МОТИВИ ПО НОХД № 153/2018 ГОД. ПО ОПИСА НА ВрОС
С
обвинителен акт от 14.03.2018 г. Врачанска окръжна прокуратура е повдигнала
обвинение против А.Н.И. ***, за това, че на
24.10.2017г., около 07.15ч. в гр.Враца, на бул.„Мито Орозов“ до №16, в района
на кръстовището с ул.„Цар Асен“ (затворено) в посока на движение към подлеза -
изхода на гр.Враца към гр.Оряхово, при управление на собствения си лек
автомобил „Опел Вектра“ с peг. № Вр **** ВВ в пияно състояние с концентрация на
алкохол в кръвта 0.88 промила, установена с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с № ARDN 0015, като е нарушил правилата за движение, а именно :
чл.
20, ал.1 ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
което е управлявал за намаляване на скоростта на движение или аварийно спиране,
блъснал с предната част на автомобила в областта на преден десен мигач правилно
пресичащата пътното платно отляво на дясно на пешеходна пътека тип
"Зебра" Й. Н. И. на 76 години от гр. Враца и по непредпазливост е
причинил смъртта й, която е настъпила на 25.10.2017 г. в Университетска болница
"София мед" гр. София, в следствие на тежка съчетана травма с тежки
несъвместими с живота увреждания на вътрешни органи и установена при
хистологичния анализ мастна емболия - престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1, алт.
1 и пр. 5, б. "б" пр.1 НК.
До
започване на разпоредително заседание пред първоинстанционния съд наследниците
на пострадалата Й. Н. И., а именно Ц.П.Н. ***
- дъщеря и П.П. *** - син, чрез адв. Р.П. от САК, са заявили
изричното си желание да бъдат конституирани, като страна в процеса -
частни обвинители.
С
определение от 25.04.2018 г. съдът го е
уважил.
По искане на
подсъдимият и неговият защитник и след заявено съгласие от страна на частните
обвинители и техния повереник, съдът с определение от 23.05.2018 г. е одобрил
изразеното съгласие, производството да протече по реда на чл.371, т.1 НПК
/съкратено съдебно следствие/,при което да не се провежда разпит на свидетелите
А. А., Л.И., Д.Ц., Н.В., Ц.Н. и П.Н., както и на съдебномедицинския експерт.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Враца поддържа
обвинението така, както е възведено с обвинителния акт. Твърди, че са събрани
доказателства по установения от НПК ред и те по несъмнен начин доказват, че на
инкриминираната дата при управление на МПС след употреба на алкохол с
концентрация в кръвта 0.88 промила и като не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС е блъснал
пострадалата пешеходка, движеща се правилно по пешеходна пътека. Подкрепя
изводите си със наличните свидетелски показания, заключенията на СМЕ за
причинените травми и механизма им на получаване, заключенията на основната и допълнителна АТЕ за причините за
настъпилото ПТП . Отправя искане за налагане на наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства в размер на 4
години, като съответстващо на извършеното деяние и постигане на възпитателната
му роля спрямо подсъдимия и останалите участници в движението по пътищата.
Повереникът
на частните обвинители Ц.Н. и П.Н. се присъединява изцяло към позицията на
прокурора относно установената фактическа обстановка и доказателствената подкрепа. Акцента в
пледоарията поставя върху размера на наказанието. Изразява се становище, че най
справедливо е наказание от 4 години лишаване от свобода, което с оглед на
наличните квалифициращи обстоятелства следва да бъде изтърпяно ефективно, като
му се наложи кумулативно и наказание лишаване от права.
Защитникът
на подсъдимия декларира своята и тази на подзащитният си солидарност с
възприетата от прокуратурата фактическа обстановка, като намира, че събраните в
хода на съдебното следствие допълнителни доказателства са внесли яснота по
отношение на всички спорни моменти. Излага доводи, че по отношение на
употребата на алкохол е налице несъставомерност. Извода гради на базата на обстоятелството,
че употребата е станала предната вечер и по силата на житейската логика на
следващата сутрин водача не е имал съзнанието, че въздействието му не е
преминало. Оспорва се и извода на държавното обвинение за наличие на възможност
от страна на подсъдимия да избегне удара, след като се приема, че той не е
следял внимателно поведението на останалите участници в движението. Независимо
от направените възражения, пледира за налагане на наказание лишаване от свобода
в предвидения минимален размер от три години, с приложението на чл. 66 НК.
Искането си мотивира с продължителния стаж на водача, минималния брой наказания
наложени по административен път и тяхната отдалеченост във времето назад.
Намира, че кумулативно на подсъдимия следва да се наложи и наказание лишаване
от права, като се приспадне времето през което е бил лишен от тях по
административен ред, както и в негова тежест да бъдат възложени направените
разноски.
При
упражняване правото си на лична защита и последна дума подсъдимия И. признава
вината си и изразява съжаление за предизвиканото ПТП и настъпилия резултат.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимия А.Н.И. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно
образование, женен, пенсионер, не осъждан, с ЕГН**********.
Подсъдимият е правоспособен водач на
МПС. Притежава свидетелство за правоуправление за категории "В",
"А" и "М" от 07.08.1985 г. До настоящия момент е
санкциониран два пъти за нарушение
правилата за безопасно движение през 2006 и 2008 година.
В хода на досъдебното производство и
съдебното следствие са събрани добри характеристични данни за него.
На 23.10.2017 г. вечерта, подсъдимия
и неговата съпруга имали гости в дома си. Употребили алкохол.
На 24.10.2017 г. около 07.15 часа
подсъдимият А.И. пътувал към дома на свой приятел. Управлявал собствения си лек
автомобил "Опел Вектра" с рег. № ВР **** ВВ. Движел се по булевард
"Мито Орозов" в посока на светофарите на бул. "Мито Орозов и ул.
"Стоян Заимов" към изхода на гр. Враца, по посока гр. Оряхово.
Времето било облачно, валял слаб дъжд и пътното платно било мокро. В този
участък, пътя е прав със лек наклон до около 1 %, без неравности. Движението се
осъществява двупосочно, като платното е четири лентово, с по две ленти във
всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия. Лентите в едната посока -
вътрешна и външна са разделени една от друга с видима прекъсната осова линия.
Общата ширина на пътното платно е 13 метра, а всяка лента е с ширина от 3,25
метра. От двете страни на пътното платно се намират пешеходни тротоари. Перпендикулярно
на оста на пътното платно на бул. "Мито Орозов" в близост до
кръстовището с ул. "Цар Асен" се намира маркирана пешеходна пътека
тип "Зебра" сигнализирана със знак Д 17.
Подсъдимият И. се движел в лявата
/външна/ лента на платното по посока към изхода на гр. Враца за гр. Оряхово с
включени къси светлини. Скоростта му на движение била 42.8 км/ч.
По същото време пешеходката Й. Н. И.
на 76 год. отивала на работа. Същата предприела пресичане на пътното платно по
обозначената пешеходна пътека, отляво надясно, по посока на движение на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия. Подсъдимият не възприел движението на
пострадалата през пътното платно и продължил движението си напред, без да
намали скоростта. В момента, в който И. се намирала на около 3.3 метра от
десния тротоар по посока на движение на МПС, нейната траектория и тази на
управлявания от И. автомобил се пресекли в границите на пешеходната пътека.
Контакта се осъществил между преден десен фар на лек автомобил "Опел
Вектра" с рег. № ВР **** ВВ и десен глезен на пешеходката. В следствие на
удара и получения ударен импулс под центъра на тежестта на тялото, пешеходката
придобила скоростта на автомобила, паднала с горната част на тялото си върху
предното панорамно стъкло, което ударила с главата си. След сблъсъка тялото на
пострадалата извършило свободно движение с летеж и паднало върху асфалтовата
настилка. Последвало приплъзване и преобръщане и установяване в покой в близост
до изпадналия от нея багаж и обувка. От своя страна, след удара лекия автомобил
продължил движението си напред още около 30 м. и се установил в покой на
четирите си колела в дясната лента на пътното платно. Водача слязъл от
автомобила и се върнал назад. Видял пострадалата на пътното платно и се обадил
на тел. 112.
След пристигането на автомобила на
спешна помощ, Й. И. била транспортирана в МБАЛ "Христо Ботев" АД Враца,
а по-късно преместена в Университетска болница "София Мед" ООД гр.
София, където въпреки проведеното лечение починала на 25.10.2017 г.
Местопроизшествието било посетено и
от служители на РУ гр. Враца. Дежурния екип изпробвал подсъдимия с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 със сериен номер ARDN 0015 /№
2732/, който отчел в издишания от водача въздух концентрация на алкохол 0.88
промила. За констатираното му бил съставен акт за административно нарушение № 807708/24.10.2017
г. и издаден талон за медицинско изследване № 0342169, който подсъдимият
получил и собственоръчно отбелязал отказа си да му бъде взета кръвна проба за
химически анализ.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза на труп е видно, че при огледа и аутопсията на жертвата
Й. Н. И. и след проведени допълнителни изследвания се установява съчетана
травма, изразяваща се в закрита травма на главата - кръвонасядане, оток и
разкъсно-контузна рана на главата в дясната теменно-слепоочна област, охлузване
и кръвонасядане в дясно на челото, охлузване по кожата на челото вляво,
охлузвания на дясна скулна област, разкъсно-контузна рана по гръбната
повърхност на носа срединно и в дясно в основната трета, охлузвания по гръбната
повърхност на носа по върховата му трета, разкъсно-контузна рана на дясната
ушна мида и в средната й трета, охлузване по кожата на брадичката вдясно,
кръвонасядане на меката черепна покривка в дясната теменно-слепоочна и в лявата
слепоочна области, кръвонасядане на десния слепоочен мускул, субарахноидни кръвоизливи в дясната
слепоочно - теменна област и лявата теменно-слепоочна области;
закрита гръдна травма - кръвонасядане
в долната трета на гръдния кош вляво, контузии и субплеврален емфизем на двата
бели дроба, контузии в хилусите на двата бели дроба, излив на кръв в двете
гръдни половини, счупвания на ребра по три линии вляво и по една линия вдясно, с тъмночервеникави
кръвонасядания на меките тъкани около счупванията;
закрита коремна травма и травма на
опорно двигателния апарат - кръвонасядане на опорака на червата, излив на кръв
в малкия таз, кръвонасядане по външната повърхност на дясната мишница,
охлузване по предно вътрешната повърхност на дясната мишница на долната трета,
кръвонасядания в областта на двата лакътя, кръвонасядания за задната външна
повърхност на дясната предмишница в горната трета, кръвонасядания и охлузвания
на двете ръце, кръвонасядания на дясното бедро по външната повърхност в горната
и средната му трети и по предната му повърхност в средната трета, с охлузвания
на дясното коляно, кръвонасядания по външната повърхност на дясното ходило,
повърхностно отслоена разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на десния
глезен, кръвонасядания на лявото бедро, кръвонасядания по външната повърхност
на лявата седалищна част, кръвонасядания по лявото бедро, лявото коляно и
лявата подбедрица, счупване на горния клон на дясната срамна кост,
кръвонасядане на околните меки тъкани, разединяване на съчленението между
четвърти и пети гръдни прешлени със счупване на тялото на четвърти прешлен, с
кръвонасядане на околните меки тъкани, кръвонасядане на мускулатурата по
задната повърхност на гръдния кош, дълбоко кръвонасядане по вътрешната
повърхност на лявата подбедрица, дълбоко кръвонасядане вляво кръстно-поясно,
дълбоко кръвонасядане по външната повърхност на дясното бедро с образуване на
травматичен джоб изпълнен с желеобразна червеникава материя и тъмна течна кръв, с мастни капки,
кръвонасядания на меките тъкани в двете лакътни области, кръвонасядане на меките
тъкани по външната повърхност на левия глезен;
Направените хистологични изследвания
сочат на наличие на мастна емболия в белите дробове.
Въз основа на установените и описани
травми и резултати от клиничини изследвания съдебния експерт е заключил, че причината за смъртта на
пострадалата И. е тежка съчетана травма, с тежки несъвместими с живота
увреждания на вътрешните органи, като в генезата на смъртта е участвала и
установената при хистологичния анализ мастна емболия.
По механизъм установените травматични
увреждания са получени в резултат от въздействието на твърди тъпи предмети с
голяма кинетична енергия, като по своята морфология, локализация и тежест,
отговарят да са получени при пътно транспортно произшествие. Уврежданията са
получени приживе, което личи от кръвоизливите под меките мозъчни обвивки,
кръвонасяданията около счупванията, както и изливите на кръв в гръдните кухини
и малкия таз.
Между настъпилото ПТП, респективно
получените от И. травми и причината за смъртта й е налице пряка причинно-следствена
връзка.
По делото е била назначена и
изготвена АТЕ, която позовавайки се на огледния протокол, изготвената скица,
приложения фотоалбум и другите доказателствени източници е дала заключение, че
управлявания от подсъдимия лек автомобил към момента на удара се е движел със скорост 42.8 км/ч. Тъй като на
местопроизшествието не са намерени и описани спирачни следи от аварийно спиране
на автомобила, за определяне на тази величина е използвана методика, при която
комплексно са отчетени вида и местонахождението на деформациите по предното
панорамно стъкло на лекия автомобил, настъпилия типичен удар на пешеходката под
масовия център, последвалото падане, разстоянието на което тялото й се е
установило в покой на пътната настилка след удара. Дължината на опасната зона
за спиране на лекия автомобил при движение с посочената скорост в условията на
произшествието е била около 32.81 м.
Анализа на обективните данни отразени в
протокола за оглед са позволили на експерта по научен път да изчисли, че
мястото на удара е на около 2 метра от линията на ориентира и на около 3.3 м. в
ляво от десния ръб на платното за движение на МПС, в рамките на пешеходната
пътека. Установено е, че светлинното петно, очертано от фаровете на автомобила
и определящо техническата възможност на водача да възприеме пешеходката като
опасност на пътя, при включени къси светлини и липса на друго външно осветление
е с параметри - 40 м. напред пред лекия
автомобил и на 5 м. вляво от оста на ляв фар. От момента, в който пешеходката
се е превърнала в опасност за водача на МПС / навлизане в осветената част от
фаровете на автомобила/ до мястото на удара, последната е изминала 4.52 м.
Като е обсъдил комплексно скоростта на движение на МПС, опасната му
зона, светлинното петно очертано от фаровете, отстоянието на автомобила от
мястото на удара, скоростта на движение на пешеходката, вещото лице е
заключило, че водача на МПС е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, като реагира своевременно на възникналата опасност чрез
аварийно спиране.
С оглед направено от защитата и
подсъдимия възражение за действителните параметри на осветителната система на лекия
лек автомобил се постави допълнителна задача на АТЕ, а именно след пряк оглед
на автомобила да се установи изправността на същата. В изпълнение на
възложената задача вещото лице е изготвило заключение в смисъл, че светлините
на фаровете са правилно регулирани и отговарят на техническите изисквания. При
тези изводи е направил изявление, че не се налага корекция в първоначалното
заключение. Параметрите на осветения от фаровете участък остава същите, а
интензитета на осветеност е минимум 2 лукса, което е давало възможност на
водача независимо от цвета на дрехите на пешеходката и конкретните
метеорологични условия - тъмна част на денонощието и слаб дъжд, да възприеме
възникналата опасност на пътя.
Въз основа на искане от страна на
подсъдимия и защитата, аргументирано с влошено зрение на първия и конкретните
атмосферни условия е назначена и изслушана медицинска експертиза, изготвена от
лекар офталмолог. В нея изрично е посочено, че очната корекция на И. е непълна,
но правилна, достатъчна и адекватна. Тя му осигурява зрение в далечина, което
притежава и здравия индивид и му позволява безопасно да управлява МПС. При
прегледа на подсъдимия е установена липсата на други патологични изменения в
зрението, които да се повлияват от метеорологичните условия, налагащи съответна
корекция. Непълнотата на корекцията за която споменава експерта касае наличието
на астигматизъм, увреждане отнасящо се до зрение на близко разстояние и в
конкретния случай не влияе на възможностите на подсъдимия да възприеме и
реагира на обекти намиращи се на разстояние по-голямо от 0.40 м.
Горната фактическа обстановка се
установява, както от признанията на подсъдимия, направени в съдебно заседание,
така и от събрания на досъдебното производство и съдебното следствие
доказателствен материал, без между тях да са налице съществени противоречия - показанията
на свидетелите А. А. - служител на сектор "Пътна полиция" към ОД на
МВР гр. Враца /л.15/, св. Л.И. *** /л.25/,св. Д.Ц. /л.26/, св. Н.В. /л.27/, св.
Ц.Н. /л. 28/, П.Н. /л.31/, протокол за оглед на ПТП /л. 5-10/, скица /л.11/,
фотоалбум/л.12-14/, експертно решение на ТЕЛК за заболяване на П. А. И.,
експертно решение на ТЕЛК за заболяване на А.Н.И., удостоверение от СУ
"Отец Паисий" гр. Враца /л.20/, служебна бележка на агенцията по
заетостта /л. 21/, писмена справка и диск на Национална система 112 / л.23-24/,
справки от Од на МВР-Враца, сектор "Пътна полиция" за собствеността
на лек автомобил "Опел Вектра" с рег. № ВР **** ВВ и
административнонаказателното досие на подс. И., справка за извършените проби с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 със сериен номер ARDN 0015 /№ 2732/, акт за административно нарушение бл. № 807008/24.10.2017 г.
/л. 41/, талон за медицинско изследване /л.42/, медицинска документация от МБАЛ
"ХристоБотев" АД-Враца/л.44-46/, препис извлечение от акт за смърт
/л.74/ и съобщение за смърт от УМБАЛ "А.ска" АД-София /л.75/,
удостоверение за наследници /л.79/, справка за съдимост, съдебно медицинска
/л.51-59/ и автотехническа /л.85-95/ експертизи. В хода на съдебното следствие са
изискани и приложени за извършена контролна проверка на анализатор на алкохол
/л.48/, технически паспорт на Дрегере /л.51-90/, справка от НИМХ, филиал
Плевен, хидрометеорологична обсерватория-Враца /л.117/, справка от ИА
"Автомобилна инспекция" за преминат технически преглед на лек
автомобил "Опел Вектра" с рег. № ВР **** ВВ, допълнителна АТЕ и
съдебно медицинска експертизи.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите А.А. - служител на сектор "Пътна полиция" към ОД на
МВР гр. Враца и св. Л.И. ***. Същите са
вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалия
доказателствен материал.Те установяват факта на настъпване на ПТП, причиняване
на уврежданията на пострадалата и участието на подсъдимия. В подкрепа на
техните показания се явяват не само самопризнанията депозирани от подсъдимия в
хода на съдебното следствие, но и от изготвения протокол за оглед на ПТП, скица
и фотоалбум.
Показанията на свидетелите Д.Ц., св.
Н.В., св. Ц.Н. и П.Н. не са от
съществено значение за изясняване на фактите по делото, тъй като съдържат
информация за обстоятелства след инцидента.
Съдът кредитира изцяло заключенията
на основната и допълнителна АТЕ, на съдебномедицинската експертиза на труп и
съдебно медицинската експертиза на офталмолог, като приема, че същите са
обективни, ясни и пълни и не пораждат съмнение в тяхната правилност. Чрез
основната и допълнителна АТЕ по несъмнен начин се изяснява механизма на
настъпване на ПТП, а именно, че водача не е следял пътя пред себе си, неговата
динамика и поведението на останалите участници в движение, в резултат на което
не е забелязал правилно движещата се пешеходка, не е реагирал своевременно за
намаляване на скоростта и спиране с цел предотвратяване на сблъсъка.
От своя страна СМЕ на труп
установява вида на причинените телесни увреждания, механизма на получаването им
и причината за смъртта на пострадалата.
Офталмологичната СМЕ отхвърля
възможността нивото на зрение на подсъдимия и неговата корекция да не му е
позволявала да забележи и отчете пешеходката.
Съдът кредитира и писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 373,
ал.1, вр. чл. 283 НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите изисквания на НПК, така и със
специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са
годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и
установено чрез тези действия. Както тези, така и останалите доказателствени
материали не се оспорват от страните.
Изброените и обсъдени
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите и обстоятелствата релевантни за решаването на
делото - скорост и посока на движение на автомобила, мястото на удара,
механизма на пътнотранспортното произшествие и причините за настъпването му,
характера на нараняванията на пострадалата, допуснатите от подсъдимия нарушения
на ЗДП, участието на подсъдимия.
При така
безспорно установената фактическа обстановка, подкрепяна от събраната и
проверена доказателствена съвкупност съдът намира, че подсъдимия Н.Н.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343, ал.3, пр.1,
ал.1 и пр.5, б. "б", пр.1, вр. ал.1, б. "в", вр. чл. 342,
ал.1 НК. На 24.10.2017 г. в гр. Враца, около 07.15 часа на бул. "Мито
Орозов" в посока на движение към изхода на града към гр. Оряхово е
управлявал собствения си лек автомобил "Опел Вектра" с рег. № ВР ****
ВВ в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0.88 промила,
установена с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с № ARDN 0015 и е нарушил правилата за движение, а именно-чл. 20,
ал.1 ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което
е управлявал, блъснал с предната част на автомобила в областта на преден десен
мигач правилно пресичащата пътното платно отляво на дясно на пешеходна пътека
тип "Зебра" Й. Н. И. на 76 години от гр. Враца и по непредпазливост е
причинил смъртта й, която е настъпила на 25.10.2017 г. в Университетска болница
"София Мед" гр. София, в следствие на тежка съчетана травма с тежки
несъвместими с живота увреждания на вътрешни органи и установена при
хистологичния анализ мастна емболия.
Нормите,
определящи съставите по чл. 343 НК са бланкетни, тъй като те се запълват от
правилата за движение по пътищата, чието нарушение е довело до причинения
вредоносен резултат. Разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗДвП, вменява задължение на водачите
на моторни превозни средства да се движат с такава скорост, която позволява
непрекъснатото владеене на управляваните превозни средства. Контролът върху
превозното средство обхваща редица действия, засягащи техническото състояние на
автомобила, положението спрямо останалите участници в движението по време на
собственото движение или покой, възприемането и съобразяването с показателите
на отделните уреди, положението спрямо пътя или терена. Този контрол е
непрекъснат и обхваща времето, през което автомобила е под управлението на
водача, включително и някои състояния на покой. Неосъщественият постоянен
контрол на управлявания автомобил е самостоятелно нарушение и може да бъде
реализирано с отделен поведенчески акт или само доколкото не е налице
несъобразяване с режима на скоростта, какъвто е настоящия случай/водача се е
движел със скорост под разрешената за населени места от 50 км/ч/. Такива са
случаите на изгубване контрола върху управлението, поради заспиване,
отклоняване на вниманието и разсейване, или при други противоправни
проявления, обективиращи едно недопустимо бездействие
на водача, поради различни външни и вътрешни фактори. В настоящия казус са налице проявни форми на поведение от подсъдимия, индициращи нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДП. Въпреки, че
подсъдимият е познавал добре маршрута и установената знакова и хоризонтална регулация
на движение в този участък, поради разсейване е отклонил вниманието си от
управлението на автомобила и по тази причина не се е съобразил със
съществуващия пътен знак за наличие на пешеходна пътека, не е възприел въобще правилно
пресичащата пешеходка и не е предприел действия по намаляване на скоростта или
спиране на МПС, когато възрастната жена е станала опасност за движението му.
Изводът на съда се подкрепя напълно от заключението на основната АТЕ, която
установява, че И. обективно, ако е следял пътя внимателно, е бил в състояние да
възприеме пешеходка, тъй като в момента когато тя е навлязла в осветения
участък на фаровете му, е отстоял на 40 м. от нея, а опасната му зона за
спиране при възприетата от него скорост е била с дължина от 32.81 м.
Преди
излагане на мотиви, защо се приема осъществяването на квалифициращите признаци,
съдът намира, че следва изрично да изясни становището, защо по отношение на тях
не са посочени съответни запълващи норми от Закона за движение по пътищата. Няма
спор, че престъплението е извършено в пияно състояние в нарушение на чл. 5,
ал.3, т.1 ЗДвП и и на пешеходна пътека в нарушение на чл. 119, ал.1 ЗДвП.Високата
степен на обществена опасност на тези две нарушения са отчетени от
законодателя, поради което те са взети предвид като квалифициращи
обстоятелства. В този смисъл наличието им обуславя подвеждането на дееца по по-тежко
наказуемия състав. Изначално в съдържанието на тези признаци се съдържат
конкретните задължения за водачите да управляват МПС с ясно съзнание и пълна
концентрация, както и да пропуснат преминаващи по пешеходната пътека пешеходци
и в случай на необходимост да намалят скоростта или да спрат. Тяхното нарушение
е обвързано със завишаване на наказателната репресия. Поради това и правото на
защита на подсъдимия не е било нарушено и той го е организирал в пълен обем.
Между впрочем възражения от страна на защитата в тази посока липсват.
Настоящият
състав намира, че са налице и двата квалифициращи признаци по чл. 243, ал.3 НК
- управление на МПС в пияно състояние и причиняване на ПТП на пешеходна пътека.
Наличието
на пияно състояние при дееца е установено с един от способите предвидени в чл.
4, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., действаща към момента на извършване на
деянието и то е техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARDN 0015.
Изпробването е станало непосредствено след произшествието, като отчетените от
него резултати не са оспорени от извършителя. Същия саморъчно е отразил отказа
си за даване на кръвна проба. Техническото средство е било в изправно
състояние, удостоверено от приложения към съдебното дело на л. 47-48 списък на
проконтролираните анализатори на алкохол в дъха от оторизирана лаборатория.
В
аспекта на изложеното, несъстоятелно е твърдението на защитника на подсъдимия,
че този квалифициращ признак не е осъществен, поради липсата на съзнание за
управление на МПС в пияно състояние. В хода на съдебното следствие безспорно е
установено, че вечерта преди пътния инцидент подсъдимият и неговата съпруга са
имали гости. На вечерята е употребен алкохол - ракия. Съпругата на подсъдимия, св. А.Г. не
установява категорично количеството концентрат консумиран от подсъдимия. В един
момент определя приблизително количество от около 200 гр., а в по-късен момент
съобщава, че не може да посочи колко чаши е сипала на съпруга си. Не
изясняването на този момент е без значение, тъй като не се спори по отношение
употребата на алкохол и наличието на такъв в организма на водача на следващата
сутрин, установен по надлежния ред. При знанието на тези факти, не може да се
приеме, че подсъдимият не е имал съзнанието за наличие на алкохол в кръвта му.
Безспорно
е установен и втория квалифициращ признак, а именно, че деянието е извършено на
пешеходна пътека. По силата на чл. 119, ал.1 ЗДвП, подсъдимият като водач на
МПС е бил длъжен да пропусне преминаващата по пешеходната пътека пешеходка. В
изпълнение на това свое задължение той е следвало да намали скоростта или да
спре. Но тъй като подсъдимият не е контролирал непрекъснато превозното
средство, проявявайки разсеяност към своето разположение на пътното платно,
обозначената с пътен знак пешеходна пътека и намиращия се на нея пешеходец е
преминал през нея без да намали скоростта и без да осигури безопасното
преминаване на пострадалата И.. По тази причина удара е настъпил на самата
пешеходна пътека на около 3.3 м. от десния ръб на пътното платно. Съгласно експертното
заключение на автотехническата експертиза, И. е имал възможността да
предотврати удара. В момента, в който пешеходката е навлязла в светлинното
петно, очертано от фаровете му и се е превърнала в опасност на пътя, той е
отстоял на 40 м. от нея. Ако водача беше изпълнил всички свои задължения
предписани му от закона и при своевременна реакция, би могъл да задейства
спирачната система и да спре на достатъчно разстояние. Технически това е било
възможно, тъй като И. не е попадала в опасната му зона на спиране, чиято
дължина е изчислена на 32.81 м. Водача обаче, не само, че не е забелязал пешеходката,
но е установил разположение й на платното едва след удара.
С
оглед на изложеното, може да се заключи, че И. сам се е поставил в невъзможност
да предотврати ПТП, тъй като е предприел преминаване през пешеходна пътека,
когато върху нея вече се е движела пострадалата
И., която е могла да бъде забелязана от него и от друга страна е бил длъжен и е
могъл да спре своевременно, като й отдаде предвиденото в закона предимство.
Настъпилото
пътно произшествие е по изключителна вина на подсъдимия. Съгласно законодателното
решение на разпоредбата на чл. 119, ал.4 ЗДвП, в случаите когато е настъпило
произшествие на пешеходна пътека и водача е превишил максимално разрешената
скорост или е нарушил друго правило от Закона за движение по пътищата, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител.
Фактическите констатации в настоящия случай напълно се припокриват с условията
на закона. И. е предприела пресичане на пътното платно на място обозначено с
пътен знак и съответна маркировка. Поведението й е било изцяло съобразено с
правилата на ЗДвП и ППЗДвП, докато подсъдимият е допуснал разсейване, което не
му е позволило да контролира автомобила, държейки сметка както за своето
движение, така и за разположението и движението на другите участници. В
резултат на това му нарушение е настъпил и фаталния удар.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия И. виновно, по
непредпазливост, при нейната форма небрежност по смисъла на чл. 11, ал.3, пр.1 НК. Подсъдимият обективно е причинил съставомерния резултат, без да е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Като правоспособен
водач, който познава правилата за движение, има достатъчно житейски опит и
шофьорска практика от 32 години, познава добре участъка е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, отчитайки особеностите на конкретната пътна обстановка -
тъмната част на денонощието, дъждовно време, наличие на пешеходна пътека.
Посочените обстоятелства са изисквали повишено внимание и предпазливост от
негова страна, както и готовност при възникване на опасност да реагира адекватно.
Като не е изпълнил предписаните му задължения, той е проявил престъпна
небрежност, разсеяност и невнимание на пътя, което е струвало живота на
пострадалата.
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал.3, б. "б" пр.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. При
определяне на наказанието съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и личността
на дееца, така и със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът
намира, че осъщественото деяние се отличава с висока степен на обществена опасност
предвид характеристиките на същото, вида на нарушените обществени отношения,
настъпилия вредоносен резултат, начина на осъществяване и честата му проява в
обществото. Същата е относително по-висока в сравнение с други престъпления от
същия вид, предвид грубото нарушение на правилото автомобила да се контролира
непрекъснато, както и съдържанието на нарушените правила в квалифициращите
обстоятелства - забрана за управление на
МПС в пияно състояние и нарушаване предимството на пешеходците, предоставено им
от закона, като най-уязвимите участници в движението по пътищата.
Обстоятелството, че напоследък са зачестили транспортни произшествия с човешки
жертви в населени места, включително на пешеходни пътеки, сочи на завишена
степен на обществена опасност на този вид деяния, което обуславя необходимостта
от по-строга наказателна политика.
Извършвайки
преценка на степента на обществена опасност на личността на подсъдимия, при
определяне конкретния размер на наказанието на И., съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни,
здравословното му състояние за което има определена група инвалидност,
здравословното състояние на непълнолетното му дете. От решението на ТЕЛК и
удостоверението на СУ "Отец Паисий ", приложени на ДП е видно, че същото
страда от детска церебрална парализа с 100% увреденост и необходимост от чужда
помощ. В групата на смекчаващите обстоятелства се отчете и поведението на
подсъдимия след произшествието, а именно обаждането на тел. 112, за оказване
помощ на пострадалата. Съдът се съобрази с изложеното обстоятелство, тъй като
за съставите на чл. 343, ал.3 НК не е предвидена възможност за прилагането на
по-лека квалификация по чл. 343а НК. Проверката на административнонаказателното
досие на подсъдимия сочи, че той е наказван два пъти за нарушения на правилата
за движение през 2006 и 2008 г., последиците от които са заличени, поради
изтичане на давностните срокове. В хода на съдебното производство подс. И.
изразява своето искрено съжаление за настъпилия тежък резултат от
престъплението - смъртта на пострадалата.
Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчете броя на квалифициращите признаци във
въздигнатото обвинение, както и тежестта на допуснатите нарушения.
При
анализа на всички изброени обстоятелства както като абсолютен брой, така и по
тяхната индивидуална относителна тежест, съдът намира, че наказанието следва да
се определи при хипотезата на чл. 55, ал.1 НК - многобройност на смекчаващите
обстоятелства. Налице е и втората предпоставка на текста, че и най-лекото по
размер наказание, предвидено в закона би се явило несъразмерно тежко. Справедлив
по своя размер и съответстващ на деянието и личността се явява лишаването от
свобода за срок от две години лишаване от свобода.Този размер се явява
справедлив и адекватен и ще способства за постигане на целите по чл. 36 НК.
При
наличните данни, съдът намира, че определеното наказание следва да се изтърпи
ефективно. Само този начин обосновава неговата целесъобразност и ще осигури
постигането на двете цели на превенцията. Това е така, защото допуснатото от
подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата и броя и тежестта на
квалифициращите признаци - пияно състояние и причиняване смърт на пешеходна
пътека са изключително груби, а степента на проявената от него небрежност при
конкретната пътна обстановка, включително липсата на каквато й да е реакция у
последния, за избягване на удар с пострадалата, каквато обективна възможност по
данни на експертизата е съществувала, е значителна. При определяне начина на
изтърпяване на наложеното наказание е необходимо
упражняването на по-тежка държавна принуда спрямо подсъдимия, като по този
начин, наред с поправянето на последния, ефективно ще бъде възпитателното и
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. При решаване на въпроса дали да приложи
разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, съдът е длъжен да прецени дали поправянето и
превъзпитанието на дееца може да бъде постигнато с отлагане изтърпяването на
наказанието. Едновременно с преследването на личната превенция, следва да се
държи сметка и за нуждите на генералната превенция. За това наказанието е
справедливо когато съответства на тежестта и моралната укоримост на извършеното
престъпление и дееца. В конкретния случай съдът намира, че с прилагането на
института на условното осъждане при деяние с изключително висока степен на
обществена опасност, предвид грубите нарушения на правилата за движение и
изцяло правомерното поведение на пострадалата пешеходка, въпреки добрите
характеристични данни, чистото му съдебно минало и здравословното състояние на дееца,
не може да се въздейства предупредително и възпиращо както спрямо извършителя,
така и спрямо другите членове на обществото. Не следва да бъде пренебрегвана и
обществената реакция в случаите на допуснати пътни произшествия, поради грубото
нарушаване на правилата за движение и особено тези, предизвикани на пешеходна
пътека. В този смисъл са и дадените указания в ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС.
Ето защо наказанието следва да се
изтърпи при първоначален "общ" режим на изтърпяване, съгласно чл. 57,
ал.1, т.3 ЗИНЗС.
Съдът
наложи и кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г НК лишаване от правото
по чл. 37, т.7 НК да управлява МПС за
срок от пет години, предвид всички обстоятелства обсъдени по-горе, отнасящи се
до конкретната тежест на престъплението и необходимостта от постигане целите на
наказанието. На основание чл. 59, ал.4 НК се приспадна времето през което И. е
бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 24.10.2017 г. до влизане на присъдата в сила.
Предвид
изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК в тежест на
подсъдимия се възложиха направените деловодни разноски съответно: на
досъдебното производство в размер на 614.38 лв.по сметка на ОД на МВР-Враца и
от съдебното производство в размер 397.11 лв. на по сметка на Окръжен
съд-Враца.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия-докладчик: