Решение по дело №246/2021 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 101
Дата: 5 ноември 2021 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20214440200246
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Червен бряг, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Административно
наказателно дело № 20214440200246 по описа за 2021 година

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от ЕЛ. М. Г., с ЕГН ********** от гр.
******* подадена чрез адв. Т.Т. от АК – Плевен по реда на чл. 59 ЗАНН, против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
с-я К № 4088697 на ОДМВР – Плевен за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал.1, т. 4 от с.з. й е наложена глоба в размер на 400
лв., за това, че на 22.02.2019 г. в 11:42 ч. в „с. Радомирци, на ПП I-3/Бяла-Ботевград/ пътен
участък км.133+517 е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 585. Посочено е, че при разрешена скорост от
50 км.ч. е установена скорост от 82 км.ч., като е налице превишаване на разрешената
скорост с 32.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш не отговаря на изискванията на чл.
189, ал. 4 ЗДвП, регламентиращ задължителните му реквизити, а именно не е направено
точно описание на мястото, където е установено нарушението, както и описание на самото
нарушение, като на самостоятелно основание се иска отмяната му поради настъпила
погасителна давност.
Моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Позовава се на
представените писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява лично и не се
представлява. Изпратила е молба, чрез адв. Т.Т. от АК – Плевен, с която заявява, че желае
1
делото да се гледа в нейно отсъствие като поддържа изцяло заявените с жалбата доводи за
незаконосъобразност на обжалвания фиш. Взема становище и по същество.
Подчертава отново, че е настъпила погасителната давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не
заема становище по делото. Изпраща цялата административно наказателна преписка.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед
изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59
от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство с-я К №
4088697 на ОДМВР – Плевен, в законоустановения срок. По делото има данни за връчен
електронен фиш на 30.10.2020 г., а жалбата е подадена на 09.11.2020 г.
По основателността на жалбата: С електронен фиш серия К № 4088697, издаден от ОД на
МВР-Плевен, е наложена на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП глоба в
размер на 400 лева на ЕЛ. М. Г., с ЕГН ********** за това, че на 22.02.2019 г. в 11:42 ч. в „с.
Радомирци, на ПП I-3/Бяла-Ботевград/ пътен участък км.133+517 е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 585.
Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км.ч. е установена скорост от 82 км.ч., като е
налице превишаване на разрешената скорост с 32км. Електронният фиш е бил връчен лично
на ЕЛ. М. Г. на 30.10.2020 г. В законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП ЕЛ. М. Г. е
подала жалба срещу него, твърдейки че е назаконосъобразен.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че системата за контрол
TFR1-M 585 е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията за привилата за движение,
както и че е преминала проверка за съответствие на 25.10.2019г. Посочено е, че измерва с
грешка ±3 km/h при отчетата скорост до 100 km/h. Не се спори по делото, че първоначално
на собственика на автомобила е бил издаден електронен фиш серия К № 2563971, издаден
от ОД на МВР-Плевен, като след подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП на
23.10.2020 г., същия е анулиран, след което е издаден нов такъв с-я К № 4088697 на ОДМВР
– Плевен, на жалбоподателката.
При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи: Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за
това срок и съдържа необходимите реквизити.
Разгледана по същество жалбата е не основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при
него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
2
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в ел.фиш, и дали е
извършено от него виновно.
В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 182,
ал. 1, т. 4, вр. Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е установено с Мобилно АТСС, тоето е в
пълна техническа изправност и е преминало изискуемите прегледи – факт по който не се
спори. На база установеното от техническото средство нарушение е издаден обжалвания
електронен фиш.
Чл. 189, ал. 4 от ЗДвП посочва минимално изискуемото съдържание и изискуемите
задължителни реквизити на електронния фиш, а именно – териториалната структура на МВР
на територията на която е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението /Не на съставянето на ЕФ, както сочи жалбоподателя/,
регистрационния номер на МПС, собственикът или ползвателя на превозното средство/не е
необходимо това да е едно и също лице/, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начините за доброволно заплащане на
наказанието. Тази разпоредба на закона е специална спрямо разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН
и при преценка на формалната законосъобразност е приложима именно тази разпоредба.
Формалните изисквания на ЗАНН към НП са неприложими за ЕФ.
Видно от обжалвания ЕФ в него са спазени всички формални изисквания и в този смисъл са
несъстоятелни доводите на жалбоподателя, че му е нарушено правото на защита за това, че
не е записано кога е съставен и от кого.
Техническото състояние на средството с което е установено нарушението и начинът
на използването му не са обект на атакуване с депозираната жалба, но видно от
приложените от административно наказващия орган писмени доказателства техническото
средство е изправно и е ползвано законосъобразно, а от приложения протокол е видно кой
от полицейските служители го е използвал. В този смисъл извършването на нарушението и
скоростта с която е превишено ограничението, както и размера на наложената глоба са
безспорно доказани. Собственикът на превозното средство е посочил по предвидения в
закона ред кой е бил ползвател на автомобила към момента и мястото на констатиране на
нарушението. Предвид това безспорно се установява авторството на деянието и то е
извършено от жалбоподателката в качеството й на ползвател на автомобила.
Възраженията за изтекла абсолютна давност за издаване на обжалвания ЕФ на
жалбоподателката са неоснователни, тъй като настоящия състав напълно споделя
становището на въззивната инстанция. При процедури по чл. 189 от ЗДвП сроковете по чл.
34 от ЗАНН са неотносими. Изискванията на чл. 34 от ЗАНН са свързани само и единстено
с производството по съставяне на АУАН и издаване на Наказателно постановление В ЗАНН
не е предвидена изрична регламентация за давността за погасяване на административно
наказателно преследване и поради това е приложима разпоредбата на чл. 80 и сл. от НК. По
този текст абсолютната давност дори и към настоящия момент не е изтекла.
Предвид горното обжалвания електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като
3
правилен и законосъобразен.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН вр.чл.189, ал.8 от ЗДвП, съдът
РЕШИ:
Потвърждава изцяло като правилен и законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с-я К № 4088697 на
ОДМВР – Плевен , с който на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал.1, т. 4 от ЗДвП на
ЕЛ. М. Г., с ЕГН ********** от гр. ******* е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда
на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4

Съдържание на мотивите


В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от ЕЛ. М. Г., с ЕГН ********** от гр.
************** подадена чрез адв. Т.Т. от АК – Плевен по реда на чл. 59 ЗАНН, против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство с-я К № 4088697 на ОДМВР – Плевен за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал.1, т. 4 от с.з. й е наложена глоба в
размер на 400 лв., за това, че на 22.02.2019 г. в 11:42 ч. в „с. Радомирци, на ПП I-3/Бяла-
Ботевград/ пътен участък км.133+517 е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 585. Посочено е, че при разрешена
скорост от 50 км.ч. е установена скорост от 82 км.ч., като е налице превишаване на
разрешената скорост с 32.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш не отговаря на изискванията на чл.
189, ал. 4 ЗДвП, регламентиращ задължителните му реквизити, а именно не е направено
точно описание на мястото, където е установено нарушението, както и описание на самото
нарушение, като на самостоятелно основание се иска отмяната му поради настъпила
погасителна давност.
Моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Позовава се на
представените писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява лично и не се
представлява. Изпратила е молба, чрез адв. Т.Т. от АК – Плевен, с която заявява, че желае
делото да се гледа в нейно отсъствие като поддържа изцяло заявените с жалбата доводи за
незаконосъобразност на обжалвания фиш. Взема становище и по същество.
Подчертава отново, че е настъпила погасителната давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не
заема становище по делото. Изпраща цялата административно наказателна преписка.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед
изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59
от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство с-я К №
4088697 на ОДМВР – Плевен, в законоустановения срок. По делото има данни за връчен
електронен фиш на 30.10.2020 г., а жалбата е подадена на 09.11.2020 г.
По основателността на жалбата: С електронен фиш серия К № 4088697, издаден от ОД на
МВР-Плевен, е наложена на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП глоба в
размер на 400 лева на ЕЛ. М. Г., с ЕГН ********** за това, че на 22.02.2019 г. в 11:42 ч. в „с.
Радомирци, на ПП I-3/Бяла-Ботевград/ пътен участък км.133+517 е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 585.
Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км.ч. е установена скорост от 82 км.ч., като е
налице превишаване на разрешената скорост с 32км. Електронният фиш е бил връчен лично
на ЕЛ. М. Г. на 30.10.2020 г. В законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП ЕЛ. М. Г. е
подала жалба срещу него, твърдейки че е назаконосъобразен.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че системата за контрол
TFR1-M 585 е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията за привилата за движение,
както и че е преминала проверка за съответствие на 25.10.2019г. Посочено е, че измерва с
1
грешка ±3 km/h при отчетата скорост до 100 km/h. Не се спори по делото, че първоначално
на собственика на автомобила е бил издаден електронен фиш серия К № 2563971, издаден
от ОД на МВР-Плевен, като след подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП на
23.10.2020 г., същия е анулиран, след което е издаден нов такъв с-я К № 4088697 на ОДМВР
– Плевен, на жалбоподателката.
При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи: Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за
това срок и съдържа необходимите реквизити.
Разгледана по същество жалбата е не основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при
него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в ел.фиш, и дали е
извършено от него виновно.
В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 182,
ал. 1, т. 4, вр. Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е установено с Мобилно АТСС, тоето е в
пълна техническа изправност и е преминало изискуемите прегледи – факт по който не се
спори. На база установеното от техническото средство нарушение е издаден обжалвания
електронен фиш.
Чл. 189, ал. 4 от ЗДвП посочва минимално изискуемото съдържание и изискуемите
задължителни реквизити на електронния фиш, а именно – териториалната структура на МВР
на територията на която е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението /Не на съставянето на ЕФ, както сочи жалбоподателя/,
регистрационния номер на МПС, собственикът или ползвателя на превозното средство/не е
необходимо това да е едно и също лице/, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начините за доброволно заплащане на
наказанието. Тази разпоредба на закона е специална спрямо разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН
и при преценка на формалната законосъобразност е приложима именно тази разпоредба.
Формалните изисквания на ЗАНН към НП са неприложими за ЕФ.
Видно от обжалвания ЕФ в него са спазени всички формални изисквания и в този смисъл са
несъстоятелни доводите на жалбоподателя, че му е нарушено правото на защита за това, че
не е записано кога е съставен и от кого.
Техническото състояние на средството с което е установено нарушението и начинът
на използването му не са обект на атакуване с депозираната жалба, но видно от
приложените от административно наказващия орган писмени доказателства техническото
средство е изправно и е ползвано законосъобразно, а от приложения протокол е видно кой
от полицейските служители го е използвал. В този смисъл извършването на нарушението и
скоростта с която е превишено ограничението, както и размера на наложената глоба са
безспорно доказани. Собственикът на превозното средство е посочил по предвидения в
закона ред кой е бил ползвател на автомобила към момента и мястото на констатиране на
нарушението. Предвид това безспорно се установява авторството на деянието и то е
извършено от жалбоподателката в качеството й на ползвател на автомобила.
Възраженията за изтекла абсолютна давност за издаване на обжалвания ЕФ на
жалбоподателката са неоснователни, тъй като настоящия състав напълно споделя
становището на въззивната инстанция. При процедури по чл. 189 от ЗДвП сроковете по чл.
34 от ЗАНН са неотносими. Изискванията на чл. 34 от ЗАНН са свързани само и единстено
с производството по съставяне на АУАН и издаване на Наказателно постановление В ЗАНН
не е предвидена изрична регламентация за давността за погасяване на административно
наказателно преследване и поради това е приложима разпоредбата на чл. 80 и сл. от НК. По
този текст абсолютната давност дори и към настоящия момент не е изтекла.
2
Предвид горното обжалвания електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като
правилен и законосъобразен.
3