Р Е Ш Е Н И Е
№ 260460 17.11.2020
г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд V-ти наказателен състав
на двадесет и трети октомври през 2020
година
в публично съдебно заседание в състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 3891
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от С.П.Т.
ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 19-0769-005496 от 06.11.2019
г., издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас,
с което за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и е
била лишена от управление на МПС за срок от 3 (три) месеца.
Недоволен от
наказателното постановление жалбоподателят го обжалва като счита, че същото е
незаконосъобразно. Моли за отмяната на НП.
За открито съдебно заседание жалбоподателят е призован редовно, но не се явява. Не се явява и негов представител.
Административнонаказващият орган-редовно уведомен, представител не се
изпраща.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице и е срещу годен за обжалване акт. Спазен е срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 3 и 4 от
делото). Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е пред териториално и материално компетентен
съд и производството е редовно образувано.
Съдът, като взе предвид разпоредбите
на закона, доводите на жалбоподателя представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение серия АА и бланков №454318 за нарушение заснето със
стационарна камера за контрол на скоростта на МПС тип Multa Radar SD580 с фабричен № 00209D32D4F9 снимка №S0000524F005, показана на
водача при връчване на акта с приспадната допустима грешка от -3% (лист 8 от
делото).
На 29.05.2019 г., в 11,22 часа, в град Б., на път Първи клас №Е 773 км.491
, до бензиностанция на Р. в посока от кв.В. към КПП-1, водач на лек автомобил
марка „Ауди“ модел „А6 Офроуд““ с рег.№ … управлявал с наказуемата скорост от
144 км/ч при разрешена скорост за движение в населеното място въведена с пътен
знак В-26 до 90 км/ч. При определянето на скоростта била приспадната
допустимата грешка от -3%. След установяване
собственика на лекия автомобил-Н. К. И. с ЕГН ********** (лист 8 на
гърба ), същата била поканена (покана №769р-9304 на лист 10 от делото) да се
яви в сектор ПП–Бургас за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. На 21.01.2019 г. се явила Н. И. с ЕГН ********** в сектор ПП – Бургас
и на място попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 11 от делото), в която
потвърдила, че на 29.05.2019 г., в 11,22 часа нейният лек автомобил с рег.№ Е
2009 КТ бил управляван от С.П.Т.-Д. с
ЕГН ********** *** и посочила адреса. На 24.09.2019г с попълването на
декларация по чл.188 ЗДвП от жалбоподателката (лист 12 от делото) станал известен
нарушителят. От този момент нататък в тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН – на 11.10.2020
г., бил съставен акта за установяване на административно нарушение (лист 7 от
делото), в който като правна квалификация на нарушението е вписана нормата на
чл.21 ал.2 от ЗДвП. Актът бил изпратен за връчване на жалбоподателя Т., който
го получил на 24.10.2019 г. Подписал го без възражения и получил екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили възражения по акта.
Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства находящи се в
административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление № 19-0769-005496 от 06.11.2019 г. В него
при пълна идентичност на фактическата обстановка както в акта на основание
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени две кумулативни наказания
– глоба в размер от 700 лева и временно лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца (лист 5 от делото).
Горната фактическа обстановка се
доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Р.И., С.Ч. и К.Н. като ги счита за безпристрастни.
В това производство съдът прави преценка по правилността и
законосъобразността на воденото до този момент административнонаказателно
производство.
Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи (лист 23 и 24 от делото). От формална страна са спазени изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в сроковете на чл.34 ЗАНН. Посоченото място, на което е
извършено административното нарушение е в достатъчна степен
индивидуализирано.
Нарушението е било заснето с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип „Multa
Radar SD580“ с фабр.№ 00209D32D4F9 притежаваща
удостоверение да одобрен тип средство за измерване от 08.12.2010 г. (лист 17 от
делото). Същата е била преминала последваща проверка и е била технически
изправна (протокол за проверка №20-С-ИСИС/21.05.2019г (на лист 18 от делото). В
настоящия случай, макар че нарушението е констатирано без участието на
контролен орган, е съставен акт за установяване на административно нарушение,
тъй като санкцията на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП предвижда две кумулативни
наказания–глоба и лишаване от право да се управлява МПС. Недопустимо е в този
случай издаването на електронен фиш, тъй като той се издава в случаите, ако за
нарушението в ЗДвП е предвидено само наказанието глоба. Към момента на
извършване на административното нарушение в закона не е имало изискване за
поставянето на знак Е-24 –изискване на
чл.165 ал.2 т.6 и т.7 и ал.3 от ЗДвП вр. чл.7 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г за условията и реда за използване на автоматизирани техническо
средства и системи (отменен в сила от 16.01.2018 г.). Поставен е бил знак Е-24
съгласно протокол (лист 16 от делото), който да предупреждава водачите на МПС,
че в участъка работи стационарна камера.
Съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.
По несъмнен начин е установен субектът на административнонаказателна
отговорност. Жалбоподателят Т. е била посочена от собственика на МПС в декларация по чл.188 от ЗДвП. Не е постъпило
възражение от жалбоподателя.
В
разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП (в редакцията й от ДВ бр.101 от 2016 г. в
сила от 21.01.2017 г.)
действала по време на нарушението, предмет на настоящото производство, е
била предвидена санкция глоба в размер на 700 лева. Следва
да се отбележи, че за извършеното нарушение предвидените в закона
административни наказания са определени като вид, размер и метод за изчисляване
по абсолютен начин, поради което за административните органи и за съда не
съществува правна възможност да ги обсъждат, нито да ги намаляват.
В хода на административнонаказателното производство не е нарушено правото на защита
на санкционираното лице.
Налице са доказателства за осъществен състав на нарушение по чл. 182, ал. 1, т.
6, пр. 1 от ЗДвП. Фактите, въз основа на които може да се направи
извод за съставомерност са изложени както в АУАН, така и в наказателното
постановление, и срещу тези факти санкционираното лице е имало възможност да се
защитава, и в административнотаказателното и в съдебното производство.
Към момента е настъпила законодателна промяна и
в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, представителят на
административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което
на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80
лева.
При
този изход на делото основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски, поради което
и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважена и да бъде осъден жалбоподателя да плати в полза на ОДМВР-Бургас разноски
за ЮК възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V наказателен състав, на
основание чл.63 ал.1 предложение първо от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление № 19-0769-005496 от 06.11.2019 г.,
издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с
което за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП
на С.П.Т. ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 700 (седемстотин)
лева и е била лишена от управление на МПС за срок от 3 (три) месеца.
ОСЪЖДА С.П.Т. ЕГН **********
*** да заплати на ОДМВР-Бургас разноски по ЮК възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева съгласно
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд–гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.