№ 81
гр. Стара Загора, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н П. Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530200173 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-003840 от 07.12.2021
година на началник сектор при ОД на МВР град Стара Загора сектор „ Пътна
Полиция“.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно наказание
моли съда да го отмени. Мотивира се, че не е извършено административното
нарушение виновно.
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат С. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема становище, че
жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства –показанията на свидетелите, писмени– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима .
1
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че на 30.04.2021 г.
година около 12.50 часа в град Стара Загора на ул. „ св. Княз Борис „ до №89
в посока запад-изток жалбоподателят Т.Н. управлява лек автомобил марка „
Опел „ с рег. № СТ 2528 ВА негова собственост, като МПС е със служебно
прекратена регистрация на 03.02.2021 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДП.
Собственика е уведомен с писмо № 1228 р – 3000 /09.03.2021 г.
Описаната фактическа обстановка се установява от постановление на РП
град Стара Загора за отказ да се образува досъдебно производство от
29.09.2021 г., Справка за сключена застраховка „ ГО“, Застрахователна
полица, справка от гаранционен фон, показанията на свидетеля С.Т. /
актосъставител/.
При така установената фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел , че е нарушен чл. 140, ал. 1 ЗДП и съответно е
наложил административно наказание – на основание чл. 175, ал. 3 ЗДП– глоба
200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС .
При издаването на наказателното постановление и реализацията на АНО
са допуснати съществени процесуални нарушения.
В обстоятелствената част на наказателното постановление не са посочени
основни факти и обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение –с какъв акт е прекратена регистрацията на автомобила, кога и
как е връчен акта за прекратяване на регистрацията и кога е получено от
собственика уведомително писмо № 1228 р – 3000 /09.03.2021 г.
Всички тези факти и обстоятелства са релевантни за състава на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП и са от съществено
значение за преценка осъществени ли са от страна на нарушителя
обективните и субективните признаци от състава на претендираното
административно нарушение.
Тези пропуски от една страна ограничават правото на защита /
нарушителят да научи в какво е обвинен и да организира защитата си /, а от
друга опорочават формата на наказателното постановление – последното не
отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП
2
предполага от субективна страна наличие на пряк умисъл.
От установената фактическа обстановка и непосочването на акта / ИАА /
, с който е била прекратена регистрацията и неговото връчване/ кога е връчен
/ не могат да се направят никакви изводи за субективните признаци от състава
на нарушението – до колко нарушителят е съзнавал обективните признаци от
състава на нарушението, до колко нарушителят е могъл да предвиди и
предотврати обществено опасните последици.
Следователно жалбоподателят Т.Н. нито е знаел , нито е имало как да
узнае, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, което дава
основание на съда да приеме, че не е знаел основни факти от състава на
административното нарушение / автомобилът е с прекратена регистрация /,
която фактическа грешка съгласно чл. 14, ал. 1 НК изключва умисъла.
Незнанието, че автомобилът е с прекратена регистрация дава основание
да се приеме, че жалбоподателят като водач на МПС не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици / поради незнание на
основни факти /, не е бил длъжен и не е могъл да ги предвиди и предотврати –
обективно не е имал възможност да извърши проверка дали автомобила е с
прекратена регистрация и не е бил длъжен, тъй като автомобила е бил с
регистрационни номера т.е. изключва се и несъзнаваната непредпазливост, а
непредвиждането на обществено опасните последици изключва и съзнаваната
непредпазливост / самонадеяност/.
Изложените съображения в наказателното постановление, че
нарушението е извършено по непредпазливост са неправилни и неприемливи
по няколко съображения :
- Формата на вина е единствено умисъл.
- По изложените съображения по-горе липсват и двете форми на вина
непредпазливост.
- Задълженията на водача да провери наличието на задължителна
застраховка „ ГО „ / каквито аргументи са изложени в наказателното
постановление / каса е състава на административно нарушение по КЗ, но не и
на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Съставът на чл. 140, ал. 1 ЗДП от обективна страна не
включва наличие или липса на застраховка „ ГО „.
Следователно съдът приема, че не е извършено деянието виновно, поради
3
което не се покриват субективните признаци от състава на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП и чл. 6 ЗАНН.
Установената фактическа обстановка и доказателственият материал дават
основание да се направи извод за извършено административно нарушение
свързано с неизпълнение на задължение на жалбоподателя като собственик на
МПС да сключи задължителна застраховка ГО съгласно изискванията на КЗ.
Такова нарушение по вид и като фактическо обвинение обаче не е
констатирано с АУАН и не е налагано административно наказание.
По изложените съображения поради допуснато съществено процесуално
нарушение, липса на вина и липса на осъществен състав от претендираното
административно нарушение наказателното постановление подлежи на
отмяна.
На основание чл. 63 б. „ Д „ ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК
въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените по делото
разноски за един адвокат.
Видно от представеното пълномощно жалбоподателят е ползвал
адвокатски услуги на адв. Д. С. / изготвяне на жалба, явяване в с.з. /, който
видно от договор за правна помощ и пълномощно е получил възнаграждение
в размер на 600 лева.
На основание чл. 63 Д, ал. 2 ЗАНН въззиваемата страна прави
възражение за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение
поради прекомерност.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 18,
ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните
възнаграждения на адвокатите е 300 лева. В конкретният случай с оглед
фактическата и правна сложност на делото и проведеното едно с.з. на
основание чл. 63Д, ал. 2 ЗАНН възнаграждението следва да се намали до 300
лева, която сума да се присъди като разноски.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1228-003840 от 07.12.2021
4
година на началник сектор при ОД на МВР град Стара Загора сектор „ Пътна
Полиция“, с което са наложени административни наказания ГЛОБА в размер
на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, на ТР. СТ. Н. от
град Стара Загора, ул. „ К „ ***, ап. 1 ЕГН – ********** и съдебен адрес –
град Стара Загора, ул. „ К.Г „ ** / адв. Д. С./.
ОСЪЖДА ОДМВР град Стара Загора да заплати на ТР. СТ. Н.
направените по делото разноски в размер на 300 / ТРИСТА / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5