№ 23304
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110110563 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*********** срещу П. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ****, осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата 4500 лв., представляваща подлежащо на връщане възнаграждение по
развален договор за ремонт на баня, сключен на 16.08.2023 г., а при условията на
евентуалност, ако бъде отхвърлен първия иск, е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 4500 лв., с която ответникът се е
обогатил, а ищецът обеднял.
Ищецът Н. М. М. извежда съдебно предявените права при твърдения, че на
16.08.2023 г. с ответника, като изпълнител, сключили договор за извършване на
ремонт на баня в апартамент на ищеца, находящ се на адрес: гр. София, ул. *****
срещу възнаграждение в размер на 11600 лв. и срок за изпълнение 20 дни. За целта
била изготвена оферта от страна на ответника и след като била приета, страните се
договорили ищецът – възложител да заплати аванс в размер на 5500 лв., който
последният заплатил на два пъти – на 17.08.2023 г. сумата от 4000 лв. и на 28.08.2023 г.
сумата от 1500 лв., по банкова сметка на ответника. Ремонтните дейности стартирали
няколко дни след плащането на аванса, но за два месеца ответникът единствено
премахнал подовите и стенни покрития, а на част от стените бил положен гипскартон,
след което преустановил извършването на възложения ремонт. На 23.11.20123 г. между
страните се състояла среща, на която се уговорили да прекратят отношенията си във
връзка с ремонта, като ответникът следвало да възстанови на ищеца платения аванс от
5500 лв., от който на същата дата върнал само част – 1000 лв. Ищецът поддържа, че
поради невъзможността да ползва банята си, възложил ремонтните дейности на трето
лице, което при изпълнение на възложеното констатирал, че извършеното от страна на
ответника не е качествено, тъй като не бил оставен отвор за канал, обслужващ
мивката. При тези твърдения претендира от ответника заплащането на остатъка от
аванса - сумата от 4500 лв., като подлежаща на връщане поради прекратяване на
договора, а при условията на евентуалност като сума, с която ответникът се е
обогатил, а ищецът обеднял.
Ответникът П. С. В. в срока по чл. 131 ГПК е подал бланкетен отговор на
исковата молба, чрез назначения си особен представител, с който оспорва исковете по
основание и размер и моли за отхвърлянето им.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложената към исковата молба оферта, подписана от ответника,
страните са били обвързани от договор за ремонт на баня, въз основа на който ищецът
е възложил, а ответникът е приел да извърши ремонтни дейности, подробно описани в
офертата, срещу възнаграждение в размер на 11600 лв., със срок на изпълнение 20
работни дни.
В изпълнение на договора ищцата е заплатила аванс в размер 5500 лв., от който
4000 лв. е заплатен на 17.08.2023 г., видно от приложеното платежно нареждане на л. 8
от делото и сумата 1500 лв., заплатена на 18.08.2023 г., видно от приложеното
платежно нареждане на л. 9 от делото.
По делото е представена и справка за IBAN на банковата сметка на ответника.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите *** и
** М..
От показанията на св. Костов, който е във фактическо съжителство с ищеца, се
установява, че ищецът през 2023 г. договаряла ремонт на банята в жилище, находящо
се на адрес: **** с майстора П.. П. не извършил ремонта, а единствено изкъртил
плочките, след което прекратил работа. След множество опити за контакт с него,
свидетелят и ищцата успели да се срещнат с него пред блока, на която среща върнал
1000 лв. на Н. и обещал да върне и другата част от аванса. Ответникът имал договорни
отношения и с други съседи от блока и в тази връзка свидетелят е виждал ответника
много пъти.
От показанията на св. М., която е майка на ищеца, се установява, че същата
живее заедно с дъщеря си в жилище, находящо се на ул. ***. Н. поела инициативата да
организира ремонт на банята, като се уговорила с П. В. , който на 15.08.2023 г. дошъл
да огледа банята, на който присъствал и свидетеля. След като му обяснили какво искат
да се ремонтира, ответникът дошъл на следващия ден с писмена оферта. Имал
изискване за капаро в размер на 5500 лв., което Н. платила на 17-18.08.2023 г.
Уговорката била да завърши ремонта в срок от 20 дни от датата на плащането на
капарото. Ответникът не завършил ремонта, изкъртили донякъде плочките, започнали
да сменят водопровод и донякъде поставили гипс-картон. След като ищецът изчакал
ответникът да извърши ремонта до м. ноември, същата прекратила договора и
възложила ремонта на трети лица. След като се договорили за прекратяването на
договора, ответникът върнал 1000 лв. и обещал да върне останалите 4500 лв. По време
на ремонта ищецът и свидетеля живеели в апартамента.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
От представената по делото оферта, която носи подписа на ответника, и
съдържа основните права и задължения на страните, може да се обоснове извод, че
страните са били обвързани от договор за извършване на ремонтни дейности в баня в
жилище, обитавано от ищеца, който съдържа белезите на договор за изработка по
смисъла на чл. 258 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че в практиката на ВКС е прието, че ограничението по чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори,
на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието
на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености;
ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не
съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля
на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да
изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите,
разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след
сключването му. В този смисъл Решение № 100 от 4.08.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2769/2020 г., IV г. о., ГК, Решение по гр. д. № 2169/2016 г. на ІІІ г. о., Решение №
50183/14.07.2023 г. по т. д. № 2161/2021 г. на І т. о. и цитираните в същото други актове
2
на ВКС. В този смисъл и доколкото договорът се явява доказан с представената по
делото оферта, носеща подписа на ответника, то допустими се явяват събраните по
делото гласни доказателства за доказване на допълнителните уговорки в договора,
както и неговото изпълнение, респективно неизпълнение.
Така от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира
изцяло като логични, последователни и непротиворечиви, като съдът отчита
евентуалната заинтересованост на свидетелите, се доказа, че работата е следвало да
бъде извършена в срок от 20 дни от датата на плащане на капарото. Капарото е
заплатено на 18.08.2023 г., следователно ответникът е следвало да предаде
изпълненото най-късно на 07.09.2023 г. Пак от показанията на свидетелите се
установи, че ответникът е започнал изпълнението, като единствено е изкъртил
плочките, започнал смяна на водопровод и поставил час донякъде гипс-картон, след
които преустановил работа. Същевременно ответникът не твърди и не доказа да
изпълнил възложеното, въпреки изрично указаната му с доклада по делото тежест.
Следователно налице е неизпълнение, поради което за поръчващият е възникнало
правото да развали договора – чл. 262, ал. 2 ЗЗД, според който ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по
уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има
право на обезщетение по общите правила.
Прекратяването на облигационната връзка, респективно развалянето на
договора, е недопустимо да се доказва със свидетелски показания на основание чл.
164, ал. 1, т. 5 ГПК. Въпреки това съдът намира, че ищецът е упражнил правото си на
разваляне на договора, като е направил изявление в този смисъл в исковата молба и
доколкото с предявения иск се позовава на последиците от развалянето на договора.
Съдът намира за необходимо да посочи, че развалянето на договора с исковата молба
може да се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото
до изтичането на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок. В този
смисъл е Решение № 120 от 31.07.2019 г. по гр. д. № 992/2018 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС и
Решение № 218 от 29.11.2016 г. по гр. д. № 1306/2016 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Предвид
обстоятелството, че ответникът се представлява от особеният представителя съдът
съобрази, че последният притежава особено процесуално качество да защитава
интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му
се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено
по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно
която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до
ответника се смятат за редовно връчени. В случая препис от исковата молба и
приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната страна на основание
чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез
залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното
срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК
двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на
книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписът от
исковата молба с приложенията към нея, се презюмира да е получено от ответника, а
не от назначения му особен представител. За да достигне до този извод съдът съобрази
практиката на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК с
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се
приема, че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване
на длъжника - ответник. Макар с последното да е даден отговор на въпроса за
възможността да бъде обявена предсрочна изискуемост на вземане, чрез уведомление
съдържащо се в исковата молба и връчено на особения представител, дадените от
касационната инстанция разяснения следва да намерят приложение и в настоящия
случай.
След като договорът е развален и след като ответникът не твърди е не възразява
да е изпълнил част от работата, която да е била полезна на поръчващият, и предвид
3
диспозитивното начало, то платеното от ищеца капаро подлежи на връщане. По делото
беше доказано, че ищецът е заплатил по банкова сметка на ответника капаро в общ
размер на 5500 лв., от което ищецът твърди, че ответникът е върнал част – 1000 лв.
Ето защо подлежи на връщане останалата част от капарото, а именно сумата от 4500
лв.
Въз основа на изложеното предявеният иск се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
Поради уважаването на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуалния
такъв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения списък по чл.
80 ГПК, а именно: 180 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за особен представител и
930 лв. платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е релевирал своевременно
възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно, поради което същото следва да бъде намалено до размера на
750 лв., който съдът счита, че е съобразен с фактическата и правна сложност на делото
и защитавания материален интерес.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, **** да заплати на Н.
М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД сумата 4500 лв., представляваща подлежащо на връщане възнаграждение
по развален договор за ремонт на баня в апартамент на ищеца, находящ се на адрес: гр.
София, ул. ***** сключен на 16.08.2023 г.
ОСЪЖДА П. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, **** да заплати на Н.
М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 1330 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4