26.05.2023г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Административен съд Хасково в публичното
заседание
на деветнадесети май две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор А
Стоянов
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№536 по
описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от М.Д.,
роден на ***г. в
Сирия, ЛНЧ **********, понастоящем в Затвора Бургас, срещу Решение №3346/16.02.2023г. на
Зам.Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Решаващият орган правилно
преценил, че били налице достатъчно основания за риск от посегателство в
страната по произход и били налице предпоставките да получи хуманитарен статут.
Въпреки това обаче му бил отказ хуманитарен статут, защото бил привлечен в
качеството на обвиняем по три деяния – по чл.281, ал.2, т.1, пр.1 и т.5 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.8,
ал.1, чл.19, ал.1 от Закона за чужденците в Република България; по чл.343б,
ал.3 във вр. с чл.23, ал.1 от НК; по чл.270, ал.1 във
вр. с чл.26, ал.1 и чл.23, ал.1 от НК. Отказът бил
мотивиран с разпоредбата на чл.12, ал.2, т.2 от ЗУБ – извършено тежко
престъпление от неполитически характер извън територията на Република България.
Тези престъпления не били доказани и нямало влязла в сила присъда, а и не били
извършени извън територията на РБ. Сочи се съответствие между чл.12, ал.2, т.2
от ЗУБ и чл.12, пар.2, б.Б от Директива 2011/95/ЕС
във вр. с чл.14, пар.3, б.А
– относно времево ограничение за извършване на престъплението /преди
предоставянето на бежански/хуманитарен статут/. Разпоредбата следвало да се
приложи с директен ефект в настоящия случай и в този смисъл било дадено
тълкуване на т.47 от Решение на Съда от 13.09.2018г. по дело С-369/17. Иска се
отмяна на обжалваното решение.
Ответната страна – Зам.Председател на Държавна агенция
за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде
отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита,
че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед
рег.№4536ПАМ-181/02.09.2022г. на Началник ГПУ Свиленград за чужденеца М.Д.
е определена мярка Принудително настаняване в звено за краткосрочно настаняване.
С Молба рег.№УП 23506/28.09.2022г. по описа на ДАБ е поискал
закрила в Република България.
Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при
задържането си лицето се е представило като М.Д., роден на ***г. в Сирия,
гражданско С.К. и Н .
Приложени са в копие декларация за съгласие и
информационен лист за обработване на лични данни от 27.09.2022г., както и
покана от 28.09.2022г. за провеждане на интервю, регистрационен лист и
приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна
карта. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците,
подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.
Видно от КП от 24.11.2022г. чужденецът не се е явил за
провеждане на насроченото интервю.
На 22.12.2022г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представен по делото протокол - жалбоподателят заявил, че няма
роднини в държава-членка на ЕС, роден бил в Х., С. и имал сирийско гражданство.
Представил фалшиви документи за гражданин на С.К.и Н., като се сдобил с тях,
защото искал по-лесно да влезе в Европа. От Турция за Б. пътувал с влак, но
граничните полицай в Б. открили фалшивите документи. Преди година напуснал
Сирия и живял 7-8 месеца в Истанбул, като кимликът му
от Турция също бил фалшив и даден от трафиканта. Бил женен и с жена му имали 4
деца, като те били сега в Истанбул – имали издадени кимлици,
посещавали училище. Сирийските му документи били унищожени, защото къщата му
била улучена от ракета през 2015г., а тогава загинала и първата му съпруга,
заедно с 4-те деца. При влизането от Сирия в Турция бил задължан
заради нелегалното преминаване и затова нямал кимлик.
Работил в Турция нелегално като шивач. Имал възможност да подаде молба за
закрила в Турция, но знаел, че всичко зависи от служителя, който я приема.
Когато посетили пункта за регистрация на него му отказали, но дали кимлици на децата и жена му. Напуснал Турция, защото ако го
хванели, то щели да го върнат в Турция. От сирийските власти бил арестуван през
2006г. за 11 месеца, защото искал да регистрира двигател за кола, който се
движел с вода, технологията нямала нужда от бензин. Казали му, че икономиката
на страната така ще пострада и го арестували. В Б. го арестували, защото бил с
фалшиви документи, а после превозвал нелегални мигранти.
Досега не бил осъждан. Принадлежал на етническа група араби, но нямал проблеми.
Изповядвал мюсюлманска религия – *** и нямал проблеми за това. Не членувал в
политическа партия, не участвал в религиозни общности, секти. Имал висше
образование, завършил английска филология и бил доктор ортопед. Работил при
баща си и произвеждали пластмасови изделия и торбички, но не работил по
специалностите си. Напуснал Сирия заради войната, ставало по-лошо положението,
нямало ток, вода, храна и напуснал Сирия. След като го пуснали през 2006г. бил
предупреден да забрави за двигателя, защото ще го убият. През 2016г. откраднали
колата му и тогава го заплашили да не я търси, защото ще го убият. Не иска да
се върне в Сирия, защото там има война.
С Решение №3346/16.02.2023г. на Зам.Председател на ДАБ
при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от М. Д.
за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е
съобщено на жалбоподателя на 22.03.2023г. и той бил запознат със съдържанието
му на език, разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 04.04.2023г. – чрез пощата /плик л.117/.
Представена е справка №МД-669/19.10.2022г.,
№МД-702/09.11.2022г. относно общото положение и актуалната политическа и
икономическа обстановка в Сирийска Арабска република и Федерация на С. К. и Н..
