Р Е Ш Е Н И Е
№ 1817 / 10.10.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – 2
състав, на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Антони Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 2731 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба от „К.и.“ ЕООД, ЕИК : *********,
срещу НП № ********** / 15. 05. 2019 г. на Зам. кмет Община – Варна. Със същото
на жалбоподателя:
- за нарушаване разпоредбата на чл. 14, ал.
1 от ЗМДТ и на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на петстотин лева.
Жалбоподателят моли съда за
цялостна отмяна на атакуваното НП с довод незаконосъобразност, в частност
процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. Сочи, че
същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна :
С постановление за възлагане на
недвижим имот от 05. 09. 2018 г. на частен съдебен изпълнител, влязло в законна
сила на 12. 11. 2018 г., на възз. „К.и.“ ЕООД бил
възложен имот – 3 / 24 идеални части от дворно място, находящо
се в гр. Варна, ул. „Д*“ № 1, ведно с 3 / 24 идеални части от двуетажна сграда,
построена в поземлен имот, находящ се в гр. Варна,
ул. „* № 1. На 22. 01. 2019 г. в Община – Варна била подадена декларация по чл.
14 от ЗМДТ относно горепосочения имот, като свид. М.Т.З.
*** приела, че въззивникат не бил спазил законоустановения двумесечен срок за това. Съставен бил
АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били
депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и
приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така посочените
доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от
съда фактическа обстановка и относими към основния
факт, включен към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи :
С оглед задължението
на съда за цялостна проверка, констатира се, че в хода на административно - наказателното производство са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В АУАН и НП липсва дата на
извършване на нарушението. И в двата е посочено, че имота е придобит на 12. 11.
2018 г., като крайния срок за деклариране е изтекъл на 14. 01. 2019 г., без
същевременно да е изрично визирано кога е извършено твърдяното нарушение. Чл.
42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, и двата от ЗАНН изрично визират, че съответно
АУАН и НП трябва да съдържат този реквизит. При нарушения, извършени чрез бездействие, когато нарушителят е бил обвързан с определен срок да изпълни правно
задължение, датата на нарушението се определя в деня,
следващ изтичането на този срок, като съответно се съобрази първия присъствен ден, ако е
налице неприсъствен такъв. Актосъставител и административно
– наказващ орган са посочили периода, в който въззивника
е следвало да подаде декларация по чл. 14 от ЗМДТ – от 12. 11. 2018 г. до 14.
01. 2019 г., но не и конкретна дата на извършване. Тъй като се касае
за нарушение чрез бездействие досежно изпълнение на законово задължение обвързано с конкретен срок, датата на нарушението
не е определяема, а точно определена и като не са я посочили, актосъставител и административно – наказващ орган са
допуснали съществено нарушение на процесуалните правила.
Визираното нарушение на
процесуалните правила е съществено и е достатъчно основание за отмяна на НП,
тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Същото е
лишено от възможност да разбере в извършването
на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за
да организира адекватно защитата си. Датата на извършване на нарушението е
съществен елемент от обективната страна на всяко нарушение и непосочването й
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка
следва да се отбележи, че датата на нарушението е от значение не само за
правото на защита на привлечения към отговорност, но лишава и съда от
възможност за преценка на преклузивни и давностни срокове.
Горното е достатъчно основание за
цялостна отмяна на атакуваното НП, но за пълнота следва да бъде добавено
следното :
В конкретния случай с
постановление за възлагане на недвижим имот от 05. 09. 2018 г. на частен
съдебен изпълнител, влязло в законна сила на 12. 11. 2018 г., на възз. „К.и.“ ЕООД бил възложен имот – 3 / 24 идеални части
от дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „Д*“ №
1, ведно с 3 / 24 идеални части от двуетажна сграда, построена в поземлен имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 1. Актосъставител и административно – наказващ орган са
приели, че възивникът не е подал във връзка с това
декларация по чл. 14 от ЗМДТ в законоустановения
двумесечен срок. Действително старата редакция на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ
визираше „за новопостроени или придобити по друг начин имоти“, но с ДВ бр. 98 /
2018 г., в сила от 01. 01. 2019 г., това е изменено на „за новопостроените
сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на
ЗУТ“. Доколкото в случая не се касае за посоченото, а е отпаднало изискването
за „придобити по друг начин“, за въззивникът не
съществува задължение да подаде декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Налице е по –
благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, като към настоящия
момент, при установените по делото факти, съотнесени
към действащата нормативна уредба, следва резонния извод, че не е осъществен
състав на административно нарушение.
Предвид изложеното
съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде отменено, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ОТМЕНЯ НП № ********** / 15. 05. 2019 г. на Зам.
кмет Община – Варна, с което на „К.и.“ ЕООД, ЕИК : ********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 14, ал.
1 от ЗМДТ и на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на петстотин лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от уведомяването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :