Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261627 11.12.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на първи декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9495 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 109 ал. 1, изречение второ от ЗЗО.
Ищецът УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявана от *** ****** ***, чрез пълномощник адв. Р.В., е предявил против М.К.К., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 181, 20 лева, представляваща стойност на предоставена медицинска помощ за услуги по време на болничен престой за периода от 22.01.2017 г., 10.42 часа до 22.01.2017 г., 14.00 часа, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 03.08.2020 г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба е посочено, че на 22.01.2017 г. в 08.13 ч. ответникът е посетил УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД- гр. Пловдив по спешност, с болки в корема и повръщане, датиращи от няколко дни. Тъй като състоянието й не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия на 22.01.2017 г., 10.42 часа. Лицето към онзи момент било с прекъснати здравноосигурителни права, като му била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № **** „Оперативни процедури върху апендикс“. Пациентът бил приет с диагноза „остър апендицит“, като при постъпването му в болница била съставена история на заболяването, изготвена била и експертиза с извършените медицински дейности. Лечението на пациента не било приключило, тъй като отказал хоспитализиране и напуснал по свое желание, за което подписал декларация. Изписан била на 22.01.2017 г. в 14.00 часа, но поради прекъснатото лечение, сам следвало да заплати извършените услуги. Тъй като лицето в периода на болничното лечение не бил осигурен по смисъла на ЗЗО и не бил възстановил правата си на осигурено лице до изписването си, на основание чл. 109 ал. 1 от ЗЗО, той следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, възлизаща в размер на 181, 20 лева, определена съгласно действалия към онзи момент ценоразпис в болничното заведение. Нормата на чл. 52 от ЗЗО предвиждала, че стойността на предоставената медицинска помощ се заплаща по цени на лечебното заведение, като ценоразписът бил общодостъпен. До лицето били изпратени две покани за доброволно изпълнение, но пратките се върнали с отбелязване, че са „непотърсени“. За събиране на вземането се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № 776/ 2020 г. на ПРС, XII гр. с-в и се издала заповед за изпълнение, но същата била обезсилена, поради предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК извън едномесечния срок. В тази връзка се предявявал осъдителен иск, като се претендират и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание страната се явява лично и признава иска по основание и размер.
Ищецът чрез пълномощника си в с.з. с оглед становището на ответника моли за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети копия от лист за преглед на пациент в спешно отделение, направление за хоспитализация, декларация, епикриза, данни от изследвания, справка за здравно- осигурителен статус, ценоразпис на болничните услуги, сметка за стойността на лечението, покани за доброволно плащане.
Предвид признанието на иска и становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани други доказателства, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание, без да излага мотиви по същество, изследвайки аргументите на страните.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е постъпил като пациент в спешно отделение на болничното заведение, като е бил с прекъснати здравно- осигурителни права, оказана му е съответна медицинска помощ, на която обаче той дължи плащане по цени на лечебното заведение, като пациентът е бил запознат с това, но въпреки поканите за изпълнение, не е платил лечението си.
Предвид изхода на делото- уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, които се претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за действителното им заплащане- държавна такса в размер на 50 лева, такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева с ДДС.
Поради изложеното и на основание чл. 237 ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН: **********,***, да заплати на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявана от *** ****** ***, сумата в размер на 181, 20 (сто осемдесет и един лева и двадесет стотинки) лева, представляваща стойност на предоставена медицинска помощ за услуги по време на болничен престой за периода от 22.01.2017 г., 10.42 часа до 22.01.2017 г., 14.00 часа, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 03.08.2020 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в общ размер на 235 (двеста тридесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД