Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 206/16.05.2022 г.,
гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в състав :
Председател: Соня
Камарашка
Членове: Бисерка
Бойчева
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия
Ницова КАНД № 183/2022 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 32/24.03.2022 г.,
постановено по АНД № 20211620200432/2021
г., Районен съд Лом е потвърдил наказателно постановление № 21-0294-001317/23.08.2021
г. на началника РУ към ОД на МВР Монтана,
РУ Лом, с което на К. Йжорданов А. ***, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба N1з-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.
Недоволен от това решение, касаторът го обжалва и моли да бъде отменено,
като развива доводи, че е неправилно, постановено в “противоречие с
материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на процесуалните
правила..“. В с.з. лично и чрез пълномощника адв.Петров поддържа жалбата,
твърди, че управляваното средство е „веломотор“, а не мотопед, както е прието
от контролните органи на МВР, твърди, че
при проверката са допуснати съществени нарушения на производствените правила и моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендират
разноски в производството
Ответникът, чрез пълномощника юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност на
жалбата. Всички възражения са обсъдени от въззивния съд. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава
заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно и
обосновано.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди наложеното
административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице
безспорно установено административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП
“ По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места…“, за което законосъобразно по
отношение на административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна
отговорност съответно по чл.175, ал.3 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер…“.
Настоящата съдебна инстанция, счита
въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно касаторът поддържа,
че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила. Обосновано и правилно при
надлежно събиране на всички относими за спора
доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая е
налице безспорно установено административно нарушение. Въззивния съд е изложил
обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение, както и относно
точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от
настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в
мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. По разбиране
на настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд
не е оборена доказателствената сила на АУАН, който касаторът е получил. Следва
да се посочи, че нито пред първата инстанция, нито в касационното производство
бяха ангажирани доказателства, които да дават основание да се приеме, че
нарушението, което е свързано с неизпълнение на задължение на водача да управлява
МПС с регистрационен номер и табела, не е извършено от касатора. Изложените
твърдения в жалбата и в .с.з. , че въпросното средство е „вело мотор“, не
променят обстоятелствата, т.к. както правилно е посочил въззивният съд съгласно
§6, т.11 от ДР на ЗДвП „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство,
снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства
и индивидуалните електрически превозни средства…“, т.е. възраженията на
административнонаказаното лице са
обсъдени предвид всички събрани в производството доказателства. Настоящият
съдебен състав намира за несъществени и недоказани повторно изложените в
касационната жалба доводи, очевидно имащи защитна теза, но същите са голословни
и не кореспондират със събраните в производството доказателства и не може да бъде
възприето от настоящия съдебен състав, който обоснова мотивите си със събраните
в производството доказателства.
Настоящият съдебен състав счита, че
за необходимо да посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на целите на наказанието и при
съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се приеме, че
неизпълнението на задължение на водача да управлява МПС с рег.табела е
маловажно административно нарушение.
Настоящият съдебен състав,
установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното
съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален
закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в
сила.
С оглед този изход на делото, в
полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /нова – ДВ, бр. 94 от
2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, респективно
по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.
Предвид изложеното и основание
чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/24.03.2022 г., постановено по АНД №
20211620200432/2021 г. по описа на РС Лом.
ОСЪЖДА К. Йжорданов А. ***, заплати
на ОД на МВР Монтана, сумата от 80/ осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: