Решение по дело №287/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 240
Дата: 18 май 2018 г. (в сила от 26 октомври 2018 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева-Запрянова
Дело: 20185140200287
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

18.05.2018

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

 

състав

 

На

18.04.

                                        Година

2018

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                          Председател

Здравка Запрянова

 

                                                 Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Таня Цинова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

Административен характер наказателно

дело номер

287

по описа за

2018

година.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 09- 001824 от 26.02.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на „П. Д. Комерс”ЕООД- гр.Смолян с ЕИК/ БУЛСТАТ *** по повод на извършена на 12.01.2018г. проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол: снек- бар „Тони“ в гр.Кърджали стопанисвано от „П. Д. Комерс”ЕООД- гр.Смолян, при която е констатирано нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който  счита наказателното постановление за незаконосъобразно- издадено при съществени административно процесуални нарушения, необосновано и при неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно по изложени подробни съображения.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който намирал жалбата за неоснователна. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление по изложени подробни съображения.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 12.01.2018г. свидетелите И.С. и Х.Ч.- работещи в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол кафе снек- бар „Тони“ намиращ се в гр.Кърджали и стопанисван от „П. Д. Комерс”ЕООД- гр.Смолян. На место установили лицето К.К., което работело като помощник готвач, като в момента приготвяло салати заедно с другите работещи в кухнята. Свидетелката С. разговаряла с лицето, което било заварено да работи. То й обяснило, че за първи ден била на работа без сключен нито трудов, нито граждански договор, с работно време от 16.00ч. до 24.00ч., с почивни дни от неделя до четвъртък, при възнаграждение в размер на 30лв. на ден, както и че не била получила копие от никакви документи. Всичко това тя го удостоверила и в писмен вид в Декларация по чл.402 от КТ. По повод на тази проверка на 15.01.2018г. в Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Кърджали работодателят представил изискани документи измежду които и Граждански договор за извършване на работа чрез личен труд сключен между лицето К.К. от 11.01.2018г. и „П. Д. Комерс”ЕООД- гр.Смолян за срок от 11.01.2018г. до 13.01.2018г. за изготвянето на 120бр. заготовки за салати и гарнитури срещу възнаграждение в размер на 60лв. След извършена справка в регистъра на НАП проверяващите установили, че това лице имало сключен и регистриран безсрочен трудов договор с друг работодател от 01.04.2017г. По повод на констатациите свидетелката И.С. съставила Протокол за извършена проверка изх.№ ПР 1801412/ 29.01.2018г., който бил връчен на жалпободателя на 01.02.2018г., в който било констатирано нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ по отношение на лицето К.К.. В присъствието на свидетеля Х.Ч., както и на упълномощен от жалбоподателя представител, на датата 01.02.2018г. за нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ свидетелката И.С. съставила акт за установяване на административно нарушение, който бил подписан с възражение. На тази база било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което било наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв.

В съдебно заседание е допуснат и разпитан като свидетел М.Ф., който установява същите факти възприети от съда и описани по- горе, включително, че лицето К.К. помагала не само в кухнята на датата на проверката 12.01.2018г., но и на сервитьорите, тъй като нямала определена позиция, както и била викана и друг път да работи в заведение „Тони“. Това гласно доказателство като проверено и кореспондиращо на другите гласни и писмени такива бе кредитирано от съда.

По делото е приложен граждански договор от 11.01.2018г. между жалбоподателя и К.К., с който първият възлага на втория срещу заплащане в размер на 60лв. за извършване на работа чрез личен труд, който бе описан по- горе. Съдът приема, че правоотношението между дружеството- жалбоподател и К.К. е трудово, а не гражданско, предвид наличието на всички трудови елементи съгласно Кодекса на труда. Това е така, защото лицето имало работно място, работно време, възнаграждение, както и е извършвало дейности, каквито са му били възлагани. Поради това съдът не дава вяра на представения граждански договор от 11.01.2018г., а и намира че същият е съставен за целите на настоящото производство, тъй като К.К. сама под страх от наказателна отговорност е декларирала, че към датата на проверката нямала сключен такъв. Прочее индиция в подкрепа на тези изводи е и факта на вписване на това нарушение в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР 1801412/ 29.01.2018г., както и че лицето К.К. на датата на проверката 12.01.2018г. не изготвяла само заготовки за салати и гарнитури, а е помагала и на другите работещи в обекта- на бара и на сервитьорите, което води до извода, че К.К. е извършвала трудова функция.

Фактът, че на датата на извършената проверка- 12.01.2018г., К.К. е извършвала трудова дейност се доказа безспорно от следните доказателства: от свидетелските показания на С., Ч. и Ф.; от писмените доказателства- от Декларация попълнена и подписана от К.К. с дата 12.01.2018г., в която лицето само е декларирало под страх от наказателна отговорност и на основание чл.402 ал.2 от КТ, че няма нито трудов, нито граждански договор и работи с работно време и място на работа, които качества характеризират именно трудовия договор; от Протокол за извършена проверка изх.№ ПР 1801412/ 29.01.2018г., в който е описано нарушението и не е оспорено; както и от акта за установяване на административно нарушение, чиято презумптивната доказателствена сила не бе оборена. Настоящата инстанция кредитира изцяло гласните доказателства дадени от С., И. и Ф., тъй като те са последователни, не са противоречиви и заинтересовани, освен това кореспондират с Декларацията подписана на датата на проверката от лицето К.К.. Настоящата инстанция приема, че тя е престирала труд в проверявания обект като работник поради изложените доводи до тук, както и поради оскъдността на описаното в гражданския договор относно вида и обема на възложената й работа срещу 60лв., в който е посочено да изготви заготовки за салати и гарнитури, а тя всъщност е вършела всякаква работа възложена й от управителя на търговския обект, а именно от свидетеля М.Ф..

Фактът, че дружеството работодател не е сключило трудов договор с лицето К.Я.К. преди постъпването й на работа на 12.01.2018г. се установява безспорно от всички събрани доказателства, а именно гласни и писмени, а и това не се оспорва от страните по делото.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата инстанция намира, че следва да разгледа жалбата по същество, тъй като тя е подадена в законоустановения 7- дневен срок- на датата 06.03.2018г., считано от датата на връчване на обжалваното наказателно постановление, което е станало чрез известие за доставяне на 27.02.2018г.  Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според задължителните реквизити на ЗАНН и връчени. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другия посочен за нарушен текст на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че К.Я.К. е предоставяла работна сила на жалбоподателя като е осъществявала трудова дейност в обекта стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. По повод извършване на деяние, което осъществява състава на посочените текстове, а именно жалбоподателят като работодател не е сключил трудов писмен договор с К.Я.К. преди постъпването й на работа на 12.01.2018г., която дата е безспорно установена, е съставен акт за установяване на административно нарушение, чиято доказателствена сила не бе оборена. Съгласно чл.414 ал.3 от КТ „Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500лв. до 15000лв., … за всяко отделно нарушение”. На база на така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадена атакуваното наказателно постановление, което административно наказващият орган правилно е подвел под съответната правна норма. Правилно е определен и размера на санкцията към минимума като са взети предвид всички относими към нарушението обстоятелства, предвид на което наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление, тъй като не бяха констатирани допуснати процесуални нарушения на ЗАНН и по приложението на материалния закон при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, а и нарушението е безспорно установено и доказано. Ето защо, Съдът

 

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09- 001824 от 26.02.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на „П. Д. Комерс”ЕООД- гр.Смолян с ЕИК/ БУЛСТАТ *** по повод на извършена на 12.01.2018г. проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол: снек- бар „Тони“ в гр.Кърджали стопанисвано от „П. Д. Комерс”ЕООД- гр.Смолян, при която е констатирано нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

                                                                 Районен съдия: