РЕШЕНИЕ
№ 17013
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110109171 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане установителни искове с правна квалификация
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 29, ал.1 ПТЕЕ и
вр. чл. 95а, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Й. И. Е. и В. И. Е. след развило се
заповедно производство по ч. гр. дело № 58097/2022 г. по описа на СРС.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Й. И. Е. и В. И. Е. за следните суми за всеки
един ответник поотделно: сумата от по 139,39 лв., представляваща задължение за
заплащане на мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 13.08.2020 г. до
05.07.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 18.10.2022 г. до заплащане на
вземането и сума в размер от по 23,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 01.09.2020 г. до 06.10.2022 г., както и разноски по заповедното производство, а
именно: по 12,50 лв. държавна такса и по 25 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената на 02.11.2022 г. заповед за изпълнение са постъпили
възражения от длъжниците по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя,
последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответниците са съсобственици на обект, находящ се в гр. с
абонатен номер и клиентски № , с предназначение на обекта: за стопански нужди –
работилница. Посочва, че въз основа на това между ищцовото дружество и
ответниците е съществувало облигационно отношение по продажба на електрическа
енергия при общи условия. Ищецът е доставял електрическа енергия до обекта на
ответниците в качеството си на енергийно предприятие – краен снабдител, а
ответниците са присъединени в качеството на небитов клиент. Твърди, че обектът,
1
собственост на ответниците, е бил присъединен към електроразпределителната мрежа
на „Електроразпределение Север“ АД при резервирана мощност от капацитета на
електроразпределителната мрежа в размер на 31,00 кВт. Въз основа на закона
ответниците, като клиенти на ел. енергия, са били длъжни да заплащат на крайния
снабдител цени за достъп и пренос до електроразпределителна мрежа, които за
процесния период са били определени с Решение № Ц-29/01.07.2020 г. на ДКЕВР в
размер на 0,2053 лв./кВ/ден. Посочва, че цената за потребление на ел. енергия за
небитови нужди се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването,
независимо от количеството потребена електрическа енергия, като цената за достъп се
заплаща за предоставянето на достъпа до електроразпределителната мрежа и
готовността на крайния снабдител във всеки един момент да престира електроенергия.
Посочва, че през процесния период ответниците не са потребявали електрическа
енергия, но дължат цени за достъп до електроразпределителната мрежа. Твърди, че в
периода от 13.08.2020 г. до 08.10.2020 г. между страните е съществувало облигационно
отношение по регулирани цени по доставка на ел. енергия между ищеца, в качеството
му на краен снабдител по чл.98а и §1, т.28а ЗЕ, и ответниците, в качеството им на
небитови клиенти. Сочи, че след промяната на чл. 94а ЗЕ, в сила от 01.10.2020 г.,
крайните снабдители вече не могат да доставят енергия до небитови клиенти. С
изрична разпоредба на § 15 ПЗР на ЗЕ обаче било предвидено, че в случай, че до
30.09.2020 г. клиент не е сключил договор с търговец на ел. енергия по свободно
договорени цени, доставката се извършва от досегашния доставчик в качеството на
титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5 ЗЕ, като доставчикът на ел. енергия сключва
типов договор с клиенти, които в срок до 30.09.2020 г. не са сключили договор с
търговец на ел. енергия. Посочва, че между ищеца и ответниците няма сключен
договор, нито типов договор по смисъла на §15 от ПЗР, поради което след 01.10.2020 г.
ищецът е предоставял на ответниците електрическа енергия като търговец на ел.
енергия. Посочва, че за периода от 05.11.2020 г. до 05.07.2021 г. ответниците не са
потребявали електрическа енергия и начисляваните фактури за посочения период се
отнасят единствено за предоставени мрежови услуги „достъп до
електроразпределителната мрежа“ на база предоставена мощност от 31 кВт, начислени
на основание чл.31, ал.1 ПТЕЕ. Претендира мораторна лихва за забава върху
дължимите суми за доставена ел. енергия на основание чл.38 от ОУДПЕЕ и чл.86 ЗЗД.
Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е
установено в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответниците в законоустановения срок са депозирали съвместно подаден отговор
на исковата молба, с който оспорват предявените искове като недопустими, евентуално
– неоснователни и недоказани. Оспорват исковете като недопустими поради липса на
процесуална легитимация на ответниците. Оспорват изложените в исковата молба
твърдения, че са съсобственици на имот с абонатен номер **********. Сочат, че с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № г. по описа на нот. К. с район на
действие РС-Р са придобили 1/6 ид.ч. от сграда с идентификатор със застроена площ
от 132 кв.м., с предназначение стопанска сграда, включваща работилница за
железарски услуги, работилница за ремонт на МПС и работилница за селскостопанска
техника и сграда с идентификатор със застроена площ от 123 кв.м. и предназначение
гараж. Твърдят, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № . по
описа на нот. К. ответниците са придобили 2/3 ид.ч. от описаните недвижими имоти, а
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № № придобили и
останалите 1/6 ид.ч. от описаните недвижими имоти. Посочват, че двете сгради са
разположение в поземлен имот с идентификатор собственост на И Е. – баща на
ответниците, като двете сгради, изградени в поземления имот – сграда с
идентификатор (работилница) и сграда с идентификатор (гараж) са със самостоятелно
2
захранване и са свързани с електромер с абонатен номер което се установявало от
констативен протокол № г., приложен в заверено копие към отговора на исковата
молба. Твърдят, че в друга сграда с идентификатор е поставен електромер с абонатен
номер и в сграда с идентификатор е поставен електромер с абонатен номер , но
посочените сгради не са собственост на ответниците. Твърди се още, че абонатен
номер за който се отнася исковата претенция, представлява сграда с идентификатор
№ която обаче не е собственост на ответниците. Поради изложеното молят съда да
прекрати делото като недопустимо, евентуално – да отхвърли предявенияте искове
като неоснователни. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 98а ЗЕ, вр.
чл. 29, ал.1 ПТЕЕ и вр. чл. 95а, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: наличието на валидно договорно правоотношение по договор за
доставка на електрическа енергия между ищеца и ответниците в процесния период и за
процесния имот, по силата на което ищецът се е задължил да доставя електрическа
енергия в твърдените количества и за ответниците са възникнали задължения за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, в това число задължения за
заплащане на предоставени мрежови услуги „достъп и пренос на ел. енергия до
електроразпределителната мрежа“, както и техния размер.
В тежест на ответниците при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
съществувало облигационно отношение по продажба на електрическа енергия и
снабдяване с ел. енергия на осн. чл. 95а ЗЕ за част от процесния период, респ. дали
ответниците се явяват потребители на топлинна енергия в процесния имот за
посочените периоди.
Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.
Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, приети на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У - 061 от 07.11.2007 г.
Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ - публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e
предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител
на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като, ако
същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. По
настоящото дело не са представени доказателства, които да сочат за подадено от
ответниците заявление в горния смисъл, нито от техен наследодател.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е
крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният
3
клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в
сила от 17.07.2012 г., "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. В случая електроснабденият обект представлява
работилница, респективно същият е предназначен за осъществяване на търговска
дейност и това твърдение не е било оспорено. В чл. 92 от ЗЕ са изброени изчерпателно
субектите, които могат да бъдат страни по сделките с електрическа енергия. Сред тях
са "доставчик от последна инстанция", какъвто сочи да е ищецът, и "краен клиент“.
Според разпоредбата на пар. 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, крайният клиент е клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
Налага се извод, че крайният клиент е ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени
нужди, като ползва електроснабдения имот като негов собственик или по силата на
вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява електрическата енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
В случая ищецът твърди, че между страните е налице облигационна
правоотношение поради факта, че ответниците са собственици на процесния имот. За
установяването на този факт, който е оспорен от ответниците, обаче, ищцовото
дружество не е ангажирало никакви доказателства. Видно от приложението по делото
фактури, издадени от ищцовото дружество за процесния имот, титуляр на партидата на
адрес гр. Разград, ул. „Свети Климент“ № 48 22 /работилница/ е лицето Атанас Й.ов Е.,
като неговата връзка с ответниците Й. И. Е. и В. И. Е. не е установена по делото. Едва
с писмените бележки, депозирани от ищеца, се излагат твърдения, че лицето Атанас
Й.ов Е. е брат на бащата на ответниците Иван Й.ов Е., като последният е действал като
пълномощник на брат си Атанас Й.ов Е.. Сочи се още в депозираните писмени
бележки, че е очевидно, че имотът е придобит по наследство от двамата братя Атанас
Й.ов Е. и Иван Й.ов Е. /за когото се твърди, че е баща на ответниците/. Нито едно от
тези обстоятелства не е установено по делото, като ищецът не е ангажирал никакви
доказателства за тях. Правото на собственост не се предполага, като същото подлежи
на доказване със съответните писмени актове.
На свой ред ответниците проведоха успешно насрещно доказване /насрещното
доказване не е пълно/, че не са титуляри на правото на собственост на процесния имот.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № г., по описа на нотариус Р
К., с peг. , с район на действие РС-Разград, ответниците са придобили 1/6 ид. части
имот, представляващ Сграда с идентификатор №, със застроена площ от 132 кв., с
предназначение: стопанска сграда, включваща работилница за железарски услуги,
работилница за ремонт на МПС и работилница за селскостопанска техника и Сграда с
идентификатор № със застроена площ от 123 кв., с предназначение: гараж. Видно е от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № г., по описа на нотариус
РК., с peг. № с район на действие РС-Разград, ответниците са придобили 2/3 ид. части
от гореописани имоти /сграда с идентификатор № и сграда с идентификатор № /. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , по описа на нотариус РК.,
с per. № , с район на действие РС-Разград, ответниците са придобили и останалите 1/6
ид. части от посочените имоти.
От приетата по делото скица на поземлен имот №г. на СГКК – Разград се
установява, че така описаните две сгради, придобити от ответниците, попадат в
4
поземлен имот с идентификатор № 61710.606.4249, който се отразено в скицата, че е
собственост на И.ов Е. /за което лице страните не спорят, че е баща на ответниците/.
Посочените две сгради с идентификатор № и с идентификатор № изградени в
посочения поземлен имот, които са собственост на ответниците, по предназначение
представляват работилници и гараж, видно от актовете за собственост. Установява се
освен това, че в отговор на подадена жалба от И Й.ов Е. с вх. № 5932205/01.11.2021 г.,
„Електроразпределение Север” АД е изпратило отговор с изх. № ., в който е посочено,
че след извършена проверка е констатирана, че притежаваният от И Й.ов Е. обект –
работилница е с абонатен номер
При изричното оспорване на правото на собственост върху имота - основание, на
което ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение с ответниците, и
липсата на пълно и главно доказване на този факт, води до еднозначен извод, че за
процесния период между страните не се доказа да е било налице облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия.
Реалното предоставяне на мрежова мощност до процесния обект, както и размера на
дължимата сума, са въпроси, които са ирелевантни при достигнат извод за недоказано
облигационно правоотношение, поради което събраните за това доказателства чрез
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва предполага наличие на главни
задължения. Предвид извода на съда за неоснователност на претенциите за главници
следва да бъдат отхвърлени и претенциите за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ответниците. В полза на всекиго от тях следва да се присъди
сумата от по 450 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение видно от
представените договори за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********
срещу Й. И. Е., ЕГН ********** искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 29, ал.1 ПТЕЕ и вр. чл. 95а, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ за
установяване на вземане в размер на 139,39 лева, представляващо цена за мрежови
услуги в имот, находящ се в гр. , с абонатен номер по фактури, издадени за периода от
13.08.2020 г. до 05.07.2021 г., както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на вземане за заплащане на мораторна лихва в размер от 23,32 лв. за
периода от 01.09.2020 г. до 06.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 02.11.2022 г. по ч. гр. дело №.
по описа на СРС, 33 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********
срещу В. И. Е., ЕГН ********** искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 29, ал.1 ПТЕЕ и вр. чл. 95а, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ за
установяване на вземане в размер на 139,39 лева, представляващо цена за мрежови
услуги в имот, находящ се в гр. с абонатен номер по фактури, издадени за периода от
13.08.2020 г. до 05.07.2021 г., както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на вземане за заплащане на мораторна лихва в размер от 23,32 лв. за
5
периода от 01.09.2020 г. до 06.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 02.11.2022 г. по ч. гр. дело № г.
по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
********* да заплати на Й. И. Е., ЕГН ********** сумата от 450 лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
********* да заплати на В. И. Е., ЕГН ********** сумата от 450 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6