№ 48
гр. Кюстендил, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500249 по описа за 2021 година
С решение 260052/22.01.2021г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№2640/2019г. е
признато за установено в отношенията между страните, че Н. ИВ. Д., ЕГН ********** с
адрес ***********3 дължи и следва да заплати на „Райфайзенбанк“/България/ЕАД,
ЕИК831558413 със седалище и адрес на управление на дейността – гр.София, р-н Лозенец,
Експо 2000, бул.“Никола Вапцаров“№55, представлявано от А.В.А. – ИД и М.П. –
Прокурист, сумата 1948.56 лева, представляваща редовно изискуема главница по Договор за
студентски кредит, сключен на 23.08.2013г., 372.83 лева – изискуема редовна лихва за
периода от 15.02.2019г. до 11.07.2019г., 57.97 лева – изискуема наказателна лихва за периода
от 15.03.2019г. до 25.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК -26.07.2020г. за вноски с падеж от 15.03.2019г. до
15.07.2019г. вкл., представляващи сума от 421.22 лева и считано от 16.12.2020г. за вноски с
падеж от 15.08.2020г. до 15.12.2020г. вкл., представляващи сума от 1527.34 лева, до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №789/30.07.2019г. по ч.гр.д.№1547/2019г., като предявеният иск е
отхвърлен, като неоснователен за главницата за разликата над уважения размер от 1948.56
лева до пълно претендирания такъв от 13 205.42 лева, ведно със законната лихва, считано от
26.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата и ПРОИЗВОДСТВОТО Е
ПРЕКРАТЕНО по предявените при условията на евентуалност искове, за осъждане на Н.
ИВ. Д.( посочени са ЕГН и адрес) да заплати на „Райфайзенбанк“/България/, ЕАД, ЕИК
1
*********, сумата от 13 636.22 лева, от които просрочена главница в размер на 330.44 лева,
предсрочна изискуема главница в размер на 12 874.98 лева, просрочени редовни лихви в
размер на 305.24 лева, начислена за периода от 15.02.2019г. до 15.06.2019г., начислена
редовна лихва в размер на 67.59 лева върху предсрочно изискуема главница от 12.07.2019г.,
начислена за периода от 15.06.2019г. до 11.07.2019г., начислени наказателни лихви в размер
на 7.90 лева, върху просрочени главници за периода от 15.03.2019г. до 25.07.2019г., вкл.
начислена наказателна лихва в размер на 50.07 лева, върху предсрочно изискуема главница
от 12.07.2019г.г., начислена за периода 12.07.2019г. до 25.07.2019г. вкл., произтичащи от
Договор за студеннтски кредит от 23.08.2013г., ведно със законната лихва върху вземането,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, като
недопустимо.Д. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк“ България ЕАД,сумата 245.26 лева,
разноски за исковото производство и 47.59 лева, разноски за заповедното производство.
„Райфайзенбанк/България“ ЕАД, представлявана от А.В.А. – изпълнителен директор
и М.П. – прокурист, чрез пълн-ка адв.С.Г. е подало въззивна жалба с вх.
№266151/17.03.2021г. и частна жалба с вх.№265945/15.03.2021г. срещу постановеното
решение на КнРС.
В първата от подадените жалби се твърди неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск над
уважения размер т.е за сумата над 1948.56 лева до пълния предявен размер 13205.42
лева.Оспорен е извода на съда, че по делото не била обявена предсрочна изискуемост на
кредита, като се противопоставя становище, че такава е обявена и това е станало с
получаване на преписа от исковата молба.Като нарушение на съда се сочи обстоятелството,
че факта на обявяване на предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба не е
обсъден от първоинстанционния съд.Жалбоподателят акцентира върху характера на
изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост, като акт, който следва да достигне до
адресата, но за настъпване на правните му последици, не е необходимо приемането му от
адресата.Сочи се текста на чл.9.2 във вр. с чл.8.1 от Договора за потребителски кредит,
според отразеното в който при допусната забава при плащане на вноска по кредита, целият
остатък става предсрочно изискуем, за което не е небходимо изрично
уведомяване.Въззивникът се позовава на решение №103 от 18.01.2019г. по т.д.№193/2018г.
на ВКС, І т.о, с което е прието за допустимо, да бъде обявена предсрочна изискуемост на
кредита с връчването на препис от исковата молба.Аргумент в подкрепа на становището си,
че извършеното с връчване на препис от исковата молба обявяване предсрочна изискуемост
на кредита, следва да бъде зачетено от съда, жалбоподателят извлича и от задължението на
съда да съобрази всички факти от значение за спорното право, независимо дали са се
осъществили преди и след подаване на исковата молба, но преди приключване на устните
състезания – решение №105 от 20.07.2015г. на ВКС по т.д.№815/2014г., І т.о, решение
№61/30.04.2010г. по т.д.№741/2009г. и решение №253 от 18.01.2013г. на ВКС по т.д.
№295/2012г. І г.о.В подкрепа на същото становище се сочи и Тълкувателно решение №3 от
2
27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2017г. , даденото тълкуване, че при настъпване на
предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са
уговорили кредитът да се връща на вноски.В резултат -предсрочното връщане на сумата по
кредита изключва заплащане на възнаграждение в размер на уговорените за срока на
договора лихви, което определя размерът на вземането при предсрочна изискуемост
възлизащо на непогасения остатък от предоставената в заем сума и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.Въз основа на
приета по делото експертиза, се обосновава дължимост на суми, както следва: изискуема
главница в размер на 13205.42 лева, изискуема редовна лихва в размер на 372.83 лева,
начислена за периода от 15.02.2019г. до 11.07.2019г., ведно с наказателна лихва в размер на
57.97 лева, начислена за периода от 15.03.2019г. до 25.07.2019г., както и законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.Заявено е, че
с връчването на исковата молба е доведено до знанието на ответника факта, че договорът за
кредит е прекратен, с оглед на което усвоените по договора суми са изискуеми, като
последица от действието на нормите на чл.79 и чл.86 ЗЗД.С приетото от ОСГТК на ВКС в
ТР №4/2013г., че въвеждането на друго основание от което произтича вземането, различно
от това върху което е издадена заповед за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск предявен при условията на евентуалност, и даденото с решение №321-1968-
ІІІ, според което макар и да е предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него се
дължи извършване на всички процесуални действия, насочени към разглеждането му,
идентично с даденото в решение №285-1977-ІІ на ВС и доколкото в разглеждания случай
съдът е отхвърлил частично исковата претенция се обосновава становище за допустимост на
предявената в условията на евентуалност претенция и искане за отмяна на решението в
отхвърлителната част и уважаване на исковата претенция в пълния предявен размер.
В подадената частна жалба се твърди незаконосъобразност и неправилност на решението
в прекратителната част, обосновано с приемането, че установителния и осъдителен иск се
основават на едни и същи факти и обстоятелства, поради което е недопустимо съвместното
им разглеждане.С оглед съобщаването с връчването на исковата молба на ответника, че
договорът за кредит е прекратен а усвоените суми са изискуеми и нормите на чл.79 и чл.86
ЗЗД, както и в предходната жалба е обосновано становище, че сумите са дължими.Посочено
е също и ТР №4/2013г. ( т.11б) и дадените в същото указания, че въвеждането на друго
основание въз основа на което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви, чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност.С обстоятелството,че разглеждането на евентуалния иск се
обуславя от изхода на делото по главния иск( от неговото неуважаване) както съдът е приел
в решение №321-1968-ІІІ на ВС и решение №285-1977-ІІ и факта, че главният иск в случая е
отхвърлен,ответникът по жалбата обосновава становище, че пъровинстанционният съд е
дължал разглеждане на предявения евентуален иск по същество.
Преписи от жалбите се връчени на адв.Р.А. – особен представител на ответника.В
законоустановения срок са подадени писмени отговори с вх.№269252/21.04.2021г. по
3
частната жалба и вх.№270062/29.04.2021г- по въззивната жалба.В първия от тях е
обосновано становище за неоснователност на частната жалба, доколкото в жалбата не са
посочени конкретни съдебни актове, в разрез с които е постановен обжалвания.Във връзка с
позоваването в жалбата на ТР №4/2013г. на ОСГТК( всъщност ТР №4/18.06.2014г. т.11б),
въвеждането на друго основание от които произтича вземането, различно от това, на което е
издадена заповедта за изпълнение и решение №321-1968-ІІ на ВС, според което
разглеждането на евентуалния иск е обусловено от изхода на делото по главния иск, искът
се смята за висящ и по него съдът дължи всички процесуални действия, насочени към
разглеждането му по същество, се изтъква, че така изложеното, принципно е вярно в
теоретичен аспект, но е без всякаква юридическа връзка с разглеждания казус.Без да се
оспорва, че в ТР №4/18.06.2014г. действително е възприето“ че въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви, чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност“, е подчертано, че предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е
допустим само когато неговото основание е различно от онова, на което е издадена
заповедта за изпълнение.Per argumentum a contrario - аргумент от противното твърдение,
щом „основанието по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск е
идентично с основанието, разглеждано по основния( установителен иск) се поддържа, че
спорният предмет е един и същ.Сочи се недопустимо съединяване на искове, обосноваващо
кардиналния извод, че обжалваното решение в прекратителната част е правилно и
законосъобразно, в какъвто смисъл е налице съдебна практика изразена в решение
№135/26.09.2018г- п от.д.№230/2017г. ІІ т.о на ВКС.Неправилно отговора на въззивната
жалба е позоваването в решение №321-1968-ІІІ на ВС, според отразеното в която
разглеждането на евентуалния иск е обусловено именно от неуважаването на главния иск,
респ. уважаването на главния макар и частично е отрицателна процесуална предпоставка за
разглеждане на евентуалния иск.Като съобразена със съдебната практика, изразена в
решение №210/27.07.2015г. по гр.д.№5600/2015г. по гр.д.№5600/2014г. на ВКС, ІV г.о и
определение №310/14.07.2016г. по ч.т.д.№1251/2016г. на ВКС, І т.о. е определена
преценката на съда за недопустимост на евентуалния иск, предвид частично уважаване на
предявения главен установителен иск.Преповторени са доводите за недопустимост на такова
съединяване, предвид обстоятелството, че основанието на двата иска е едно и също.
Относно въззивната жалба в отговор с вх.№270062/29.04.2021г. е изразено становище
за неоснователност.Както и в предходния отговор, изложените в жалбата доводи са
определени, като верни в теоретичен аспект, но без всякаква юридическа връзка с предмета
на въззивната жалба.Съображенията основаващи се надлежно обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, с връчване на преписи от исковата молба на ответника са отнесени
към преценка основателността на предявеният евентуален осъдителен иск.По тази причина
и с оглед задължителната за прилагане от съдилищата съдебна практика на ВКС по сходни
казуси – както тълкувателна, така и тази по чл.290 ГПК, в която са разграничени
релевантните факти, както при установителни, така и при осъдителни искове се приема, че
при установителен иск, позоваването на предсрочна изискуемост не е определящо за
4
основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 ГПК, но с условието , че
предявеният по този ред иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж, към датата
на формиране на сила на пресъдено нещо т.е не повече от тези вноски.Обобщено е, че
позоваването на съдебна практика касаеща осъдителния иск е ирелевантно към предмета на
спора респ. не е основание за промяна на атакуваното решение.
Жалбите са подадени в срок, от надлежна страна в процеса и насочени срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове, както в частта имаща характер на решение, така и
в частта, имаща характер на определение.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за
установено следното:
На 30.07.2019г. по ч.гр.д.№1547/2019г.е постановено разпореждане, съгласно което се
издава заповед за изпълнение, по силата на която Н. ИВ. Д., с посочени по – горе данни
следва да заплати на „Райфайзенбанк“(България) ЕАД, парично вземане в размер на
13 205.42 лева, главница по предоставен банков кредит, по договор за студентски кредит от
23.08.2013г., сключен между „Райфайзенбанк“България ЕАД и длъжника, изискуема
редовна лихва в размер на 372.83 лева, начислена за периода от 15.02.2019г. до 11.07.2019г. ,
изискуема наказателна лихва в размер на 57.97 лева, начислена за периода от 15.03.2019г. до
25.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането , законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда на 26.07.2019г. до окончателното изплащане, както и
сторените деловодни разноски – 272.72 лева държавна такса.
Заповедта за изпълнение е от същата дата и връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление, във връзка с което и след уведомяване от съда е предявен от Банката искът
предмет на настоящото разглеждане, като с исковата молба освен признаване
съществуването на вземане за главницата е претендирано и признаване за установено
съществуване на вземане за възнаградителна лихва и неустойки, в размери и за периоди,
така както са отразени в позитивната част на решението.
В делото се съдържа договор за студентски кредит от 23.08.2013г. сключен между
„Райфайзенбанк (България) ЕАД и Н. ИВ. Д..Според чл.1.1 от договора Банката предоставя
на кредитополучателя кредит в размер на 10 400.00 лева, с цел заплащане на 8 бр. такси за
обучение, всяка в размер на 1300.00 лева.В чл.1.2 от договора е посочено, че окончателният
размер на кредита се определя от усвоената сума, а според чл.1.3 че не може да надвишава
дължимите такси за срок, равен на оставащия срок от обучение на кредитополучателя,
съгласно учебния план на съответната специалност и образователно – квалификационна
степен.Посочено е, че по кредита не се дължи каквото и да било обезпечение от
кредитополучателя, съгласно учебния план по съответната специалност и образователно –
квалификационна степен.В чл.2.1 е визиран краен срок за погасяване на кредита
15.08.2028г, възможност усвояването да стане два пъти в рамките на една учебна година, не
по късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър,
след отправяне на писмено искане и представяне на необходимите за съответния превод
5
документи( документ, удостоверяващ качеството на кредитоискантеля на студент или
докторант с правно да се запише са следващ семестър) в срок не по- късно от седем дни
преди датата, на която следва да се плати таксата за обучение.Посочен е номер на сметка, по
която следва да бъдат преведени сумите – IBAN *********** на „Нов български
универститет“, средствата за първата такса, дължима за първия семестър на първата година
от обучението по друга сметка в Банката на кредитополучателя – IBAN ***********,
случай, че той е бил заплатил първата вноска.в чл.2.5 -.2.6 са посочени условия за усвояване
на средствата, както и, че неусвояване на кредита в посочения срок задължението на
Банката за предоставяне на средствата отпада.
В чл.3.1 от договора е посочено, че за ползвания кредит Кредитополучателят заплаща
на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7%, която се начислява от датата на
усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума, при 30
дни в месеца и 360 дни в годината.За забава в плащането на дължими суми по кредита е
посочено, че Кредитополучателят дължина на Банката лихва за забава в размер на
основания лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума( вноска
или част от вноска), за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения – чл.3.2.Според посоченото в чл.3.3 кредитополучателят не дължи заплащане на
такси, комисиони и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението
на кредита.При недостатъчност на покритието на задълженията по Договора е посочено, че
те се погасяват в следния ред – просрочена лихва, лихва за забава на дължими суми,
просрочена главница, редовна главница, освен ако страните не се уговорят изрично на
друго.Договорена е възможност Банката да прави погашения по кредита съгласно друга
избрана от нея поредност в случаите на обявена предсрочна изискуемост..В чл.3.5 от
договора е предвидено, че кредитополучателят има право при поискване, във всеки един
момент от изпълнението на договора да получи безвъзмездно извлечение по сметката,
обслужваща кредита, под формата на погасителен план за извършените и предстоящи
плащания, в офис на Банката.Посочен е краен срок за погасяване на всички, дължими по
Договора суми – 15.08.2028г, както, че при погасяване на кредита, кредитополучателят ще
ползва гратисен период 66 месеца, считано от датата на сключване на договора до
15.02.2019г.Съгласно чл.4.3 от договора, по време на гратисния период Кредитополучателят
не дължи плащане на главницата и лихва по кредита, начислява лихва върху усвоената част
на Кредита, съгласно действащия погасителен план, като начислената лихва се
капитализира годишно – чл.4.4.Съгласно чл.4.5 гратисният период, уговорен в чл.4.2 може
да бъде удължен, след като кредитополучателят подаде писмено уведомление до Банката,
придружено от всички изискани от Банката документи.В чл.4.5.1 и чл.4.5.2 са разписани
последиците в случай на болест, майчинство, записване за обучение в следваща
образователно – квалификационна или образователна и научна степен в рамките на
гратисния период.Договорено е ,че кредитът се погасява на 114 равни анюитетни вноски,
всяка в размер на 161.60 лева, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от
15.03.2019г. до 15.08.2028г., съгласно погасителен план, който е неразделна част от
договора- чл.4.8.От останалите клаузи в договора, предвид доводите в разменените книжа
6
следва да бъде посочена клаузата на чл.4.12 – право кредитополучателят да погасява
предсрочно кредита – частично или напълно, включително и по време на гратисния период,
уговорен в чл.4.2 , след представяне на двудневно писмено предизвестие до Банката, в което
е посочен размера на предсрочно погасената сума.В чл.4.13- чл.4.14 са уговорени
последици от предсрочно погасяване на вноски по кредита.В чл.5 ( 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3 и 5.1.4)
са разписани задължения на кредитополучателя във връзка с погасяване на дължими суми,
при сключване на друг договор за кредит, при промяна в неговото гражданство, постоянен и
настоящ адрес.
От съществено значение за настоящото дело е съдържанието на чл.6 от договора в
която е обективирано съгласие между страните, Банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем при наличието на следните случаи: кредитополучателят не предостави на Банката
документ от съответното висше училище или научна организация, удостоверяващ
качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър за два
поредни семестъра или ако се установени, че кредитополучателят е предоставил неверни
сведения, при прекъсване на обучението, продължило повече от две години, поради болест,
майчинство по смисъла на КСО или за обучение в друго висше училище или организация,
при условие, че кредитополучателят предостави на Банката доказателства за настъпилите
обстоятелства, неплащане на три последователни погасителни вноски( чл.6.2), при
условие, че Банката установи или получи информация от МОМН, че Кредитополучателят е
ползвал същия вид кредит( студентски кредит), предоставен за целта описана в чл.1.1 от
друга банка. на всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да
спазва В случаите по предходните разпоредби е уговорено, че Банката има право да
пристъпи към събиране на всички дължими суми, по предвидения в закона ред, без да е
длъжна да спазва поредността на способите и/или имуществото, срещу което е насочено
изпълнението и без да уведомява за това кредитополучателя.В чл.7 са уговорени условия и
срокове за прекратяване на Договора – след пълно погасяване на всички задължения на
Кредитополучателя към Банката, в случая когато вземанията на Банката към
кредитополучателя бъдат погасени от Държавата, посредством активиране на Държавна
гаранция, в тези случаи Държавата заплаща непогасената част от общия размер на
задължението(главница и лихви – при смърт на кредитополучателя, при настъпване на
трайна неработоспособност на кредитеполучателя 70 или над 70 на сто за срок не по – дълъг
от 3 години от датата на инвалидизиране, при раждане или пълно осиновяване на второ или
следващо дете в рамките на 5 години от изтичане на гратисния период.В случаите по чл.8.1,
чл.8.2 и чл.8.3 е предвидено кредитополучателят или неговите наследници да уведомят
Банката кредитор за настъпилите обстоятелства, като представят съответните доказателства
за това, както че наследниците не дължат възстановяване на сумата на Държавата.В чл.9.1.2
от договора е обективирана клауза, съгласно която кредитополучателят е получил Общите
условия, за делова дейност на Банката и съгласен в отношенията му с Банката те да се
прилагат.За промяна на договора е предивдена писмена форма.
7
Неразделна част от договора е погасителен план – л.15 – л.18, в който са отразени
траншове – превод на суми, 8 х1300, главница преди погасяване, лихва, вноска по главница,
месечна вноска, дати- посочена е и начисляване на капитализирана лихва, а след тези цифри,
отразени в табличен вид са посочени суми: 8022.79 лева, 13428.37 лева и 18 522.40 лева -
чл.4.8
Договорът е подписан от двете страни.
С исковата молба е представено и писмо с баркод PSRFBB01JW2SG и изх.№-001-50880
е изявление наименовано : предсрочна изискуемост по Договор за банков кредит №
…/23.08.2013г. – сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и Н. ИВ. Д..В така
обозначения документ е отразено, че на 23.08.2013г. между „Райфйзенбанк България и
ответника е подписан Договор за банков кредит, по силата на който „Райфайзебнак
България“ отпуска кредит възлизащ на 10 400 лева.Посочено е, че не са били платени
дължимите вноски за периода от 14.03.2019г. до 18.06.2019г., продължилото след
18.06.2019г. просрочие представлява случай на неизпълнение.Предвид изложеното и на
основание договора за банков кредит е направено изявление ЗА ОБЯВЯВАНЕ
ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМИ И НЕЗАБАВНО ПЛАТИМИ всички дължими по договора
суми, които към 18.06.2019г. са в размер на 13515.08 лева, в т.ч. 13 205.42 лева главница и
309.66 лева лихва.В това писмено заявление се съдържа искане незабавно и доброволно да
бъдат платени всички дължими суми по Договора.Освен това в заявлението е посочено, че
при неплащане, ще бъдат предприети всякакви действия, позволени от закона, с цел
удовлетворяване на всички вземания.Със същия баркод е писмо – известие за доставяне, в
което е отразено, че пратката не е потърсена в срок.
Изрично в исковата молба, ищецът е посочил че дължимите по договора суми са
изискуеми, предвид прекратяването му, като наред с това е посочено, че не са били платени
погасителните вноски по договора за студентски кредит с падежни дати: 15.03.2019г.,
15.04.2019г., 15.05.2019г., 15.05.2019г. поради което е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по силата на чл.6 вр. с чл.6.2 от Договора, поради неплащане на месечна
погасителна вноска на падежната дата на дължимото плащане.Ищецът се позовава и на
изпратеното писмо до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането –
писмо с изх.№-001-50880/18.06.2019г.( посоченото в предходния абзац).
В отговора на исковата молба, подаден от адв.А., като особен представител на Н. ИВ. Д.
исковете са оспорени, като неоснователни.Оспорени са обстоятелствата, на които се
основава всеки от исковете и всички представени с и.м. документи.
Производство по установяване неистинност на договора за кредит не е открито.Искания
за събиране на доказателства във връзка с това обстоятелство във въззивното производство
не са направени.
Видно от заключение с вх.№260196/05.01.2021г. изготвено от в.л. Снежанка Траянска
въз основа на материалите по делото и справка в счетоводството на ищцовото дружество е,
че към 28.07.2019г. – датата на подаване на заявление за изпълнителен лист респ. има се
предвид подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, е била усвоена сума
8
възлизаща на 10 400 лева – 8 транша по 1300 лева,непогасена е главница 13 205.42 лева,
начислена редовна ( възнаградителна ) лихва – 372.83 лева, начислена наказателна лихва за
забава – 69.07 лева, комисиони, такси и разноски не са начислени.Вещото лице сочи, че
според отбелязванията по счетоводните книги на ищцовата банка – няма плащания за
периода от 26.07.2019г. до 04.01.2021г. от ответника Н.Д..В съображенията за тези изводи се
съдържа таблица, с отбелязване относно траншовете на усвоена главница – на 8 дати ,
съответно 23.08.2013г., 13.02.2014г., 06.11.2014г., 18.03.2015г., 04.11.2015г., 16.03.2016г.,
29.11.2016г. и 04.09.2018г. , посочен е лихвен процент 7%, дължими суми с начислена
лихва, в това число стойностти за капитализирана лихва, суми за просрочена главница,
просрочена редовна лихва и просрочена наказателна лихва.Като дължима главница ведно с
капитализирана лихва към 15.02.2019г.е посочена сума 13205.42 лева.Като просрочена
главница са посочени суми 81.89 лева дължима на 15.03.2019г., 15.04.2019г.,15.05.2019г. и
15.06.2019г.
С оглед на така установени обстоятелства, съдът намира обжалваното решение за
неправилно.Съображения:
Предмет на разглеждане,предвид подадената въззивна жалба е основателността на
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430,ал.1 и чл.1 и сл. от Закона
за кредитиране на студенти и докторанти, за признаване за установена дължимостта на
сумата представляваща разликата над 1948.56 лева до пълния претендиран размер
13 205.42 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата и представляваща дължима по Договор за студентски кредит от
23.08.2013г., подлежаща на връщане, обявена за предсрочно изискуема главница,ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 26.07.2019г. – датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение №789/2019г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1547/2019г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, както при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. с чл.1 и сл.Закона за кредитиране на
студенти и докторанти,за заплащане на суми, с общ размер 13 636.22 лева, от които
просрочена главница в размер на 330.44 лева, предсрочна изискуема главница 12874.98
лева, просрочени редовни лихва в размер на 305.24 лева, начислена за периода от
15.02.2019г. до 15.06.2019г. вкл., начислена редовна лихва в размер на 67.59 лева, върху
предсрочно изискуема главница от 12.07.2019г., начислена за периода 15.06.2019г. до
11.07.2019г., вкл., начислени наказателни лихви в размер на 7.90 лева върху просрочени
главници от 12.07.2019г., начислена за периода 15.03.2019г. до 25.07.2019г., вкл.,начислена
наказателна лихва в размер на 50.07 лева, върху предсрочно изискуема главница от
12.07.2019г., начислена за периода 12.07.2019г. до 25.07.2019г., вкл.произтичащи от Договор
за студентски кредит от 23.08.2013г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
9
В частта относно признатата дължимост на сума 1948.56 лева – представляваща
редовно изискуема главница по Договора за студентски кредит, сключен на 23.08.2013г.,
372.83 лева –изискуема редовна лихва, за периода от 15.02.2019г. до 11.07.2019г. и 57.97
лева – изискуема наказателна лихва за периода 15.03.2019г. до 25.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявление по чл.410 ГПК –
26.07.2019г. за вноски с падеж от 15.03.2019г. до 15.07.2019г., представляващи сума от
421.44 лева и считано от 16.12.2020г. за вноски с падеж от 15.08.2020г. до 15.12.2020г. вкл.
,представляващи суми от 1527.34 лева, до окончателното заплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №789/30.07.2019г. по
ч.гр.д.№1547/2019г. РЕШЕНИЕТО на КнРС не е обжалвано, влязло е в сила и не подлежи на
обсъждане в настоящото производство.
От това обстоятелство произтича още един извод, че със сила на пресъдено нещо
между страните е установено, обвързаността им от договор за кредит, на основание
представения с исковата молба писмен договор за студентски кредит от 28.03.2013г., че
договорът е валиден и, че по този договор е възникнало задължение за ответника освен да
заплати възнаградителна лихва, така както е посочено в първия абзац от диспозитива на
обжалваното решение, но и да върне предоставената в заем сума.Уважаване на претенцията
за установяване съществуващо вземане въз основа на процесния договор за кредит, и
необжалването на решението в посочената част, изключва във въззивното производство
преценка за противоречие на договора със закона и съответствие с изискванията на ЗПК.Все
пак съдът намира за необходимо да отбележи, че посочения нормативен акт не е приложим
за договорите от този вид, които попадат сред визираните в чл.4, ал.12 от ЗПК такива -
договори, предоставени на ограничен кръг лица по силата на законови разпоредби в
обществена полза, които са с лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара, които са без
лихва, с лихва не по-висока от прилаганата на пазара, или при други условия, които са по-
благоприятни за потребителя от прилаганите на пазара;
Съгласно чл.415, ал.1 ГПК при подадено в срок възражение срещу издадена заповед
за изпълнение, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.
Според чл.422, ал.1 ГПК - искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4.
Съгласно чл.430 ал.1 ТЗ – с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
10
на срока.Според ал.2 заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, а според ал.3
договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
Според чл.431 ТЗ –заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения
във връзка със сключването и изпълнението на договора.
Според чл.432, ал.1 ТЗ – освен в предвидените в договора случаи банката може да иска
предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:1. той не се ползва за целта, за която е
получен;2.заемателят представя неверни сведения;3. обезпечението стане недостатъчно и
след покана не бъде допълнено в срок;4. заемателят не връща други заеми към банката
поради сериозно влошаване на финансовото си състояние, според ал.2 -в случая по ал. 1,
точка 4 банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане
на сумата.
Съгласно чл.1 от Закона за предоставяне на кредити на студенти и докторанти, този
закон урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна
финансова подкрепа, според чл.2, ал.1 -целта на закона е да се подобрят условията за достъп
до висше образование, а според чл.20, ал.1 - лихвата, която кредитополучателят дължи на
банката, не може да надхвърля седем процентни пункта.
Предявеният установителен иск е допустим – за посочената , предмет на предявения
установителен иск, сума, предоставена за ползване по договор за кредит от 23.08.2013г. ,
като част от сумата 13 205.42 лева е издадена заповед за изпълнение №789 от 30.07.2019г. по
ч.гр.д.№1547/2019г.Искът за съществуване на вземането е предявен в законоустановения
срок.
По така предявения установителен иск за признаване за установена дължимостта на
сума над признатата с първоинстанционното решение 1948.56 лева до 13 205.42 лева, ведно
със законната лихва , считано от 26.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, следва
да бъде доказано предвид законовите норми, в които изложените обстоятелства намират
разрешение, наличието на валиден договор, между страните, с посочения в исковата молба
предмет – по силата на който на ответника е предоставена в заем сума в размер на 13205.42
лева ( сума чието връщане се претендира), с цел заплащане на 8 бр. такси за обучение на
кредитополучателя, всяка в размер на 1300 лева – чл.1.1 от Договора, с краен срок на
погасяване на кредита -15.08.2028г., съгласно чл.2.1 от Договора за студентски кредит,
реалното предоставяне на тази сума на кредитополучателя – получаването и от последния.
Доколкото се твърди дължимост на вземането за главница, в условията на предсрочна
изискуемост то следва да бъде доказано, осъществяване на законоустановените или
договорени условия за предсрочна изискуемост – с оглед позоваването на чл.6 и чл.6.2 от
11
договора - неплащане от страна на кредитополучателя на три погасителни вноски и
обявяването на кредита за предсрочно изискуем от банката – относно обявяването, в
съдебната практика е възприето становище, че то се осъществява, чрез едностранно
изявление отправено до длъжника и достигнало до същия.Във връзка с това може да се
посочат указанията на съда дадени в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, както следва: в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Според даденото в решение №60009/02.06.2021г. на
Върховния касационен съд по т.д.№2891/2019г. разрешение, съдът разглеждащ
установителния или осъдителен иск по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК не е обвързан
от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, тъй като моментът ,към който се установява съществуване на
вземането е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес.Съдът е приел,
че за да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, когато
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендират суми въз основа на
твърдяна предсрочна изискуемост на кредита е необходимо кредиторът да е упражнил
правото си да направи кредита за предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, без да се отрича възможността,
упражняването на това право да се осъществи в исковото производство.Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство е определено, като
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3
ГПК в рамките на претендираните суми.
Съдът намира, че по делото е доказано осъществяването на всички обуславящи
уважаването на предявения иск обстоятелства що се отнася до признаване съществуване на
вземане за сумата над признатата в първоинстанционното производство сума – формирана,
като част от дължима главница, с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и предоставената за ползване сума в размер на 10
400.00 лева – 8 вноски по 1300 лева, или за разликата над 1948.56 лева до 10 400.00 лева.
На първо място съдът приема за доказано наличието на договор, по силата на който
на ответника е предоставена в заем сума в договорения размер 10 400.00 лева, с цел
заплащане на 8 бр. такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 1300 лева и
краен срок на погасяване на кредита 15.08.2028г. От заключението на вещото лице се
установи, че сума в такъв размер е предоставена на ответника, усвоена от същия ,като е
12
преведена по сметка на учебно заведение в съответствие в предвиденото в чл.19 и чл.21 от
ЗКСД.По въпроса относно наличието на договор за кредит от вида на договорите за кредит
на студенти и докторанти, неговата валидност и обвързаността на ответника, дължимостта
на 1948.56 лева като част от главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва, към
момента е формирана сила на пресъдено нещо.Със заключение на вещото лице е доказано и
така се твърди в исковата молба, че е усвоена сума 10 400.00 лева – 8 х 1300
лева.Същевременно не се доказва в патримониума на ответника, като реална полза за същия
да е преминала сума в размер на разликата над посочения размер 10 400.00 лева до
претендирания 13 205.00 лева.Ищецът не твърди дължимост на посочената разлика, като
главница формирана от капитализирана лихва.Съгласно чл.24, ал.1 от Закона за кредитиране
на студенти и докторанти - общият размер на задължението на кредитополучателя се
формира след изтичане на гратисния период и включва:1. главницата, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от
кредитополучателя за срока на договора за кредит.В случая се установи, че е отпусната сума
възлизаща на 10 400.00 лева.Доколкото е начисляване лихва през гратисния период, то тя би
била дължима на собствено основание, като възнаградителна лихва.Съгласно чл.10, ал.3 ЗЗД
олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна
банка.Такава възможност към момента на сключване на процесния договор не е била
регламентирана, както това е било предвидено в НАРЕДБА № 9 от 15.07.1997 г. за оценка
на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от
загуби ДВ бр.73/97.(отм), не може да се изведе от нормата на чл. 13, ал.1 от НАРЕДБА № 9
от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск, ДВ бр.38/2008г.(отм). В решение
№ 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК,е прието, че подобни
уговорки в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е
допустим само при уговорка между търговци, на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, следователно е
изключена изначална такава договорка, тъй като липсва друга разпоредба в този
смисъл.Клаузата на чл.4.4 предвиждаща възможност лихвата да се капитализира годишно, в
този смисъл, не произвежда правно действие.
Ответникът е оспорил представения с исковата молба договор, но не е обжалвал
решението, в частта, в която е признато за установено, че по този договор, са дължими
главница - вноски с настъпил падеж, възнаградителна лихва и обезщетение за забава,
откъдето следва, че спор за автентичността и валидността на договора във въззивното
производство липсва.Извън това следва да бъде отбелязано, че въпреки оспорването в
първото с.з. възражения срещу извършения от първоинстанционния съд доклад не са
направени, относно липсата на откриване на производството по оспорване автентичността
на документа, липсата на произнасяне по становището му, че доказателствената тежест за
13
установяване истинността на документа пада върху ищеца. Като резултат – доколкото се
оспорва документ, в който са посочени имената на ответника и съдържащ подпис в графата
за кредитополучател, от негово име то доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че подписът не принадлежи нему пада върху ответника по аргумент на
противното, с оглед разпоредбата на чл.193, ал.3 ГПК, според която когато се оспорва
истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва,
тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.
Доказано е осъществяване на условията обуславящи предсрочна изискуемост на
кредита.Съгласно чл.6.2 от договора, съдържанието на нормата на чл.431 от ТЗ и
установилото се в съдебната практика разбиране, относно начина на обявяване на
предсрочна изискуемост на задължения по договори за банков кредит, посочените условия,
които са налице са следните: неплатени на падежа три последователни погасителни вноски,
изявление за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, съдържащо се в исковата
молба и получаване на препис от исковата молба от ответника респ. особения представител
на ответника.Неплатените на падежа три погасителни вноски - са вноски с падежни дати,
след изтичане на гратисния срок, както следва 15.03.2019г. – 81.89 лева, 15.04.2019г. – 82.37
лева, 15.05.2019г. – 82.85 лева и 15.06.2019г. – 83.33 лева, като по този начин е изпълнено
едно от договорените условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е
допуситмо предвид нормата на чл.432, ал.1 ТЗ и чл.9 ЗЗД- законът предоставя възможност
на страните сами да определят условия при които банката може да иска предсрочно връщане
на сумата.Предвид споменатото решение на ВКС по т.д.№2891/2019г. и като се има
предвид обичайната практика в случаите на настъпила в хода на производството
изискуемост, с оглед изричното изявление в исковата молба за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, съдът намира за доказано твърдението за дължимостта на главница за
сумата над 1948.56 лева, в какъвто размер е уважен предявения иск до 10 400.00 лева,
размерът на усвоената сума – преведени по сметка на университет 8 такси по 1300
лева.Съдът има предвид, че по делото не са представени доказателства, че същата сума или
суми в по – малък размер са върнати на кредитодателя.При предявения иск за установяване
съществуване на вземането, при извършено в хода на висящ съдебен процес уведомяване на
длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължимостта на сумата, за която
е издадена заповед за изпълнение, не може да се отрече – доказано е, че вземането
съществува и подлежи на изпълнение.Предмет на иска е установяване на вземането към
момента на приключване на съдебното дирене, а не към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.Обявяването на предсрочната изискуемост на кредита
едва с исковата молба в случая ще рефлектира върху дължимостта на законната лихва, която
следва да бъде присъдена, считано от датата на връчване на исковата молба на особения
представител на длъжника, а не от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.Съдът намира за недължима сума представляваща разлика над сумата 10
400.00 лева до посочената в исковата молба 13 205.42 лева - в исковата молба липсват
14
твърдения за предоставена за ползване такава сума, нито дължимостта на такава сума е
обоснована с осъществено капитализиране на лихви, за което е налице изрична уговорка.
Върху посочената разлика над 1948.56 лева до 10 400.00 лева, е дължима законната
лихва, считано от датата на връчване на препис от исковата молба на ответника, чрез
особения представител на същия, а не от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, тъй като към този момент не е било изпълнено условието на чл.86,
ал.1 ЗЗД – длъжникът да е изпаднал в забава или лихва е дължима, считано от 28.06.2020г.
(л.46 от първ.д.).
Предвид изложеното, обжалваното решение, в частта за отхвърляне на предявения
установителен иск за установяване съществуване на вземане за сумата, представляваща
разликата над 1948.56 лева до 10 400.00 лева, е неправилно и следва да бъде отменено, а
искът да бъде уважен, като се признае за дължима и законна лихва върху главницата,
считано от датата на получаване на препис от исковата молба от длъжника.В частта за
отхвърляне на иска за разликата до 13 205.42 лева решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В съответствие с предвиденото в чл.2 от ГПК с исковата молбаищецът е поискал, съдът
да се произнесе по установителен иск, като признае за установено съществуване на вземане
за главницата 13 205.42 лева, а в случай, че съдът прецени този иск за неоснователен, поради
това, че не е настъпила предсрочна изискуема, да се произнесе по иск за осъждане на
ответника да му заплати същата сума, като изрично се е позовал на настъпила предсрочна
изискуемост и обявяването й, с връчване на препис от исковата молба.В настоящото
производство, съдът прецени предявеният установителен иск за основателен, предвид
доказано усвояване на такава сума по договор за банков кредит и възникнало, следователно,
задължение за връщането й и с оглед надлежно обявяване на вземането за предсрочно
изискуемо, чрез връчване на препис от исковата молба.За разликата над 10 400.00 лева до
пълния предявен размер 13 205.42 лева, съдът прецени предявения главен иск за
неоснователен, но не поради причина, че не е обявена предсрочна изискуемост на
вземането, а предвид факта, че не е доказано такава сума да е предоставена за ползване по
договора за банков кредит.Това основание за отхвърляне на иска, не е поставено от ищеца,
като условие за разглеждане на евентуалния иск.Ето защо този иск не подлежи на
разглеждане - не може да бъде преценявана нито допустимостта, нито основателността на
такъв иск.В контекста на изложеното, определението с което производството по делото е
прекратено по евентуалния иск за главницата се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.Извън предмета на въззивното производство е претенцията за възнаградителна и
наказателна лихва, съответно валидността, допустимостта и законосъобразността на
решението, в прекратителната част по осъдителните претенции за тези вземания.
С оглед уважаването на иска и съответно на уважения размер от претендираните
суми, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължи заплащане на съответна на уважения
размер от цената на иска, част от стойността на заплатените за производството пред двете
инстанции и в заповедното производство разноски, както следва: за заповедното
15
производство са заплатени 272.72 лева – платена държавна такса, за първоинстанционното
производство – 355.50 лева държавна такса, възнаграждение особен представител 800 лева
и 150.00 лева – депозит за вещо лице, във въззивното производство 225.13 лева държавна
такса по въззивната жалба и 15.00 лева по частната жалба, 800.00 лева възнаграждение за
особен представител за въззивното производство.
Дължими от ответника на ищеца са следните суми:169.02 лева – допълнително дължима
сума, като част от сторените за заповедното производство разноски; 809.12 лева – дължими
разноски за първоинстанционното производство и 780.91 лева за въззивното производство.
Ответникът не е направил разноски в производството, поради което такива не му се
присъждат.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното на 22.01.2021г. решение №260052 по гр.д.№2640/2019г. по
описа на Кюстендилския районен съд в обжалваната част, в която, като неоснователен е
отхвърлен, предявеният от „Райфайзенбанк“/ България/, ЕАД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец,ЕКСПО 2000, бул.“Никола Вапцаров“№55,
представлявано от А.В.А. – ИД и М.П. – прокурист, чрез пълномощника адв.С.Г., съд.адрес
гр.Благоевград, ул.“Петко Д.Петков“№18 срещу Н. ИВ. Д., ЕГН **********, от
***********3 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 ТЗ и чл.1 и сл. от
Закона за кредитиране на студенти и докторанти, за признаване за установено в
отношенията между страните съществуване на вземане за сумата над 1948.56 лева до 10
400.00 лева или 8541.44 лева, представляваща предоставена за ползване по договор за
банков студентски кредит от 23.08.2013г. и невърната главница, чиято изискуемост е
обявена с връчване на препис от исковата молба на 26.08.2020г., плащането на която е
постановено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №789/
30.07.2019г., по гр.д.№1547/2019г. на КнРС, ведно със законната лихва върху посочената
сума възлизаща на 8451.44 лева, считано от 26.08.2020г. до окончателното й изплащане,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 ТЗ и чл.1 и сл. от Закона за
кредитиране на студенти и докторанти ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„Райфайзенбанк“/ България/ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец,ЕКСПО 2000, бул.“Никола Вапцаров“№55, представлявано от А.В.А.
– ИД и М.П. – прокурист, чрез пълномощника адв.С.Г., съд.адрес гр.Благоевград, ул.“Петко
16
Д.Петков“№18 срещу Н. ИВ. Д., ЕГН **********, от ***********3 иск, че съществува
вземане на „Райфайзенбанк“/ България/ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец,ЕКСПО 2000, бул.“Никола Вапцаров“№55,
представлявано от А.В.А. – ИД и М.П. – прокурист срещу Н. ИВ. Д., ЕГН **********, от
***********3 за сума над 1948.56 лева до 10400.00 лева или 8451.44 лева, представляваща
предоставена за ползване по договор за банков студентски кредит от 23.08.2013г. и
невърната главница, чиято предсрочна изискуемост е обявена с връчване на препис от
исковата молба на 26.08.2020г., плащането на която е постановено със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №789/ 30.07.2019г. по ч.гр.д.
№1547/2019г., по описа на КнРС, ведно със законната лихва върху посочената сума
възлизаща на 8451.44 лева, считано от 26.08.2020г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 22.01.2021г. по гр.д.№2640/2019г. решение на
Кюстендилския районен съд в обжалваната част, в която, като неоснователен е отхвърлен,
предявеният от „Райфайзенбанк“/ България/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец,ЕКСПО 2000, бул.“Никола Вапцаров“№55,
представлявано от А.В.А. – ИД и М.П. – прокурист, чрез пълномощника адв.С.Г., съд.адрес
гр.Благоевград, ул.“Петко Д.Петков“№18 срещу Н. ИВ. Д., ЕГН **********, от
***********3 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 ТЗ и чл.1 и сл. от
Закона за кредитиране на студенти и докторанти, за признаване за установено в
отношенията между страните съществуване на вземане за сумата над 10400.00 лева до 13
205.42 лева, представляваща предоставена за ползване по договор за банков студентски
кредит от 23.08.2013г. и невърната главница, плащането на която е постановено със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №789/ 30.07.2019г. по ч.гр.д.
№1547/2019г., по описа на КнРС,ведно със законната лихва върху посочената сума
възлизаща над 10 400.00 лева до 13 205.43 лева, считано от 26.07.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОТМЕНЯ постановеното на 22.01.2021г. по гр.д.№2640/2019г. решение на
Кюстендилския районен съд в частта, имаща характер на определение, в която
производството е прекратено по предявения при условията на евентуалност иск, за
осъждане на Н. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес *********** да заплати на
„Райфайзенбанк“/България/, ЕАД, ЕИК *********, сумата над 10 400.00 лева до 13 205.42
лева, представляваща дължима главница по Договор за студентски кредит от 23.08.2013г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес *********** да заплати на
„Райфайзенбанк“/България/, ЕАД, ЕИК *********,, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец,ЕКСПО 2000, бул.“Никола Вапцаров“№55, представлявано от А.В.А.
– ИД и М.П. – прокурист разноски за производството, както следва: 169.02 лева –
допълнително дължима сума, като част от сторените за заповедното производство разноски;
17
809.12 лева – дължими разноски за първоинстанционното производство и 780.91 лева за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред ВКС В 1-
месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18