№ 806
гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Деница Славова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100500997 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба въззивна жалба с вх. №
20033/05.03.2025 г. на община А. против Решение № 437/10.02.2025 г. по гр.д.
№ 13742/2023 г. по описа на ВРС, XXX състав, с което е прието за установено
по отношение на общината, че Ж. Д. Ж. е собственик на РЕАЛНА ЧАСТ с
площ от 428 кв.м. от ПИ с идентификатор № ****** по КК и КР на гр. А.,
общ. А., обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. А., с. о. "М.",
целият с площ от 1469 кв. м., при граници на реалната част: на север - път с
идентификатор № ******, на изток - останалата част от ПИ с идентификатор
№ ******, на юг - ПИ с идентификатор № ***** и на запад - ПИ с
идентификатор № ******, съответно граници на целия поземлен имот: на
север - път с идентификатор № ******, на изток ПИ с идентификатор №
******. на юг - ПИ с идентификатор № ***** и на запад- ПИ с идентификатор
№ ******, както и на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 646 кв.м. от ПИ с
идентификатор № ***** по КК и КР на гр. А., общ. А., обл. Варна, одобрени
1
със Заповед РД-18-96/15.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. А., с.о. "М.“, целият с площ от 2533 кв. м., при
граници на реалната част: на север - ПИ с идентификатор № ******, на изток -
останалата част от ПИ с идентификатор № *****, на юг - ПИ с идентификатор
№ ****** и на запад - ПИ с идентификатор № ******, съответно граници на
целия поземлен имот: на север ПИ с идентификатор № ****** и ПИ с
идентификатор № ******, на изток- ПИ с идентификатор № ******, на юг -
ПИ с идентификатор № ****** и на запад ПИ с идентификатор № ******, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, въз основа на упражнявано давностно владение
от ищеца за периода от месец април 1994 г. до настоящия момент,
присъединявайки към своето владение и това, упражнявано от неговите
праводатели - Г. Д. К. и Ж.И. К.а – от 08.10.1980 г. до м. април 1994 г., както и
владението на техния праводател - П.С.Р., обозначени на комбинираната скица
към съдебно-техническата експертиза, находяща се на л. 160 от гр. д. №
13742/2023 г. на Районен съд – Варна, която е приподписана и от съда и е
неразделна част от съдебното решение.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо и
неправилно. Излагат се доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че до
влизане в сила на ПНИ, одобрен със Заповед № РД-15-7706-40/19.02.2015 г.
давност върху процесните имоти не би могла да започне да тече, както и
предвид разпоредбите на чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ, чл. 86 от ЗС. Релевира се, че
ищецът не е осъществявал владение върху претендираните имоти, а
единствено държане върху същите и то не за себе си, а за общината.
Представят се писмени доказателства. Отправя се искане за прекратяване на
настоящото производство като недопустимо и в евентуалност да бъде
отменено обжалваното решение като неправилно и вместо него постановено
друго, с което предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да
бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се направените по делото разноски,
като се прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемият Ж. Д. Ж. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
на въззивна жалба, с който се излага, че решението на ВРС не страда от
твъдяните в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено.
2
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните им представители
поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на
разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Ж. Д. Ж. против
община А. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено, че ищецът е собственик на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 428 кв.м. от
ПИ с идентификатор № ****** по КК и КР на гр. А., общ. А., обл. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК с административен адрес: гр. А., с. о. "М.", целият с площ от 1469 кв.
м., при граници на реалната част: на север - път с идентификатор № ******, на
изток - останалата част от ПИ с идентификатор № ******, на юг - ПИ с
идентификатор № ***** и на запад - ПИ с идентификатор № ******,
съответно граници на целия поземлен имот: на север - път с идентификатор №
******, на изток ПИ с идентификатор № ******. на юг - ПИ с идентификатор
№ ***** и на запад- ПИ с идентификатор № ******, както и на РЕАЛНА
ЧАСТ с площ от 646 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***** по КК и КР на гр.
А., общ. А., обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. А., с.о. "М.“,
целият с площ от 2533 кв. м., при граници на реалната част: на север - ПИ с
идентификатор № ******, на изток - останалата част от ПИ с идентификатор
№ *****, на юг - ПИ с идентификатор № ****** и на запад - ПИ с
идентификатор № ******, съответно граници на целия поземлен имот: на
север ПИ с идентификатор № ****** и ПИ с идентификатор № ******, на
изток- ПИ с идентификатор № ******, на юг - ПИ с идентификатор № ******
и на запад ПИ с идентификатор № ******, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
въз основа на упражнявано давностно владение от ищеца за периода от месец
април 1994 г. до настоящия момент, присъединявайки към своето владение и
това, упражнявано от неговите праводатели - Г. Д. К. и Ж.И. К.а – от
08.10.1980 г. до м. април 1994 г., както и владението на техния праводател -
П.С.Р., обозначени на комбинираната скица към съдебно-техническата
експертиза, находяща се на л. 160 от гр. д. № 13742/2023 г. на Районен съд –
Варна, която е приподписана и от съда и е неразделна част от съдебното
решение.
3
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
община, с който се оспорват исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
като неоснователни и отправят искане за тяхното отхвърляне.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263,
ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК са допустими, тъй като ищецът се позовава на
самостоятелни собственически права върху реални части от два имота
/изтекла придобивна давност/, наличие на титул за собственост у ответника
/АОС/ и вписването му в КК като собственик на процесните имоти. Не се
спори, че към настоящия момент въззиваемият упражнява фактическа власт
върху претендираните реални части.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
От фактическа страна настоящият съдебен състав установява следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
4
отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ищеца е
да докаже, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху
реална част от ПИ № ****** по КК на гр. А., с.о. „М.“ с площ от от 428 кв.м. и
реална част от ПИ № ***** по КК на гр. А., с.о. „М.“ с площ от от 646 кв.м./, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват това право.
Ищeцът твърди, че е собственик на двете претендирани реални части по
силата на оригинерно придобивно основание, а именно давност, чрез владение
упражнявано от него в периода от месец април 1994 г. до настоящия момент,
присъединявайки към своето владение и това, упражнявано от неговите
праводатели - Г. Д. К. и Ж.И. К.а – от 08.10.1980 г. до м. април 1994 г., както и
владението на техния праводател - П.С.Р..
За да породи ефект на придобивен способ, владението следва да е
продължило повече от 5 години /при добросъвестно владение/ или 10 години
/при недобросъвестно владение/ съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, да е било трайно,
явно и необезпокоявано и да не са били налице пречки за придобиване по
давност на конкретния имот. В чл. 68 от ЗС владението се определя като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя.
Ищецът твърди, че е собственик на процесните реални части по давност
чрез владение, упражнявано в периода от м. април 1994 г. до датата на
предявяване на иска в съда – 23.10.2023 г. с присъединеното владение на
праводателите му Г. Д. К. и Ж.И. К.а, упражнявано в периода от 08.10.1980 г.
до м. април 1994 г., както и с присъединеното владение на техния праводател -
П.С.Р., упражнявано в периода от 02.08.1968 г. до 08.10.1980 г.
Съединение на владенията може да стане само, когато владелците са в
отношение праводател към правоприемник. Т.е. между двамата е необходимо
да е налице универсално или частно правоприемство, установено с надлежен
акт. В конкретния случай между Ж. Д. Ж. от една страна и Г. Д. К. и Ж.И. К.а
от друга не е налице нито едно от двете, тъй като се твърди, че владението на
стария имот /сега две отделни реални части от съседни имоти/ е предаден с
предварителен договор за продажба, без да е сключен окончателен такъв. Т.е.
Ж. не може да присъедини владението на предходните владелци към своето.
Идентично е и положението на Г. Д. К. и Ж.И. К.а, на които владението върху
имота се предава също по силата на предварителен договор за продажба от
5
08.10.1980 г., сключен между П.С.Р., в качеството на продавач и тях, в
качеството им на купувачи. Окончателен договор между последните също не е
сключен. Следователно ищецът може да се позовава единствено на изтекла в
негова полза придобивна давност в периода от м. април 1994 г. до датата на
предявяване на иска в съда – 23.10.2023 г.
От заключението на проведената по делото СТЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено се установява, че
първият план изработен за местост „М.“ в землището на гр. А. е КП към ПКП,
прието с протокол от комисия през 2008 г. По КП на ползвателите имот № ***
е с площ от 1074 кв.м., като в таблицата е записано – лозе с неустановена
собственост. По одобрения през 2010 г. ПНИ имот № *** не съществува, като
реална част от него с площ от 428 кв.м. е включена в ПИ № *****, а реална
част с площ от 646 кв.м. е включена в ПИ № *****, записани като
собственост на община А.. Не се спори между страните, а и от събраните
писмени доказателства/нот. акт № 139, том XIII, дело № 5265/1966 г., нот. акт
№ 162, том VII, дело № 1810/1968 г., договор от 08.10.1980 г., регистър на
имотите към ПНИ от 2010 г./ и приетата от първоинстанционния съд СТЕ се
установява, че процесните реални части, намиращи се в с.о. „М.“ към 1994 г. и
след това представляват земеделска земя. Същите попадат в таритория по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ – земите в селищното образувание са раздавани за ползване
от Държавата на граждани по различни постановления. Последното се
подкрепя и от показанията на свидетелките Д.К.Ф. и Н.К.Щ., които са съседи
на спорните имоти, макар и не непосредствени и са бивши ползватели.
Обстоятелството, че имот № *** по ПКП /впоследствие процесните две
реални части/ е бил обоществен по време на колективизацията на земята и е
бил държавна собственост се установява безпротиворечиво от КНА №139,
том XIII, дело № 5265/1966 г., с който М.Н. Д. е признат за собственик на
следните имоти: лозе с площ от 3 дка, находящи се в землището на с. А., м.
„М.“, при граници: шосе и салкъмова гора и лозе с площ от 1 дка в землището
на с. А., Варненско, м. „М.“, при граници: П. Ив. П. и П. Я., дадени му от ТПС
комисия в замяна срещу включените в блока на ТКЗС – с. А. негови собствени
имоти, а именно: лозе в същото землище, м. „В.ч.“ с площ от 3 дка и второ
лозе в същото землище, м. „М.ч.“ с площ от 1 дка. За съставянето на КНА с
представени две препис-извлечения от протокол на ТПС комисия – с. А. от
28.03.1958 г.
6
От своя страна М.Н. Д. продава на П.С.Р. горното лозе с площ от 1 дка,
находящо се в землището на с. А., м. „М.“, при граници: П. И. П. и П. Я., като
сделката е обективирана в нот. акт № 162, том VII, дело № 1810/02.08.1968 г.
Приобретателят Р. и съпругата му Б. Д.а Р.а сключват на 08.10.1980 г. с Г. Д. К.
предварителен договор за продажба на горното лозе, в който е уговорено
между съконтрагентите, че имотът се предава на купувачите при подписване
на документа. Между страните не се спори за идентичността между имота
описан в цитираните титули и процесните две реални части. Съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ правата на собствениците на имоти
преди реституирането им в лицето на собственика преди обществяването са
противопоставими само в изрично посочени от закона случаи. В случая е
налице хипотезата на чл. 18з, ал. 3, изр. последно от ППЗСПЗЗ, поради което
не са налице предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху
процесния имот в полза на собственика преди обобществяването. Това е така,
защото с имота е била извърШ. замяна реда на ЗТПС /отм./, а впоследствие е
налице разпоредителна сделка със същия. Т.е. горния имот не подлежи на
реституция.
От събраните гласни доказателства се установи категорично, че Ж. Д. Ж.
свои процесните реални части непрекъснато, явно и необезпокоявано от 1994
г. до датата на предявяване на иска в съда – 23.10.2023 г. – подменил е
бодливата ограда на имота с телена такава с бетонни и железни колчета,
обработва го, изгражда в него едноетажна жилищна сграда с площ от около
100 кв.м., като никой не му е оспорвал собствеността.
Вярно е, че Община А. е съставила АЧОС № 7489/29.12.2023 г. – за ПИ
№ 612 и АЧОС № 6105/13.10.2015 г. за ПИ № 612 и АЧОС № 7004/20.09.2021
г. за ПИ № 611 - с посочено правно основание за придобиване на
собствеността чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ за последните два и чл. 59, ал. 1 от ЗОС за
първия. Съставянето на АОС, респ. липсата на такъв не влияе върху режима на
собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата на
основанието вписано в него, общината е станала собственик, така че за
настоящия правен спор е без значение какви актове за общинска собственост
са съставени за процесните имоти, спазена ли е процедурата по съставянето
им, както и останалите възражения на въззивника свързани с тях.
Според чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи
7
на граждани, юридически лица или на държавата, е общинска собственост.
Следователно, правото на собственост на общината върху земеделски земи е
уредено като остатъчно /резултативно/ - негов обект са земеделските земи,
които са останали невъзстановени и които не са притежание на други правни
субекти. За да възникне правото на собственост на общината в хипотезата на
чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е достатъчно да се установи, че процесните имоти са
земеделска земя, по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, която не е притежание на
гражданин, юридическо лице или на държавата. В конкретния случай е
установен земеделския характер на земята. Процесните имоти, както се
установи по-горе не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а към
момента на влизане в сила на нормативния акт обн. в ДВ, бр. 17/01.03.1991 г.
ПИ № *** вече е собственост на Г. Д. К. и Ж.И. К.а по давност чрез владение,
упражнявано в периода от 08.10.1980 г. до 05.03.1991 г. Горното се установява
от събраните по делото писмени /договор от 08.10.1980 г./ и гласни
доказателства. От показанията на свидетелките Ф. и Щ., които съдът цени
като безпротиворечиви, непосредствени, житейски логични и взаимно
допълващи се, е видно, че К.и своят имота като го стопанисват и обработват
от 1980 г., когато го купуват от П. Р. до 1994 г., когато го предават на ищеца,
като никой не е оспорвал собствеността им.
Установеният ограничителен режим на чл. 29 от ЗСГ /отм./, влязъл в
сила към 30.03.1973 г., не допуска придобиване по давност на недвижими
имоти, за които се прилага ЗРПВПВННИ, освен ако давността не е изтекла до
влизането на закона в сила. Горното обаче не се прилага за земите извън
населените места, какъвто е настоящия случай. По отношение на
земеделските земи също са установени ограничения с разпоредбата на чл. 12
от ЗСГ /отм./. Само гражданите и членовете на семействата им, занимаващи се
със земеделска дейност и издържащи се от нея, са могли да притежават
земеделска земя в определените от закона размери, но ако те - гражданите, не
упражняват такава дейност - земеделските им имоти стават държавна
собственост. При липсата на данни по делото за такова одържавяване не може
да бъде направен извод, че процесният имот е станал държавна собственост и
е загубил характера си на частна собственост, респ. по отношение на него е
съществувала забраната за придобиване на основание придобивна давност.
За пълнота на изложеното следва да се добави, че дори и да се приеме,
че Г. Д. К. и Ж.И. К.а не са придобили по давност процесния имот чрез
8
владение, упражнявано в периода от 08.10.1980 г. до 05.03.1991 г., то в такъв
случай собственик на същата към релевантния момент /влизане в сила на
ЗСПЗЗ/ ще се явява продавачът по предварителния от 08.10.1980 г. - П. Р.,
валидно придобил същия с договор за продажба, обективиран в нот. акт №
162, том VII, дело № 1810/02.08.1968 г. Към момента на влизане в сила на
реституционния закон имотът принадлежи на физически лица. Т.е. не са
налице изискуемите предпоставки на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за да може
община А. да придобие собствеността върху процесните реални части. Т.е. не
са налице пречки за ищеца да тече придобивна давност през твърдяния
период.
Настоящата инстанция намира, че Ж. установи в условията на главно и
пълно доказване придобиването на ПИ № *** по ПКП и от там на процесните
реални части по давност чрез владение упражнявано в периода от 1994 г. до
датата на предявяване на иска в съда – 23.10.2023 г. При тези съображения
предявените от него положителен установителен иск за собственост по
отношение на реална част от ПИ № ****** по КК на гр. А., с.о. „М.“ с площ
от от 428 кв.м. и на реална част от ПИ № ***** по КК на гр. А., с.о. „М.“ с
площ от от 646 кв.м., основани на твърдения за придобиването им по давност
се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, макар и
по различни мотиви, обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
За въззивна инстанция на въззиваемия Ж., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, следва да му се присъдят разноски като въззивникът община А. следва
да бъде осъдена да заплати сумата от 800 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие
/лист 52/. Възражението на насрещната страна с правно основание чл. 78, ал. 5
от ГПК е неоснователно предвид минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение, определен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа и предвид фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 437/10.02.2025 г. по гр.д. №
13742/2023 г. по описа на ВРС, XXX състав.
ОСЪЖДА ОБЩИНА А., с адрес: гр. А., ул. „Г. Петлешев“ № 58б,
представлявано от кмета Атанас Стоилов ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл. ****** сумата от 800
/осемстотин/ лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10