РЕШЕНИЕ
гр.София, 23.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка И. като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3133 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439
от ГПК.
Ищцата
Н.И.И. твърди, че не дължи на ответника сумите по изп.лист от 20.05.11.2004г. и от 5.05.2005г., по които е
образувано изп.дело № 75/2009г. на ЧСИ Д., тъй като
присъденото в полза на ответника вземане е погасено по давност. Твърди, че по
посоченото изд.дело не са извършвани изпълнителни действия за период от повече от 5 години. Твърди, че
е разбрала за задълженията си по изп.листи
едва на 01.03.2021г., когато й е връчена ПДИ по образуваното срещу нея изп.дело № 432/21г. на ЧСИ Б.. Освен това оспорва
материалната легитимация на ответника да търси от нея вземания по изпълнителни листи,
издадени в полза на друго лице – „БПБ“ АД. Посочва също, че имотът , по
отношение на който е насочено принудителното изпълнение, е несеквестируемо
жилище. Моли съда да установи, че тя не дължи на ответника сумата 109 185,56лв.
, описана в ПДИ по изп.дело № 432/21г., поради
погасяване на вземането по давност.
Ответникът
„Ю.Б.“ АД оспорва иска по основание. Оспорва твърденията в исковата молба и
излага съображения в подкрепа на твърдението си, че вземането на банката срещу
ищцата не е погасено по давност и в подкрепа на материалната си легитимация да
претендира събиране на вземането по издадените в полза на П.Б.АД изпълнителни
листи. Моли съда да отхвърли предявения иск. Не претендира разноски.
Съдът,
за да се произнесе, установи следното от фактическа страна:
На
основание чл.237 и сл. от ГПК /отм./ в полза на „Б.П.Б.“ АД срещу ищцата Н.И.И.
е издаден изпълнителен лист от 20.05.2004г. за сумата 24 144, 06лв., от
които 22 335,55лв. главница по договор № 1954/6.03.2003г. за кредит за покупка на
жилище , 1706,78лв. редовна лихва за периода 6.03.2003г. – 09.09.2004г. и 101,73лв. просрочена лихва за периода
10.09.2004г. - 21.04.2005г., ведно с мораторната
лихва върху главницата от 21.04.2005г.
до окончателното плащане, 482,88лв. разноски и 581,44лв. юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.237 и сл. от ГПК /отм./ в полза на „Б.П.Б.“ АД срещу ищцата Н.И.И.
е издаден изпълнителен лист от 05.05.2005г. за сумата
12 194,09лв. главница по договор за потребителски кредит №
1802/23.08.2002г. ведно със законната
лихва от 21.04.2005г. до окончателното изплащане, сумата 1105,71лв. възнаградителни лихви за периода 23.08.2002г. – 09.09.2004г., 363,12лв. наказателни лихви за периода
10.09.2004г. – 21.04.2005г., 181,02лв. разноски за подновяване на застраховките
по кредита, 276,88лв. разноски и 416,88лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на издадените в полза на банката
два изпълнителни листи, на 03.08.2005г. „Б.П.Б.“ АД е подала молба за образуване на изпълнително производство срещу ищцата Н.И.И.. Образувано е изпълнително дело № 1102/2005г. на ДСИ при
РС Перник. В молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят „Б.П.Б.“ АД е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към принудително събиране
на сумите по изпълнителните листи като наложи възбрана, извърши опис и публична
продан на ипотекирания в полза на банката имот.
Призовката за доброволно изпълнение и
призовката за принудително изпълнение са връчени на длъжника Н.И., сега ищец,
на 6.12.2005г.
На 20.12.2005г. ДСИ е извършил опис на възбранения имот.
С Постановление от 25.03.2009г. ДСИ е
прекратила изпълнителното производство и е изпратила делото на ЧСИ Е.Д.,
съобразно искането на взискателя, и на основание пар.3 от ЗЧСИ.
ЧСИ Д. е образувала делото под № 75/2009г.
Видно от протокол на ЧСИ от 3.06.2009г. ,
пред ЧСИ Д. се е явил процесуален представител на взискателя
и е поискал насрочване на нов опис по делото.
На 17.06.2009г. ЧСИ е извършило опис на
имота на длъжника.
На 25.09.2009г. ЧСИ е провела публична
продан на имота. Проданта е обявена за нестанала.
На 30.09.2009г. Банката е депозирала молба
до ЧСИ с искане за провеждане на втора публична продан.
На 13.10.2009г. ЧСИ Д. е обявила нова
публична продан, която е проведена на 15.01.2010г. поради неявяването на
купувачи за имота проданта е обявена за нестанала.
На 26.01.2010г. взискателят
е подал молба с искане да се проведе нова публична продан. Внесъл е дължимата
за това такса едва на 30.04.2010г. ЧСИ не е обявила нова публична продан въз
основа на тази молба.
На 11.08.2010г. взискателят
е депозирал молба до ЧСИ с искане за извършване на нова публична продан.
ЧСИ е насрочил опис на имота за
21.10.2010г. , уведомил е за това длъжника, но няма съставен писмен документ за
извършен опис.
На 21.10.2010г. длъжникът Н.И. е
депозирала молба до ЧСИ, с което уведомява за оттеглени пълномощия на
процесуалния си представител, и за упълномощаване на нов процесуален
представител по делото.
На 13.08.2020г. „Ю.Б.“ АД, като взискател, е депозирала молба за проучване на имущественото
състояние на длъжника Н.И. и за извършване на опис на движими вещи, налагане на
възбрана върху открити недвижими имоти и запор върху открити банкови сметки. По
тази молба ЧСИ не е извършвал процесуални действия.
На 13.10.2020г. взискателят
е депозирал нова молба с искане за извършване на нова оценка и опис на имота на
длъжника. След указания на ЧСИ банката е внесла следващите се такси за това на
1.12.2020г., а на 14.12.2020г. банката е изискала от ЧСИ да й върне оригиналите
на изпълнителните листове, въз основа на които е образувано изпълнителното дело.
На 23.12.2020г. ЧСИ Д. е върнала исканите
оригинали, а с молба от 29.01.2021г. „Ю.Б.“ АД е представило тези изпълнителни
листове пред ЧСИС.Б. с искане за образуване на изпълнително дело срещу Н.И.. ЧСИ
Б. е образувал изп.дело № 432/21г. и е предприел опис
на възбранения в полза на банката имот на длъжника
/същия имот по отношение на който ДСИ и ЧСИ Д. също са били предприели
принудително изпълнение чрез опис и публична продан/.
Ищцата е подала исковата молба по
настоящото дело на 09.03.2021г.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
С предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК ищцата –
длъжник в изпълнението, може да оспорва чрез иск вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението като установи, че правото на принудително
изпълнение срещу нея не съществува поради погасяването му по давност. Според
чл. 439 ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Ищцата твърди, че вземането на взискателя е погасено по давност и тя не дължи по издадените
срещу нея два изпълнителни листа – от 20.05.2004г. и от 5.05.2005г.
По делото е установено, че ответникът има
вземане срещу ищцата за дължими суми по договори за кредит, присъдени с
Постановление по чл.237 от ГПК /отм./ и издадени срещу нея два изпълнителни
листа. Срещу ищцата е било образувано изпълнително производство последователно пред
ДСИ и пред ЧСИ Д..
Съгласно чл.116
б."в" от ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия на принудително изпълнение. Съгласно дадените разяснения с ТР №2/2015г. по т.д.№ 2/13г. на ОСГТК на
ВКС, т.10 изпълнителни действия, които прекъсват давността са напр.: налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
За прекъсването на давността е от значение
единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително
действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме,
че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради
давност. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
По воденото срещу ищцата изпълнително
производство е налице изминал период от повече от 5 години между две
изпълнителни действия, поради което следва да се приеме, че вземането на „Ю.Б.“
АД от ищцата се е погасило по давност. На 11.08.2010г. взискателят
е подал молба за извършване на нова публична продан. ЧСИ е насрочил опис на
имота, но не го е извършил. И едва на 13.08.2020г. взискателят
е депозирал нова молба с искане за предприемане на конкретни изпълнителни
способи срещу длъжника Н.И.. Между 11.08.2010г. и 13.08.2020г. са изминали 10
години, поради което следва да се приеме, че вземането на ответника от ищцата
се е погасило по давност на основание чл.110 вр.чл.117
ал.2 от ЗЗД с изтичането на 5г. период от датата на последното валидно действие
на взискателя, което е прекъснало давността – молбата
от 11.08.2010г. В периода до 10.08.2015г.,
когато са изминали 5г., взискателят не е поискал, и
ЧСИ не е извършил действия по принудително изпълнение срещу ищцата, длъжник по
изпълнението.
Предявеният иск е основателен и следва да
се уважи.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата се следват направените от нея разноски по делото.
Възражението на ответната страна за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар е неоснователно. Претендираният
адвокатски хонорар от 4000лв. е в размер близък до минималния размер адвокатски
хонорар по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 за минималния размер адвокатски
възнаграждения, съобразно цената на предявения иск /109 185лв./. Представеният
договор за правна защита и съдействие в чл.4 има характеристиката на разписка и
удостоверява действителното плащане на претендирания
хонорар.
Воден от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК по
отношение на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, п.к.1766, че правото на взискателя
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, правоприемник на „Б.П.Б.“ АД
, на принудително изпълнение на вземането му от Н.И.И.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: *** по изпълнителен лист от 20.05.2004г.,
издаден на основание чл.237 и сл. от ГПК /отм./ в полза на „Б.П.Б.“ АД срещу Н.И.И., ЕГН **********, въз основа на определение от
18.05.2005г. по гр.д.№ 04361/2004г. на СРС, за сумата 24 144, 06лв., от които
22 335,55лв. главница по договор №
1954/6.03.2003г. за кредит за покупка на жилище , 1706,78лв. редовна лихва за
периода 6.03.2003г. – 09.09.2004г. и 101,73лв.
просрочена лихва за периода 10.09.2004г. - 21.04.2005г., ведно с мораторната лихва върху главницата от 21.04.2005г. до
окончателното плащане, 482,88лв. разноски и 581,44лв. юрисконсултско
възнаграждение, и по изпълнителен лист от 05.05.2005г.,
издаден на основание чл.237 и сл. от ГПК /отм./ в полза на „Б.П.Б.“ АД срещу Н.И.И., ЕГН **********,
въз основа на определение от 20.05.2005г. по гр.д.№ 04314/2005г. на СРС, за
сумата 12 194,09лв. главница по договор за потребителски кредит №
1802/23.08.2002г. ведно със законната
лихва от 21.04.2005г. до окончателното изплащане, сумата 1105,71лв. редовни лихви
за периода 23.08.2002г. – 09.09.2004г., сумата 363,12лв.
наказателни лихви за периода 10.09.2004г. – 21.04.2005г., 181,02лв. разноски за
подновяване на застраховките по кредита, сумата 276,88лв. разноски и сумата 416,88лв.
юрисконсултско възнаграждение, въз основа на които изпълнителни
листи е образувано изп.дело № 432/2021г. по описа на
ЧСИС.Б. с рег.№ 753 на КЧСИ, район на действие ОС Перник, се е погасило по
давност .
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, п.к.*** да заплати на Н.И.И., ЕГН **********, сумата 4000лв. разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: