№ 1684
гр. Варна, 13.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20243100501522 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът К. К. П., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. Х. Г., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Въззиваемата страна П. К. П., редовно и своевременно призован, не се
явява, представлява се от адв. С. Т., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба вх. № 3399/27.05.2024г. от К. К. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, срещу Решение № 92 от 17.04.2024 г., постановено по
гр.дело № 20233120100613 по описа за 2023година на Районен съд - Девня, с
1
което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от К. К. П., ЕГН **********, против П. К.
П., ЕГН **********, иск за осъждане на П. К. П. ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на К. К. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на
7241 лева /седем хиляди двеста четиридесет и един лева/ , представляващи 1/2
от направените разходи за поддръжка на градина и за закупуване на машини,
необходими за поддръжката на градината, която градина се намира в дворно
място с площ от 1560 кв.м., изходящо се в ***, за периода от 2019г. – м.05.2022
г. вкл., ведно със законната лихва за забава от деня на подаване на исковата
молба – 08.06.2023г.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се,
че първоинстанциионният съд не е обсъдил събраните по делото
доказателства и не е основал на тях правните си изводи. Считат дадената от
съда правна квалификация на иска за правилна, но изводите на съда са
погрешни, въпреки цитираната практика. Твърди, че от изготвената по делото
ССЕ се установява стойността на подобренията в имота, както и че при
евентуална продажба на имота, ответникът би се обогатил неоснователно.
Счита, че от разпита на свидетелите се установява основателността на иска.
Въззивникът моли съда да бъде отменено решението и да бъде
постановено друго, с което да бъде уважена претенцията му.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала становище, в което се сочи, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Посочва още, че не е вярно, че предявеният иск е за
осъждане на съсобственик да заплати съответна част от сторени подобрения
на съсобствената вещ. Всъщност исковете са за заплащане на половината от
разходите за поддръжка на трайни насаждения, насадени в съсобствен имот, за
периода от 2019 г. до 05.2023 г. /вкл./ възлизащи на паричната сума от 14 482
лева. Не се претендират разходите за самото изграждане на градината, а само
за нейната поддръжка, като тези разходи на практика се свеждат до
поддръжката на озеленените й части – райграс. Тези разноски не са нито
необходими, нито полезни такива. Засетият в дворното място райграс
съставлява трайно насаждение, но не и подобрение на самия двор. По делото е
установено, че в процесния период П. П. не е ползвал процесната градина и в
частност - „райграса". Разходите следва да се поемат от този, който е извличал
полезните свойства на насаждението, в конкретния случай - ищецът К. П., в
2
съответствие с принципа „комуто ползите, нему и разходите". Разходите за
закупуване на консумативи, машини и съоръжения за поддръжката на трайно
насаждение, не съставляват необходими и/или полезни разноски за дворното
място, поради което не подлежат на възмездяване. Разноските за закупуване
на машини и аератор са разходи за закупуване на отделни движими вещи,
които са собственост на ищеца. Те не погиват, бидейки използвани за
поддръжката на общата вещ, поради което не са разход за нея. По делото е
въведено своевременно оспорване, че не е извършено плащане по
представените от ищеца фактури, с изключение на тези, към които е
прикрепен косов бон.
АДВ. Г.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада. С доклада е променена правната
квалификация на иска, дадена от първата инстанция, от чл. 61, ал. 2 от ЗЗД на
чл. 30, ал. 3 от ЗС. Считам, че това е неправилно, тъй като съгласно
задължителната съдебна практика в хипотеза на сторени разноски от
съсобственик за поддръжка на обща вещ, в зависимост от това дали тези
разноски са сторени със знанието, противопоставянето или с изричното
съгласие на собственика, последиците от това се квалифицират по чл. 30, ал. 3
от ЗС в хипотеза на изрично противопоставяне, чл. 61, ал. 2 от ЗЗД при липса
на реакции, чл. 59 от ЗЗД при мълчаливо съгласие. В този случай, за да се
избегне за ищеца предявяване на множество евентуално предявени искове,
под страх от отхвърляне на иска поради неправилна квалификация или
твърдения, съдът следва да квалифицира директно иска по някой от тези
правни норми. Именно това е сторил и Районният съд, като се е мотивирал за
това и в нарочно определение. В конкретния случай квалификацията по чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД е правилна, тъй като няма данни за изрично съгласие или
противопоставяне от съсобственика – мой доверител. Ищцовата страна
изрично се съгласи с тази квалификация. В този смисъл няма потребност от
повторно разпределение на доказателствената тежест с определението,
включително по причини, че разпределението на тежестта за доказване на
факта, че посочените в исковата молба и уточняващи молби суми са заплатени
за поддръжка на райграс от страна на ищеца, е вече разпределена с доклада,
независимо от правната квалификация. Няма причина да се разпределя
3
повторно доказателствената тежест и по този начин евентуално да се санира
пропуск на ищцовата страна.
Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за промяна на дадената
правна квалификация с определение № 4540/21.10.2024 г., а досежно
разпределението на доказателствената тежест същото е сторено съобразно
указанията, дадени в ТР № 1/2013 г. на ВКС, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
промяна на дадената с определение № 4540/21.10.2024 г. правна
квалификация.
АДВ. Г.: Във връзка с разпределената доказателствена тежест, дворното
място е в съсобственост между страните, представили сме нотариален акт и
договор за делба. От представената съдебно-оценителна експертиза в първо
съдебно заседание става ясно, че райграсът и всички туи, които сме посочили
в исковата молба, са засадени и се намират на място, съответно са оценени.
Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
4
АДВ. Г.: Моля да уважите въззивната жалба така, както е предявена.
Подробно съм изложила възраженията си във връзка с постановеното
първоинстанционно решение. Считам, че в първоинстанционното
производство бяха събрани доказателства, които не са оспорени от ответната
страна, но съдът не ги кредитира или ги неглижира изцяло. Моля съобразно
представените доказателства да постановите решение, с което изцяло да
отмените първоинстанционното такова, като ни присъдите сторените разноски
за двете инстанции.
АДВ. Т.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите
обжалваното решение на Районен съд - Девня като правилно и присъдите
сторените разноски от доверителя ми за втора инстанция. Моля да вземете
предвид, че трайното насаждение в едно дворно място не съставлява
подобрение, съответно разходите за неговото засаждане или поддръжка не
съставляват необходими или полезни разноски по смисъла на чл. 30, ал. 3 от
ЗС, в какъвто смисъл е и правната доктрина, цитирана от
първоинстанционния съд в неговото решение, за справка - Стоян Ставру и
Петко Венедиков. Дори да не споделите това виждане, моля да вземете
предвид, че въпреки двукратно разпределената доказателствена тежест и
изричното възражение на ответната страна в тази насока, насрещната страна
не доказа, че разходите са действително сторени. Представени са фактури за
определена цена, като само към много малка част от тях има прикрепен касов
бон. Всъщност въобще не е доказано, че тези разходи са сторени, освен тези,
към които е прикрепен касов бон. Това е за сума от 1 100 лева, разпределена
поравно, в най-добрия случай претенцията би могла да бъде уважена за сумата
от около 550 лева, ако приемете, че трайните насаждения са подобрения. Моля
за решение в този смисъл.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:38 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5
6