№ 281
гр. Пловдив , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330201424 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0438-
000095/02.02.2021г., издадено от ** 03 РУ към ОД на МВР-Пловдив, с което
на А. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 100/сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от
ЗДВП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП, както и административно наказание
глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДВП за
извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДВП, както и административно
наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДВП
за извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДВП.
Жалбоподателят К., оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно заседание се явява
лично и излага доводи по същество защо следва да се отмени наказателното
постановление.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител и
взема становище по жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като в
случай на прекомерност моли възнаграждението да бъде намалено.Изпраща
становище от юрк.П., която моли НП да бъде потвръдено и да се присъдят
разноски за юрисконсулт в полза на ОД на МВР.
1
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2021г. около 11.45часа в гр.Пловдив на кръстовището на
бул.България и ул.Огражден, жалбоподателя К., управлявала лек автомобил
Волво ХЦ 60 с рег. номер **.При назлизане в кръстовището К. изчакала да не
минават колите по булеварда, светнал жълт сигнал и потеглила.След
кръстовището на около 100 метра била спряна от полицейския служител В.,
който заявил, че ще и състави АУАН за това, че минала на
червено.Впоследствие св.В. проверил оборудването на автомобила и
констатирал, че липсвали пожарогасител и светлоотразителна
жилетка.Съставил на К. АУАН за три нарушения по чл.6, т.1 , чл.139, ал.2, т.3
и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДВП. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу
съставения АУАН не били депозирани възражения.Впоследствие въз основа
на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Съдът не възприема изцяло описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и намира, че същата не се подкрепя по недвусмислен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Действително косвения свидетел В. възприел движещия се автомобил
управляван от К..Според св.В. тъй като по булеварда минали и други коли той
решил, че те минават на зелено, а К. на червено.На първо място до този извод
актосъставителя е достигнал поради неправилно възприятие и изцяло по
предположение.Не става ясно защо е преценено, че именно автомобилите
минаващи по бул.България минават на зелено, а К. на
червено.Актосъставителя не потвърди, че е виждал и светофара на
бул.България и според съда е напълно възможна хипотезата автомобили
движещи се по този булеварда да са минала на червено, а К. идващо по
ул.Огражден да е минала на зелено.Ето защо това вменено нарушение и
2
доказатлествената сила на АУАН се разколебават от този факт.По делото бе
разпитан и св.К. /бивш съпруг на жалбоподателя/ който категорично заяви, че
същата не е минавала на червен светофар.Съдът кредитира показанията на
св.К. като пряк очевидец и не кредитира косвените възприятия на свидетеля
В. съставил АУАН.С оглед на тези изводи според съда К. не е извършила
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДВП.
Що се касае до нарушениията по чл.139, ал.2, т.3 и чл.139, ал.2, т.4 от
ЗДВП за липса на пожарогасител и светлоотразителна жилетка следва да се
отбележи следното.Налице са на първо място диаметрално противоположни
показания на актосиставителя св.В. и св.К., които досежно тези нарушения са
преки свидетели.В. твърди, че тази част от оборудването не е било налично,
докато К. твърди, че са били налични и са във фабричния комплект на
автомобила с който е оборудван.Съдът в случая счита, че преките възприятия
на актосъставителя не са оборени тъй като логиката, че автомобила е със
стандартно обрудване от пожарогасител и жилетка не означава, че те са в
автомобила задължително и не са извадени от собственика по някаква
причина.
Но дори и да е налице доказаност на факта за липса на това
оборудване то според съда случаят се явява маловажен. Доколкото в ЗАНН
няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК,
като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е
налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
3
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.В настоящия случай категорично
според съда се касае за случай с изключително ниска обществена опасност,
различаващ се от останалите.Действително липсата на посоченото
оборудване е изцяло формално нарушение.В случая обаче следва да се
отбелжи, че не са налице доказателства за други нарушения от страна на
водача К. по ЗДВП.Нарушенията са извършени денем в рамките на града,
когато и където нуждата специално от светлоотразителна жилетка клони към
нула.Следвало е за тези нарушения жалбоподателя само да бъде предупреден,
тъй като както съда вече отбеляза следва в случая да се приложи чл.28 от
ЗАНН поради неговата маловажност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0438-000095/02.02.2021г.,
издадено от ** 03 РУ към ОД на МВР-Пловдив, с което на А. Д. К. с ЕГН
********** от гр.Пловдив е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 100/сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП за нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДВП, както и административно наказание глоба в размер на
20/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДВП за извършено нарушение на
чл.139, ал.2, т.3 от ЗДВП, както и административно наказание глоба в размер
на 20/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДВП за извършено нарушение
4
на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДВП.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5