РЕШЕНИЕ
№…
гр. Варна, 13.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито
публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
участието на секретаря Антоанета Димитрова сложи за разглеждане гр. дело № 3602 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявените искове от И.К.М.,***. ******
против Й.В.М. ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 127 ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:
1.
сумата от 6654.00 лв.,
представляваща 1/2 част от погасената
от ищеца сума в размер на 13308.46 в.,
по договор за кредит, сключен на
28.06.2008 год. със „С." АД Варна, за времето от раздялата между страните - 01.05.2012 г. до 20.03.2015 г.
- датата на сключване на последващ договор със „С." АД Варна,
сумата от 2182.36 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от
01.06.2012 г. един месец след падежа на първата вноска -01.05.2012 г. до
12.02.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на
иска 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
2. сумата от 3413.20 лв.,
представляваща 1/2 част
от погасената от ищеца сума в размер на 6827.40 лв., по договор за кредит, сключен на 05.01.2012 г. с „У.“ за времето раздялата между страните на
01.05.2012 г., до 20.03.2015 г. - датата на сключване на последващ договор с „С." АД Варна, сумата от 546.00
лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата, считано от 01.06.2012 г. до 12.02.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 05.03.2019
г. до окончателното изплащане на сумата,
3.
сумата от 11020.99 лв., представляваща 1/2 от погасената от ищеца сума в
размер на 22040.00 лв., по договор за кредит, сключен на 20.03.2015 г. със „С."
АД Варна, за периода от сключването му
до 12.02.2019 г., сумата от 1180.00 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата, считано от 20.04.2015 г. до
12.02.2019 г., както и законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
В
исковата молба се твърди,
че страните са бивши
съпрузи. През 2010 г.
ответницата Й.В.М. заминала
с двете им деца за работа в Англия, а ищецът останал в
България. От 01.05.2012 г. страните били във фактическа раздяла. Бракът им бил прекратен с влязло в сила решение № 5279 от
29.12.2015 г. постановено по гр.д. № 117789/2015 г. по описа на ВРС 16 с.
По време на брака им страните
изтеглили кредити от банки за посрещане на нужди на семейството, които
погасявал само ищецът. Към настоящия момент претендира половината от
заплатеното от него във връзка със солидарната отговорност на съпругата –
ответник.
Сключени били 5 бр. договори за
кредит:
Ha
29.12.2004 год. между „С." АД Варна, и Й.В.М., е сключен
договор за потребителски кредит в размер 14000.00 лв., които ищецът заплащал по 244.59 лв. месечно, за период от 84 месеца.
С изтегления заем на 29.12.2004 год. от „С." АД
Варна, посрещнали следните семейни нужди: В закупения на 15.12.2004г. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №**, находящ се в землището на с. ****, м. „ ****" за периода от 2005 -
2010 г. страните построили две стаи с общ вход, веранда, пред едната стая,
която е обособена в кухня с мивка, барбекю, три стаи, всяка от които е със
самостоятелен вход, външна баня, тоалет, навес с три оградни страни и метални
врати. В строителството вложили и други лични средства, отделно от заема.
На 28.06.2008 год. между „С." АД Варна от една страна, и И.К.М., и Й.В.М., от друга,
бил сключен нов договор за потребителски кредит в размер на 29000.00 /двадесет и девет хиляди
лева/ за задоволяване на семейни нужди. С
новия договор извършили рефинасиране на непогасената сума от 10004.00 лв. към
заема от 2004 г. и затова получили от банката чисто 19000.00 лв. По този договор в рамките на 120 месеца, следвало
месечно да погасява по 369. 68 лв. Общо за времето от 28.06.2008 год. до 01.05.2012 г.
/времето на раздялата/, ищецът внесъл сумата от 17334.64 лв.
Получените
пари след рефинансиране на остатъка по договора от 2004 год. в размер на
19000.00 лв. използвали за задоволяване на семейни нужди както следва: През
месец ноември 2008 г. заедно с двете им деца посетили Индонезия, където дъщеря
им направила сватба. Разноските включвали самолетни билети в двете посоки,
хотели, храна и отделно разноски за провеждането на сватбата. През месец април
2009 г. заминали на „Кайманските острови" на почивка. Част от получените
средства използвали за самолетни билети, хотели и храна. През 2009 г. продължил
и ремонта на собствения им АПАРТАМЕНТ № **, в жилищен бл. ****, находящ се в гр. ****“, като направили вътрешна изолация
на цялото жилище, обзавели изцяло кухнята. През 2008 г. закупили и Мерцедес Е
250 ****за 15000 лв. През ноември 2009 г. част от средствата изразходвали за
сватба и на синът им.
