Р Е Ш Е Н И Е

      № 260078

 

Номер                                    04.05.2023 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 4349 по описа за 2020 година.

 

Предявен e иск с правно основание чл.34 ЗС.

Ищцата В.А.Б., п. в хода на процеса и заменена от наследниците си В.Н.Б. и В.Н.Б., поддлржа, че заедно с двамата ответници са съсобственици на поземлен имот на посочения в исковата молба адрес: гр. П., ул. „***“ № ***. Поземленият имот се явява съсобствен, както следва: 3/6 идеални части за ищцата и по ¼ за двамата ответници. Твърди се, че ответникът И.Е., без да е налице учредено право на строеж от страна на другите съсобственици, е построил в определената му, с договор за разпределение на реалното ползване, част от имота две сгради с търговско предназначение - *** и ***. Предвид съсобствеността върху имота, същите се явявали приращение върху него и също били съсобствени съобразно правата на страните в терена. Предвид това се иска да бъде допуснато извършването на съдебна делба на описаните две сгради при квоти -  ½ идеална част за ищеца и по ¼ идеални части за двамата ответници.

Първият ответник И.Б.Е. не отрича твърденията, свързани със съсобствеността върху терена и квотите в него. Поддържа, че визираните две сгради представляват преместваеми обекти, които са разположени след съответното разрешение по чл.56 от ЗУТ в частта от имота, която съгласно договора е определена за негово реално ползване. Предвид това счита, че няма сгради, относно които да се прилага принципът на приращението и намира, че искът е неоснователен.

Втората З.С.Ц. ответница счита, че в случая са построени сгради. Ето защо, искът за делба е основателен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

По силата на договора за покупко-продажба нот. акт №**, дело ***г. на  *** при Районен съд Пловдив, поправен с нот. акт № *** на **** / лист 8 и 9/ В.Б. е придобила право на собственост върху 3/6 ид.ч. от дворон място в гр. П., кв. ***, ул. *** №**, цялото с площ от 500 кв.м. по нот. акт и 400 кв.м. по скица, съставляващо парцел *** в кв. *** на по плана на гр. П., ведно с първия жилищен етаж от построената в имота сграда.

Ответникът Е. заедно с Н. Ф. е закупил на *** правото на собственост върху 1/4 ид.ч. от процесния имот, в който съсобстевник е била и Б.. За продажбата е съставен нот. акт № ***, том ***, дело *** на *** / лист 11/. Предмет на сделката освен идеалните части от поземления имот била и сграда с идентификатор *** с площ от 32 кв.м. и предназначение – гараж. След това на *** Е. е закупил от съсобственика си Ф. неговата половина, тоест 1/8 ид.ч. от поземления имот и ½ ид.ч. от сградата гараж. Към момената, като на първата така и на втората сделки, поземленият имот е бил вече заснет в кадастралната карта с идентификатор *** / лист 13/. По силата на втората сделка ответникът Е. е придобил собствеността върху общо ¼ ид.ч. от поземления имот, като и върху целия гараж ***.

Ответницата З.Ц. се легитимира като собственик на ¼ ид.ч. от поземлен имот ***, както и на втория етаж от построената в него жилищна сграда, заснет с идетификатор *** по силата на договор за дарение от *** – нот. акт №**, том ***, дело ***г. на *** / лист 14/.

Установява се, че на *** между страните в настоящото производство е бил сключен договор за разпределение на ползването на поземления имот с идентификатор ***. При него В.Б. се съгласила да ползва дял ***, ответникът Е. – дял *, а ответницата Ц. дял –**, съгласно приложената към споразумението скица / лист 53/.

По делото не спорно, че постройките чиято делба се иска са разположени изцяло в определения за ползване от ответника Е. дял I.

Съгласно заключението на съдебно-***, в дела разпределен за ползване на ответника Е. е съществувал стар гараж с площ 32 к.м., който е бил заснет като сграда с идентификатор ***. При огледа експертът е установил, че гаражът е съборен. След това ответникът е провел процедура и на *** му е било издадено разрешение за поставяне по реда на чл.56 ЗУТ относно *** и *** /лист 106/. В последствие на *** на ответника е било издадено още едно разрешение за поставяне, с което е разрешено поставяне на сглобяема метална конструкция, като е допусната промяна на предназначението на *** в *** и *** и нов ***/ лист 140/. Така описаните в разрешението и техническите планове стопански преместваеми обекти са изработени съобразно одобрените от РЕСУТ и *** на общината схеми за поставяне. Едното помещение с площ 46,40 кв.м. и височина 3,20 м. е с презназначение за магазин, а второто е с площ от 39,10 кв.м. с предназначение за заведение за тестени изделия, като се състои от две части които са функционално свързани. Двата обекта са изпълнени от лека стоманена конструкция - стоманени колони от квадратен профил, покривни стоманени елементи -греди от същия тип профили и стоманени покривни столици от квадратни студеноогънати тръби. Стените и покривните ограждащи цени са от полиуретонови термопанели. Конструкцията е монтирана върху сотоманобетонова плоча /настилка върху терена/, която е с дебелина 15 см. Захващането на стоманената конструкция към бетоновата настилка е извършено посредством дюбели от стомана №10, замонолитени в стоманобетоновата настилка и болтове от горната страна на петите на колоните. Стоманените конструкции на отвелните стопански преместваеми обекти /*** да отделени с фуга една от друга  /лист 233/. Обектът обозначен в разрешението като *** е предназначен за ***, както се състои от търговска зала, склад, две тоалетни, като има два входа- откъм улицата и откъм двора. Вторият обект е ***, като е съставен от функционално свързаните *** и *** и се състои от търговска зала, помещение за подготовка и ***, склад с тоалетна. Обектът има вход откъм улицата /т.2 на заключението/. Според вещото лице е възможно да бъде осъществено разглобяване на конструкцията на двата обекта и тяхното преместване на нова място. Това може да се осъществи, чрез демонатж на фасадните и покривни панели и дограма, демонтаж на леката стоманена конструкция, която е възможно да се отдели от терена / бетонната плоча/ чрез отделяне от анкерите с които е закрепена /лист 235/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

                        Съгласно чл. 34, ал.1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

                        Безспорно е по делото, че ищците са собственици по наследяване от покойната си майка на ½ ид.ч., а ответниците на по ¼ ид.ч. за всеки от поземления имот с идентификатор **** в който са разположени процесните две сгради.

                        Ищците основават тезата си, че върху процесните два обекта е възнакнала съсобственост по приращение, тоест съгласно чл.92 ЗС, според който собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. За да се прояви ефекта на приращението следва върху поземления имот, който е съсобствен, да бъде изградена постройка, тоест недвижима вещ по смисъла на чл.110 ал.1 ЗС. За да отговаря на легалното определениие за сграда, съответната вещ следва да е прикрепена трайно към земята - да е използвана такава технология на строителство, която не позволява отделянето ѝ и нейното пренасянето и на друго място без да се засегне нейната субстанция и тя да престане на съществува. В случая това условие не е налице. Описаните в исковата молба две постройки са по същество временни преместваеми обекти, поставени с разрешение по чл.56 ЗУТ и закрепени към терена по начин, който позволява отделянето им, чрез развиване на гайки и разглобяване на конструкцията. Това, че за пренасянето им на друго място е необходимо те да се разглобят, не променя този извод, тъй като тяхната конструкция не е монолитна и е напълно възможно отново да бъдат сглобени. В този смисъл те не са недвижими вещи по смисъла на закона и не могат да бъдат обект на приращение по чл.92 ЗС. По тази причина за тяхното изграждане не е било необходимо учредяване на право на строеж. След като са изклчюени от приращение, тези два обекта не са станали съсобствени на страните, поради което в полза на ищцата не е възникнало право да претендира делбата им.

                        Предвид изложеното искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

                        На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва да заплатат на ответника деловодни разноски в размер на 700 лв., представляващи 600 лв. адвокатско възнаграждение / лист 243/ и 100 лв. депозит за експертиза .

Мотивиран така, съдът

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.А.Б. ЕГН **********, п. в хода на производство и заменена от наследниците си В.Н.Б. ЕГН ********** с адрес *** /***/ и В.Н.Б. ЕГН ********** с адрес *** против И.Б.Е. ЕГН ********** с адрес *** и З.С.Ц. ЕГН ********** с адрес *** относно допускане, на осн. чл.34 ЗС, на съдебна делба на следния имот: две сгради с търговско предназначение – **** с площ 46,40 кв.м. и *** с площ от 39,10 кв.м., изградени с една обща конструкция с масивна стоманобетонова основа и монтирани витрини откъм ул. “***“, находящи се в северната част на поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес гр. П., район ***, ул. *** №**** при квоти: ½ ид.ч. общо за В.Н.Б. и В.Н.Б. и по ¼ ид.ч. за всеки един от ответниците И.Б.Е. и З.С.Ц..

 

ОСЪЖДА В.Н.Б. ЕГН ********** и В.Н.Б. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на К. Б.Е. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Ж.Желев

 

Вярно с оригинала.

М.К.