РЕШЕНИЕ
№ 1444
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря С. М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110216161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано е по жалба на ** срещу Наказателно постановление (НП) № 23-2300509 от
13.10.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област,
с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 3, вр. чл. 12, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се същото да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представите на търговското дружество -
жалбоподател поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Претендира присъждането
на разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител поддържа становище за
законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Моли същото да бъде потвърдено.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
1
фактическа страна следното:
На 12.12.2017г. бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 94, том III, рег. № 4937, дело № 441 от 12.12.2017г., за
покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 38978.402.12 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-42 от 13.08.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. **”, с площ 1970 кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, по
силата на който собствеността върху имота била придобита от **”.
На 01.08.2023г. в гр. ** ЕООД в качеството на „наемател” и с представител ** бил
сключен договор за наем на посочения по-горе поземлен имот. Съгласно т. III.3.1 -
договорът бил безсрочен, а съгласно т. I.1.2 – страните уговорили, че имотът ще се ползва
като паркинг /гараж/ и офис на фирмата.
На 04.08.2023г. сутринта, **, който към него момент бил служител в „**Д, трябвало да
монтира стълбове за осветление в посочения по-горе имот. За да помога при монтирането,
Л** – управител на дружеството, извикал свой приятел - ** **********.
След като пристигнал **е качил на мотокара, за да придвижи стълба до мястото,
където трябвало да бъде монтиран, а Асен Петров започнал да придържа стълба. В един
момент паднал на земята, започнал да се гърчи, да рита, да му излиза пияна от устата. ** се
обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента.
Във връзка със сигнала на място пристигнал екип на Бърза помощ, който установил, че
** не реагира, тъй като бил починал в резултат на токов удар.
Във връзка с инцидента контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда –
Софийска област” извършили проверка както на място, така и по документи. Проверката
била извършена от свид. Б. Т. – главен инспектор в дирекция „Инспекция по труда
Софийска област” и ** – началник отдел БТКД в дирекцията.
По време на проверката проверяващите изискали писмени обяснения от управителя на
дружеството и работника **. Въз основа на представената от „** книга за инструктаж за
безопасност и здраве при работа – начален инструктаж, контролните органи установили, че
на дата 04.08.2023г. преди да започне работа в обекта, стопанисван от юридическото лице,
на **ов не е бил проведен начален инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд, с оглед запознаване на ** със специфичните опасности и
рискове за здравето и живота на работещите. Изводи за това контролните органи направили,
доколкото в книгата за начален инструктаж за дата 04.08.2023г. липсвал запис с имената на
**
За извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка № ПР2330747
от 15.08.2023г.
При така установеното на 15.08.2023г. свид. Б. Т. съставила срещу юридическото лице
** акт за установяване на административно нарушение № 23-2300509 за извършено
нарушение на чл. 3, вр. чл. 12, ал. 1, т. 3, вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г.
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Актът бил съставен в присъствие на управителя на юридическото лице, като препис от
него му бил връчен.
Срещу акта постъпили писмени възражения, които били приети за неоснователни и на
13.10.2023г. било издадено атакуваното НП.
Съдът кредитира приобщения по делото нотариален акт № 94, том III, рег. № 4937,
дело № 441 от 12.12.2017г., от който се установява, че собственик на процесния имот, в
който се е случил инцидента, представляващ поземлен имот с идентификатор 38978.402.12,
находящ се в гр. **” до фабрика за кафе „** който от своя страна въз основа на сключения
2
на 01.08.2023г. договор, го отдал под наем на „**. Т.е., въз основа на тези писмени
доказателства се установява, че към датата на инцидента, именно посоченото юридическо
лице е стопанисвало този обект.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелката Б. Т.
- участник в извършената проверка и самата тя актосъставител. Показанията на свидетелката
се отличават с логичност, последователност и вътрешна безпротиворечивост, което
мотивира настоящия състав да им се довери изцяло.
Твърденията на свид. Т. за направените констатации намират подкрепа и в останалия,
събран по делото доказателствен материал, в частност – заверено копие – извлечение от
книга за начален инструктаж с последно отбелязан инструктаж на дата 03.08.2023г. на
лицето **, като липсват отбелязвания за извършени начални инструктажи на лицето Асен
Петров.
Съдът кредитира и писмените обяснения, дадени от управителя на дружеството Л**,
който е бил очевидец на инцидента, като въз основа на тях прие, че управителят е викнал
починалия ** при поставянето на стълбовете за осветление, както и че именно по време на
работата, която са извършвали **, последният е починал в резултат на инцидента /ударен от
ток/. В тази насока е и приобщеният медицински лист, издаден от медицинския екип на
Спешна помощ, пристигнал на мястото на инцидента.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни орани. АУАН е
съставен от оправомощено лице по смисъла на чл. 416, ал.1 КТ. Съгласно визираната
разпоредба – нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени
от държавните контролни органи. Именно такъв орган е актосъставителката Б. Т. - на
длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област.
Посочената разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителя, поради което
същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било. Относно
заеманата от Б. Т. длъжност към датата на издаване на АУАН по делото е приобщена
Заповед № 441 от 20.02.2017г., видно от която считано от 01.02.2017г., Б. Л. Т. е била
назначена като главен инспектор в отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” към
ДИТ Софийска област.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1, изр.2-ро ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла
на чл. 416, ал. 5 КТ – Директор на дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област,
упълномощен от Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” съгласно съдържащата се в
кориците на делото Заповед № 3-0864 от 17.10.2022г. Видно от Заповед № 34 от
30.01.2023г., ** била назначена на длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда”
– Софийска област, считано от 30.01.2023г.
НП е издадено в рамките на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът счита, че така събраните доказателства сочат за извършено нарушение на чл. чл.
3, вр. чл. 12, ал. 1, т. 3, вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2000г. - работодателят не
допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения
и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд.
Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от същия подзаконов нормативен акт - начален инструктаж
се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 с
3
оглед запознаването им със т. 3 - специфичните опасности и рисковете за здравето и живота
на работещите.
Съгласно чл. 12, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт - длъжностното лице, провело
началния инструктаж на лицата, които постъпват на работа, издава служебна бележка
съгласно приложение № 2, която се съхранява в личното досие на работещия.
В чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/2009г. са посочени изчерпателно лицата, на които
се провежда начален инструктаж, като е посочено, че работодателят осигурява провеждането
на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока
на договора и продължителността на работното време, вкл. и на: работещите, предоставени
им от предприятие, което осигурява временна заетост; командировани работници и
служители; работещи от други предприятия, които ще работят на територията на
предприятието; лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията; лица, с
които се провежда производствена практика; всички други лица, които ще посещават
производствени звена на предприятието.
Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-02/2009г. - инструктажите, проведени по
реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.
Всъщност, спорният въпрос е, дали „*/*е имало качеството на работодател спрямо
лицето **или не.
Съдът счита, че „** към датата на инцидента е имало качеството на работодател
спрямо **, и това е така, въпреки, че същият е бил извикан от управителя на дружеството, за
да помага при пренасянето на светлинни стълбове в стопанисвания от юридическото лице
търговски обект.
Това е така, доколкото работата, макар и инцидента, е била възложена на ** именно от
управителя на дружеството и тази работа е била свързана с дейността на дружеството.
В тази насока съдът съобрази разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на КТ, съгласно която -
"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В този смисъл е и
разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, съгласно която: "Работодател" е понятието,
определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки,
който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или
организацията.
В случая безспорно се установява, а и самият управител на „** е посочил в
обясненията си, че на датата на инцидента, е извикал ** за да помага при извършването на
работа по поставяне на светлинни колове в търговския обект, стопанисван от дружеството,
като по този начин на практика му е възложил работа, и тази работа е възложена от лице,
което носи цялата отговорност на предприятието. В този смисъл възраженията на
жалбоподателя се явяват неоснователни.
Юридическите лица носят обективна – безвиновна отговорност, поради което въпросът
за субективната страна на нарушението се явява безпредметно.
За така извършеното нарушение законодателят в разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ е
предвидил санкция за работодател /юридическо лице/, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, санкция от 1500 до 15 000 лева.
В случая е наложена санкция в размер на 2000 лева, което е към минимума и отговоря на
степента на обществена опасност на конкретното нарушение и обстоятелствата, при които
същото е осъществено, предвид значителните вредни последици от извършването му –
4
смърт на работника, който не е бил инструктиран. С аналогични доводи съдът счита, че
случаят не би могъл да бъде приет и за маловажен по смисъла на чл. 415в КТ.
Въпреки всичко изложено по съществото на спора, атакуваният акт се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен поради допуснато процесуални нарушение,
което рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице.
Този порок касае описание на нарушението касателно мястото му на извършване,
което е задължителен реквизит по ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН и НП, в същите
изрично на два пъти е посочено място на извършване на нарушението гр. София. В същото
време, се твърди, че стопанисваният от „**обект, в който се твърди, че дружеството в
качеството си на работодател е допуснало **до работа, без да му бъде проведен начален
инструктаж, се намира на ул. „**. Това обстоятелство се установява и от доказателствата по
делото. Видно, от нотариалния акт, с който имотът е бил закупен от **, както и видно от
договора за наем, с който имотът е бил отдаден под наем на дружеството – жалбоподател,
този обект се намира в гр. **
С оглед на това, противоречието, допуснато в НП, при описание на мястото на
извършване на нарушението, води до неяснота на описание на нарушението, което
рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя.
От друга страна, така събраните доказателства сочат място на извършване на
нарушението гр. **, което е различно от описаното в АУАН и НП и освен нарушение на
процесуалните прави, представлява и неправилно прилагане на материалния закон, тъй като
описаното в АУАН относно мястото на извършване на нарушението – гр. София не отговаря
на доказателствата.
С оглед на това, съдът счита, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят. Видно от
приложения договор за правно обслужване и приложената фактура и дневно банково
извлечение от сметка, жалбоподателят доказва заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 744 лева с ДДС.
Съдът намира възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за основателно.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение в конкретния казус е 500 лева,
изчислено по правилото на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (400 лева плюс 10 % за горницата
над 1000 лева), доколкото се касае за наложена глоба в размер на 2000 лева. Крайният
размер на възнаграждението, което следва да се присъди на жалбоподателя, е 600 лева с
ДДС. Именно този размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено от
въззиваемата страна предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид
обстоятелството, че производството е протекло и приключило само в едно производство.
Така мотивиран, Софийски районен съдия, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2300509 от 13.10.2023г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” с адрес: гр. София, бул.
„Витоша” № 6 на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН да заплати на ** сумата от 600,00 лева
/шестстотин лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в производството пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
5
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6