На 09.09.2010 г. между „У.“ и И.К.М., по време на
брака му с Й.В.М., бил сключен договор за паричен кредит на стойност 7000.00
лв. - брой месечни вноски 60, месечна вноска от 180.00 лв. с първа вноска
14.10.2010 г. за 6 год. краен срок 14.10.2015 г.
Една
част от тези средства използвали за закупуване на магазин на съпругата му, тъй
като тя искала да прави собствен бизнес. Сумата, която заплатил, била 3000.00
лв. С останалата част от средствата продължили ремонта на жилището и както и
направили подобрения в ПИ в с. ****
На 01.05.2012 г.
между „У.“ и И.К.М., по време на
брака му с Й.В.М., бил сключен договор за паричен кредит на стойност 8200.00 лв. брой
месечни вноски 84, месечна вноска от 189.65
лв. с първа вноска 21.01.2012 г. за 7 год. краен срок 21.01.2019 г.
С
получените по заема суми, рефинансирали останалите за изплащане 4300.00 лв. от първия заем и получили
3900лв., които ответицата
използвала по бизнес дела и във връзка с магазина - обзавеждане, зареждане със
стока, ремонти и др. По този заем ответницата Й.М. станала поръчител. Въпреки
че вече не живеели заедно с ответницата, тя
настоявала за кредита.
За
времето от 01.05.2012 г. /времето на раздялата/ до 30.12.2012 г. погасил към „У.“
сумата от 1327.55 лв.
На
20.03.2015 г. сключил нов договор „С." АД Варна, като рефинансирал,
сумите по стария договор в резултат на което погасил напълно кредита си към
УНИКРЕДИТ БАНК за сумата от 10600.00
лв. и започнал да погасява остатъкът към 20.03.2015г., възлизащ на
сумата от 27500.00 лв. по 497.78
лв. месечно, която сума погасява и в момента с падеж на 08.05.2021 г.
По договора от 29.12.2004 год.,
сключен със „С." АД Варна, и по договора сключен на 09.09.2010г. с „У.“,
ищеца няма претенции. По останалите три договора претендира исковите суми.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда
особен представител на ответника.
Ответника оспорва исковете като
недопустими, а в условия на евентуалност неоснователни.
ОСПОРВА всички твърденията в
исковата молба, по-конкретно:
Че ищецът и ответницата са бивши
съпрузи, в т. ч. датата на прекратяване на брака. Поведението на ответницата
след завръщането й от Англия; Сключването на всички описани в исковата молба
договори за кредит и обстоятелството, че ответницата се е задължила по тях като
солидарен длъжник или поръчител. Получаването на посочените в исковата молба
суми по цитираните договори за кредит; В
случай, че сумите по цитираните в исковата молба договори за кредит
действително са получени, оспорва твърденията, че тези суми са ползвани за
задоволяване на нуждите на семейството; Че ищецът е погасявал задълженията по
описаните в исковата молба договори за кредит, включително и досежно размера на
погасените суми; Начина на изразходване на получените суми по договорите за
кредит, по-точно придобиването на
описания на стр. 4 от исковата молба недвижим имот в с. **** и изпълнените
строителни работи в него в периода 2008г.-2010 г. Извършения ремонт на Апартамент
№ ****в гр. Варна, ж.к. „****", както и закупения магазин, за който се
твърди, че бил закупен за собствен бизнес на ответницата; Финансирането на
сватбата на дъщерята на ищеца, на екскурзията до Индонезия и закупуването на
посочения автомобил Мерцедес.
ТВЪРДИ, че описаните в исковата
молба разходи, за които според ищеца са се използвали сумите, не са извършени,
а дори и да са извършени, същите са били финансирани с други средства, а не с
получените по договорите за кредит. Евентуално, ако договорите за кредит са
сключвани и са предоставяни суми по тях, твърди, че същите са били ползвани
само за лични нужди на ищеца и са били получавани само от него.
