№ 1660
гр. В., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110112219 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова претенция, предявена от ищеца ЗД„Б.И."АД, ЕИК
***, с адрес: гр.С., бул.,Д. Б.”№** срещу ответника Е. Е. К. ЕГН ********** - малолетна,
действаща чрез своята майка и законен представител Р. Г. Т. ЕГН **********, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер 23025.00лв., представляваща
изплатеното от ЗД "Б.И.”АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в
размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху хосочената сума, считано от
датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 09.10.2016г. , в района на гр.Г.
О., на ул.“К. Б. *“ № **, е реализирано ПТП с участието на МПС „М. ****” с peг. № ***,
собственост на К.С.Т., управлявано от Е. К. С., което е самокатастрофирало. Пострадал е
пътника на задна лява седалка в МПС - И. А. И., който получил фрактура на ниво С5- С6,
компресия на спиналния канал и мозъчно сътресение.
Според представения Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица, с № 439 от
09.10.2016г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина
и противоправно поведение на водача на „М. ****” с peг. № *** - Е. К. С., който след
употреба н алкохол - 2.80 %, след преодоляване на ляв завой със скорост от 123.1 км/ч, е
предприел интензивно спиране, след което автомобила преминал в движение със
сътранично протрИ.е, като движението му от запад е преминало в посока северозапад. В
процеса на това движение автомобила е навлязъл в спирковия джоб на спирка „Ч.” и
достигнал бордюра, където настъпил удар с предната лява страни 1 на част, след това се
1
завъртял обратно на часовниковата стрелка и съборил пътни знаци.
МПС „М. ****”, с peг. № ***, според изнесеното, е бил застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност” в ЗД "Б.И.” АД, обективирана в застрахователна полица № ***,
която е била валидна към момента на събитието. В дружеството е заведена щета под
№********** от пострадалия И. А. И.. След разглеждане на щетата, е било сключено
споразумение и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 23000.00лв. за
претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Видно от Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица, с № 439, Е. К. С. е управлявал
МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма - 2. 80 промила. На основание чл. 500 от КЗ, се настоява, че ЗД "Б.И."АД има
право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо е бил уведомен
ответника да заплати претендираната сума, но до момента не е изплатена.
С горното по отношение на ЗД "Б.И." АД, се обосновава правния интерес от предявяване на
претенциите му по съдебен ред.
В рамките на предоставения срок по чл. 131 ГПК, ответникът Е. Е. К. - малолетна,
действаща чрез своята майка и законен представител Р. Г. Т., депозира отговор, с който се
изразява изцяло оспорване на предявената искова претенция. Оспорва се с отговора размера
и начина на определяне на застрахователното обезщетение в размер на 23 000лв. за
претърпени имуществени и неимуществени вреди. Оспорва се, че действително са налице
твърдените имуществени и неимуществени вреди претърпени от лицето И. И.. Счита се, че е
налице особен случай на съпричиняване, когато пострадалият се качи в автомобил с водач, за
когото знае, че е употребил алкохол. Настоява се, че поемането на риска при знанието на
пострадалия, че делинквента е употребил алкохол, е вид и форма на сьпричиняване, като
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва с
последиците, предвидени в чл.51, ал.2 ЗЗД, за разпределение на тежестта при определяне
размера на задължението за неговото обезщетяване. С решението е прието, че намаляването
на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ГПК, е допустимо само ако са събрани
доказателства, че пострадалият е знаел, че се качва в автомобил управляван от лице
употребило алкохол, в който случай може да предположи или да допусне да бъде увреден
при евентуално автопроизшествие, причинено от водача по причина на състоянието му Сочи
се, че пострадалото лице, пътувало в автомобила, е знаело, че водачът причинил ПТП е
употребил алкохол и самият той също е с констатирана употреба на алкохол.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на иска.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа
страна:
Видно от приложената по делото застрахователна полица с номер *** от 21.04.2016г.,
между ЗД „Б.И." АД и К.С.Т. е бил сключен договор застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за л.а. „М. ****”, с peг. № ***, за период от 22.04.2016г. до 21.04.2017г.
Представен по делото е КП за ПТП с пострадали лица, с № 439, от който се установява, че на
2
09.10.2016 г., около 01:50 ч., в гр. Г. О., ул.“К. Б. *“ № ** е настъпило ПТП с л.а. „М. ****” с
peг. № ***, собственост на К.С.Т., управлявано от Е. К. С., починал на място на ПТП. В
констативния протокол за ПТП е отразено, че за л.а. „М. ****”, с peг. № ***, е имало валидно
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ полица №***, сключена с ищцовото
дружество, валидна до 21.04.2017 г. Взета е кръвна проба от лицето Е. С..
От приобщеното по делото ДП 592/2016 г. по описа на РУ на МВР – гр.Г.О., се установява,
че същото е образувано по пр.пр. №2334/2016 г. по описа на ОП В.Т. по реда на чл. 212, ал.
2 НПК, срещу виновното лице за това, че на 09.10.2016 г. в гр. Г. О., на ул.„К. Б. *“ срещу №
**, до автоспирка Ч., при управление на МПС – л.а. „М. ****” с ДК № ***, собственост на
К.С.Т., нарушил правилата за движение по пътищата, с което по непредпазливост причинил
смъртта на Е. К. С. ЕГН **********, с постоянен адрес с. Д., общ. Л., ул.“А.С.“№**,
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С постановление от
10.11.2017г., ДП 592/2016г. по описа на РУ на МВР – гр. Г.О., е прекратено, тъй като
деянието не съставлява престъпление по чл. по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК, и поради смърт на дееца за престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. 1 б“а“ пр. 2 вр. с ал. 1
б.“б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
С приложени по делото Определение № 49/02.05.2018 г. по ЧНД № 450 по описа за 2018г. на
ОС В.Т. и Определение № 84/27.06.2018 г. по ВЧНД № 195/2018г. по описа на АС-В.Т., е
потвърдено постановление от 10.11.2017 г. ДП 592/2016 г. по описа на РУ на МВР – гр.Г.О., с
което е прекратено досъдебното производство.
Видно от удостоверение за наследници на починалия на 09.10.2016 г. Е. К. С., същият е
оставил наследница Е. Е. К. – малолетна дъщеря с ЕГН **********.
От И. А. И., в качеството му на пострадал при ПТП на 09.10.2016г., е подадено до
застрахователното дружество заявление за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди на осн. чл. 380 ГПК от КЗ.
Приложени по делото са протокол за изследване, Електроенцефалограма, Епикриза,
болнични листи и друга медицинска документация за лицето И. А. И.. В представената
Епикриза от Неврохирургично отделение на МОБАЛ „Д-р. Ст. Ч.“ В.Т., се установява
поставена диагноза – счупване на първи шийен прешлен, закрито, посочено е извършена
операция.
Представено по делото е споразумение, сключено на 07.02.2019 г. между ищцовото
дружество и И. А. И., съгласно което във връзка със заведена ликвидационна претенция от
И., преписка по щета №**********, „Б.И." АД се задължава да изплати на И. А. И. сумата
от 23 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, възникнали от ПТП на 09.10.2016г.
От приетото по делото платежно нареждане, се установява, че на 19.06.2019 г.
застрахователното дружество е заплатило на И. А. И. сумата от 23 000.00 лева. Посочено е
основание за плащане – **********, ***, съответстващи на ликвидационната претенция и
номера на застраховка ГО.
3
Представена по делото е регресна покана от 01.08.2019 г., изпратена от ищеца с адресат -
наследниците на Е. К. С., с обратна разписка към нея и отразено – починал, и дата на
връщане на пратката 05.08.2019 г.
