Решение по дело №5031/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260056
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20202120205031
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260056                                             22.01.2021 г.                               град Бургас

 

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                     V-ти наказателен състав

На деветнадесети януари                  две хиляди и двадесет и първа година   

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА  

 

Секретар: Райна Жекова        

като разгледа докладваното от съдията Стефанова  НАХД № 5031 по описа за 2020 година и за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.П.Р. с ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 20-0769-004165/05.11.2020 г. на Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 (десет) контролни точки.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят. Счита същото за неправилно. Излага съображения, че не е виновен за извършеното административно нарушение като подчертава, че застрахователният брокер не го е уведомил за изтеклия срок, за който е била сключена застраховката „ГО“. Посочва, че това е станало причината в сектор „ПП“ да бъде дерегистриран служебно автомобила му. Не се сочат нови доказателства. Не се претендират разноски, както и не е представен списък за направени такива. 

Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят се явява. Поддържа жалбата и сочи, че нарушението не е доказано от субективна страна.

За административнонаказващия орган редовно призован не се явява представител. Не се взема отношение по жалбата и не моли за присъждане на разноски по делото.

 След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице посочено в наказателното постановление като нарушител  пред териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и процесуално допустима.

          Разгледана по същество същата се явява основателна по следните причини:

          На 24.08.2020 г. С.Я. и Г.Ж. - и двамата полицаи във ІІ-ро РУ – Б. изпълнявали СПО. Намирали се на ул.“С.“ в Б. Около 00,20 часа спрели за проверка лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ... Водач на лекия автомобил бил жалбоподателят С.Р. с ЕГН ********** ***. При проверка на служебния таблет двамата свидетели установили, че за лекия автомобил нямало сключена задължителната за водачите застраховка „Гражданска отговорност“. Потърсили съдействие с дежурния от КАТ и от него установили, че процесният автомобил е бил без надлежна регистрация. На място повикали за съдействие представител на сектор „ПП“. Свидетелят М. Михалев на длъжност мл. автоконтрольор на място съставил на водача Р. акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков №350069, в който като правна квалификация вписал-липсата на задължителната застраховка „ГО“ по чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса на застраховането (КЗ).

Актът били връчен лично на жалбоподател и последният го подписал без възражения. Получил екземпляр.

В същия ден водачът Р. сключил застраховка „ГО“ за автомобила си л.а. марка БМВ с рег.№А3022НН със застраховател „Б.“ (лист 13 от делото). Застраховка е била представена пред началника на сектор „ПП“ и била извършена проверка в „Интегрираната информационна система – МВР“. Установено било, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от 22.06.2020г въз основа на получено от сектор „ПП“-Б. уведомление по електронен път от Гаранционен фонд за МПС, които не са сключили застраховка ГО. Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на ППС, за която е получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574 ал.11 от КЗ и се уведомява собственика на ППС.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.

Като взел предвид акта, постановения отказ от Районна прокуратура -Бургас за образуване на досъдебно производство с постановление от 02.10.2020г (лист 7 от делото) и останалите писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 20-0769-004165 на 05.11.2020 г. с описание на фактическата обстановка различна от тази в акта, а именно че водачът Р. управлявал л.а. с рег. №А 3022 НН, който не е бил регистриран по надлежния ред –с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП от 22.06.2020г. Правната квалификация в наказателното постановление е по чл.140 ал.1 ЗДвП. На основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя Р. наказанието глоба в размер от 200 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 (десет) контролни точки.

 Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично доказана въз основа  на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като ги намира за безпристрастни и логични.

          При така установената  фактическа обстановка, съдът намира, че както актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове. Компетентността на актосъставителя изхожда от представената Заповед с рег. №8121з-825/19.07.2019г (лист 22 и 23 от делото).

На стоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП освен санкционна е и материалноправна, защото съдържа в себе си и описание на нарушението, и санкция. В случая административнонаказващият орган, като е посочил, че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на  чл.140 ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение  на чл.175 ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. В настоящия случай в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено и това не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, поради което  не е съществено.

Наличието на правна квалификация в акта по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ различна от тази в НП - по чл.140 ал.1 ЗДвП представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Двете нарушения засягат различен обект на правна защита –единият е сключването на задължителната застраховка за всички автомобилисти, а другият е липсата на регистрация на процесното МПС.  Административнонаказаващият орган е приел, че жалбоподателят на инкриминираната дата- 24.08.2020г е управлявал МПС – лек автомобил с рег. № …, който не е бил регистриран по надлежния ред, т.к. регистрацията му е била прекратена служебно на 22.06.2020 г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП (несключване на договор за задължителна застраховка „ГО“). Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в НП автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, т.е. същият не е  бил регистриран по надлежния ред в Р България. От материалите по делото не се установява жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно. В хода на прокурорската проверка е било установено, че жалбоподателят не е знаел за прекратяването.

При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, и се уведомява собственика на ППС. По делото липсват каквито и да било доказателства собственикът на автомобила, който е и жалбоподател в случая, да е бил уведомяван по някакъв начин за това обстоятелство. Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото в наказателното постановление административно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна.

Отнемането на контролни точки не фигурира нито след принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно-статистическа функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемането на контролни точки съответният административен  орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се определя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

В настоящото производство не са претендирани разноски от жалбоподателя и не са представени доказателства за реализирани такива, поради което съдът не дължи произнасяне.   

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав

 

                                   Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-004165/05.11.2020 г. на Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 (десет) контролни точки.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                       СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

Р. Ж.