.Т. при форма на вина
престъпна небрежност, тъй като макар и да не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, е бил длъжен и могъл да ги предвиди .
Възразява се от страна на защитника, адв. П., че
налице противоречие между отразеното в обстоятелствената част на обвинителния
акт на стр.2,3 абзац и заключението на вещите лица /ВЛ/ по тройната и
повторната петорна съдебно автотехнически експертизи /САТЕ/ по отношение на
предприетите от страна на подзащитния му действия и по-специално относно отразеното, че „Обвиняемият Т. предприел изпреварване
на товарния автомобил. Когато се изнесъл в лентата за насрещно движение, за да
осъществи маневрата, видял, че срещу него в посока Варна се движи лек автомобил
„Фиат Мареа". Лекият автомобил бил управляван от И.Р.Ю.”. Следващо изречение:
„Виждайки идващия срещу него лек автомобил обв. Т. преценил, че няма да може
завърши изпреварването на товарния автомобил и решил да се върне обратно зад
него в дясната лента за движение”. Счита, че
от нарочния отговор на поставения към ВЛ въпрос,те не са посочили такива
действия да са извършвани.
Възражението
настоящата инстанция приема за неоснователно,тъй като ВЛ по повторната петорна
САТЕ в т. 4.6 са посочили механизма на произшествието и по-точно са
посочили,че лекотоварния автомобил Мерцедес се движел в
колона от автомобили, със скорост 81 - 82 km/h. Също в посока гр. София се движел и
лек автомобил лек автомобил „БМВ" с per. № ********, управляван от И.К.Т. ***.
Т. предприел маневра изпреварване на няколко автомобила, като се движел със
скорост не по-малка от 105
km/h и достигнал лекотоварния автомобил. Същевременно, в
посока към гр. Варна се движел лек автомобил лек автомобил „Фиат Mapea" с
per. № ***, управляван от И.Р.Ю.. Лекият автомобил Фиат се движел със скорост
около 80 km/h.Водача
на автомобил БМВ, не възприел своевременно възникналата ситуация, предприел
действия за връщане в полагащата му се пътна лента, при което автомобилът
загубва управляемост и при отклоняването му на дясно възниква невъзможност за
намаляване скоростта си на движение, до тази на Мерцедес. Осъществява се удар
между предната лява ъглова част на купето на лек автомобил БМВ и перото на
предпазната шина и челото на дясната надлъжна греда отзад от дясно на
каросерията на Мерцедес. За лекотоварния автомобил, този удар е заден
ексцентричен кос удар, а за лек автомобил БМВ -челен, кос ексцентричен удар. В
процеса на осъществяване на удара, възникналите ударни сили имат и компоненти
които въздействат стремейки се да повдигнат задна дясна част на каросерията на
Мерцедес и да притиснат предна лява част на БМВ към асфалтовата настилка. При
тези въздействия, нормалните реакции в задните гуми на Мерцедес намаляват (в по
голяма степен на задна лява гума), а нормалните реакции в предните гуми на БМВ
нарастват (в по голяма степен в предна лява гума). Направлението на действащите
ударни импулси са от дясно на масовия център за Мерцедес и отляво за масовия
център на БМВ, което определя и начало на ротации на Мерцедес и на БМВ в посока
обратна на часовата стрелка. След този удар, автомобил БМВ продължава
движението си по десния банкет и ската след него, осъществява удари в храсти,
дървета, земната повърхност и преобръщайки се
установява на таван от дясно на платното за движение.
Като второ възражение,от страна на адв. П. се сочи
противоречие в свидетелските показания на С.С. и св-ля Д. и Я.Д. ,както и
относно заявеното от св-ля И.А.,който според него не е възприел подсъдимия Т.
да го изпреварва.Възражението настоящата инстанция приема също за
неоснователно,тъй като от една страна на съдебното следствие са проведени на
основание чл.143,ал.1 и 4 от НПК „очни ставки” между св-ля Д. и подсъдимия
,както и м-у св-ката Я.Д. и подсъдимия и от които стави видно,че от страна
подсъдимия Т. е било извършено изпреварване на няколко автомобила,така както е
прела и представителя на Окръжна прокуратура-Ловеч.Настоящата инстанция
съобрази и заключението на вещите лица по повторната петорна САТЕ.По-точно в т.5.6.те са посочили,че с оглед извършените
механо математични анализи,и заявеното при проведената очна ставка между
двамата,че поддържат показанията си ,
заявеното от подсъдимия Т., че той поддържа, че е карал период от време след
лекотоварния автомобил Мерцедес и след това е предприел маневра изпреварване е
технически невъзможно предвид на така установените гласни, писмени и веществени
доказателства,посочени подробно по-горе.В тази връзка,освен посоченото от свидетелят
С.,че не е възприел автомобил БМВ да се движи след него в полагащата му се
пътна лента, а го възприема от лявата си страна в насрещната пътна
лента,настоящата инстанция взе предвид, и че от обясненията на И.Т., следва, че той е предприел маневра
изпреварване на автомобил Мерцедес след процес на движение при значителен
период от време след автомобил Мерцедес.Относно заявеното от него,че се е
изравнил с Мерцедес определя, че е извършил първата част от
маневрата изпреварване - престрояване в насрещната пътна лента.А заявеното от
него,че след това реагира и „отнема газта" – води до
извод за намаляване на скоростта чрез
използване на спирачното действие на двигателя. След като БМВ изостава зад
Мерцедес, Т. сочи и за задействане на спирачната система, при което изгубва
устойчивостта си на движение - „...В един момент, за да завърша
маневрата по бързо, мисля че използвах леко спирачките и мисля, че вече се
прибирам, вече да вляза и внезапно не знам какво точно се случи, се блъснах с
лекотоварния автомобил... "/л.118 НОХД/.
В тази връзка съдът прецени обясненията на подсъдимия,
вземайки предвид заключението на вещите лица,които сочат,че в технически
аспект, обясненията на Т. определят, че той е предприел маневра изпреварване на
автомобил Мерцедес с начална скорост, равна на скоростта на Мерцедес 81,6 km/h и при включена на пета предавка на скоростната кутия.Съобразявайки
техническите параметри на автомобил БМВ,вещите лица сочат, че средното
ускорение при интензивно ускоряване от 0, до 100
km/h е Аус = 2,83 m/s, като при ниските скорости това ускорение е по
голямо, а при високите (пета предавка е по малко).Т.е.ако се приеме възможно малка дистанция между БМВ и
Мерцедес преди изпреварването от порядъка на 10 метра следва, че изминато
относително разстояние, до указаното „изравняване" е не по малко от 15 m.при което дори да се
допусне ускоряване на пета предавка с ускорение близко до средното ускорение 2
m/s, времето необходимо за движението до указаното „изравняване",
би било 3,87сек. и за това време автомобил БМВ ще
измине разстояние 102,7
m ,а скоростта, която би достигнал БМВ при
изравняването ще е 30,4 m/s.При отнемане на подаването на гориво и спиране с
двигателя с включена пета предавка, закъснителното ускорение е било не повече
от 2,1 m/s2тоест, за да намали скоростта си отново до тази на
Мерцедеса в положение за осъществяване на връщане зад лекотоварния автомобил, е
необходимо време не по малко от 3,68 сек.Изминатото разстояние от БМВ за това
време би било 97,65 m .
С оглед на което и предвид посоченото от ВЛ,че от изложените
кинематични анализи, за да се осъществи започване на маневрата изпреварване, до
изравняване с Мерцедес и последващото намаляване по начина, указан от Т.,
необходимото разстояние за това е не по малко от 200 метра, а времето за тези действия - не по малко от 7,55 секунди,настоящата инстанция не даде вяра на
обясненията на подсъдимия Т..Още повече и че ВЛ сочат,че към това разстояние и
време трябва да се прибавят и съответните, необходими за достигане на БМВ до
зоната на задната част на Мерцедес - тоест необходимото разстояние за БМВ от
започване на маневрата при разглежданата хипотеза, до допускане на прибиране
отново зад лекотоварния автомобил е не по малко от 250- 300 метра, а като време не по малко от 9,8 - 12 секунди.
За това време, лек автомобил Фиат би изминал не по-малко от 218 - 267 метра. Следва да се
посочи и това,че ВЛ са взели предвид
разстоянието между ударите без да отчитат къде са били автомобилите при
указаното начало на маневрата за изпреварване,от което следва, че разстоянията
между Фиат и БМВ съгласно обясненията на Т., при започване на маневрата
изпреварване при указания от него начин да е не по малко от 520- 620 метра. Такива
отстояния не кореспондират на събраните по делото гласни доказателства,чрез
разпита на свидетелите по делото.
Настоящата инстанция дава вяра на заключението на
ВЛ по повторната петорна САТЕ,тъй като са съобразени и е взето предвид и
извършен анализ и на уврежданията на автомобилите (точка 4.2.),приобщени като
веществени доказателства към делото по реда на чл.284 от НПК.Отчетен е вида,
характера, начин и големини на увреждането на предна дясна част и дясната
страна на купето на автомобил БМВ и на лявата странична част и задна лява част
на Мерцедес изключва удари и контакти в тези зони с части от купетата на
автомобилите.Вещите лица са посочили и че за да дефинират в динамичен аспект
удар между БМВ и Мерцедес, при хипотезата за прекратяване на маневрата
изпреварване следва, че след като БМВ е забавил движението си и отново е бил
след линията на задната част на Мерцедес, водачът на БМВ следва отново да
ускори автомобила, за да има положителна относителна скорост между двата
автомобила,каквито данни за такова ускоряване не са налични по делото.
Съгласно резултатите от динамичния анализ на
ударите между превозните средства, времето за движение на лекотоварния
автомобил след удара му с автомобил БМВ, до удара с лек автомобил Фиат е 1,83
сек.Вещите лица са взели предвид положението на автомобил Фиат при удара, което
определя реагиране на водачката му на възникналата ситуация, като заключават че
е достоверно реагиране както за отклоняване на автомобил на дясно, така и за
намаляване на скоростта му на движение. В тази връзка,вещите лица поясняват,че
при допускането на съвместяване на действията на водачката за задействане на
спирачния педал и кормилния механизъм, меродавно е разстоянието изминато при
намаляване на скоростта със закъснително ускорение не по-голямо от 4
m/s2, позволяващо въздействие с кормилната
система. При такива действия, водачката е реагирала за спиране и отклоняване на
дясно, когато лекия автомобил Фиат се е намирал от мястото на удара с Мерцедес
на разстояние, не по малко от 73,6 m.Времето за движение на автомобил Фиат, от реагирането
на водачката му, до удара, е 3,66 сек.
Сравняването на времето за движение на Мерцедес
между двата удара, при което движение навлиза в насрещната за него пътна лента,
с времето за движение на Фиат, от реагирането на водачката му, до достигане до
удара с Мерцедес е 3,66 s, и определя,
че водачката на лек автомобил Фиат е реагирала не по-малко от
1,83 секунди, преди удара между БМВ и Мерцедес. От техническа гледна точка,
реакцията на водачката на Фиат е обяснима с маневрата изпреварване от страна на
автомобил БМВ и разположението му на платното за движение.
Към момента на реагиране на водачката на Фиат,
автомобил БМВ се е намирал от мястото на удара с Мерцедес на разстояние не по -малко
от 53,4 m .Към момента на реагиране на водачката на Фиат,
автомобил Мерцедес (задната му част) се е намирал от мястото на удара с БМВ на
разстояние не по малко от 41,5m .От установените отстояния на БМВ и Мерцедес ВЛ
заключават, че при реагирането на водачката на Фиат, предната част на автомобил
БМВ в надлъжно направление е била на около 11,9 м по- назад от задната
част на Мерцедес. В процеса на движение и напречно изместване на БМВ на дясно
това надлъжно разстояние намалява, следствие на относителната скорост между
двата автомобила. Към момента на реагиране на водачката на лек автомобил Фиат,
разстоянието между този автомобил и автомобил БМВ в надлъжно направление е било
94,9 m .При
скорост на движение на БМВ 105km/h, за надлъжно изместване 53,4 m, при допускане на движение на границата на странична
устойчивост, масовият център на автомобила се измества напречно три метра тоест,
към момента на реагиране на водачката на Фиат, лек автомобил БМВ е бил със
средна част около разделителната линия и с лявата си половина в лентата за
движение на Фиат, в процес на започване на прибиране на автомобила в полагащата
му се лента за движение.Предвид на тези съображения ,настоящата инстанция
приема,че обясненията на подсъдимия Т. за
предприемане на маневрата изпреварване след движение след автомобил Мерцедес са
негова защитна реакция,тъй като не се потвърждават, както от взаимното разположение
на превозните средства в съответните моменти от време, така и от гледна точка
на увреждането на БМВ и Мерцедес и динамиката на осъществяване на удара между
тях.Както сочат и ВЛ установените увреждания, траекториите на движение на
автомобилите до и след удара между тях (БМВ и Мерцедес), динамиката на
осъществяване на удара, определят като, технически възможно движение на
автомобил БМВ в процес на изпреварване на колона автомобили с по голяма
скорост, като при насочване на автомобила за връщане в полагащата му се пътна
лента, автомобилът загубва управляемост и възниква невъзможност да намали
скоростта си на движение, до тази на Мерцедес. Предвид на това, настоящата
инстанция приема обясненията на подсъдимия Т., а и възраженията на адв. П. в
тази връзка,че е била налична загуба на устойчивост непосредствено преди удара
и към момента на удара на лекия автомобил БМВ.Но посочената загуба на
устойчивост не следва и не се приема от настоящата инстанция като причина за
възникване на ПТП,в който смисъл са възраженията на адв. П., тъй като ,както
вече се посочи подробно и по-горе в мотивите, тази загуба на устойчивост е
предизвикана от поведението на подсъдимия Т. като водач на МПС.Т.е.не е налице
„случайно деяние”по смисъла на чл.15 от НК.
По отношение на показанията на св-ля С.С. ,вещите
лица са посочили,че с оглед векторните планове на скоростите на масовия център
на автомобил Мерцедес и на точката в зоната на контакт на двата
автомобила, на база динамичния анализ на удара между тях, скоростта на масовия
център на автомобила в края на удара е насочена под минимален ъгъл 0,5° на дясно
спрямо надлъжната ос на платното за движение.Направлението на ударния импулс преминава от дясно на
масовия център, като предизвиква възникване на момент спрямо този масов център
и ротация в посока обратна на часовата стрелка. Скоростта на точката на контакт
в задна дясна ъглова част на каросерията е насочена още по на дясно, следствие
компонентата на скорост от указаната ротация. Вещите лица сочат,че моментния
център на скоростите за купето на автомобила е от лявата му страна, което
потвърждава започване на ротация с отклоняване на ляво за автомобила.Т.е.
действащите ударни сили и последващите инерционни сили при движението на
Мерцедес след удара, определят като възможно възприемането от свидетеля С.Г.С.
и другите свидетели,возещи се в лекотоварния автомобил въздействието при удара
в задна дясна част на шасито, като въздействие на ляво, отзад за автомобила, а
в последствие, разлюляване на автомобил при отклоняването му на ляво.В този
смисъл са и показанията на пътуващите в управлявания от С. лекотоварен
автомобил Мерцедес и разпитани в хода на съдебното следствие.Настоящата инстанция
в тази връзка счита за необходимо да отбележи,че предвид на това не приема
показанията на тези свидетели за недобросъвестни или тенденциозни,респективно
като основание за не даване на вяра на същите,тъй като се касае за погрешно
възприятие на посочените факти и то породено от посочените по-горе
причини.Настоящата инстанция в тази
връзка не кредитира показанията на свидетеля С. в частта,в която сочи,че е
възприел изравняване на автомобил БМВ с неговата лява врата тъй като не
кореспондират с взаимното разположение на автомобилите до достигане до мястото
на удара, с оглед установените скорости на движение при удара.
Друго възражение,което се прави от защитника,адв.П.
и подкрепяно от адв.Н., касае поведението на св-ля С.С. и водача на л.а.Фият,като водачи на МПС и становището на защитата за
допринасяне от тяхна страна за настъпване на ПТП,което възражение настоящата
инстанция приема също за неоснователно,тъй като както сочат ВЛ по повторната
петорна САТЕ/4.5./вземайки предвид положението на автомобил Фиат при удара, то определя
реагиране на водачката му на възникналата ситуация, както за отклоняване на
автомобил на дясно, така и за намаляване на скоростта му на движение. Водачката
е реагирала за спиране и отклоняване на дясно, когато лекия автомобил Фиат се е
намирал от мястото на удара с Мерцедес на разстояние, не по малко от 73,6 m. Т.е.дори да е задействала с максимална ефективност спирачната
система, Фиат не може да спре до мястото на удара с Мерцедес-78,1
m.Нещо
повече, при максимално задействана спирачна система, водачката не може да
отклони автомобила на дясно и ще се движи в полагащата и се пътна лента, което
определя осъществяване на удар с Мерцедес, но с друга надлъжна координата.
Водачката на лек автомобил Фиат е реагирала не по малко от 1,83 секунди,
преди удара между БМВ и Мерцедес. Към момента на реагиране на водачката на
Фиат, автомобил БМВ се е намирал от мястото на удара с Мерцедес на разстояние
не по малко от 53,4 m, а автомобил Мерцедес(задната му част) се е намирал от мястото на
удара с БМВ на разстояние не по малко от
41,5 m. Към момента на реагиране на водачката на
Фиат, лек автомобил БМВ е бил със средна част около разделителната линия и с
лявата си половина в лентата за движение на Фиат, в процес на започване на
прибиране на автомобила в полагащата му се лента за движение.С оглед на което
настоящата инстанция приема,че водачката на Фиат –И.Р.Ю. е реагирала на маневрата
изпреварване от страна на автомобил БМВ и разположението му на платното за движение
своевременно,но при възникналата
ситуация, не е разполагала с техническа възможност да предотврати настъпването
на удара с автомобил Мерцедес.Предвид и на това ,съдът приема ,че не е налице
съпричиняване на пътно транспортното произшествие от страна на И.Р.Ю., като
водач на МПС.
По отношение на св-ля С.,настоящата инстанция взе
предвид,че между двата удара, масовия център на автомобил Мерцедес изминава път
48,5 m, за време 1,83 s. За първата половина от изминатия път, за част от
времето за реагиране на водача му за последващо връщане в полагащата му се
пътна лента, на практика лекотоварния автомобил се движил отклонявайки се на
ляво. Водачът на лекотоварния автомобил е реагирал своевременно и за времето с
което е разполагал е успял да въздейства за отклоняване на автомобила на дясно,в
който смисъл са и неговите показания/л.106/,сочейки,че се е опитал след като е
почувстал удар да изнесе автомобила на дясно и да си влезе в дясната лента както
и на свидетелката Н.С.,/л.108/. като е избегнал осъществяването на удар между
предните части на автомобилите.Т.е.при необходимо разстояние за аварийно
спиране 99,4 m, водачът
С. на лекотоварния автомобил Мерцедес не е разполагал с техническа възможност
за спиране преди мястото на удара с Фиат и да предотврати удара. Предвид и на това съдът приема ,че не е налице
съпричиняване на пътно транспортното произшествие от страна на С.С. ,като водач
на МПС.
Този извод настоящата инстанция прави,вземайки предвид заключението на
вещите лица по петорната повторна САТЕ,установените
увреждания на процесните МПС,предявени на страните по реда на чл.284 от НПК в
хода на съдебното следствие,отразените в протокола за оглед на местопроизшествие следи и констатации от
извършилия огледа разследващ орган,установените траектории на движение на автомобилите до и
след удара между тях (БМВ и Мерцедес), динамиката на осъществяване на удара,отразена
от вещите лица по повторната петорна САТЕ,които определят като движение на
автомобил БМВ преди достигане на автомобил Мерцедес в процес на изпреварване на
колона автомобили с по голяма скорост, като при насочване на автомобила за
връщане в полагащата му се пътна лента, автомобилът загубва управляемост и
възниква невъзможност да намали скоростта си на движение, до тази на Мерцедес.Категорични
са вещите лица,че при този процес на изпреварване, насрещно движещият се
автомобил Фиат е бил в полезрението на водача на автомобил БМВ и че при
правилна преценка на ситуацията, водачът на автомобил БМВ е разполагал с
техническа възможност да прекрати маневрата изпреварване в по ранен етап,
намалявайки плавно скоростта си на движение и връщайки в полагащата му се пътна
лента.Предвид на това и настоящата инстанция прие,че настъпилото пътно
транспортно произшествие е вследствие на допуснатите от страна на подсъдимия И.Т.
нарушения на ЗДвП по чл.21, ал.1 от ЗДвП-движил се със скорост от 105 км/ч., при максимално
допустима скорост от 90 км/ч.;
чл.42, ал.2 от ЗДвП- водач, който предприема изпреварване е длъжен: т.1 - по
време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето
и изпреварваното ППС, като не осигурил достатъчно странично разстояние между
неговия автомобил и изпреварвания лекотоварен автомобил „Мерцедес” с рег. № ********,
управляван от С.Г.С. ***, т.3 - да се убеди, че като се движи с безопасна
скорост, може да извърши изпреварването за кратко време; чл. 43, т.4 от ЗДвП -
изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош е
забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента,
като не извършил изпреварването за кратко време и след неосъществяване на
изпреварването не се върнал безпрепятствено в напуснатата пътна лента, а
осъществил удар в лекотоварния автомобил „Мерцедес” с рег. № ******** и по
непредпазливост причинил смъртта на И.Р.Ю., 28-годишна, живуща в *****, Н. Д.Ю.,
3-годишен, живущ ***, Н.Т.Ж., **годишна от гр.София, и средна телесна
повреда-счупване на шийката на лява бедрена кост с разместване на
фрагментите-закрито, с последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза,
повреда обуславяща затруднение движенията на левия крак за около 5-6 месеца на В.Д.Ю.,
5-годишен, живущ в *****, като деянието представлява особено тежък случай и
същите са в причинна връзка с него.
По отношение
на възражението на адв.П. и подкрепяно от адв.Н. в тази връзка,че превишената
скорост не е в причинна връзка с ПТП,настоящата инстанция приема същото за
неоснователно,тъй като както сочат и ВЛ по повторната петорна САТЕ при процеса
на изпреварване от страна на подсъдимия Т., л.а.Фият е бил в полезрението му и
той е разполагал с техническа възможност да прекрати маневрата изпреварване в
по-ранен етап ,намалявайки плавно скоростта на движение и да се върна в дясната
пътна лента./т.4.5.от заключението/.
Относно нарушението по чл. 43, т.4
от ЗДвП - изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош
е забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна
лента,съдът счита,че също е извършено от подсъдимия и е в причинна връзка с ПТП
тъй като от подсъдимия Т. при предприетите действия от негова страна, за
връщане в полагащата му се пътна лента зад автомобил Мерцедес, се е осъществил удар между лекия автомобил БМВ и
лекотоварния автомобил Мерцедес. След този удар, автомобил БМВ продължава
движението си по десния банкет и ската след него, осъществява удари в храсти,
дървета, земната повърхност и преобръщайки се установява на таван от дясно на
платното за движение. Лекотоварния автомобил изгубва устойчивостта си на
движение и навлиза в насрещната лента, където се осъществява удар с автомобил
Фиат. След този удар, Фиат се установява в мястото в близост до лявата
мантинела (дясна за този автомобил), а лекотоварния автомобил, с разрушено
окачване на задния мост се установява окончателно в положението при огледа,
преобръщайки се на лявата си страна.
Този извод съдът прави ,вземайки предвид
съпоставянето на установените следи, задирания и находки по платното за
движение, мястото на установяване на превозните средства след ударите,
уврежданията на автомобилите, отразеното в
Протокола за оглед на ПТП, снимките изготвени на мястото на
произшествието, спецификата на уврежданията на автомобилите.С оглед на това и
предвид заключението на вещите лица по повторната петорна САТЕ, съдът приема,че
предвид начина на деформиране на дясното странично перо на задната предпазна
шина на рамата на лекотоварния автомобил,основното въздействие е в посока отзад
напред за този автомобил. Съпоставянето на разположението на перото на
предпазната шина и края на дясната надлъжна греда по височина и в напречно
направление, начина на деформиране на перото, с деформирането на предната лява
ъглова част на купето на лек автомобил БМВ, еднозначно определя удар между
указаните зони на двата автомобила. За лекотоварния автомобил, този удар е
заден ексцентричен кос удар. Основното натоварване при този удар за
лекотоварния автомобил се поема от дясната надлъжна греда.Като при този контакт
на практика предна лява ъглова част на БМВ, се „подвира" под каросерията
на лекотоварния автомобил в заден десен ъгъл/л.391,фиг. 13/. При достигането на
предна лява част на БМВ в зоната на задна дясна част на каросерията на
Мерцедес, започва осъществяването на кос ексцентричен удар, челен за БМВ и
заден за Мерцедес.В тази връзка,както сочат вещите лица по повторната петорна
САТЕ в процеса на осъществяване на удара, възникналите ударни сили имат и
компоненти които въздействат стремейки се да повдигнат задна дясна част на
каросерията на Мерцедес и да притиснат предна лява част на БМВ към асфлатовата
настилка. При тези въздействия, нормалните реакции в задните гуми на Мерцедес
намаляват (в по голяма степен на задна лява гума), а нормалните реакции в
предните гуми на БМВ нарастват (в по голяма степен в предна лява гума).
Направлението на действащите ударни импулси са от дясно на масовия център за
Мерцедес и отляво за масовия център на БМВ, което определя и начало на ротации
на Мерцедес и на БМВ в посока обратна на часовата стрелка./л.389,т.4.3.1./
Възразява се
също така от адв.П. и адв.Н.,че вещите лица по петорната повторна САТЕ са
ползвали при изготвянето на експертизата снимки, които не са събрани по предвидения в НПК ред и
това водело до опорочаване на тяхното заключение,което възражение настоящата
инстанция приема също за неоснователно,тъй като не кореспондира на приобщените
по делото писмени доказателства.И по-точно на протокола за оглед на
местопроизшествие и отразеното в него на стр.6 на гърба,че са направени
фотоснимки.По време на съдебното следствие именно с цел по-голяма обективност и
прецизност от ОД-МВР-Л-ч е изискан,съгласно молба на вещото лице –инж.Б.И. на
електронен носител изготвените снимки по време на огледа на мястото на ПТП,при
съставяне на протокола за оглед на ПТП./л.345/.С писмо УРИ
295000-3923/09.05.2019г.на Директора на ОД-МВР-Ловеч на електронен носител -1
бр.диск са изпратени снимки от оглед на мястото на ПТП от 13.0802017г. в
землището на с. Сопот, които са получени от ВЛ-инж. Б.И. /л.357/. В т. 5.7 от
експертизата вещите лица, при изготвяне на
заключението са посочили ,че при
изготвяне на експертизата, са взели предвид реалните деформации на
автомобилите, както на база данните от снимките, изготвени при огледа на
мястото на произшествието, така и от посещение в базата на ОД-МВР – Ловеч, където
съгласно възложената задача са се запознали и с реалните деформации на
процесните автомобили. (приложение 2). Посочения компакт диск е приет като
веществено доказателство и предявен на страните по време на съдебното следствие
по реда на чл. 284 от НПК /л.462/, поради което настоящата инстанция приема, че
не се касае за веществено доказателство, което да не е събрано по предвидения
по НПК ред, в който смисъл са направените възражения, а от друга страна извършения
оглед на местопроизшествие и съставения протокол в тази връзка е съобразен и
съответен с изискванията на чл. 156 от НПК и направените фотоснимки са отразени
в протокола-л.6 и са направени от експерт НТЛ-ОД-МВР-Ловеч, специалист-технически
помощник, отразен в протокола-л.4, съгласно изискванията на чл. 156, ал. 2 от НПК.
Друго възражение ,което се прави от страна на
двамата защитници касае измененото обвинение от страна на прокурора по време на
съдебното следствие и по-специално,че подсъдимия Т. е оказал помощ след ПТП на
пострадалите лица,като се позовават на показанията на св-ля Д.Д..Възражението
настоящата инстанция приема също за неоснователно,тъй като показанията на този
свидетел относно оказаната помощ от страна на подсъдимия не се подкрепят от
показанията на другите очевидци по случая-С.С.,Н.С.,Дияна С.,Д.Д.,К.Д. и Я.Д.,които
заявяват че са го възприели там,но е седял и пушел цигара./л.106-113 от
НОХД/.Т.е.настоящата инстанция приема,че същите целят да помогнат на подсъдимия
да облечи наказателната отговорност,тъй като и не кореспондират на заключението
на вещите лица по петорната повторна САТЕ относно заявеното от свидетеля Д. и
че подсъдимия се е движил зад лекотоварния
автомобил,преди да предприеме маневра „изпреварване”,което противоречи освен на
посочените гласни доказателства и на заключението на ВЛ по повторната петорна
САТЕ/т.4.4./ относно липсата на техническа възможност за такова движение
,имайки се предвид вида,характера,начин и големини на увреждане на предна дясна
част и дясната страна на купето на БМВ и на лявата странична част и задната
лява на част на лекотоварен автомобил Мерцедес и което изключва удари и
контакти в тези зони с части от купетата на автомобилите./л.412 от
НОХД/.Не съобщава за възприета помощ и св-ля очевидец И.А.,който сочи ,че е
възприел помощ да се оказва от друго лице слязло от една кола и което е
заявило,че е санитар./л.298/.Нещо повече и този свидетел сочи,че са се движели
в „голяма” колона/в който смисъл са и показанията и на Д.К.Г. л.297/ и е
възприел как лекотоварния автомобил е направил много рязка маневра наляво в
насрещното платно и после веднага в дясно и се е обърнал и обръщайки се колата
в насрещното движение го блъснала/л.298/. Все в този смисъл са и показанията на
св-ля Б.Т.,която сочи,че са се движели в дълга колона и съпругът и е помогнал
на пострадалите,но и тя не сочи да е възприела подсъдимия да помага на
пострадалите./л.296/.За такава помощ не сочи и св-ля В.В./***/,пристигнал на
мястото на ПТП почти непосредствено след ПТП,който сочи,че много хора са
помагали и е видял там и подсъдимия ,но не е възприел той да помага,като е
провел разговор с него и той е заявил,че са му казали,че той е ударил отзад
лекотоварния автомобил,но че не си спомнял това ./л.219/.В този смисъл са и
показанията на другия служител на МВР,св-ля К.П. /л.220/.Колкото до
позоваването от страна на адв.П. за указана помощ на показанията на св-ля И.П.
,настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи,че този свидетел е
заявил,че за пострадалата от л.а.Фият са помогнали пет-шест лица,но не си
спомня кои са били те.по отношение на оказана помощ от страна на подсъдимия
обаче не е категоричен,тъй като заявява „..Мисля,че помагаше да извадим
жената..”/л.222/.Все в тази връзка св-ля сочи ,че пострадалата е извадена с
помощта на „другите хора”като не сочи към тях да е бил подсъдимия./л.223/.Още
по-категоричен е св-ля В. Кумар,който сочи че подсъдимия е обикалял около
инцидента и както сочи „…Според мен нищо друго не правеше,обикаляше около
мястото….”/л.222/.Въпреки,че Кумар е възприел изваждането на пострадалата ,за
която сочи,че е била в много тежко състояние и той и екипа му,като
лекар-ординатор са и оказали първа помощ.Но така или иначе не сочи подсъдимия
да е помогнал при изваждането й от автомобила./л.221/.
Настъпилият общественоопасен резултат е в пряка
причинна връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение
и следва да му се вмени във вина престъпна небрежност, тъй като макар и да не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, е бил длъжен и могъл
да ги предвиди и предотврати.
Причина за извършване на деянието е недооценяване на конкретната пътна обстановка
от страна на подсъдимия И.Т..
С оглед всичко гореизложено,съдът призна подсъдимия И.К.Т.
за виновен по 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.”б”, предл. 2, във вр. чл.342,
ал.1, пр.3-то от НК и чл. 54 от НК, при превес на смекчаващи вината
обстоятелства като го осъди на 7 /седем/
години лишаване от свобода, за това, че на 13.08.2017 год., около 15.00 часа на
ГП 1-4/София-Варна/ при км.27+800, землището на с.Сопот, Ловешка област, при
управление на МПС-собствен лек автомобил марка „БМВ” с peг. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.1 от ЗДвП-движил се със скорост от
105 км/ч.,
при максимално допустима скорост от 90 км/ч.; чл.42, ал.2 от ЗДвП- водач, който
предприема изпреварване е длъжен: т.1 - по време на изпреварването да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС, като не
осигурил достатъчно странично разстояние между неговия автомобил и
изпреварвания лекотоварен автомобил „Мерцедес” с рег. № ********, управляван от
С.Г.С. ***, т.3 - да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да
извърши изпреварването за кратко време; чл. 43, т.4 от ЗДвП - изпреварването на
МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош е забранено при използване
на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента, като не извършил изпреварването за
кратко време и след неосъществяване на изпреварването не се върнал
безпрепятствено в напуснатата пътна лента, а осъществил удар в лекотоварния
автомобил „Мерцедес” с рег. № ******** и по непредпазливост причинил смъртта на
И.Р.Ю., 28-годишна, живуща в *****, Н. Д.Ю., 3-годишен, живущ ***, Н.Т.Ж., **годишна
от гр.София, и средна телесна повреда-счупване на шийката на лява бедрена кост
с разместване на фрагментите-закрито, с последващо оперативно лечение-метална
остеосинтеза, повреда обуславяща затруднение движенията на левия крак за около
5-6 месеца на В.Д.Ю., 5-годишен, живущ в *****, като деянието представлява
особено тежък случай и го оправда в частта по обвинението да се е движил със
скорост от 107.64 км/ч.
Относно квалификацията „особено тежък случай” по
смисъла на чл.93,т.8 от НК съдът ,прие че същата е налична в настоящия казус,като
взе предвид ,че в настоящия казус се касае за настъпила смърт, вследствие на
транспортното престъпление на три лица- И.Р.Ю., 28-годишна, живуща в *****, Н. Д.Ю.,
3-годишен, живущ ***, Н.Т.Ж., **годишна и средна телесна повреда-счупване на
шийката на лява бедрена кост с разместване на фрагментите-закрито, с последващо
оперативно лечение-метална остеосинтеза, повреда обуславяща затруднение
движенията на левия крак за около 5-6 месеца на В.Д.Ю., 5-годишен Т.е.касае се
за настъпили тежки обществено опасни последици,които далеч надхвърлят
обикновените случай на същото престъпление от една страна,което характеризира
деянието като такова с изключително висока обществена опасност от една
страна.От друга страна настоящата инстанция приема,че е налице такава
изключително висока степен на обществена опасност и на подсъдимия И.Т.,вземайки
предвид и значително превишаване на разрешената скорост за движение от 90 км..ч,преди настъпване на
ПТП движейки се със скорост от 105
км.ч,неправилното изпреварване при определено
усложнената пътна ситуация-движение в колона от автомобили,в който смисъл са
показанията на свидетелите К.Я.Д.,дъщеря му Я.К.Д. ,Б. Огнянова Т.,Д.Г. и И.А../л.296-298
НОХД/ подробно посочена и описана по-горе в мотивите,както и предишните
административни наказания на подсъдимия Т. по ЗДвП.Касае се за наложени
административни наказания-глоби за нарушения по чл.21,ал.2 от ЗДвП.За тези
нарушения,по първото от тях на основание чл.182,ал.1,т.2 от ЗДвП –превишаване
на разрешената максимална скорост в населено място от 11-20 км.ч.е наложена глоба в
р-р на 30лв.,а второто от тях на основание чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП,превишаване
на разрешената скорост извън населено
място от 21 до 30 км.ч,е
наложена глоба в размер на 100.0,лв.Въпреки тези административни наказания
определено подсъдимия Т. не е преосмислил поведението си като водач на МПС и е
продължил да не се съобразява с тези законови забрани за превишаване на
максимално разрешената скорост на управление,управлявайки и в настоящия случай
със скорост от 105 км.ч,
значително надвишаваща разрешената за процесния пътен участък от 90 км.ч./справка приложена на
л.47,т.2 от ДП/./Р167/93г.ВК,Р827/78ВС,3н.о,Р 191/84г.3 н.о.,Р
1/2009г.ВКС,1н.о./.
Като смекчаващи
вината обстоятелства,съдът взе предвид чистото съдебно минало па подсъдимия Т. ,изразеното
съжаление за извършеното и доброто процесуално поведение през цялото време на
разглеждане на делото. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете допуснатите
нарушения на ЗДВП,видно от приложената на л.47,т.2 от ДП справка за нарушител
.Касае се за наложени глоби,които не са заплатени до настоящия момент, за
нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДвП,за управление на МПС със скорост над
разрешената ,което определено характеризира подсъдимия Т.,като водач който не
зачита законовите забрани в тази насока .При съпоставянето на смекчаващите и
отегчаващото вината обстоятелство ,настоящата инстанция прие,че е налице превес
на смекчаващи вината обстоятелства и определи наказание под средния размер
предвиден в разпоредбата на чл.343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.”б”, предл. 2,
във вр. чл.342, ал.1, пр.3-то,като му наложи наказание седем години лишаване от
свобода.Настоящата инстанция оправда подсъдимия И.Т. в частта по обвинението,да се е движил със
скорост от 107.64 км.ч.,тъй
като видно от заключението на вещите лица по повторната петорна САТЕ,Т. се е
движил със скорост от 105 км.ч.
На основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимия И.К.Т.
, първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване
от свобода.Настоящата инстанция прие,че за действителното поправяне и
превъзпитание на подсъдимия Т. е необходимо така наложеното наказание от седем
години лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално и той да бъде изолиран за
определен период от време от обществото,който период да позволи на подсъдимия
да преосмисли и коригира своето поведение към спазване на законите и добрите
нрави, особено като водач на моторно превозно средство.
На основание чл. 343г от НК,съдът лиши подсъдимия И.К.Т., от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 9 /девет/ години, считано от влизане на
присъдата в сила и отнемане на свидетелство за правоуправление по
административен ред.
При този изход на процеса и в съответствие с
разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.К.Т., да заплати по
сметката на ОСлО-ОП-Ловеч разноски по делото в размер на 2 929, 79 /две хиляди
деветстотин двадесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, както и
да заплати по сметка на Окръжен съд – Ловеч разноски по делото в размер на
6438.30 /шест хиляди четиристотин тридесет и осем лева и тридесет стотинки/
лева, както и 5 /пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Веществените доказателства : Обект № 1 - контактен
ключ за л. а. „БМВ" с peг. № ******** и Обект № 4 - л. а. „БМВ” с peг. № ********
в базата на ОД МВР -Ловеч,съдът разпореди след влизане на присъдата в сила, да
се върне на подсъдимия И.К. *** - контактен ключ за лекотоварен автомобил
„Мерцедес” 311 ЦДИ Спринтер ДК 43 с рeг. № ******** и Обект № 5 - лекотоварен
автомобил „Мерцедес” 311 ЦДИ Спринтер ДК 43 с peг. № ******** в базата на ОД
МВР – Ловеч, след влизане на присъдата в сила,съдът разпореди, да се върне на
собственика й С.Г.С. ***.Обект № 3 - контактен ключ за л. а. „Фиат Мареа"
с peг. № ******** и Обект № 6 - л. а. „Фиат Мареа" с peг. № ******** в
базата на ОД МВР –Ловеч, съдът разпореди, след влизане на присъдата в сила, да
се върне на Р.И. ***.
Водим от гореизложеното
съдът постанови присъдата си в този смисъл.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: