Р Е Ш
Е Н И Е
№260925 19.10.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1694 по описа
на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 178 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. с чл.
150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.П.И., ЕГН ********** е предявил
срещу ОД на МВР Пловдив, ЕИК ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3291,84 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 03.02.2017 г.- 03.02.2020г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, както и мор. лихва върху
дължимата помесечно сума за изв. труд в размер на 484,71 лева, законна лихва и
разноски.
Ищецът твърди, че е работил през
процесния период, като е полагал труд на длъжността ********* при ОД на МВР Пловдив, като поради естеството на работата
ищецът е изпълнявал служебните си задължения и през нощта за времето от 19 часа
до 07.00 часа, които часове не били преобразувани в дневен труд.
Така за процесния период ищецът
положил 411,84 часа изв. труд, който не му бил заплатен от работодателя.
В срок е постъпил
писмен отговор от ответника, чрез гл. юрк. И. П., с който исковете се оспорват
като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а на осн. член
187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. е бил регламентирани редът
касаещ спорния въпрос и в които наредби липсват правила за норма за
превръщането на нощните часове положен труд
в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на МВР е неприложим
реда предвиден в НСОРЗ.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Не се спори между страните относно
обстоятелствата, че ищецът е служител в МВР, че е полагал труд и през нощта и
че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на
работното време - тримесечно.
Приложимите в
настоящия правен спор нормативни актове са ЗМВР и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба
№ 8121з-908 от 02.08.2018г., приети на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР, издадена
от министъра на вътрешните работи.
Спорът се свежда до
правния въпрос, а именно: следва ли положения от служителите на МВР часове
нощен труд да се преобразува в часове дневен труд, с коефициент 1,143, като
ищецът излага, че с предишна и действала преди Наредба № 8121з-407 от 2014г. е
било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава
по 1,143, което обаче правило в последващата подзаконова уредба, при непроменен
откъм правила работно време ЗМВР, дава основание на ищеца да счита, че е налице
празнота, която следва да бъде запълнена чрез субсидиарното прилагане на КТ и
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72 /1986г.
Съгласно член 187, ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015
г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от
14.10.2016 г., относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Отчитането на работното време e уредено в член 142 от КТ, който
предвижда това да това става по два
начина – подневно, изчислявано в
работни дни и сумирано
изчисляване на работното време – изчислявано в часове – седмично,
месечно или за друг календарен период,
който не може да бъде повече от 6 месеца.
В конкретната хипотеза за ищеца
отчитането е сумирано за тримесечен период. Прилагането на сумираното изчисляване
на работното време е с цел създаване на по-гъвкава организация на работа, като
същевременно с това, обаче, не трябва да бъдат засягани правата на работниците
и служителите досежно максималната продължителност на работната седмица и
работната смяна. Следва да се отбележи, че е доказано нощният труд да води до
физиологични, здравни и социални
проблеми, като същият е признат рисков фактор за здравето на работещите и
безопасността на труда, като в член 188, ал. 2 от ЗМВР е предвидена специална
закрила на служителите, които полагат труд между 22.00 и 6.00 часа. В ЗМВР не
се говори за нормална продължителност на нощния труд, който съгласно Кодекса на
труда член 140 от КТ е стриктно регламентиран да е до 7 часа, като в ал. 3 на
член 187 законодателят двусмислено е посочил, че е възможно при работа
на смени да се полага труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, но така регламентирана тази
правна норма не посочва ясно и недвусмислено, че нормалната продължителност на
нощния труд в ЗМВР е 8 часа. Принципът е, че когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на служителя се изчислява след
превръщането на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд. Превръщането се извършва с коефициент съгласно НСОРЗ, определен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на нощното работно време. В графика следва да се
заложат толкова часове, които след превръщането на нощния труд в дневен да
дават работен ден от 8 часа, така че работодателят да не допуска работа над
определената за периода норма. Изключение е предвидено, когато за съответното
работно място е установено намалено работно време, както и когато трудовият
договор е сключен за работа само през нощта – само в тези хипотези не се
извършва превръщане на нощните часове в дневни.
Целта на превръщането има за цел месечната норма да бъде определена
така, че да не води до полагане на извънреден труд.
Следва да се отбележи, че
съгласно т. 23 на ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на останалите
държавни служители, както и на тези работещи по трудови правоотношения.
Действащият ЗМВР не препраща към общия ЗДСл, но доколкото няма изрично уредено
нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съгласно член 67, ал. 3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени
за държавните служител, размерите на доп. възнаграждение по ал. 7, т. 1-5,
както и редът за получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В наредбите на
министъра на вътрешните работи липсва правило за превръщането на отработените
нощни часове в дневни, но понеже тези размери на доп. възнаграждения не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на
изрична уредба следва да бъдат прилагани правилата на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
От приетото по делото допълнително
заключение на вещото лице М., което не е било оспорено от страните, изготвено е
компетентно и безпристрастно, се
установява, че на ищеца се дължи 3 158,52 лева за изв. труд и 319,78 лева
за мораторна лихва.
В съдебно заседание на 14.10.2020
година по молба на адв. А. размерите на исковете са изменени.
С оглед на изложените по-горе
мотиви, исковете в намалените им размери следва да се уважат като доказани и
основателни.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на
ищеца ще се присъдят разноски за адв. възнаграждение от 600 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр.
с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна
такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 176,34
лева, от които 126,34 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50 лева по
иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ, които
са направени от бюджета на съда, а именно – 100 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОД НА МВР Пловдив с ЕИК ***
заплати на А.П.И., ЕГН ********** следните суми: сумата от 3158,52лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за
периода 03.02.2017 г.- 03.02.2020 г., както и сумата от 319,78 лева мораторна
лихва за периода 01.07.2017 г. – 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2020 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер
на 600 лева.
ОСЪЖДА ОД НА МВР
Пловдив с ЕИК *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 176,34 лева,
представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100 лева
разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.