От служебно изискано от РС Г.О. ч.гр.д. 894/2023 г. и постановеното по него Определение №
785/13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 894/2023г. по описа на РС Г.О., се установява, че Е. Е. К. с ЕГН
**********, приема по опис наследството оставено след смъртта на наследодателя й Е. К.
С., починал на 09.10.2016 г. В подадената молба за приемане на наследството по опис не е
посочено наличието на движимо и недвижимо имущество на починали. С разпореждане
№1182/11.05.2023 г. по ч.гр.д. № 894/2023 г. по описа на РС Г.О., на Е. Е. К. е предоставена
възможност да посочи известните й имуществени права притежавани от Е. К. С., като е
указано, в случай че не посочи такива губи изгодите свързани с приемане на наследството
по опис. Молителката, чрез процесуалния си представител, с молба заявява, че Е. К. С.: няма
недвижимо имущество, няма движими вещи, няма покъщнина, няма мебели, няма вземания,
няма банкови сметки, няма членствени правоотношения. Представена от нея е и писмена
декларация, подписана под страх от наказателна отговорност по смисъла на чл.313 НК, в
която е декларирала, че няма придобито наследство от своя баща.
Представена по делото е справка от БНБ за лицето Е. К. С., от която се установява, че
същият притежава една банкова сметка в У.Б. АД.
От представените справки от АВ, Служба по вписванията гр. В. е видно, че Е. К. С. през
периода от 01.01.1993 г. до 09.10.2016 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания на
тежести и права. Същото важи и за лицето Е. Е. К. - през периода от 09.10.2016 г. до
11.04.2024 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания на тежести и права.
По делото е приобщена СМЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда като
компетентно изготвена и обоснована, вещото лице по която, след запознаване с материалите
по делото дава следното заключение: от претърпяно на 09.10.2016г. ПТП, И. А. И. е
пострадал, като получил тежка шийна травма със счупване и изкълчване на ниво 5-6 шийни
прешлени, наличие на кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка на гръбначния стълб на
същото ниво, мозъчно сътресение(черепно-мозъчна травма). Във връзка с шийната травма се
развило усложнение с увреждане на раменния-шиен сноп. Проведено е оперативно лечение,
консервативно лечение в последствие. Експертът е посочил, че описаните травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Като
възстановителен процес е посочено, че шийната травма със счупване и изкълчване на ниво
5-6 шийни прешлени, обуславя трайно затруднение в движението на шията за период не по-
малък от 4-5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. Наличие на
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка на гръбначния стълб на същото ниво обуславя
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Отразеното като диагноза мозъчно
сътресение, което не е било съпроводено с безсъзнателно състояние, обуславя временно
разстройство на здравето, не опасно за живота. Травматичното увреждане на раменния
нервен сноп обуславя трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от
4-5 месеца. Съгласно заключението на вещото лице, след получаване на травматични
4
вреждания от посочения вид е налице ограничено движение на шията и намалена функция
на левия горен крайник. Била е налице опасност от развилия се кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка на гръбначния мозък. Сочи продължителността на тези болки да е в период
на няколко месеца. Липсват данни за възникнали усложнения във връзка с травматичните
увреждания.
Изготвена по делото е и САТЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като
обоснована и компетентно изготвена. Вещото лице А. В. в заключението към експертизата
сочи следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: загуба на странична
устойчивост при излизането от кривата на попътен ляв завой, последващо завъртане на
превозното средство около вертикалната му ос, удар в бордюра, ограничаващ платното за
движение, след което превозното средство започва да се завърта около хоризонталната си ос
извън платното за движение. Причините за настъпване на произшествието е преминаването
през попътен ляв завой със скорост на движение, която не е позволила на водача да
осъществява постоянен контрол над управлението на превозното средство и при излизането
от кривата на завоя превозното средство губи странична устойчивост в комбинация със
забавените реакции на водача. При съпоставка на механизма на ПТП и настъпилите телесни
увреждания по И. А. И., експертът сочи, същите да е възможно да са получени при
движението на тялото на пътника в купето на автомобила след загубата му на странична
устойчивост, при преобръщането му, до установяването му в покой легнал на дясната си
страна.
Събрани по делото са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля И. А. И.. Излага, че не
помни конкретната дата на процесното ПТП. Било е късно вечерта в събота. ПТП е
настъпило при навлизане в Г.О. от с. Козаревец. В л.а. са били четирима, около 23ч. тръгнали
с автомобила от заведение в с. Козаревец. Свидетелят е бил пътник, на задната седалка зад
шофьора. Произшествието било реализирано между 23:00 ч. и 01:00 ч, не си спомня с
точност в колко. Настъпило с голяма скорост, при навлизане в Г.О., където има завой и
автомобила се завъртял и занесъл. Превозното средство излязло от пътното платно и се е
преобърнало. Смята, че автомобилът е управляван от Е. с много висока скорост, по средата
на цялото платно при навлизане в завоя. Автомобилът се е преобърнал в дясната страна.
Свидетелят сочи, че не е видял други автомобили преди да се преобърнат. След ПТП е бил
откаран в болница във В.Т., където му била направена операция на прешлен на врата и
пролежал десет дни. От произшествието си спомня обръщането на л.а. по таван, след това
как полицай го е попитал дали може да излезе сам и му е помогнал да излезе през задното
счупено стъкло. Качили го в линейката и го откарали в болница. Първоначално е нямал
болки, в последствие около час-два след постъпването му в болница започнали да го болят
врата и раменете. След операцията са му изписали медикаментозно лечение за дома и носене
на шийна риза. Възстановявал се е около 3 месеца, през които имал болки. Към момента вече
няма болки. В периода на възстановяване е посещавал ортопед, хирург и невролог, върнал се
на работа три месеца след ПТП. Първоначално, около десет дни се е налагало да му помагат
в ежедневието.
5
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от
правна страна:
Настоящата искова претенция намира своето правно основание в чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ, във
вр. чл. 5 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД. Регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 КЗ,
представлява право на застрахователя да получи от виновния водач, платеното на
пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от
предвидените в посочените хипотези основания. Регресното право възниква тогава, когато
застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор на някое от
посочените в правната норма основания. Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания
за възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността по
риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи
обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на обезщетението на
увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание (в
този смисъл е Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК).
По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно сключен договор за застраховка,
по силата на който е поел задължение за репариране на причинени на застрахования вреди,
настъпване на застрахователното събитие, извършено от ответника виновно противоправно
деяние, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол, в резултат, от което
са произлезли вреди и действително плащане на обезщетение на увреденото лице или на
обезщетилия го застраховател. От своя страна ответникът следва да установи
положителните твърдения, на които основава становището си за недължимост на
претендираните суми.
Приети за безспорни по настоящото дело са селдните факти и обстоятелства:- че на
09.10.2016 г. в района на гр. Г.О. на ул.“К. Б. *“ № ** е реализирано ПТП с участието на
МПС „ М. ****" с per. №***, собственост на К.Т., управлявано от Е. С., което е
самокатастрофирало; че пострадал е пътника, както е описано; - че МПС - то е било
застраховано по застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД„Б.И." АД с описаната
застрахователна полица.
Предвид установеното по делото обстоятелство, че делинквентът е починал и доколкото
претендираното право е имуществено и наследимо, няма пречка същото да бъде предявено и
да се претендира от наследниците.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са
налице кумулативно предпоставките на фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД, ангажиращи отговорността на ответника за възникване на регресното право, а
именно - че наследодателя на ответника - водач на застрахования автомобил при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма.
6
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества.
От изисканото по делото ДП 592/2016 г. по описа на РУ на МВР – гр.Г.О. и от материалите
по него се установява, че във взетата кръвна проба на лицето, управляващо процесния л.а. –
Е. С., има открито наличие на етилов алкохол, с концентрация 2,80 % промила. Наличието на
етилов алкохол е установено и във взетата кръвна проба на И. А. И. – 2,91% промила. В
случая обаче, на основание чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК, поради смърт на дееца е прекратено
образуваното досъдебно производство по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“ пр. 2 вр. ал. 1 б. „б“ вр. с
чл. 342, ал.1 от НК, за причиняване на две средни телесни повреди на пострадало при ПТП
лице.
Установи се по делото и от показанията на свидетеля И. И., които съдът кредитира като
обективно дадени и непротиворечащи на останалите, събрани доказателства по делото, че с
лицето Е. С. са били в заведение в с. К. и около 23:00 ч., заедно с още две лица са тръгнали с
л.а., управляван от С. към Г.О.. При навлизане в населеното място при завой и поради
високата скорост, с която се е движил автомобила, са самотатастрофирали.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства и от заключението
на вещото лице, по приетата и неоспорена от страните САТЕ, се установява механизма на
настъпване на ПТП - загуба на странична устойчивост при излизането от кривата на попътен
ляв завой, последващо завъртане на превозното средство около вертикалната му ос, удар в
бордюра, ограничаващ платното за движение, след което превозното средство започва да се
завърта около хоризонталната си ос извън платното за движение. Причините за настъпване
на произшествието е преминаването през попътен ляв завой със скорост на движение, която
не е позволила на водача да осъществява постоянен контрол над управлението на превозното
средство и при излизането от кривата на завоя превозното средство губи странична
устойчивост в комбинация със забавените реакции на водача. Установено е и че настъпилите
увреждания на И. А. И. се намират в причинна връзка с реализираното ПТП.
От изложеното следва, че процесното ПТП е настъпило от противоправно поведение на
наследодателя на ответницата, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е
управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение. По
делото безспорно се доказва извършеното плащане от страна на застрахователя на
7
пострадалото лице на 19.06.2019г. на сумата от 23 000.00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, по сключено между тях
споразумение. Съдът намира така определеното и изплатено обезщетение за съответстващо
на претърпените от И. неимуществени вреди. От представената по делото медицинска
документация и от заключението по назначената СМЕ, която съдът цени като компетентно
изготвена, неоспорена от страните, се установява, че пострадалият И. И. е получил тежка
шийна травма със счупване и изкълчване на ниво 5-6 шийни прешлени, наличие на
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка на гръбначния стълб на същото ниво, мозъчно
сътресение(черепно-мозъчна травма). Впоследствие предвид шийната травма развил
усложнение изразяващо се в увреждане на раменния-шиен сноп. Наложило се е да му бъде
направена операция. Посочената шийна травма затруднявала движенията на шията на И.
около 4-5 месеца. Увреждането на раменния нервен сноп също ограничило трайно и
затруднило движенията на левия горен крайник за период от 4-5 месеца. Установено е от
представените болнични листи, пострадалият да е бил 16 дни в болничен режим и на два
пъти по 30 дни в болничен при домашен режим, т.е. общо 76 дни пострадалия е бил в
болничен. Предвид посоченото и установеното от експерта, че болките от посочените
травматични увреждания са били в продължителен период за няколко месеца, то безспорно
пострадалия е търпял болки и страдания, който са оказвали въздействие върху ежедневното
му състояние и обслужване. Това се потвърждава и от показанията на самия пострадал,
които напълно съответстват на останалата събрана медицинска документация и
заключението на вещото лице по СМЕ. Установено е от показанията на пострадалия, че
около 10 дни след изписване от болницата е имал нужда от чужда помощ в ежедневието си,
което със сигурност е обусловило търпени неудобства. Ето защо и доколкото
неимущественото обезщетение следва да бъде определено по справедливост, съдът намира
това от 23 000.00 лева за справедливо и съответстващо на понесените от И. болки и
страдания.
Установено е по делото, че наследник на починалия Е. С., е неговата малолетна дъщеря Е. Е.
К., която е приела оставеното от починалия наследство по опис на основание чл. 61, ал. 2
ЗН. В приобщеното по делото ч.гр.д. № 894/2023 г. по описа на РС Г.О., с молба е уточнено,
че починалият С. няма движимо и недвижимо имущество, не притежава членствени права,
което е потвърдено и в представена писмена декларция, подписана под страх от
наказатерлна отговорност по чл.313 НК.
Съгласно ТР №1 от 23.01.2024 г. по т.д. № 1/2021 г. на Върховен касационен съд ОСГК,
отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим.
Непълнолетният не може да приеме наследство с конклудентни действия. В мотивите на
тълкувателното решение е посочено, че приемането на наследството задължително по опис
означава, че непълнолетните отговарят ограничено за задълженията - само чрез и до
стойността на активите на наследството. Следователно детето не може да се окаже
„увредено“ в резултат на приемане на едно наследство, доколкото отговорността за
задълженията никога няма да надхвърли стойността на придобитите права. Формата по чл.
8
61, ал. 2 ЗН се прилага както за малолетните, така и за непълнолетните деца. Щом към
наследяване е призовано ненавършило пълнолетие дете, то по силата на закона, отговаря за
наследствено задължение, вкл. лихвите и разноските по установяването му в исков процес
или по реализирането му в изпълнителен процес, само с включени в наследството активи и
никога с личното си имущество. Кредиторите ще могат да удовлетворят вземанията си
според привилегиите, с които разполагат, до стойността на която може да се осребрят
активите на наследството при изпълнение на задълженията. Съдът, в производството по
установяване на вземането на кредитор на наследството, в решението си посочва
единствено, че удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да
се извърши от включените в наследството активи.
Относно възражението на ответника с правно осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване от
страна на увредения пътник – И., съдът е длъжен да съобрази ТР №1/23.12.2015 год. по
тълкувателно дело № 1 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Търговска колегия на
ВКС. Съгласно т. 7 от посоченото ТР, налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над
законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Установено е, че шофьора,
който е карал л.а. – Е. С., се е движил с висока несъобразена скорост и след употреба на
алкохол, заедно с пострадалия И.. Взетите кръвни проби в досъдебното производство от
участниците в процесното ПТП са доказали наличието на алкохол, над установения законов
минимум. Самия пострадал излага, че заедно са били в заведение в с. К.. Следователно
увреденото лице е знаело, че С. е употребил алкохол и въпреки това се е качил в автомобила
управляван от него. Качвайки се в управлявания от починалия автомобил, И. е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат спрямо него самия - получените увреждания, но не и
за настъпване на ПТП, който принос обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Предвид това
съдът намира, че от страна на пострадалия И. И. е налице съпричиняване, като определя
приноса му на 30 %. В този смисъл, изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на
23 000.00 лева, следва да се редуцира до 16 100.00 лева, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, като
тази сума следва да се дължи от ответника наследник на починалия делинквент по регресния
иск на суброгиралия се в правата на увредения пътник застраховател, който му е изплатил
дължимото обезщетение, заедно и с 25 лева, представляващи ликвидационните разноски за
определяне на застрахователното обезщетение.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковата претенция за доказана по основание до
размер от 16 125.00 лева. Основателно е и искането за присъждане на законната лихва, като
законова последица от уважаването на исковата претенция върху сумата от 16 125.00 лева.
Относно момента, от който делинквента изпада в забава спрямо застрахователя, съдебната
практика е безпротиворечива и приема, че е нужно отправянето на покана за дължимоста на
регресното обезщетение. В този смисъл са Решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. №
1935/2015 г., ІІ Т.О., ВКС и Решение № 86 от 10.07.2012 г. по т. д. № 467/2011 г., І Т.О., ВКС.
Съдът счита, че като покана за заплащане на исковата претенция следва да се приеме датата
на връчване на исковата молба за отговор – 03.04.2023 г., а не от подаване на исковата молба
9
в съда – 19.10.2022г., доколкото изпратената регресна покана с адресат „наследниците на
починалия Е. К. С.“, не може да се приеме да е изпратена и отправена до конкретно лице.
Поради това ответника е бил уведомен за регресната претенция с получаване на исковата
молба за отговор.
Съгласно постановките на ТР №1 от 23.01.2024 г. по т.д. № 1/2021 г. на Върховен касационен
съд ОСГК, удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да се
извърши единствено от включените в наследството активи.
Ограничаването по силата на чл. 60, ал. 2 ЗН на отговорността за наследствен дълг до
размера на наследеното имущество, се преценява на общо основание в исковото
производство, като исковете се уважават до размера на приетото по опис наследство. В
настоящия случай, видно от материалите, касаещи образувано пред РС Г.О. ч.гр.д.
№894/2023г. по описа на този съд, починалият Е. К. С. ЕГН **********, не е оставил след
смъртта си активи, съдържащи движимо и/или недвижимо имущество, а само
пасиви/задължения/.
Затова и предявените в настоящото производство искови претенции спрямо наследника на
починалия – негова дъщеря, ответницата Е. Е. К. ЕГН ********** - малолетна, действаща
чрез своята майка и законен представител Р. Г. Т. ЕГН **********, след като е установено, че
наследството е с нулева стойност, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК, се следват за
присъждане в полза на ответната страна. Ответникът претендира адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38 ал.1, т.2 ЗА – като на материално затруднено лице. Нормата
на чл. 38, ал. 2 от ЗА препраща към чл.36, ал. 2 ЗА. Доколкото обаче с Решение C-438/22 на
СЕС, задължително за съдилищата, Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения, към която препраща чл. 36 ЗА, не следва да се прилага, то съдът
може да ползва същата само като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. При определяне размера на адвокатското възнаграждение по
чл. 38 от ЗА, съдът следва да съобрази вида на спора, интересът, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Съобразявайки всички посочени фактори и вземайки като ориентир посочения размер в чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., съдът намира, че на процесуалния представител на
ответника - адв.К. Т., следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 2400.00
лева. Направеното от ищеца възражение за прекомерност в случая е несъстоятелно,
доколкото възнаграждението за адвокат не е уговорено между страната и процесуалния й
представител, а е дължимо на осн. чл. 38 от ЗА ,и е определено от съда, като е съобразена
фактическата и правна сложност на делото и обема извършени действия от адвоката.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ искова претенция с правно основание чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. чл.
5 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД, предявена от ищеца ЗД„Б.И."АД, ЕИК ***, с адрес: гр.С., бул.,Д.
Б.”№** срещу ответника Е. Е. К. ЕГН ********** - малолетна, действаща чрез своята
майка и законен представител Р. Г. Т. ЕГН **********, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в общ размер 23025.00лв., представляваща сбор от изплатеното от
ЗД "Б.И.”АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25.00
лева, ведно със законната лихва върху хосочената сума, считано от датата на
завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.
ОТРАЗЯВА, че наследството, оставено от Е. К. С., ЕГН **********, починал на
09.10.2016 г., на наследника – неговото дете Е. Е. К. с ЕГН: **********, ВКЛЮЧВА САМО
ПАСИВИ, но не и активи, съгласно приложени доказателства за извършено приемане на
наследството по опис на основание чл. 60, ал. 2 ЗН , предмет на ч.гр.д.№ 894/2023г. по описа
на Районен съд – гр.Г.О..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, ЗД „Б.И.“АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: град С., бул.„Д. Б.“№**, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на адв. К. Т., с
личен номер ***, сумата в размер на 2400.00лв., представляваща определено от съда
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото гр.д.№
12219/2023г. на ВРС, 33-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11