Ако ответницата е подписала
цитираните в исковата молба договори за кредит като солидарен длъжник, оспорва
подписа й на всички места, където е положен във въпросните договори.
Сочи, че разпоредбата на чл. 32,
ал.2. от СК въвежда солидарната отговорност на съпрузите в отношенията им с
третите лица, а не и вътрешните отношения между съпрузите във връзка с погасени
задължения.
Евентуално, дори и да е налице
солидарна отговорност по силата на цитираните договори за кредит и на основание
чл. 32, ал.2. от Семейния кодекс, прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията на ищеца за възстановяване на сумите, платени в погашение
на цитираните договори за кредит по-рано от 5 години преди депозиране на
исковата молба.
Сочи, че поради неоснователността
на иска за главница, неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на лихви.
В с.з. от 17.07.2020г. е допуснато изменение на искове, както следва:
- по първия главен иск, предявен за
сумата от 6654.00 лв., същият
е намален на 6 468.20 лв.;
- по акцесорния му иск за мораторна
лихва, предявен за сумата от 2182.36 лв., същият е намален на 948.10лв.
- по втория главен иск за сумата от
3413.20 лв., същият е намален на
3005.10 лв.
В хода по същество ищцовата страна
поддържа предявените искове ведно с изменението, а ответната страна моли за
отхвърлянето им.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от Решение № 5279/
29.12.2015год. по гр.д. №11778/2015г. на ВРС, 16 състав, /извършена е служебна справка/, със същото решение е
прекратен брака между И.К.М., ЕГН: ********** и Й.В.М.,
ЕГН: **********, сключен на 27.09.1981год., считано от 29.12.2015год.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че страните са във фактическа раздяла от
средата на 2012г.
Претенциите на ищеца са по три
договора за кредит.
Видно от Договор за кредит експресо № 64253, с дата на подписване 08.05.2008 год., сключен
между „С." АД Варна от една страна, и И.К.М., и Й.В.М. в качеството им на
солидарни длъжници, от друга, страните са постигнали съгласие за предоставяне
на в размер на 29000.00лв.
Видно от Договор за кредит експресо
№ 401546 от 20.03.2015 г., същият е сключен между „С." АД Варна от една
страна и И.К.М., ЕГН:********** от друга, като заемната сума е 27500лв.
Съпругата му не е подписвала договора като солидарен длъжник.
Не се установява при условията на пълно и главно доказване, сключването на
договор за кредит от 05.01.2012 г. с „У.“ . Видно от представения Договор за
отпускане на кредит от същата дата, той е подписан само за банката-кредитор „У.“,
като липсват подписи на посочените в титулната част на договора кредитоискател И.К.М.
и поръчител Й.В.М.. /налице е празно пространство на местата за
подписи, указани като потребител и поръчител/.
От заключението на вещото лице по изготвената по
делото ССЕ, се установява, че по Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 064253 от
08.05.2008 г. за периода от 01.05.2012 г. до 20.03.2015 г. е извършено
погасяване/плащане в размер на 12936,40 лв., като плащанията са извършвани от
разплащателна сметка в „С." АД Варна BG******* с
титуляр И.К.М., ЕГН **********.
Мораторната лихва върху заплатената от ищеца главница
по Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 064253 от 08.05.2008 г. за периода от
01.06.2012 г. до 12.02.2019 г. е в
размер на 1896,18 лв.
По Договор за отпускане на потребителски кредит №
788761 от 05.01.2012 г. за периода от 01.05.2012 г. до 20.03.2015 г. е
извършено погасяване/плащане в размер на 6010,19 лв., като плащанията са
извършвани от разплащателна сметка в „У."АД BG******* с
титуляр И.К.М., ЕГН **********.
Мораторната лихва върху заплатената от ищеца главница
по Договор за отпускане на потребителски кредит № 788761 от 05.01.2012 г. за
периода от 01.06.2012 г. до 12.02.2019
г. е в размер на 210,18 лв. Разпитано в с.з. вещото лице сочи, че лихвата от
210.18 лв. е изчислена за периодът от 01.06.2012 г. до 22.08.2014 г., като на
тази дата е рефинансиран кредитът. В случай, че се приеме, че мораторната лихва
следва да тече и след 22.08.2014 г. до 12.02.2019 г., лихвата би била 1271.27
лв.
По Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 401546 от 20.03.2015
г. за периода от 01.05.2012 г. до 20.03.2015 г. е извършено погасяване/плащане
в размер на 22528,31 лв. Плащанията по Договора са извършвани от разплащателна
сметка в „С." АД Варна BG******* с титуляр И.К.М., ЕГН **********.
Мораторната лихва върху заплатената от ищеца главница
по Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 401546 от 20.03.2015 г. за периода от
20.04.2015 г. до 12.02.2019 г. е в
размер на 4392,68 лв.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът право следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 127 ал.2
от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на дълг, възникнал при
условията на солидарност с ответника и изпълнението в повече от своята част в
полза на кредитора.
Установената в чл. 127, ал.
1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между
солидарните
длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи
всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е
изпълнено изцяло, докато във вътрешните
им отношения само се предполага, че те дължат по равно /чл. 127 ал. 1 и чл. 28 от СК/. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 СК /съответно чл. 32 ал. 2 от СК/, когато единият от тях поеме
задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане
на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се
облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че
отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка
част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. При
оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение
имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и
съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на
всички обстоятелства по делото. /Решение
№ 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Б.Б./.
Съгласно цитираното решение, ясно са разграничени
два отделни случая, при които възниква солидарната отговорност между страните.
В първия случай, с поемане на солидарно задължение по силата на договора за
кредит, страните /доколкото същите е възможно и да не са съпрузи/ се
съгласяват, че същите ще дължат на третото лице /банката в случая/ солидарно.
Оттук е налице презумпцията, че същите отговарят във вътрешните си отношения по
равно, а този, който твърди нещо различно, е длъжен да го докаже /чл. 127 ал. 1
от ЗЗД/. Във втория случай, единият съпруг е поел един дълг спрямо трето лице
еднолично. За другия съпруг е възможно да възникне солидарна отговорност, но
само при условие, че съпругът, поел задължението, докаже при условията на пълно
и главно доказване, че дългът, за който се е подписал еднолично, всъщност е
поет за задоволяване на нужди на семейството. Само при такова доказване би
могла да възникне солидарна отговорност, съгласно чл. 36, ал. 2 СК, и едва
тогава другият съпруг ще отговаря по правилата на чл. 127 ал. 2 от ЗЗД.
По Договора от 08.05.2008 год.:
Съдът намира на първо място, че макар ищецът да
посочва друга дата на договора за кредит и датата да е индивидуализиращ белег,
същият не е единственият индивидуализиращ белег на един договор. Доколкото
другите белези – страни и съдържание на договора, отговарят на посоченото от
ищеца, то е ясно, че същият претендира плащане по съществуващия договор за
кредит, а не по погрешно изписаната дата на договора.
В конкретния случай се установява, че по първия
договор за кредит - Договор от 08.05.2008 год., съпрузите са поели задължението
към банката в качеството им на солидарни длъжници. Не е налице положително твърдение от страна на ответната страна /доколкото е представлявана от
особен представител,
който не е наясно с отношенията между съпрузите/, целящо да обори презумпцията за равна задлъжнялост
на солидарните длъжници - съпрузи. Налице
е само оспорване, че теглените кредити са разходвани за задоволяване на нуждите
на семейството, но
посоченото възражение е относимо само във втората хипотеза на възникване на
солидарността между съпрузите. Доколкото съпрузите са поели солидарна
отговорност към банката по силата на договора, то всеки от тях отговаря по
равно, предвид необорената презумпция на чл. 127 ал. 1 от ЗЗД. Следователно
ответникът дължи ½ от всички суми, заплатени еднолично от ищеца.
Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД
солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв,
какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това,
което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на
погасяването. /Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Б./.
Ищецът претендира суми за периода от
01.05.2012 г. до 20.03.2015 г. Ответникът е направил валидно и своевременно
възражение за изтекла погасителна давност за сумите, заплатени от ищеца извън
рамките на 5 години преди датата на подаване на исковата молба в съда.
Съдът намира, че задължението за връщане на
дадения кредит е неделимо, а уговорката за връщане на кредита на части
представлява предварителна уговорка кредитора да приеме изпълнение на части и
същата не превръща задължението в периодичен платеж, т.е. че за погасяване на задълженията
по кредита се прилагат правилата на общата 5-годишна погасителна давност, а не
кратката 3-годишна такава. /Решение № 261/12.07.2011г. по г.д. № 795/2010г. на
IV ГО, Решение № 28/05.04.2012г. по г.д. № 523/2011г. на III ГО/
Съгласно правилото на чл. 114, ал.2 ЗЗД, давността
почва да тече от деня, в който вземането е възникнало, в случаите, в които за
същото е необходима покана. В конкретния
случай от деня на плащането на солидарното задължение от единия солидарен
длъжник, за същият се поражда правото да поиска от другия солидарен длъжник
припадащата му се част. За да стане изискуемо задължението обаче, е необходима
покана. В този случай давността започва да тече от деня на възникване на
задължението, т.е. от датата на плащане на всяка една вноска по кредита от
ищеца.
Следователно от плащане на всяка една вноска по
кредита от ищеца, започва да тече петгодишна погасителна давност за конкретната
вноска. Исковата молба е подадена в съда на 05.03.2019г. Следователно е налице
изтекла погасителна давност за всички плащания, извършени от ищеца до датата
05.03.2014г.
Съгласно ССЕ е извършено
погасяване/плащане в размер на 12936,40 лв., за периода от 01.05.2012 г. до
20.03.2015 г. като плащанията са извършвани от разплащателна сметка в „С."
АД Варна BG******* с титуляр И.К.М., ЕГН **********. Съгласно Приложение 1 и 2 е
видно, че за първите 70 погасителни вноски е налице изтекла погасителна
давност, доколкото същите са заплатени на дати до последното плащане на 28.02.2014г.
Заплатените на дата 28.03.2014г. и след това суми по кредита са дължими от
ответната страна в размер на ½ от същите. Доколкото претенцията е за
периода до 20.03.2015 г., то заплатените от ищеца суми за периода от 05.03.2014г.
/първо плащане на 28.03.2014г./ до 20.03.2015 г. са в размер на 4436.16лв, като
от тях дължими от ответницата са 2218.08лв.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Задължението на
ответника по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД не е обусловено от срок /падеж на
задължението/, поради което, за да настъпи изискуемостта на задължението му,
следва да е налице получена от ответника покана за плащане /чл. 69 ал. 1 от ЗЗД/. Не се твърди /и доказва/ от ищеца, същият да е канил ответницата да
заплати процесните задължения преди подаване на иска в съда. Поради това не е
настъпила изискуемостта на задължението, поради което ответникът не е поставен
в забава за плащане и не дължи лихва за забава. Искът с правно основание чл. 86
от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По Договора за кредит от 20.03.2015 г.:
Видно от Договора за кредит от
20.03.2015 г., същият е сключен само от съпруга-ищец И.К.М., като не е поета
солидарна отговорност от съпругата-ответник Й.В.М.. В този случай ищецът следва
да докаже пълно и главно, че изтегления кредит в размер на 27500лв. е използван
за задоволяване на нужди на семейството.
Съгласно твърденията на ищеца, с изтегления кредит
е рефинансирал стария кредит, в резултат на което погасил напълно кредита си
към У. за сумата от 10600.00 лв. и започнал да погасява остатъка на месечни
вноски /за месечните вноски не е налице твърдение за покриване на нужди на
семейството, а за сумата от 10600.00 лв., доколкото старият кредит е изтеглен
за нуждите на семейството може да се предполага такова твърдение/.
Никъде в сключения Договор за кредит от 20.03.2015
г. не се сочи, че част от сумата, която се отпуска на кредитополучателя е
предназначена за рефинансиране на кредит. Няма и други събрани по делото доказателства
за осъществени трансакции за погасяване на друг кредит. Не се събраха и гласни
доказателства по отношение на теглен през 2015г. кредит от ищеца. Свидетелите
сочат, че през 2015г. страните са прекратили брака си с развод, като се
развеждали двукратно. В началото на годината ищцата била подала молба за
развод, но после нещо станало, и в последствие в края на годината се развели.
Въз основа на посоченото съдът намира, че не се
доказва, тегленият от ищеца на 20.03.2015 г. кредит да е използван за
задоволяване на нужди на семейството. Не са налице никакви доказателства за какво
е фактически ползвана сумата от 27500лв. Отделно от това, семейство към
посочената дата, предвид фактическата раздяла на страните през 2012г. и течащия
процес на развод, не е съществувало в обективната действителност. Само при
пълно доказване за какви нужди са потребени посочените суми и че тези нужди са
семейни, е възможно възникване на солидарна отговорност от страна на
ответницата. В процеса не се установяват твърдените от ищеца факти, поради което
съдът намира, че ответницата не дължи суми по посочения кредит, съответно не
дължи и лихви за забава върху тях.
По договора за кредит от 05.01.2012 г.:
Както беше посочено по-горе, процесният договор е подписан само за
банката-кредитор „У.“, като липсват подписи на насрещната страна в
правоотношението. При наведеното от ответната страна оспорване на наличието на сключени
договори за кредит, съгласно посоченото в исковата молба, в тежест на ищеца е
било да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на
твърдените договори за кредит. Ищецът не доказва наличието на валидно
възникнало кредитно правоотношение. Договорът за кредит е двустранен договор и
за възникване на правоотношението е необходимо да са налице две насрещни съвпадащи
волеизявления. В конкретния случай едно от волеизявленията липсва, поради което
не може да се приеме, че е възникнало твърдяното правоотношение. Плащането от
страна на ищеца по „договора“ не е основание да се приеме, че е налице валидно
възникнало правоотношение. Възможно е плащането да е осъществявано без правно
основание и в този случай платените суми подлежат на връщане. Поради липса на
валидно сключен договор за кредит, не е налице възможност да се обсъжда
солидарна отговорност по същия. Поради това искът в тази му част подлежи на
отхвърляне, както и акцесорният към него иск за обезщетение за забава.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца
се следват разноските за производството, съразмерно на уважената част от
исковете, именно сумата от 474.80лв.,
съразмерно на сумата от 4959.40лв. – разноски съгласно списъка по чл. 80 от ГПК
и доказателствата /таксата, дължима на АВ не е съдебно-деловодна разноска,
доколкото не се дължи в полза на съда или не е платима чрез него/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.В.М. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.К.М.,***. ******, сумата от 2218.08лв., представляваща
1/2 част от погасената от ищеца сума от 4436.16лв. по договор за кредит,
сключен на 08.05.2008 год. /погрешно посочен като 28.06.2008 год./ със „С."
АД Варна, за времето от 05.03.2014г. до 20.03.2015 г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска
05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 127 ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от И.К.М.,***. ****** против Й.В.М. ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 127 ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:
1. сумата
от 4250.12лв., представляваща 1/2 част от погасената от ищеца сума по договор за
кредит, сключен на 08.05.2008 год. /погрешно посочен като 28.06.2008 год./ със
„С." АД Варна, за времето от раздялата между страните - 01.05.2012 г. до 05.03.2014г.,
сумата от 948.10лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 6 468.20 лв.,
представляваща 1/2 част от погасената от ищеца сума по договор за кредит,
сключен на 08.05.2008 год. /погрешно посочен като 28.06.2008 год./ със „С."
АД Варна, считано от 01.06.2012 г. един месец след падежа на първата вноска - 01.05.2012
г. до 12.02.2019 г., ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на иска 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата
2. сумата
от 3005.10
лв., представляваща 1/2 част от
погасената от ищеца сума по договор за кредит, сключен на 05.01.2012 г. с „У.“ за времето от раздялата между страните на
01.05.2012 г., до 20.03.2015 г. - датата на сключване на последващ договор с „С."
АД Варна, сумата от 546.00 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 01.06.2012 г. до
12.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
3. сумата
от 11020.99
лв., представляваща 1/2 от
погасената от ищеца сума в размер на 22040.00 лв., по договор за кредит,
сключен на 20.03.2015 г. със „С." АД Варна, за периода от сключването му
до 12.02.2019 г., сумата от 1180.00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата,
считано от 20.04.2015 г. до 12.02.2019 г., както и законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
Й.В.М. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.К.М.,***. ******, сумата от 474.80лв.
/четиристотин седемдесет и четири лева и 80 ст./, представляваща разноски
по делото, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението
да се връчи на страните. Решението да се впише в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: