№ 2787
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110133047 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответницата
като потребител на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „..........................., е
обвързана от Общи условия за продажба на топлинна енергия от „............................я” ЕАД на
потребители за битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от
01.5.2017 г. до 30.04.2019 г. на ответницата топлинна енергия, а последната не е заплатила
сумата в размер 1378.16 лв.– главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата
212.86 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 11.11.2020 г., сумата за дялово
разпределение от 22.21 лв., главница за периода м.10.2017 г. до м.04.2019 г., както и 4.46 лв.
лихва за периода 01.12.2017 г. до 11.11.2020 г. Топлоснабденият имот се намира в сграда-
етажна собственост, в която за посочения период разпределението на топлинна енергия е
извършвано от „...........................” ЕООД, съобразно сключения между него и сградата в
етажна собственост договор. Правния интерес от предявения иск ищецът обосновава с
връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на длъжницата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. №57380/2020 г. на СРС, 169 състав. Претендира законната лихва от датата на
заявлението до окончателното плащане, както и присъждане на разноски.
Ответницата е подала писмен отговор извън законоустановения срок по чл. 131 ГПК
/препис от исковата молба е получен лично от нея на 09.10.2021 г., а отговор е депозиран
едва на 03.12.2021 г., като няма индикации това да станало по пощата/, с който оспорва
1
исковете като неоснователни и недоказани.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца
„........................... ЕООД” ООД.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период, с посочени
дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата
молба.
Представени са съобщения към фактури относно процесния период.
Представен е протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение.
Представен е договор между СЕС и фирма за дялово разпределение за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представен е нотариален акт №150, том I, дело №131/2006 г. за покупко-продажба на
недвижим имот, от който е видно, че на 18.05.2006 г. Д.Хр.Ил. продава процесния имот на
Г. Ем. Б..
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №151, том I, дело
№132/2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот, в който като собственик на
процесния имот е посочена Г. Ем. Б..
Представено е удостоверение от СО, район Възраждане относно идентичност на адрес.
Представено е писмо до Г.Б. относно смяна на титуляра на партидата.
Представен е договор между „............................я“ ЕАД и фирма за дялово разпределение.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от
„............................я“ ЕАД на потребители в гр. София.
Представени от третото лице помагач са следните писмени доказателства: протоколи за
неосигурен достъп и документи за дялово разпределение досежно процесния период.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
2
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
Съдът приема, че собственик на процесния апартамент през процесния период е именно
ответницата Б.. Това обстоятелство се установява категорично от представения по делото и
неоспорен нотариален акт за покупко-продажба. Няма никакви данни ответницата
впоследствие да е прехвърлила собствеността върху имота в полза на трето за процеса лице.
Така между ответницата, като собственик на процесния имот, и ищеца съществува
договорно правоотношение със съдържание задължение на „............................я, да достави на
адрес гр. София, общ. „....................................... топлинна енергия, срещу задължение на
ответника да заплаща нейната цена, в качеството му на клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.
Не се оспорва, а и от представените по делото документи се установи, че сградата, в която
е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и
като такива се явяват обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на
чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в
чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Не се оспорва и размера на доставената до имота топлинна енергия,
който според исковата молба е в размер на 1378.16 лв.
Ответницата не оспорва и размера на таксата за дялово разпределение- 22.21 лв.
Ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност извън
законоустановения срок за това, поради което съдът не следва да го разглежда, както е
възприел и се е произнесъл в отрито съдебно заседание на 18.03.2022 г.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са
приложими за процесния период, посочен от ищеца, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
3
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-
дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите
условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Липсват обаче
доказателства от ищеца за публикуване на задължението по общата фактура за конкретния
абонатен номер и топлоснабден имот. Поради това искът за мораторната лихва за забава,
начислена върху задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за исковия
период, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят 150.33. лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
В полза на ответника следва да се присъдят 80.60 лв. разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че
Г. Ем. Б., ЕГН **********, с адрес София, общ. „....................................... дължи на
„............................я” ЕАД, ЕИК ********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от
1378.16 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, общ. „....................................... за периода м.05.2017 г. м.април.2019 г., както и сумата
от 22.21 лв. такса за дялово разпределение за периода м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 19.11.2020 г. до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „............................я” ЕАД, ЕИК ********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, срещу Г. Ем. Б., ЕГН **********, с адрес София, общ.
„....................................... по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимост на сумата от 212.86 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2018 г. до 11.11.2020 г., както и сумата от 4.46 лв., представляваща мораторна
4
лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2017 г. до 11.11.2020 г.
ОСЪЖДА Г. Ем. Б., ЕГН **********, с адрес София, общ. „.............................. да
заплати на „............................я” ЕАД, ЕИК ********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 150.33 лв. разноски в производството, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Ем. Б., ЕГН **********, с адрес София, общ. „.............................. да заплати
на „............................я” ЕАД, ЕИК ********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 71.29 лв. разноски в заповедното производството, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „............................я” ЕАД, ЕИК ********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да
заплати на Г. Ем. Б., ЕГН**********, с адрес София, общ. „....................................... на
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 80.60 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „...........................” ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5