Определение по дело №350/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 323
Дата: 25 февруари 2021 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20217180700350
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                   РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

             

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 323

гр. Пловдив, 25 февруари 2021 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от председателя административно дело № 350 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявена от Н.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***. ***, чрез адвокат Ч.М., срещу Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) гр. София. Ищецът иска ответника да бъде осъден да му да заплати:  сумата от 534,60 лв., представляваща неполучени интеграционни добавки; сумата от 2 000 лв. за имуществени вреди, представляваща мораторна лихва за забава върху всяка неполучена своевременно пенсия; сумата от 8 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконните си действия, ведно със законната лихва от 21.08.2018 г. (датата на влизане в сила на първото отменително Решение № 1527/ 28.06.2018 г. на Адм. съд - Пловдив по адм.д. №1472/ 2017 г., по аргумент от т. 4 от ТР №3/ 22.04.2004г. на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК) до окончателното им изплащане.

2. От данните по делото за установява следното:

С ЕР № 3045/09.09.2013 г., зас. № 157/09.09.2013 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив” АД, е извършено освидетелстване на лицето Н.Д.И. и е определена ТНР за общо заболяване 50 % и ТНР по повод трудова злополука 15 %, за срок от 3 години – до 01.09.2016 г.

След изтичане на посочения срок, И. се явява за преосвидетелстване, като Трети състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив” АД се произнася с ЕР № 3947, зас. № 146/12.09.2016 г. Недоволен от така постановеното ЕР, И. обжалва същото пред НЕЛК, която се произнася с ЕР № 0458, зас. № 127/18.11.2016 г. С това експертно решение, НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК № 3947, зас. № 146/12.09.2016 г. и връща преписката за ново освидетелстване. В тази връзка Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД се произнася с ЕР № 0907, зас. № 033/22.02.2017 г., което отново е обжалвано от Иванова пред НЕЛК. Последната се произнася с ЕР № 0196, зас. № 056/24.04.2019 г., с което отменя ЕР на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД № 0907, зас. № 033/22.02.2017 г. по оценка на ТНР и издава ново като потвърждава по останалите поводи.

ЕР на НЕЛК № 0196, зас. № 056/24.04.2017 г. е обжалвано от И. пред Административен съд – Пловдив, във връзка с което е образувано адм.дело № 1472 по описа за 2017 г. на съда. По това дело е постановено съдебно решение № 1527/28.06.2018 г., с което ЕР на НЕЛК № 0196, зас. № 056/24.04.2017 г. е отменено, а преписката е изпратена на НЕЛК за ново произнасяне съобразно мотивите на решението.

В изпълнение на Решение № 1527/28.06.2018 г., постановено по адм.дело № 1472 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 21.08.2018 г., НЕЛК се произнася с ЕР № 0391, зас. № 115/28.09.2018 г. (с което „отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне“, а като обжалвано е посочено ЕР № 0196/24.04.2019 г.), което отново е оспорено от И. пред Административен съд – Пловдив. Образувано е адм.дело № 825 по описа за 2019 г. на съда, Х състав, приключило с постановяване на  Решение № 1285/12.06.2019 г., влязло в законна сила на 05.07.2019 г., с което ЕР на НЕЛК № 0391, зас. № 115/28.09.2018 г. е прогласено за нищожно, а делото е върнато като преписка на Националната експертна лекарска комисия - специализиран състав по очни болести, за произнасяне по жалбата на Н.И. срещу ЕР № 0907 от 22.02.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Пловдив“АД, съобразно мотивите на решението в тримесечен срок от влизането му в сила.

В тази връзка (по повод Решение № 1285/12.06.2019 г., постановено по адм.дело № 825 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив), НЕЛК се произнася с ЕР № 1164, зас. 136/29.08.2019 г., с което отменя ЕР на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД № 0907, зас. № 033/22.02.2017 г. и издава ново по оценката, като потвърждава по останалите поводи и прогласява за нищожно ЕР на НЕЛК № 0391, зас. № 115/28.09.2018 г. С това ЕР е определена „Оценка на работоспособността: 55 % тнр (петдесет и пет процента)“.

Макар, че ЕР на НЕЛК № 0391, зас. № 115/28.09.2018 г. е било обжалвано пред Административен съд Пловдив (за което каза се е образувано адм.дело № 825 по описа за 2019 г. на съда), доколкото в чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето (ЗЗ) е предвидено, че обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им, същото (ЕР на НЕЛК № 0391, зас. № 115/28.09.2018 г.) е послужило като основание за произнасяне на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД с ЕР № 5038, зас. № 186/07.11.2018 г. Това експертно решение отново е обжалвано от И. пред НЕЛК, която постановява ЕР № 2156/17.12.2018 г., с което ЕР на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД № 5038, зас. № 186/07.11.2018 г. е отменено, а преписката за пореден път е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Съответно, Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД се произнася в тази връзка с ЕР № 628, зас. № 021/30.01.2019 г., като и това ЕР е обжалвано от И. пред НЕЛК, по повод на което Национална експертна лекарска комисия се произнася с ЕР № 0422, зас. № 049/19.03.2019 г., с което „отменя ЕР № 628 по корекция на водещата Дг.“ и се произнася „по оценката, СИ ДИ и пр. връзка“, като определя „Оценка на работоспособността: 20 % (двадесет %) ТНР“.

И това ЕР на НЕЛК № 0422, зас. № 049/19.03.2019 г. е обжалвано от И. пред Административен съд – Пловдив, във връзка с което е образувано адм.дело № 1264 по описа за 2019 г. на съда. По това дело е постановено съдебно решение № 2213/04.11.2019 г., с което ЕР на НЕЛК № 0422, зас. № 049/19.03.2019 г. е обявено за нищожно. С посочения съдебен акт преписката не е върната на ответния административен орган за ново произнасяне, тъй като, както вече бе казано, по повод Решение № 1285/12.06.2019 г., постановено по адм.дело № 825 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив (с което ЕР на НЕЛК № 0391, зас. № 115/28.09.2018 г. е прогласено за нищожно, а делото е върнато като преписка на Националната експертна лекарска комисия - специализиран състав по очни болести, за произнасяне по жалбата на Н.И. срещу ЕР № 0907 от 22.02.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Пловдив“АД, съобразно мотивите на решението в тримесечен срок от влизането му в сила.), към настоящия момент НЕЛК вече се е произнесла с ново ЕР № 1164, зас. 136/29.08.2019 г., с което отменя ЕР на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД № 0907, зас. № 033/22.02.2017 г. и издава ново по оценката („Оценка на работоспособността: 55 % тнр“), като потвърждава по останалите поводи и прогласява за нищожно ЕР на НЕЛК № 0391, зас. № 115/28.09.2018 г. В мотивите на съдебно решение № 2213/04.11.2019 г., съдът е приел, че ако жалбоподателят не е доволен от така постановения резултат, за него съществува правна възможност да обжалва ЕР на НЕЛК № 1164, зас. 136/29.08.2019 г.

В исковата молба е посочено, че след постановяване на ЕР № 1164, зас. 136/29.08.2019 г. на НЕЛК, с което на ищеца са определени 55% ТНР, същото не е обжалвано по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, поради което е прието, че е влязло в сила. На това основание ТП на НОИ, с Разпореждане № **********/протокол № N01385 от 24.09.2019 г., допълнено с Разпореждане №**********/ протокол №2136-15-53/ 12.11.2019 г. (представени с исковата молба), е възобновила пенсията за инвалидност на И., на основание чл. 97 от КСО, считано от 02.09.2016 г. Сумата за периода 02.09.2016 г. - 31.10.2019 г. е получена от същия с пощенски запис на 16.10.2019 г. В тази връзка се претендират лихви за забава върху всяка ежемесечна пенсия, която И. би получил - от датата, на която е трябвало да я получа (седмо число на всеки месец) до датата на получаването й (в настоящия случай - 16.10.2019 г.). За определяне на точния размер е поискано допускането на ССЕ. С настоящата „жалба“ в тази й част претендира размер от 2 000 лв.

Сочи се също така в исковата молба, че въз основа на влязлото в сила ЕР № 1164, зас. 136/29.08.2019 г. на НЕЛК и съгласно Заповед от 18.11.2019 г. от ДСП - гр. Пловдив (представена с исковата молба) е възобновена месечната финансова подкрепа по чл. 70, ал. 1 от ЗХУ (24,36 лв.), считано от 01.11.2019 г. За периода 01.09.2016 г. - 30.10.2019 г. тази месечна финансова подкрепа не е получена от И., поради липса на ЕР, даващо това право, т.е. вследствие нищожните ЕР на НЕЛК. Общата сума на неполучените от ищеца интеграционни добавки за периода 01.09.2016 г. - 30.10.2019 г., който претендира е в размер на 534.60 лв.

Считайки, че така постановеното ЕР № 1164, зас. 136/29.08.2019 г. на НЕЛК за пореден път не изпълнява съдебното решение - на 08.01.2020 г. И. подава поредната жалба до Административен съд - Пловдив с искане за прогласяване на нищожността му, като постановено в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Образувано е адм.дело № 78 по описа за 2020 г. на съда. По това дело е постановено Решение № 1655/28.09.2020 г., с което е обявено за нищожно Експертно решение № 1164, зас. 136/29.08.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия – Специализиран състав по нервни и очни болести и преписката е върната на органа със задължително указание за издаване на нов акт, съобразно мотивите на решението в тримесечен срок от влизането му в сила. Това съдебно решение, е влязло в законна сила на 24.10.2020 г.

В тази връзка (по повод Решение № 1655/28.09.2020 г., постановено по адм.дело № 78 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив), НЕЛК се произнася с ЕР № 0117, зас. 010/18.01.2021 г., с което отменя ЕР на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД № 0907, зас. № 033/22.02.2017 г. и издава ново по оценката, като потвърждава по останалите поводи. С това ЕР е определена „Оценка на работоспособността: 64 % тнр (шестдесет и четири процента)“.

И това ЕР на НЕЛК № 0117, зас. 010/18.01.2021 г. е обжалвано от И. ***, във връзка с което е образувано адм.дело № 427 по описа за 2021 г. на съда, което към настоящия момент не е приключило. По делото е изготвена справка от деловодната програма на съда, потвърждаваща образуването на посоченото дело, неговия предмет и страни.

3. Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира, че предявените искови претенции са процесуално недопустими, поради което същите следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Съображенията за това са следните:

Очевидно към настоящия момент производството по преосвидетелстване на Н.И., започнало през 2016 г., все още не е приключило с влязъл в сила административен акт. Обстоятелство, което не се оспорва от страна на ищеца (Заявление вх. № 3298/22.12.2021 г. по описа на съда).

При това положение е необходимо да се съобрази, че в случаите, когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган, съдът не може да реши спора по същество, когато отмени незаконосъобразния административен акт. Той изпраща преписката за ново разглеждане на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административното производство по съответния въпрос приключва едва тогава, когато административният орган се произнесе със законосъобразен акт и този акт влезе в сила. Когато административното производство не завършва с отмяната на акта, за който съдът приема, че не е трябвало да бъде издаден, исковете за обезщетяване на вреди следва да се предявят след приключването на административното производство. Отмяната на един от издадените в хода на производството административни актове не поражда право на обезщетение, тъй като към този момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди. Претендираните от лицето право или законен интерес се признават или отричат със съответните правни последици с влизане в сила на административния акт, с който органът решава въпроса по същество. Поради това в подобни случаи искът за вреди от незаконна административна дейност може да се предяви след окончателното приключване на административното производство, ако реално има настъпили вреди в резултат на отложеното решаване на въпроса поради постановените при разглеждането на преписката незаконни актове. Макар законът (чл. 204, ал. 1 АПК ) да не е формулирал по този начин условието за допустимост на исковите претенции, правилото следва да се изведе при тълкуване на разпоредбите, които характеризират отделните фази на административния процес. (Така Решение № 16033 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2019 г., III о.).

В тази връзка следва да се добави, че едва след приключването на административното производство с влязъл в сила административен акт ще е възможно да се формира несъмнен и еднозначен извод за това дали първото ЕР на органите на медицинската експертиза е законосъобразно или не. След като този въпрос бъде окончателно разрешен, тогава ще е налице възможност да се посочат конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които да се заявят евентуално исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди. Тогава например ще е възможно да се формира извод дали на И. се е дължало изплащане на пенсия за инвалидност, съответно месечна финансова подкрепа по чл. 70, ал. 1 от ЗХУ, в какъв размер и за какъв период. Едва след приключване на административното производство ще може да се обоснове твърдение дали имуществените и неимуществени вреди са последица от незаконосъобразен акт на администрацията – първоначално издаденото ЕР или някой от последващите актове на експертните комисии или на друг административен орган, или пък твърдените имуществени и неимуществени вреди са резултата от техни действия и/или бездействия. Явно е, че към настоящия момент при неприключено административно производство такава конкретизация на исковите претенции не е възможно да бъде направена, а тя е безусловно необходима, за да е възможно съдът от своя страна точно и конкретно да индивидуализира исковете, с които е сезиран, да ги разгледа и да ги разреши по същество. Поради тази причина се налага извода, че исковете, с които е сезиран съда са преждевременно подадени.

Ако искът за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност, внесен преди приключването на административното производство, бъде допуснат за разглеждане и отхвърлен от съда като неоснователен с мотив, че е преждевременно предявен, ищецът не би могъл повторно да предяви същият иск поради преклудиращото действие на силата на присъдено нещо. Същевременно, ако искът за обезщетяване на вреди бъде уважен с влязло в сила решение преди административното производство да бъде завършено, възможно е да се окаже, че ищецът няма право на обезщетение, защото правото или законният интерес, които е твърдял, че са нарушени от незаконна административна дейност, обуславяща търсенето на имуществена отговорност за вреди, впоследствие са били отречени. (В този смисъл отново Решение № 16033 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2019 г., III о.).

Съображенията за недопустимост на предявените искови претенции обосновават и неоснователност на искането на ищеца, обективирано в Заявление вх. № 3044/17.02.2021 г. по описа на съда, за спиране на настоящото производството до приключване на спора по законосъобразността на ЕР на НЕЛК № 0117/18.01.2021 г. с влязъл в сила съдебен акт. То ще следва да бъде оставено без уважение.

Изложеното до тук налага така предявените искове да бъдат оставени без разглеждане, а съдебното производството по делото да бъде прекратено.

 

Така мотивиран, Съдът

 

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Н.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***. ***, чрез адвокат Ч.М., искове, Национална експертна лекарска комисия гр. София да бъде осъдена да му заплати: сумата от 534,60 лв., представляваща неполучени интеграционни добавки; сумата от 2 000 лв. за имуществени вреди, представляваща мораторна лихва за забава върху всяка неполучена своевременно пенсия; сумата от 8 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконните си действия, ведно със законната лихва от 21.08.2018 г. до окончателното им изплащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 350/2021 г. по описа на Пловдивския административен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото производството до приключване на спора по законосъобразността на ЕР на НЕЛК № 0117/18.01.2021 г. с влязъл в сила съдебен акт.

 

Определението, в частта, с която се оставят без разглеждане предявените от ищеца искове, а производството по делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването за неговото изготвяне. В останалата част, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :