№ 14199
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.НОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.НОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110139394 по описа за 2023 година
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ за
сумата от 2327,55 лева, от общо заявена претенция в размер на 15 000 лева,
представляваща цена за ползването на съоръжение за присъединяване към
топлопреносната мрежа на жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в гр.
София, УПИ XXIII-/////, кв. 2, м. //////, за периода от 25.06.2022 г. до 14.07.2023 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
14.07.2023 г. до окончателно изплащане.
Ищецът-„Б III“ твърди, че между него и ответника е сключен предварителен
договор от 08.10.2007 г. за присъединяване на потребители, ползващи топлинна
енергия за битови нужди, целта на който била да се присъедини жилищната сграда в
УПИ XXIII-/////, кв. 2, м. „//////“ към топлопреносната мрежа до сключването на
договор за присъединяване., т.е. да се осигури захранване на сградата с топлинна
енергия за отопление и за битово-горещо водоснабдяване. Излага, че съгласно
договора собственик на съоръжението до подписване на договор за присъединяване е
ищецът, а ответникът поел задължението да го изкупи при условията на чл. 137, ал. 2
и 3 ЗЕ. Твърди, че процесното съоръжение е било изградено след предварително
проучване от страна на ответника с № 278/10.05.2005 г. и впоследствие към
съоръжението били присъединени етажните собственици от сградата. Посочва, че,
считано от 11.12.2007 г. владението върху процесното съоръжение е предадено на
ответното дружество, което от своя страна е открило абонатни номера на етажните
1
собственици за заплащане на доставяната топлинна енергия. Поддържа, че съгласно
чл. 137, ал. 2 ЗЕ ответникът следвало да заплати на ищеца цена за ползването на
изграденото съоръжение за присъединяване, определена като размер по методиката на
ДКЕВР /сега КЕВР/ съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Твърди, че ответникът не заплатил
такава цена за посочения период. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата
на което да осъди ответника да му заплати сумата от 2327,55 лева, от общо заявена
претенция в размер на 15 000 лева, представляваща цена за ползването на съоръжение
за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищната сграда – етажна
собственост, находяща се в гр. София, УПИ XXIII-/////, кв. 2, м. //////, за периода от
25.06.2022 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба – 14.07.2023 г. до окончателно изплащане. Претендира
сторените в производството разноски.
Ответникът-„Т.С“ ЕАД е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Оспорва, че ищецът е собственик на съоръжението. Твърди, че
причината за неизкупуването е ненадлежното комплектоване на документация от
страна на ищеца и липса на покана за изкупуване, поради което липсва необоснован
отказ от страна на топлопреносното предприятие като предпоставка на закона за
поучаване на обезщетението. Твърди недобросъвестност на ищеца, който цели да се
обогати чрез заплащането от ответника на цена за ползване на съоръженията, вместо
продажбата им.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът е изградил /след съгласуване с ответника и
съгласно подписан на 08.10.2007 г. предварителен договор с него за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, с предмет присъединяване
на жилищна сграда, находяща се в гр. София, УПИ XXIII-/////, кв. 2, м. „//////“, към
топлопреносната мрежа/ присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 50 мм,
съответна дължина по трасе 9,2 м. и абонатна станция с мощност 200 кW за отопление
и вентилация и 150 кW за БГВ. Установява се също така от приложеното разрешение
за ползване от 11.12.2007 г., че строежът е изпълнен съгласно издадените строителни
книжа и е разрешено ползването на сградата с изградените съоръжения за
присъединяване. Не е спорно, а е видно, че съоръжението е въведено в експлоатация и
се ползва от ответника за целите на преноса на топлинна енергия до обектите в
етажната собственост. Тези обстоятелства са отделени за безспорни между страните с
доклада по делото.
В чл. 7 от приетия по делото предварителен договор за присъединяване на
потребители от 2008 г. е предвидено, че „Б ІІІ“ ООД се задължава да изгради за своя
2
сметка „строежа“, като до прехвърляне на правото на собственост върху строежа на
топлопреносното предприятие, ищецът – потребител остава собственик на строежа.
Съгласно чл. 23 от договора ответникът се задължава да придобие собственост върху
изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от „Б ІІІ“ ООД при условията
на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с договора за присъединяване, като до прехвърляне на
собствеността на съоръженията, потребителят е техен собственик.
По делото е представена и покана от страна на „Б ІІІ“ ООД до „Т.С“ ЕАД,
получена от последния на 04.06.2020 г., с която ответникът е поканен в 7-дневен срок
да заплати цената на процесното съоръжение и дължимото се обезщетение за
ползване.
По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице по съдебно-
техническата експертиза, от което се установява, че в съответствие с издаденото
разрешение за ползване на процесния обект е узаконено ползването на абонатната
станция в съответствие с действащата нормативна уредба. Процесната абонатна
станция се ползва от ответника „Т.С“ ЕАД - ТР „София-изток“ и са изпълнени всички
технически изисквания и съоръжението е въведено в експлоатация. Размерът на
цената за ползване на процесното съоръжение за периода от 25.06.2022 год. до
14.07.2023 г. по определени от КЕВР цени е 2327,55 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 137 ЗЕ при присъединяване на потребители на топлинна енергия за
битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, като в
случай, че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите след
съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща
цена за ползване на съоръженията, изградени от клиентите.
В настоящия случай, по делото се установява, че след съгласуване с ответника
ищецът „Б ІІІ“ ООД е изградил процесните съоръжения за своя сметка при наличие на
всички строителни книжа, което се установява от приетите по делото писмени
доказателства. След изграждането им съоръженията са станали собственост на ищеца,
въведени са в експлоатация още 2007 г. и се ползват от ответника за пренос на
топлинна енергия до негови клиенти, вкл. и за исковия период, което се установява и
от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Въпреки указаната му
доказателствена тежест ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил
вменените му по закон задължения да заплати цената за ползване на съоръженията или
да изкупи същите, съобразно сключения между страните договор.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е
представил документи, необходими за сключването на договора за изкупуване на
3
процесните съоръжения. Няма отношение към задължението по чл. 137, ал. 2 ЗЕ
твърдяното от топлофикационното дружество непредставяне на съответно описаните в
отговора на исковата молба документи. Дали това условие е изпълнено или не има
значение за сключването на договора за присъединяване, но не и за придобИ.нето на
собствеността върху топлопровода и абонатната станция, което, съобразно
уговореното от страните в чл. 23 от сключения между тях Договор от 2007 г. за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, следва
да стане с отделен договор, възможността за сключването на който не е обвързана от
описаните документи. До сключването му и прехвърлянето на собствеността, при
наличие на ползване на съоръженията от страна на топлофикационното дружество,
същото дължи съответното обезщетение. Освен това не се установява да съществува
договорно или законово задължение именно ищецът да е този, който да е длъжен да
представи посочените от ответника документи за изкупуване на процесните
съоръжения, а ответникът не доказа и да е поканил ищецът да ги представи. В този
смисъл не се установява и ищецът да е възпрепятствал приключване на процедурата в
противоречие с пар. 4, ал. 4 от ПЗР на ЗЕ, който предвижда,че енергийните
предприятия и собствениците по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят
или съответно да продадат енергийните обекти. Не се спори, а и видно от
представеното влязло в сила решение на Софийски градски съд от 03.01.2020 г.,
ищецът е предявявал и преди настоящия спор претенции срещу ответника за
заплащане цената за ползване на процесното съоръжението, поради което следва да се
приеме, че тези искания представляват отправяне на покана за плащане на цената за
ползване на съоръжението по смисъла на пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ. При всички
положения при непостигане на съгласие за прехвърляне на собствеността върху
изградените енергийни съоръжения интересът на ищеца е гарантиран именно от
нормата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ, съгласно която до придобИ.нето на собствеността,
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени
от клиентите.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че със заплащането на
цена за ползване на съоръжението от негова страна би се стигнало до неоснователно
обогатяване за ищеца. До неоснователно обогатяване, но в полза на ответника, би се
стигнало в случай, че бъде отречено правото на собственика на съоръжението да
получава възнаграждение за ползването му от топлопреносното предприятие, на
комуто именно е задължението за изграждането на необходимите съоръжения за
присъединяване на новоизградените сгради към топлопреносната мрежа.
Съгласно приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза размерът на
цената за ползване на съоръжението/абонатна станция/ за периода от 25.06.2022 год.
до 14.07.2023 год., по определените цени на ДКЕВР съгласно Методика на ДКЕВР е в
размер на 2 327,55 лева. Ответникът не е ангажирал доказателства, че платил и
4
обезщетение за ползване на съоръженията през исковия период, поради което съдът
приема, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати обезщетение на
ищеца за ползване на собствените му съоръжения за целите на своята търговска
дейност по доставка на топлинна енергия на други абонати.
Предвид изложеното съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан
и следва да бъде уважен така както е предявен.
По разноските
Съдът, с оглед изричната претенция на стрните и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1293,10 лева, съразмерно с уважената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.С“ ЕАД, ЕИК ///////, с адрес: гр. /////// да заплати на „Б ІІІ“ ООД,
ЕИК //////, с адрес в гр. //////, представлявано от Б.Ш., на правно основание чл. 137, ал.2 от
ЗЕ, сумата от 2 327,55 лева (две хиляди триста двадесет и седем лева и петдесет и пет
стотинки), от общо заявена претенция в размер на 15 000 лева, представляваща
цена за ползването на съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на
жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ XXIII-/////, кв.
2, м. //////, за периода от 25.06.2022 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2023 г. до окончателно
изплащане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1293,10 лева (хиляда двеста
деветдесет и три лева и десет стотинки), представляваща сторените в производството
разноски.
Решението подлежи на обжанване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5