№ 4531
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110211611 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-028338 от 27.11.2023 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДВП, за нарушение на чл. 19, ал. 1 от
ЗДВП на А. Я. П. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева.
Недоволен от НП е останал А. П., който го обжалва в срок пред СРС.
Жалбоподателят излага твърдения, че фактическата обставновка, както е отразена в НП не
съответства на обективната истина, тъй като в него не е отразено, че докато е чакал на
светофара пред него е имало друг спрял автомобил, с който е трябвало да съобрази
движението си, както и че не е могъл да пропусне трамвая, тъй като това е налагало да заеме
част от тротоара, където е имало множество пешеходци. Твърди, че водачът на другото МПС
е бил с положителен тест за наркотични вещества, поради което той няма вина за ПТП.
Твърди се, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Предвид изложените аргументи, жалбоподателят счита, че същото е
издадено като незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. В хода на
съдебните прения моли съда за отмяна на наказателното постановление, тъй като в
процесния участък пътното платно е прекалено тясно и не имал възможност да се размине с
трамвая.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
1
в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 03.11.2023 г., около 13:40 часа в гр. София, по ул. "Козлодуй" жалбоподателят А.
Я. П. управлявал товарен автомобил марка "Ивеко", модел "75 Е 17" с рег. № СВ****НС,
собственост на М.Ч.М.. Автомобилът се движил с посока от ул. „Будапеща“ към площад
"Лъвов мост", като преди да навлезе в кръстовището, образувано от ул. „Козлодуй“ и бул.
„Княгиня Мария Луиза“, се наложило да спре, тъй като сигналът на светофара бил червен,
като спрял възможно най-плътно вдясно след други автомобили, почти до тротоарния
бордюр, където в непосредствена близост се намирали чакащи пешеходци. По това време, в
същата посока, по намиращите се от лявата страна на товарния автомобил релси, се движила
и трамвайна мотриса T6A2 SF ЧСФР, с инвентарен номер ТМ2050, управлявана от свид. Л.
И.. При приближаване дясното огледало на мотрисата се ударило в лявото огледало на
товарния автомобил, тъй като лентата за движение на товарния автомобил била тясна, а и
двете огледала били силно издадени от каросерията на двете ППС. При разминаване между
трамвая и управляваното от жалбоподателя МПС било реализирано ПТП поради това. От
осъщественото съприкосновение на МПС, управлявано от жалбоподателя били причинени
материални щети, изразяващи се в счупена рамка на лявото огледало. Водачът на
трамвайната мотриса продължил движението си,. За настъпилото ПТП, жалбоподателят
уведомил Центъра за градска мобилност и трамваят бил прибран в трамвайно депо „Красна
поляна“ по указания на диспечера. Екип на пътна полиция посетил трамвайното депо,
където се намирали водачът на трамвая и жалбоподателят и по писмените данни на водачите
от попълнените декларации, съставили Протокол за ПТП № 1874220 от 03.11.2023 г. и скица
за осъщественото ПТП. Полицейските служители тествали водачите за употреба на алкохол
и наркотични вещества. Тестовете на жалбоподателя били отрицателни, а тестът за употреба
на наркотични вещества и/или техни аналози на свид. И. реагирал положително за употреба
на амфетамини, за което бил санкциониран впоследствие.
Въз основа на съставения протокол, на 03.11.2023 г. А. Д., на длъжност мл.
автоконтрольор при ОПП СДВР съставил против жалбоподателя АУАН, в който констатирал,
че при приближаване на ППС от редовните линии за обществен превоз на пътници, не е
освободил по най-бърз начин релсовия път, за да го пропусне да премине, с което е станал
причина за ПТП, като въз основа на установеното приел, че е нарушена разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗДвП. Препис от АУАН бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на същата
дата, като в него не са били отразени възражения. Такива не са постъпили и в
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
2
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 23-4332-028338
от 27.11.2023 г. от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДВП, за нарушение на чл. 19,
ал. 1 от ЗДВП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел Л. И., обясненията на жалбоподателя, както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК, а именно: декларация от свидетеля Л. И.; декларация от жалбоподателя А. П.,
протокол за ПТП № 1874220, справка картон на водач- за жалбоподателя А. П., АУАН, серия
GA, № 1131220 от 03.11.2023 г., съставен против Л. И., наказателно постановление № 23-
4332-034142 от 21.05.2024 г., с което същият бил санкциониран, разпечатка от направения
тест за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, заповед № 8121К-
13312/28.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 513з-20/03.01.2019 г.
Съдът намира показанията на разпитания по делото свидетел И. за последователно
изложени, логични, без вътрешни противоречия и кореспондиращи с останалите
доказателствени материали по делото, поради което намира, че същите следва да бъдат
кредитирани с доверие.
Кредитират се и обясненията на жалбоподателя, които намират опора в показанията
на свидетеля по отношение на разположението на ППС преди ПТП и механизма на
последното.
От показанията на свид. И., обясненията на жалбоподателя, както и от писмените
доказателства, а именно –протокола за ПТП и скицата към него се установява еднопосочно и
по категоричен начин, че процесното ПТП е било реализирано на кръстовището, образувано
от ул. „Козлодуй“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“, като МПС, управлявано от жалбоподателя,
е било спряло и е изчаквало подаване на разрешителен сигнал от светофарната уредба.
Същото е било позиционирано възможно най-плътно вдясно, почти до тротоарния бордюр,
където непосредствено се намирали чакащи пешеходци. Безспорно се установява, че по това
време, в същата посока, по намиращите се от лявата страна на товарния автомобил релси, се
движила и трамвайна мотриса, управлявана от свид. Л. И., като в момента, в който
мотрисата се изравнила с МПС на жалбоподателя между тях било осъществено ПТП, от
което настъпили материални вреди по МПС, управлявано от жалбоподателя, поради тясно
платно за движение и невъзможност ППС да се разминат. Отразените в протокола щети по
МПС, управлявано от жалбоподателя, съответстват напълно на посочения в скицата
механизъм на реализиране на ПТП, който се подкрепя и от гласните доказателствени
средства. От представените писмени доказателства – АУАН, съставен срещу свид. Л. И. и
НП, с което същият е бил санкциониран за управление на релсово превозно средство след
употреба на наркотични вещества, както и от разпечатката на дрегера, с който е извършен
теста и от свидетелските показания на свид. И., безспорно се установява, че същият е
управлявал мотрисата след употреба на наркотични вещества – амфетанимини. Съдът
3
намира, че писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК също са
непротиворечиви и като такива следва да бъдат кредитирани с доверие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по
отношение на материалната компетентност на административнонаказващия орган и
актосъставителя съдът намира, че процесуалните документи са издадени от компетентни
органи в кръга на тяхната служба.
АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН
и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление е издадено в 6-месечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Посочени са мястото и времето на нарушенията,
същите са описани по идентичен начин в двата акта, посочени са съставомерните признаци.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗДвП, когато релсов път е разположен върху
платното за движение, водачите на пътни превозни средства, които се намират върху него, са
длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на пътно
превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, за да го пропуснат
да премине.
В процесната хипотеза, по безспорен начин е установено, че релсовият път, по който
се е движила мотрисата, е разположен върху платното за движение. Предвид това,
жалбоподателят, като водач на МПС е бил длъжен да съобрази поведението си с
наближаващата зад него мотриса и в изпълнение на това свое задължение да освободи по
възможно най-бърз начин релсовия път, за да пропусне трамвая. Безспорно е
обстоятелството, че трамвайната мотриса е превозно средство от редовните линии за
обществен превоз на пътници. От доказателството по делото се установява, че към момента
на реализирането на ПТП в мотрисата са превозвани и пътници. От обективна страна се
установява, че ПТП е реализирано, тъй като МПС, управлявано от жалбоподателя е било
разположено по такъв начин спрямо релсовия път, че е препятствало преминаването на
трамвайната мотриса. Въпреки това съдът намира, че не е имало способ, с който
жалбоподателят да избегне ПТП, тъй като е бил позиционирал МПС най-вдясно на платното
за движение, поради сигнала на светофара и наличието на други МПС не е имало как
незабавно да предприеме друга маневра, с която да освободи достатъчно място за
разминаване. Действията на жалбоподателя са напълно законосъобразни, а отделно
вмененото задължение за действие, а именно да освободи по най-бърз начин релсовия път
няма как да бъде изпълнено с оглед установената пътна обстановка. Самият законодател е
предвидил това задължение да се изпълни тогава, когато е възможност и приоритетно – по
най-бързия начин. В случая такава възможност преди настъпване на ПТП не е имало,
доколкото жалбоподателят е бил най-вдясно на платното за движение, до бордюра, а пред
него е имало МПС и забранителен червен сигнал на светофара.
Безспорно се установява както от обясненията на жалбоподателя, така и от
4
показанията на свид. И., че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е бил
позициониран максимално близо до намиращия се вдясно тротоарен бордюр, като на
тротоара имало пешеходци, т.е. за жалбоподателя не е съществувала възможност да
позиционира МПС на пътното платно по начин, който да осигури безпрепятственото
преминаване на мотрисата и в същото време да осигури безопасността на пешеходците. От
този обективно установен факт, съдът намира, че за него не е съществувала възможност да
избере друго поведение, тъй като намиращият се вдясно бордюр и пешеходците на тротоара
не са дали възможност за позициониране - бил е максимално изнесен вдясно, а
забранителният сигнал на светофарната уредба и намиращото се пред него спряло МПС не
са дали възможност да се придвижи напред и по този начин да осигури безпрепятствено
преминаване на трамвая.
Предвид изложеното съдът достигна до извод, че в този случай жалбоподателят
обективно се е намирал такава ситуация, в която не е имал възможност да избере друго
поведение, освен обективираното в случая, поради което е налице липса на нарушение от
обективна страна.
Констатираната материална незаконосъбразност налага отмяна нанаказателното
постановление.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива.
Водим от горното Софийски районен съд, НО, 116ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-028338 от 27.11.2023 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДВП, за нарушение на чл. 19, ал. 1 от
ЗДВП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-
град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5