В преписката е приложено писмо от 05.12.2022г. от РП
Бургас, видно от което относно М. Д. има образувано бързо производство на
22.11.2022г. за това, че на същата дата в Бургас с цел да набави за себе си
имотна облага, противозаконно подпомогнал 7 бр. чужденци да преминат през
територията на РБ. в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез
използване на МПС – престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 във вр. с ал.1 от НК, на същата дата в с.Д., общ.С.в условията
на съвкупност с предходното деяние управлявал л.автомобил след употреба на
наркотични вещества – опиати, установено по надлежния ред с техническо средство
– престъпление по чл.343б, ал.3 във вр. с чл.23, ал.1
от НК, като в хода на разследването бил привлечен в качеството на обвиняем за
това, че в условията на съвкупност с предишните деяния при условията на
продължавано престъпление на същата дата на изхода на с.Дебелт противозаконно
пречил на органа на власт – старши полицай, да изпълни задълженията си по
осъществяване на контролна дейност по спазване на правилата за движение,
опазване на обществения ред и проверка на самоличност на водач на МПС, като не
спрял на подаден звуков и светлинен сигнал от полицейския служител, а вместо
това ускорил движението – престъпление по чл.270, ал.1 от НК, а на същата на
входа на гр.Бургас противозаконно пречил на органа на власт – старши полицай,
да изпълни задълженията си по осъществяване на контролна дейност по спазване на
правилата за движение, опазване на обществения ред и проверка на самоличност на
водач на МПС, като не спрял на подаден сигнал със стоп палка и преминал на
червен светофар – престъпление по чл.270, ал.1 от НК във вр.
с чл.26, ал.1 във вр. с чл.23 от НК. В хода на
разследването било установено, че изложеното било извършено в изпитателния
срок, тъй като бил осъден за престъпление по чл.279, ал.1 от НК и по чл.316 във
вр. с чл.308, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК по нохд №565/2022г. на РС Свиленград,
като за престъпленията му било наложено общо наказание Лишаване от свобода за
срок от 8 месеца, отложено за срок от три години, влязло в сила на 08.09.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган – Зам.Председател на ДАБ, за
който съобразно чл.52 от ЗУБ във вр. с чл.48, ал.1,
т.1, т.3-4 от ЗУБ е делегирано правомощие да отказва международна закрила в
Република Б. – Заповед №ОЗ-15/03.05.2022г., л.28 от делото.
Административният акт отговаря на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат
както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният
орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя
не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като
задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – Сирия, взето е
предвид представянето на фалшиви документи от държавата С.К.и Н., а и подробно
е обсъдено привличането му в качеството на обвиняем за извършени престъпления. Обективираните в решението фактически съображения имат
подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и
дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва
предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е
изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не
са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за бежанец, които да
бъдат обсъждани. Няма
нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на
чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да
изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя.
Напротив, обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз
основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето
по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в
страната по произход. Установени са предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут, но основно в този случай са обсъдени и наличието на
сериозни основания да се предполага, че чужденецът е извършил тежко престъпление,
т.е. престъпление покриващо хипотезата на чл.93, т.7 от НК – това, за което по
закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при
произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши
всестранна и задълбочена преценка на всички относими
факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с
държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено
процесуално нарушение.
Не се констатира при
постановяване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да доведе до
отмяна на административния акт.
Съдът намира така постановеното
решение за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в
Република Б. се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на
кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването,
дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата,
която може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай правилно
ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска
история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава
по някоя от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът
на органа, че в бежанската история няма обоснован фактически довод за проявен
спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в Сирия.
Заявените от молителя обстоятелства, изчерпващи се с твърдение за общата
обстановка на несигурност/липса на спокойствие, поради войната, не представляват
актове на преследване по причина на религиозната му принадлежност,
националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Не са такива
и посочените арест или заплашване, които са от криминален характер. Действителният
мотив за напускането на Сирия е стремежът към по-добър стандарт на живот.
Правилно е и заключението на органа, че сочените от чужденеца причини за
напускането на страната не отговарят на разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не
се твърди молителят или семейството му
да са били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не
се установява спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на
чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Дискриминационни и други
неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват
нито в страната по произход Сирия. Липсва на основания за предоставяне на
статут на бежанец при условията на чл.8 от ЗУБ. Ето защо изцяло правилни са
изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на
търсения бежански статут и че законосъобразно му е отказано предоставяне на
статут на бежанец.
Причините, които
българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на
хуманитарен статут, се сочат в чл.9 от ЗУБ, като административният орган е
приел тяхното наличие, но при обсъждане на предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут е приел наличието на пречки за това по чл.12, ал.2, т.2 от
ЗУБ. Налице
е хипотезата по чл.12, ал.2, т.2 от ЗУБ, която се прилага, когато за чужденеца има сериозни
основания да се предполага, че е извършил
тежко престъпление, а в случая това е така доколкото има повдигнати обвинения,
представени за това доказателства, а и не е спорен този факт. Изложеното в
жалбата касае хипотезата на чл.12, ал.2, т.3 от ЗУБ - хуманитарен статут не се
предоставя на чужденец, който е извършил извън територията на Република Б. престъпление,
за което българският закон предвижда наказание лишаване от свобода, и е
напуснал държавата си по произход единствено с цел да избегне наказателното
преследване, освен ако това преследване застрашава живота му или е нечовешко
или унизително.
Настоящата инстанция
напълно споделя този извод на административния орган. В този смисъл съдът
счита, че административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното
решение не противоречи на материалноправните
разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д., роден
на ***г. в
Сирия, ЛНЧ **********, понастоящем в Затвора Бургас, срещу Решение №3346/16.02.2023г. на
Зам.Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република Б. в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия: